1 و َسَمِعَ عَرادُ، المَلِكُ الكَنعانِيُّ الَّذِي كانَ يَسكُنُ فِي النَّقَبِ أنَّ إسْرائِيلَ كانَ آتِياً فِي طَرِيقِ أتارِيمَ، فَحارَبَ بَنِي إسْرائِيلَ وَسَبَى بَعضاً مِنْهُمْ.

А арадският цар, ханаанецът, който живееше към юг, като чу, че Израил иде през пътя Атарим воюва против Израиля, и хвана от тях пленници.

2 ف َنَذَرَ إسْرائِيلُ نَذراً خاصّاً للهِ ، فَقالَ: «إنْ ساعَدْتَنا فِي هَزِيمَةِ هَذا الشَّعبِ، فَسَنُدَمِّرُ مُدُنَهُمْ تَماماً.»

И Израил направи обрек Господу, като каза: Ако наистина предадеш тия люде в ръката ми, то съвсем ще разоря градовете им.

3 و َسَمِعَ اللهُ لِصَوتِ إسْرائِيلَ وَساعَدَهُمْ فِي هَزِيمَةِ الكَنعانِيِّينَ، فَقَضَوْا عَلَيهِمْ وَدَمَّرُوا مُدُنَهُمْ بِالكامِلِ. وَلِذا دَعُوا اسْمَ المَكانِ حُرْمَةَ. الحَيَّةُ البُرونْزِيَّة

И Господ послуша гласа на Израиля и му предаде ханаанците; и те ги погубиха и разориха градовете им. И мястото се нарече Хорма.

4 ث ُمَّ تَرَكُوا جَبَلَ هُورَ فِي الطَّرِيقِ إلَى البَحرِ الأحمَرِ لِيَدُورُوا حَولَ أرْضِ أدُومَ. فَتَضايَقَ الشَّعبُ جِدّاً فِي الطَّرِيقِ،

А когато отпътуваха от планината Ор, по пътя към Червеното море, за да обиколят Едомската земя, людете излязоха от търпение в душата си поради пътя.

5 و َبَدَأوا يَتَكَلَّمُونَ ضِدَّ اللهِ وَمُوسَى: «لِماذا جَعَلْتُمانا نَترُكُ مِصرَ لِنَمُوتَ فِي الصَّحْراءِ؟ فَلَيسَ هُناكَ خُبزٌ أوْ ماءٌ فِي هَذا المَكانِ، وَقَدْ مَلَلْنا هَذا الطَّعامَ السَّخِيفَ.»

И людете говориха против Бога и против Моисея, казвайки: Защо ни изведохте из Египет да измрем в пустинята? защото няма ни хляб ни вода, и душата ни се отвращава от тоя никакъв хляб.

6 ف َأرسَلَ اللهُ حَيّاتٍ سامَّةً إلَى الشَّعبِ، فَلَدَغَتْهُمْ. وَماتَ كَثِيرُونَ مِنْ بَني إسْرائِيلَ.

За това Господ изпрати между людете горителни змии, които хапеха людете, та измряха много люде от Израиля.

7 و َلِذا أتَى الشَّعبُ إلَى مُوسَى وَقالُوا: «لَقَدْ أخطَأْنا بِتَكَلّمِنا ضِدَّ اللهِ وَضِدَّكَ. صَلِّ إلَى اللهِ أنْ يَأخُذَ الحَيّاتِ بَعِيداً عَنّا.» فَصَلَّى مُوسَى لأجلِ الشَّعبِ.

Тогава людете дойдоха при Моисея и казаха: Съгрешихме за гдето говорихме против Господа и против тебе; помоли се Господу да махне змиите от нас. И Моисей се помоли за людете.

8 ف َقالَ اللهُ لِمُوسَى: «اصنَعْ حَيَّةً نُحاسِيَّةً وَضَعْها عَلَى عَمُودٍ. وَحِينَ يَنظُرُ إلَيها أيُّ شَخصٍ لَدَغَتْهُ حَيَّةٌ فَإنَّهُ سَيُشفَى.»

И Господ рече на Моисея: Направи си една горителна змия, и тури я на висока върлина; и всеки ухапан, като погледне на нея, ще остане жив.

9 ف َصَنَعَ مُوسَى حَيَّةً نُحاسِيَّةً وَعَلَّقَها عَلَى سارِيَةٍ خَشَبِيَّةٍ. فَكانَ كُلُّ مَنْ لَدَغَتْهُ حَيَّةٌ، وَنَظَرَ إلَى الحَيَّةِ البُرونْزِيَّةِ، يُشفَى. الرِّحلَةُ إلَى مُوآب

И тъй, Моисей направи медна змия и я тури на най-високата върлина; и когато змия ухапеше някого, той, като погледнеше на медната змия, оставаше жив.

10 ث ُمَّ تَرَكَ بَنو إسْرائِيلَ ذَلِكَ المَكانَ وَخَيَّمُوا فِي أُوبُوتَ.

Тогава израилтяните отпътуваха и разположиха стан в Овот.

11 ث ُمَّ تَرَكُوا أُوبُوتَ وَخَيَّمُوا فِي عَيِّي عَبارِيمَ فِي الصَّحْراءِ عَلَى حَدِّ مُوآبَ إلَى الشَّرقِ مِنها.

И като отпътуваха от Овот, разположиха стан в Е-Аварим, в пустинята, която е към Моав, към изгрева на слънцето.

12 و َتَرَكُوا ذَلِكَ المَكانَ وَخَيَّمُوا فِي وادِي زارَدَ.

От там отпътуваха и разположиха стан в долината Заред.

13 و َتَرَكُوا ذَلِكَ المَكانَ وَخَيَّمُوا عَلَى ضِفَّةِ نَهرِ أرنُونَ فِي الصَّحْراءِ المُمتَدَّةِ مِنْ أرْضِ الأمُورِيِّينَ – فَنَهرُ أرْنُونَ هُوَ الحَدُّ الفاصِلُ بَينَ مُوآبَ وَأرْضِ الأمُورِيِّينَ.

От там отпътуваха и разположиха стан оттатък реката Арнон, която е в пустинята и изтича от пределите на аморейците; защото Арнон е моавска граница между моавците и аморейците.

14 و َيُوصَفُ هَذا فِي كِتابِ حُرُوبِ اللهِ كَما يَلِي: «… وَاهِبٌ فِي سُوفَةَ وَأودِيَةِ أرنُونَ،

За това е казано в книгата на Господните войни: - Ваев в Суфа И потоците на Арнон,

15 و َمُنحَدَراتُ أودِيَتِهِ تُؤَدِّي إلَى مَساكِنِ عارَ وَتَقَعُ عَلَى حُدُودِ مُوآبَ.»

И течението на потоците, Което се простира до селището Ар И допира границата на Моав.

16 و َمِنْ هُناكَ ذَهَبُوا إلَى مِنْطَقَةِ بِيْرَ، حَيْثُ البِئْرُ الَّتِي قالَ اللهُ لِمُوسَى عَنْها: «اجمَعِ الشَّعبَ هُناكَ، وَأنا سَأُعطِيهِمْ ماءً.»

А от там дойдоха при Вир. Тоя е кладенецът, за който Господ рече на Моисея: Събери людете, и ще им дам вода.

17 ث ُمَّ رَنَّمَ بَنو إسْرائِيلَ هَذِهِ التَّرنِيمَةَ: «تَدَفَّقِي بِالماءِ أيَّتُها البِئْرُ. رَنِّمُوا لَها.

Тогава Израил изпя тая песен: - Бликай, о кладенче; пейте за него;

18 ا لبِئْرُ الَّتِي حَفَرَها عُظَماءُ الشَّعبِ، الَّتِي بَدَأ قادَةُ الشَّعبِ بِحَفرِها، بِصَولَجاناتِهِمْ وَعِصِيِّهِمْ.» ثُمَّ تَرَكُوا تِلْكَ الصَّحْراءَ وَأتَوا إلَى مَتّانَةَ.

Кладенец изкопаха първенците, Благородните от людете изкопаха, Чрез заповедта на законодателя; с жезлите си. А от пустинята отидоха в Матана,

19 و َمِنْ مَتّانَةَ أتَوا إلَى نَحلِيئِيلَ. وَمِنْ نَحلِيئِيلَ أتَوا إلَى بامُوتَ.

и от Матана в Наалиил, и от Наалиил във Вамот,

20 و َمِنْ بامُوتَ أتَوا إلَى الوادِي الَّذِيِ فِي مِنْطَقَةِ مُوآبَ عَلَى قِمَّةِ جَبَلِ الفِسْجَةِ الَّذِي يُشرِفُ عَلَى الصَّحْراءِ. سِيحُونُ وَعُوج

а от Вамот в долината, която е в моавското поле, при върха на Фасга, която гледа към Есимон+.

21 و َأرسَلَ إسْرائِيلُ رُسُلاً إلَى المَلِكِ سِيحُونَ مَلِكِ الأمُورِيِّينَ فَقالَ:

Тогава Израил изпрати посланици при аморейския цар Сион да кажат:

22 « اسْمَحْ لَنا بِالمُرُورِ فِي بَلَدِكَ. وَنَحنُ نَعِدُ بِأنَّنا لَنْ نَمِيلَ إلَى حُقُولِكَ أوْ كُرُومِكَ، وَلَنْ نَشرَبَ ماءً مِنْ بِئرِكَ. سَنَسِيرُ فِي ‹طَرِيقِ المَلِكِ› حَتَّى نَتَجاوَزَ أرْضَكَ.»

Остави ме да замина през земята ти; няма да свръщаме ни по нивите ни по лозята; не ще да пием вода от кладенците; през царевия друм ще вървим, докато преминем твоите предели.

23 ل َكِنَّ سِيحُونَ لَمْ يَسمَحْ لإسْرائِيلَ بِالمُرُورِ فِي أرْضِهِ، بَلْ جَمَعَ كُلَّ شَعبِهِ وَخَرَجَ لِيَلتَقِيَ إسْرائِيلَ فِي الصَّحْراءِ، فَجاءَ إلَى ياهَصَ وَهاجَمَ إسْرائِيلَ.

А Сион не пусна Израиля да мина през пределите му; но Сион събра всичките си люде, излезе та се опълчи срещу Израиля в пустинята, и дойде в Яса та воюва против Израиля.

24 ل َكِنَّ إسْرائِيلَ قَتَلُوهُ وَأخَذُوا أرْضَهُ مِنْ نَهرِ أرنُونَ إلَى نَهرِ يَبُّوقَ، وَإلَى حُدُودِ أرْضِ العَمُّونِيِّينَ، لأنَّ حُدُودَ العَمُّونِيِّينَ كانَتْ قَوِيَّةً.

Но Израил го порази с острото на ножа, и завладя земята му от Арнон до Явок, до амонците; защото границата на амонците беше крепка.

25 ف َأخَذَ إسْرائِيلُ كُلَّ هَذِهِ المُدُنِ وَسَكَنُوا كُلَّ مُدُنِ الأمُورِيِّينَ تِلكَ، فِي حَشبُونَ وَالمُدُنِ المُحِيطَةِ بِها.

Израил завладя всички тия градове; и Израил се засели във всичките градове на аморейците, в Есевон и във всичките му села.

26 ك انَتْ أدُومُ مَدِينَةَ المَلِكِ الأمُورِيِّ سِيحُونَ. وَكانَ سِيحُونُ قَدْ حارَبَ مَلِكَ مُوآبَ السّابِقَ، وَأخَذَ كُلَّ أرْضِهِ مِنهُ إلَى نَهرِ أرنُونَ.

Понеже Есевон бе град на аморейския цар Сион, който беше воювал с предишния моавски цар и беше отнел от ръката му всичката му земя до Арнон.

27 و َلِهَذا يَقُولُ المُغَنُّونَ: «تَعالَوا إلَى حَشبُونَ، فَلْيُعَدْ بِناؤُها. فَلْيُعَدْ بِناءُ مَدِينَةِ حَشْبُونَ.

За това, ония, които говорят с притчи, казват: - Дойдете в Есевон; Да се съгради и да се закрепи града Сионов;

28 ل أنَّ ناراً خَرَجَتْ مِنْ مَدِينَةِ سِيحُونَ، وَلَهِيباً مِنْ مَدِينَةِ سِيحُونَ. أكَلَتِ النّارُ عارَ فِي مُوآبَ، وَالتَهَمَتِ التِّلالَ الَّتِي فَوقَ أرنُونَ.

Защото огън излезе от Есевон, Пламък из града Сионов; Пояде Ар моавски, И първенците на високите места на Арнон.

29 و َيلٌ لَكَ يا مُوآبُ. قَدْ تَحَطَّمْتُمْ يا شَعبَ كَمُوشَ. جَعَلَ كَمُوشُ أبْناءَكَ يَهرُبُونَ، وَبَناتِكَ أسِيراتٍ لِسِيحُونَ مَلِكِ الأمُورِيِّينَ.

Горко ти Моаве! Погина ти, Хамосови люде! Даде синовете си на бяг И дъщерите си на плен При Сиона аморейския цар.

30 و َلَكِنَّنا هَزَمْنا هَؤُلاءِ الأمُورِيِّينَ. دَمَّرْنا مُدُنَهُمْ مِنْ حَشْبُونَ إلَى دِيبُونَ، مِنْ نَشِيمَ إلَى نُوفَحَ، القَرِيبَةِ مِنْ مِيدَبا.»

Ние го застреляхме Есевон погина до Девон; И запустихме ги до Нофа, Която се простира до Медева.

31 و َسَكَنَ إسْرائِيلُ فِي أرْضِ الأمُورِيِّينَ.

Така Израил се засели в земята на Аморейците.

32 و َأرسَلَ مُوسَى رِجالاً لِيَستَكشِفُوا يَعزِيرَ، فَأخَذُوا المُدُنَ المُحِيطَةَ بِها وَأجبَرُوا الأمُورِيِّينَ الَّذِينَ كانُوا هُناكَ عَلَى تَركِ المِنطَقَةِ.

После Моисей изпрати човеци да съгледат Язир; и, като превзеха селата му, изпъдиха аморейците, които бяха в тях.

33 ث ُمَّ دارَ بَنُو إسْرائِيلَ وَسارُوا فِي الطَّرِيقِ إلَى باشانَ. فَخَرَجَ عُوجُ مَلِكُ باشانَ إلَى إذرَعِي مَعَ كُلِّ شَعبِهِ لِيُحارِبَ بَنِي إسْرائِيلَ.

Тогава се върнаха и отидоха по пътя към Васан; а васанският цар Ог излезе против тях, той и всичките му люде, на бой в Едраи.

34 و َقالَ اللهُ لِمُوسَى: «لا تَخَفْ مِنهُ، لأنِّي سَأُسَلِّمُهُ هُوَ وَكُلَّ شَعبِهِ وَكُلَّ أرْضِهِ إلَيكَ. فَافْعَلْ بِهِ كَما فَعَلْتَ بِسِيحُونَ مَلِكِ الأمُورِيِّينَ الَّذِي كانَ يَحْكُمُ فِي حَشبُونَ.»

Но Господ рече на Моисея: Не бой се от Него, защото Аз ще предам в ръцете ви него, всичките му люде и земята му; ще му направиш така, както направи на аморейския цар Сион, който живееше в Есевон.

35 ف َقَتَلَ بَنُو إسْرائِيلَ عُوجَ وَأبناءَهُ وَكُلَّ شَعبِهِ، حَتَّى لَمْ يَبقَ هُناكَ ناجٍ واحِدٌ. ثُمَّ أخَذُوا أرْضَهُ.

И тъй, поразиха него, синовете му и всичките му люде, догдето не му остана ни един оцелял; и завладяха земята му.