1 و َلَكِنَّ بَنِي إسْرائِيلَ لَمْ يُطِيعُوا الوَصِيَّةَ المُتَعَلِّقَةَ بِما يَنْبَغِي إتلافُهُ. فَقَدْ أخَذَ عَخانُ بْنُ كَرْمِي بْنِ زَبَدِي بْنِ زارَحَ، مِنْ قَبِيلَةِ يَهُوذا، بَعضَ الأشْياءِ مِمّا كانَ يَنْبَغِي إتلافُها. فَغَضِبَ اللهُ عَلَى بَنِي إسْرائِيلَ.

А израилтяните извършиха престъпление относно обреченото: защото Ахан син на Хармия, син на Завдия, син на Зара, от Юдовото племе, взе от обреченото, така че Господният гняв пламна против израилтяните.

2 و َأرسَلَ يَشُوعُ رِجالاً مِنْ أِرِيحا إلَى مَدِينَةِ عايَ القَرِيبَةِ مِنْ بَيتِ آوِنَ شَرقَ بَيتِ إيلَ. وَقالَ لَهُمُ: «اصْعَدُوا وَاستَكشِفوا الأرْضَ.» فَصَعِدَ الرِّجالُ وَاستَكشَفوا مَدِينَةَ عايَ.

Между това Исус прати човеците от Ерихон в Гай, който е близо при Витавен, на източната страна от Ветил; и говори им, казвайки: Изкачете се та съгледайте земята. И тъй, човеците се изкачиха та съгледаха Гай.

3 ث ُمَّ عادُوا إلَى يَشُوعَ وَقالُوا لَهُ: «لا تُرسِلْ كُلَّ الجَيشِ إلَى عايَ. فَلْيَذهَبْ ألفانِ أوْ ثَلاثَةُ آلافِ رَجُلٍ فَقَطْ وَيُهاجِمُوا عايَ. لا تُجْهِدِ الجَيْشَ كُلَّهُ بِالذَّهابِ إلَى هُناكَ، فَشَعبُ عايَ قَلِيلُ العَدَدِ.»

И като се върнаха при Исуса рекоха му: Да не се изкачат всичките люде, но до две или три хиляди мъже да се изкачат и да поразят Гай; да не вкарват в труд всичките люде да отиват там, защото ония са малцина.

4 ف َصَعِدَ نَحْوَ ثَلاثَةِ آلافِ رَجُلٍ إلَى هُناكَ، وَلَكِنَّهُمْ أُجبِرُوا عَلَى التَّراجُعِ مِنْ أمامِ رِجالِ عايَ.

И така, изкачиха се там от людете около три хиляди мъже; но побягнаха пред гайските мъже.

5 و َقَتَلَ رِجالُ عايَ نَحْوَ سِتَّةٍ وَثَلاثِينَ رَجُلاً مِنْهُمْ، وَلَحِقُوا بِهِمْ مِنْ أمامِ البَوّابَةِ إلَى مَكاسِرِ الحِجارَةِ، وَقَتَلُوهُمْ عَلَى المُنحَدَرِ. فَجَبُنَتْ قُلُوبُ الرِّجالِ جِدّاً.

Гайските мъже поразиха от тях около тридесет и шест мъже, и прогониха ги от портата до Сиварим, и поразиха ги в надолнището; поради което сърцата на людете се стопиха и станаха като вода.

6 ح ِينَئِذٍ، مَزَّقَ يَشُوعُ ثِيابَهُ، وَوَقَعَ عَلَى وَجهِهِ عَلَى الأرْضِ أمامَ صُنْدُوقِ عَهْدِ اللهِ المُقَدَّسِ، وَبَقِيَ هُناكَ إلَى المَساءِ مَعَ كُلِّ شَيُوخِ إسْرائِيلَ. وَألقَوْا التُّرابَ عَلَى رُؤُوسِهِمْ.

Тогава Исус раздра дрехите си и падна на лицето си на земята пред Господния ковчег, гдето лежа до вечерта, той и Израилевите старейшини; и туриха пръст на главите си.

7 و َقالَ يَشُوعُ: «آهٍ يا اللهُ! لِماذا عبَّرْتَ هَذا الشَّعبَ نَهْرَ الأُردُنِّ لِيُهلِكَنا الأمُورِيُّونَ؟ لَيْتَنا بَقِينا شَرْقَ النَّهْرِ!

И рече Исус: Аз! Господи Иеова, защо преведе тия люде през Иордан, за да ни предадеш в ръцете на аморейците да ни погубят? О да бяхме били доволни да си седим оттатък Иордан!

8 ي ا رَبُّ! ماذا أقُولُ الآنَ وَقَدْ هُزِمَ بَنُو إسْرائِيلَ أمامَ أعدائِهِ؟

О Господи, що да река като Израил обърна гръб пред неприятеля си?

9 س َيَسمَعُ جَمِيعُ الكَنعانِيِّينَ السّاكِنِينَ فِي الأرْضِ بِما حَدَثَ، فَيُحاصِرُونَنا وَيَقتُلُونَنا. ماذا سَتَفعَلُ حِينَئَذٍ لاسْمِكَ العَظيمِ؟»

И като чуят ханаанците и всичките други жители на земята, ще ни обиколят и ще на правят да изчезне името ни от земята; и какво ще сториш за великото Си Име?

10 ف َقالَ اللهُ لِيَشُوعَ: «انهَضْ! لِماذا أنتَ مُنبَطِحٌ عَلَى وَجهِكَ؟

А Господ рече на Исуса: Стани, защо си паднал така на лицето си?

11 ق َدْ أخطَأ إسْرائِيلُ، وَقَدْ نَقَضُوا عَهدِي الَّذِي أمَرتُهُمْ بِحِفظِهِ، فَأخَذُوا مِنَ الأشياءِ الَّتِي أمَرْتُهُمْ بِتَدْميرِها تَقْدِمَةً لِي. سَرَقُوا وَكَذَبُوا، وَوَضَعُوا تِلْكَ الأشْياءَ بَينَ حاجِياتِهِمْ.

Израил е съгрешил, а именно, престъпили са завета Ми, за който им дадох заповед; да! те са взели от обреченото, още са откраднали, още са излъгали, още са турили откраднатото между своите вещи.

12 و َلِهَذا فَبَنُو إسْرائِيلَ غَيرُ قادِرِينَ عَلَى مُقاوَمَةِ أعدائِهِمْ. وَهُمْ يُهزَمُونَ وَيَتَراجَعُونَ أمامَ أعدائِهِمْ، إذْ حُكِمَ عَلَيْهِمْ بالهَلاكِ. لَنْ أكُونَ مَعَكُمْ فِيما بَعْدُ حَتَّى تُدَمِّرُوا الأشياءَ الَّتِي طَلَبْتُ مِنْكُمْ إتلافَها.

По тая причина израилтяните не могат да устоят пред неприятелите си, но обръщат гръб пред неприятелите си, защото станаха проклети; и Аз не ще бъда вече с вас, ако не изтребите проклетия човек изсред вас.

13 « فَاذْهَبْ وَطَهِّرِ الشَّعبَ، وَقُلْ لَهُمْ: ‹تَقَدَّسُوا لِأجلِ الغَدِ، لِأنَّ هَذا هُوَ ما يَقُولُهُ اللهُ ، إلَهُ إسْرائِيلَ إنَّ بَيْنَ أمتِعَتِكُمْ أشْياءُ أمَرْتُكُمْ أنْ تُدَمِّرُوها. فَلَنْ تَهْزِمُوا أعْداءَكُمْ حَتَّى تُزِيلُوا مِنْ بَينِكُمُ الأشياءَ الَّتِي أمَرْتُكُمْ بِإتلافَها.

Стани та освети людете, и речи: Осветете се за утре; защото така говори Господ Израилевият Бог: Нещо обречено има всред тебе, Израилю; не можеш да устоиш пред неприятелите си догде не махнете обреченото изсред вас.

14 « ‹وَفِي الصَّباحِ، تَقِفُونَ جَمِيعاً فِي حَضْرَةِ اللهِ بِحَسَبِ قَبائِلِكُمْ. وَالقَبِيلَةُ الَّتِي يَختارُها اللهُ تَتَقَدَّمُ بِحَسَبِ عَشائِرِها. وَالعَشِيرَةُ الَّتِي يَخْتارُها اللهُ تَتَقَدَّمُ بِحَسَبِ عائِلاتِها. وَالعائِلَةُ الَّتِي يَختارُها اللهُ تَتَقَدَّمُ بِرِجالِها واحِداً واحِداً.

И тъй, приближете се утре според племената си; и племето, което хване Господ, да се приближи според семействата си; и семейството, което хване Господа, да се приближи според домовете си; а домът, който хване Господ, да се приближи според мъжете.

15 و َالَّذِي يُمْسَكُ وَمَعْهُ الأشْياءُ الواجِبُ تَدْميرُها، يُحْرَقُ بِالنّارِ مَعَ كُلِّ ما لَهُ، لِأنَّهُ نَقَضَ عَهْدَ اللهِ ، وَصَنَعَ أمْراً كَرِيهاً وَقَبِيحاً فِي إسْرائِيلَ.›»

И който се хване с обреченото ще се изгори с огън, той и всичко що има, понеже е престъпил Господния завет, и понеже е сторил безумие в Израиля.

16 ف َنَهَضَ يَشُوعُ فِي الصَّباحِ باكِراً، وَتَقَدَّمَ بَنُو إسْرائِيلَ بِحَسَبِ قَبائِلِهِمْ، فَاخْتيرَتْ قَبِيلَةُ يَهُوذا.

Тогава Исус, като стана рано на сутринта, приведе Израиля според племената им; и хвана се Юдовото племе.

17 ث ُمَّ تَقَدَّمَتْ عَشائِرُ قَبِيلَةِ يَهُوذا، فَاخْتيرَتْ عَشيرَةُ الزّارَحِيِّينَ. ثُمَّ تقَدَّمَتْ عائِلاتُ عَشَيرَةِ الزّارَحِيِّينَ، فَاخْتيرَتْ عائِلَةُ زَبْدِي.

И като приведе Юдовите семейства, хвана се семейството на Заровците. И като приведе семейството на Заровците, мъж по мъж, хвана се Завдий.

18 ث ُمَّ تَقَدَّمَ رِجالُ عائِلَةِ زَبْدِي، فَاخْتيرَ عَخانُ بْنُ كَرْمِي بْنِ زَبْدِي مِنْ قَبِيلَةِ يَهُوذا.

А като приведе неговия дом, мъж по мъж, хвана се Ахан син на Хармия, сина на Завдия, сина на Зара, от Юдовото племе.

19 ح ِينَئِذٍ، قالَ يَشُوعُ لِعَخانَ: «يا بُنَيَّ، أعطِ مَجداً للهِ إلَهِ إسْرائِيلَ وَاعتَرِفْ لَهُ. وَأخبِرْ بِما عَمِلتَهُ وَلا تُخفِ عَنِّي الأمرَ.»

Тогава Исус рече на Ахана: Чадо мое, въздай сега слава на Господа Израилевия Бог и изповядай Му се; и кажи ми що си сторил, не скривай от мене.

20 ف َأجابَ عَخانُ يَشُوعَ: «نَعَمْ، فَأنا مَنْ أخطَأ إلَى اللهِ ، إلَهِ إسْرائِيلَ. وَهَذا ما فَعَلْتُهُ:

И Ахан в отговор на Исуса каза: Наистина аз съгреши на Господа Израилевия Бог, като сторих така и така:

21 ر َأيتُ وَسَطَ الغَنائِمِ ثَوباً بابِلِيّاً فاخِراً وَمِئَتَي مِثْقالٍ مِنَ الفِضَّةِ، وَسَبيكَةَ ذَهَبٍ تَزِنُ خَمْسِينَ مِثْقالاً، فَاشْتَهَيتُها، فَأخَذْتُها. وَها هِيَ مَدْفُونَةٌ داخِلَ خَيمَتِي، وَالفِضَّةُ تَحْتَ الرِّداءِ.»

Когато видях между користите една хубава вавилонска дреха двеста сикли сребро, и една златна плочка тежка петдесет сикли, пожелах ги и ги взех; и, ето, те са скрити в земята всред шатъра ми, и среброто отдолу.

22 ف َأرسَلَ يَشُوعُ رُسُلاً فِرَكَضُوا إلَى الخَيمَةِ، فَكانَتْ هُناكَ مُخَبَّأةً فِي الخَيمَةِ وَالفِضَّةُ تَحتَها.

Исус, прочее, прати човеци, които се завтекоха в шатъра; и ето, откраднатото беше скрито в шатъра му, и среброто отдолу.

23 ف َأخَذُوا تِلْكَ الأشياءَ مِنَ الخَيمَةِ وَأحضَرُوها لِيَشُوعَ وَلِكُلِّ بَنِي إسْرائِيلَ، وَوَضَعُوها فِي حَضرَةِ اللهِ.

И взеха ги отсред шатъра и донесоха ги при Исуса и при всичките израилтяни; и те ги положиха пред Господа.

24 ف َأخَذَ يَشُوعُ وَجَمِيعُ بَنِي إسْرائِيلَ عَخانَ بْنَ زارَحَ مَعَ كُلِّ الفِضَّةِ وَالثَّوبِ وَسَبِيكَةِ الذَّهَبِ وَأولادِهِ وَبَناتِهِ وَبَقَرِهِ وَحِمارِهِ وَغَنَمِهِ وَخَيمَتِهِ وَكُلِّ ما كانَ لَهُ، وَأصعَدُوها إلَى وادِي عَخُورَ.

Тогава Исус и целият Израил с него взеха Ахана Заровия син, със среброто, дрехата и златната плоча, и синовете му, дъщерите му, говедата му, ослите му, овците му, шатъра му и всичко каквото имаше, и заведоха ги в долината Ахор.

25 و َقالَ يَشُوعُ: «لِماذا جَلَبْتَ هَذا الضِّيقَ عَلَينا؟ سَيَجلِبُ اللهُ الضِّيقَ عَلَيكَ هَذا اليَومَ.» فَرَجَمَهُمْ جَمِيعُ بَنِي إسْرائِيلَ، وَأحْرَقُوهُمْ بِالنّارِ، وَطَمَرُوهُمْ بِالحِجارَةِ.

И рече Исус: Защо си ни смутил? Господ ще смути тебе днес. Тогава целият Израил уби Ахана с камъни, и изгориха го с огън след като го убиха с камъни.

26 و َوَضَعَ بَنُو إسْرائِيلَ كَومَةَ حِجارَةٍ فَوقَهُمْ، ما تَزالُ إلَى هَذا اليَومِ. فَهَدَأ غَضَبُ اللهِ. وَدُعِيَ ذَلِكَ المَكانُ وادِيَ عَخُورَ.

После натрупаха на него голяма грамада камъни, която стои и до днес. Така се върна Господ от яростния Си гняв. Затуй онова място се нарича и до днес долина Ахор.