1 و َحَدَثَتْ فِي البِلادِ مَجاعَةٌ غَيرُ المَجاعَةِ الأُولَى الَّتِي حَدَثَتْ فِي زَمَنِ إبْراهِيمَ. فَذَهَبَ إسْحاقُ إلَى مَدِينَةِ جَرارَ، إلَى أبِيمالِكَ مَلِكِ الفِلِسْطِيِّينَ.

И настана глад по земята, освен първия глад, който беше в Авраамовите дни, та Исаак отиде в Герар, при филистимския цар Авимелех,

2 ف َظَهَرَ اللهُ لإسْحاقَ وَقالَ لَهُ: «لا تَنْزِلْ إلَى مِصْرَ. بَلِ امْكُثْ فِي الأرْضِ الَّتِي سَأقُولُ لَكَ عَنْها.

защото Господ беше му се явил и рекъл: Не слизай в Египет; живей в земята, за която ще ти кажа;

3 ع ِشْ فِي هَذِهِ الأرْضِ غَرِيباً، وَسَأكُونُ مَعَكَ وَسَأُبارِكُكَ. إذْ سَأُعطِيكَ وَنَسلَكَ كُلَّ هَذِهِ الأراضِي. وَسَأفِي بِقَسَمِي الَّذِي أقْسَمْتُهُ لإبْراهِيمَ أبِيكَ.

остани в тая земя и Аз ще бъда с тебе и ще те благословя, защото на тебе и на потомството ти ще дам всички тия земи, в утвърждение на клетвата, с която се заклех на баща ти Авраама;

4 س َأُضاعِفُ نَسلَكَ لِيَكُونُوا بِعَدَدِ نُجُومِ السَّماءِ. وَسَأُعطِي نَسلَكَ كُلَّ هَذِهِ الأراضِي، وَسَتنالُ كُلُّ اًمَمِ الأرْضِ بَرَكَةً بِنَسلِكَ.

и ще умножа потомството ти като небесните звезди, и ще дам на потомството ти всички тия земи; и в твоето потомство ще се благославят всичките народи на земята;

5 ل ِأنَّ إبْراهِيمَ أطاعَ كَلامِيَ، وَعَمِلَ بِوَصايايَ وَأحكامِي وَشَرائِعِي.»

понеже Авраам послуша гласа Ми и опази заръчването Ми, заповедите Ми, повеленията Ми и законите Ми.

6 ف َاسْتَقَرَّ إسْحاقُ فِي جَرارَ.

Затова Исаак се настани в Герар.

7 ف َسَألَهُ أهلُ تِلْكَ المَنْطَقَةِ عَنْ زَوْجَتِهِ. فَقالَ: «إنَّها أُختِي.» فَقَدْ خافَ أنْ يَقُولَ: «إنَّها زَوْجَتِي.» إذْ قالَ فِي نَفسِهِ: «سَأقُولُ إنَّها أُختِي لِئَلّا يَقْتُلُونِي طَمَعاً فِي رِفْقَةَ، لِأنَّها جَمِيلَةٌ.»

И местните жители го запитаха за жена му; а той рече: Сестра ми е; защото се боеше да каже: Жена ми е, като си думаше: Да не би местните жители да ме убият поради Ревека; понеже тя беше красива на глед.

8 و َبَعْدَ أنْ طالَتْ بِهِ الأيّامُ هُناكَ، نَظَرَ أبِيمالِكُ مَلِكُ الفِلِسْطِيِّينَ مِنْ نافِذَةٍ، وَرَأى إسْحاقَ يُلاطِفُ زَوْجَتَهُ رِفْقَةَ.

А след като беше преседял там дълго време, филистимският цар Авимелех, като погледна от прозореца, видя, че Исаак играеше с жена си Ревека.

9 ف َدَعا أبِيمالِكُ إسْحاقَ وَقالَ: «هِيَ امْرَأتُكَ إذاً! فَلِماذا قُلْتَ إنَّها أُخْتُكَ؟» فَقالَ إسْحاقُ لِأبِيمالِكَ: «خِفْتُ أنْ أمُوتَ بِسَبَبِها.»

Тогава Авимелех повика Исаака и рече: Ето, тя наистина ти е жена; а защо каза ти: Сестра ми е? Исаак му каза: Защото си рекох да не би да бъда убит поради нея.

10 ف َقالَ أبِيمالِكُ: «ما هَذا الَّذِي فَعَلْتَهُ بِنا؟ كانَ مُمْكِناً أنْ يُعاشِرَ واحِدٌ مِنْ جَماعَتِنا امْرَأتَكَ. لَوْ حَدَثَ هَذا، لَكُنْتَ قَدْ جَلَبْتَ عَلَينا ذَنْباً عَظِيماً.»

И рече Авимелех: Що е това, което си ни сторил? Лесно можеше някой от людете да лежи с жена ти и ти щеше да ни навлечеш грях.

11 ح ِينَئِذٍ، أمَرَ أبِيمالِكُ كُلَّ قَوْمِهِ وَقالَ: «مَنْ يُؤذِي هَذا الرَّجُلَ أوْ زَوْجَتَهُ يُقْتَلُ.» ثَراءُ إسْحاق

Затова Авимелех заръча на всичките люде, казвайки: Който докачи тоя човек или жена му, непременно ще се умъртви.

12 و َزَرَعَ إسْحاقُ بُذُوراً فِي تِلْكَ الأرْضِ. وَفِي السَّنَةِ نَفْسِها حَصَدَ مِئَةَ ضِعْفٍ. وَبارَكَ اللهُ إسْحاقَ.

И Исаак пося в оная земя и събра през същото лято стократно; и Господ го благослови.

13 ف َصارَ غَنِيّاً. ثُمَّ ازْدادَ غِنَىً أكثَرَ فَأكْثَرَ حَتَّى صارَ ثَرِيّاً جِدّاً.

Човекът се възвеличаваше и продължаваше да става велик, догдето стана твърде велик.

14 ف َكانَتْ لَهُ قُطْعانٌ كَثِيرَةٌ مِنَ المَواشِي وَالبَقَرِ وَخُدّامٌ كَثِيرُونَ. فَحَسَدَهُ الفِلِسْطِيُّونَ.

Той придоби овци, придоби и говеда, и много слуги; а филистимците му завиждаха;

15 و َكانَ الفِلِسْطِيُّونَ قَدْ طَمُّوا كُلَّ الآبارِ الَّتِي سَبَقَ أنْ حَفَرَها خُدّامُ أبِيهِ إبْراهِيمَ فِي زَمَنِهِ وَمَلأُوها تُراباً.

и филистимците затрупаха и напълниха с пръст всичките кладенци, които бащините му слуги бяха изкопали в дните на баща му Авраама.

16 ف َقالَ أبِيمالِكُ لإسْحاقَ: «فارِقْنا، فَقَدْ أصْبَحتَ أقْوَى مِنّا بِكَثِيرٍ.»

И Авимелех каза на Исаака: Иди си от нас, защото си станал много по-силен от нас.

17 ف انصَرَفَ إسْحاقُ مِنْ هُناكَ، وَخَيَّمَ فِي وادِي جَرارَ، وَاسْتَقَرَّ هُناكَ.

Затова Исаак си отиде от там, разпъна шатрите си в Герарската долина и там живееше.

18 و َحَفَرَ إسْحاقُ آبارَ الماءِ الَّتِي حُفِرَتْ فِي أيّامِ أبِيهِ إبْراهِيمَ مِنْ جَدِيدٍ. إذْ كانَ الفِلِسْطِيُّونَ قَدْ طَمَرُوها بَعْدَ مَوْتِ إبْراهِيمَ. وَدَعاها إسْحاقُ بِالأسْماءَ نَفْسِها الَّتِي دَعاها بِها أبوْهُ.

А Исаак изкопа наново водните кладенци, които бяха изкопани в дните на баща му Авраама,(защото филистимците ги бяха затрупали след Авраамовата смърт) и нарече ги по имената, с които баща му беше ги нарекъл.

19 ف َحَفَرَ خُدّامُ إسْحاقَ فِي الوادِي، وَوَجَدُوا نَبْعاً ذا مِياهٍ عَذْبَةٍ.

И Исааковите слуги копаха в долината и намериха там кладенец с текуща вода.

20 ل َكِنَّ رُعاةَ جَرارَ تَنازَعُوا مَعَ رُعاةِ إسْحاقَ وَقالُوا: «الماءُ ماؤُنا.» فَسَمَّى إسْحاقُ المَكانَ عِسِقَ، لِأنَّهُمْ تَنازَعُوا مَعَهُ عَلَيها.

Но Герарските говедари се караха с Исааковите говедари, казвайки: Наша е водата. Затова Исаак нарече кладенеца Есен, понеже се караха за него.

21 ث ُمَّ حَفَرَ خُدّامُ إسْحاقَ بِئْراً أُخْرَى. فَنازَعَهُ أهلُ جَرارَ عَلَيها أيضاً. فَسَمّاها إسْحاقُ سِطْنَةَ.

После изкопаха друг кладенец, но и за него се караха; затова го нарече Ситна+.

22 ف انْتَقَلَ إسْحاقُ مِنْ هُناكَ وَحَفَرَ بِئْراً أُخْرَى. فَلَمْ يُنازِعُوهُ عَلَيها. فَسَمّاها رَحُوبُوتَ، وَقالَ: «الآنَ وَسَّعَ اللهُ لَنا، وَسَنَصِيرُ أكثَرَ عَدَداً فِي الأرْضِ.»

Тогава той се премести оттам и изкопа друг кладенец; и за него не се караха. И нарече го Роовот

23 و َانْتَقَلَ إسْحاقُ مِنْ هُناكَ إلَى بِئْرِ السَّبْعِ.

От там отиде във Вирсавее.

24 و َظَهَرَ لَهُ اللهُ فِي تِلْكَ اللَّيلَةِ وَقالَ: «أنا إلَهُ إبِيكَ إبْراهِيمَ، فَلا تَخَفْ، لِأنِّي مَعَكَ، وَسَأُبارِكُكَ. وَسَأُكَثِّرُ نَسلَكَ مِنْ أجلِ إبْراهِيمَ عَبْدِي.»

И Господ му се яви през същата нощ и рече: Аз съм Бог на баща ти Авраама; не бой се, защото Аз съм с тебе, ще те благословя и ще умножа твоето потомство, заради слугата ми Авраама.

25 ف َبَنَى إسْحاقُ مَذبَحاً هُناكَ، وَدَعا بِاسمِ اللهِ. وَنَصَبَ هُناكَ خَيمَتَهُ. وَحَفَرَ خُدّامُ إسْحاقَ بِئْراً هُناكَ.

И той издигна там олтар призова Господното име; разпъна и шатъра си там, и там Исааковите слуги изкопаха кладенец.

26 و َجاءَ إلَيهِ أبِيمالِكُ مِنْ جَرارَ مَعَ صاحِبِهِ أحُزّاتَ وَفِيكُولَ آمِرِ جَيشِهِ.

Тогава Авимелех отиде при него от Герар с приятеля си Оховата и военачалника си Фихола

27 ف َقالَ لَهُمْ إسْحاقُ: «لِماذا جِئْتُمْ إلَيَّ؟ فَأنْتُمْ تُبْغِضُونَنِي، وَقَدْ صَرَفْتُمُونِي مِنْ أرْضِكُمْ.»

И Исаак им рече: Защо сте дошли при мене, като ме мразите и ме изпъдихте изпомежду си?

28 ف َقالُوا لَهُ: «الآنَ تَأكَّدْنا أنَّ اللهَ مَعَكَ. فَقُلْنا: ‹لِيَحلِفْ أحَدُنا لِلآخَرِ عَلَى الوَفاءِ، وَلْنَقطَعْ مَعَكَ عَهْداً.›

А те казаха: Видяхме явно, че Господ е с тебе и си рекохме: Нека се положи клетва между нас, между нас и тебе, и нека направим договор с тебе,

29 ع ِدْ بِأنَّكَ لَنْ تُؤْذِيَنا. فَنَحْنُ لَمْ نُؤْذِكَ. بَلْ لَمْ نَصنَعْ مَعَكَ إلّا خَيراً. وَقَدْ صَرَفْناكَ فِي سَلامٍ. وَأنتَ الآنَ مُبارَكٌ مِنَ اللهِ.»

че няма да ни сториш зло, както и ние не те докачихме, и както само добро ти правихме и те изпратихме с мир. Сега виждаме, че ти си благословеният от Господа.

30 ف َأعَدَّ لَهُمْ وَلِيمَةً، فَأكَلُوا وَشَرِبُوا.

Тогава Исаак им даде угощение и те ядоха и пиха.

31 و َبَكَّرُوا فِي الصَّباحِ وَتَعاهَدُوا. ثُمَّ وَدَّعَهُمْ إسْحاقُ، فَمَضُوا فِي سَلامٍ.

На сутринта станаха рано и се заклеха един за друг; после Исаак ги изпрати и те си отидоха от него с мир.

32 و َفِي ذَلِكَ اليَوْمِ جاءَ خُدّامُ إسْحاقَ وَأخبَرُوهُ عَنِ البِئْرِ الَّتِي حَفَرُوها. قالُوا لَهُ: «لَقَدْ وَجَدْنا ماءً!»

И в същия ден Исааковите слуги дойдоха и му известиха за кладенеца, който бяха изкопали и му рекоха: Намерихме вода.

33 ف َسَمّاها شِبْعَةَ. وَلِهَذا فَإنَّ اسْمَ المَدِينَةِ هُوَ بِئْرُ السَّبْعِ حَتَّى يَومِنا هَذا. زوجتا عِيسُو

И нарече го Савее; от това името на града е Вирсавее до днес.

34 و َلَمّا بَلَغَ عِيسُو الأربَعِينَ مِنَ العُمْرِ، تَزَوَّجَ يَهُودِيتَ ابْنَةَ بِيرِيَ الحِثِّيِّ، وَبَسْمَةَ ابْنَةَ إيلُونَ الحِثِّيِّ.

А когато Исав беше на четиридесет години, взе за жена Юдита, дъщеря на хетееца Веири, и Васемата, дъщеря на хетееца Елон.

35 ف َكانَتا مَصْدَرَ حُزْنٍ لإسْحاقَ وَرِفْقَةَ.

Те бяха горчивина за душата на Исаака и Ревека.