1 ه َذا هُوَ ما يَقُولُهُ اللهُ: «سَأُثِيرُ عَلَى بابِلَ وَعَلَى سُكّانِ لِيبَ قامايَ رِيحاً مُدَمِّرَةً.

Така казва Господ: Ето, аз повдигам разрушителен вятър против Вавилон И против ония, които живеят всред разбунтувалите се против Мене.

2 س َأُرسِلُ غُرَباءَ عَلَى بابِلَ، وَسَيُذَرُّونَها وَيُفرِغُونَ أرْضَها. لأنَّهُمْ سَيَأتُونَ عَلَيها مِنْ كُلِّ جِهَةٍ، عِندَما يَأتِي يَومُ ضِيقِها.

И ще изпратя върху Вавилон веячи, Които ще го отвеят; и ще оголят земята му, Защото в деня на злощастието ще бъдат отвред против него.

3 ل ا تَسمَحُوا لِحامِلِ القَوسِ بِأنْ يَشُدَّ قَوْسَهُ، أوْ يَلبِسَ دِرْعَهُ. لا تُشفِقُوا عَلَى شُبّانِها، أَفنُوا كُلَّ جَيشِها.

Стрелец срещу стрелец нека запъва лъка си, И срещу онзи, който се големее с бронята си; Не жалете младежите му, Обречете на изтребление цялата му войска.

4 ا لجُنُودُ الجَرحَى سَيَسقُطُونَ فِي أرْضِ بابِلَ، وَالَّذِينَ طُعِنُوا بِالرُّمحِ سَيُطرَحُونَ فِي شَوارِعِها.»

Ще паднат убити в Халдейската земя, И прободени по улиците на градовете й.

5 ل أنَّ اللهَ القَدِيرَ لَمْ يَترُكْ إسْرائِيلَ وَيَهُوذا، مَعَ أنَّ أرْضَهُمَا امتَلأتْ إثماً أمامَ قُدُّوسِ إسْرائِيلَ.

Защото нито Израил, нито Юда е оставен От своя Бог, от Господа на Силите, Ако и да е пълна земята им с беззаконие Против Светия Израилев.

6 ا هرُبُوا مِنْ وَسَطِ بابِلَ. لِيَهرُبْ كُلُّ واحِدٍ بِحَياتِهِ. لا تَهلِكُوا بِإثمِها. لأنَّ هَذا هُوَ وَقتُ نَقمَةِ اللهِ ، وَسَيُجازِيها عَنْ كُلِّ أعمالِها.

Бягайте отсред Вавилон Та отървете всеки живота си; Да не загинете в беззаконието му: Защото е време за въздаяние от Господа, Който ще му отдаде отплата.

7 ب ابِلُ كَأسٌ مِنْ ذَهَبٍ فِي يَدِ اللهِ ، سَتُسكِرُ كُلَّ الأرْضِ. سَكِرَتِ الأُمَمُ مِنْ خَمرِها، فَفَقَدَتْ عَقلَها!

В ръката Господна Вавилон е бил златна чаша, Която опиваше целия свят; От виното му пиеха народите, Затова народите избезумяха.

8 س َقَطَتْ بابِلُ فَجأةً، وَتَحَطَّمَتْ. وَلوِلُوا عَلَيها. خُذُوا بَلَساناً لأجلِ جُرحِها، فَلَرُبَّما تُشفَى.

Внезапно, падна Вавилон и се разруши; Лелекайте за него; Вземете балсама за раната му Негли се изцели.

9 ح اوَلْنا أنْ نَشفِيَ بابِلَ، وَلَكِنَّها لَمْ تُشفَ. اترُكُوها، وَلْيَذهَبْ كُلُّ واحِدٍ مِنّا إلَى أرْضِهِ. لأنَّ دَينُونَتَها قَدْ بَلَغَتِ السَّماءَ، وَارتَفَعَتْ كارتِفاعِ السَّحابِ.

Опитахме се да целим Вавилон, но не се изцели; Оставете го, и нека отидем всеки в страната си, Защото присъдата му стигна до небето, И се възвиси дори до облаците.

10 أ ظْهَرَ اللهُ بِرَّنا، تَعالَوْا، سَنَروِي فِي صِهْيَوْنَ قِصَّةَ عَمَلِ إلَهِنا.

Господ изяви правдата ни; Дойдете и нека прикажем в Сион Делото на Господа нашия Бог.

11 س ُنُّوا سِهامَكُمْ، جَهِّزُوا أسلِحَتَكُمْ. قَدْ أنهَضَ اللهُ رُوحَ مُلُوكِ المادِيِّينَ، لأنَّهُ يُرِيدُ تَدْمِيرَ بابِلَ. هَذا انْتِقامُ اللهِ لِهَيكَلِهِ.

Изострете стрелите, дръжте здраво щитовете; Господ възбуди духа на мидийските царе, Защото намерението Му против Вавилон е да го изтреби; Понеже това е въздаянието от Господа, Въздаяние за храма Му.

12 ا رفَعُوا رايَةً عَلَى أسوارِ بابِلَ. شَدِّدُوا الحَرَسَ. ضَعُوا الحُرّاسَ فِي مَواقِعِهِمْ. انصُبُوا أكمِنَةً. لأنَّ اللهَ قَضَى وَسَيَعمَلُ جَميعَ ما تَكَلَّمَ بِهِ عَنْ سُكّانِ بابِلَ.

Издигнете знаме против вавилонските стени, Усилете стражата, поставете стражари, Пригответе засади; Защото Господ намисли и ще извърши онова, Което изрече против вавилонските жители.

13 أ يَّتُها السّاكِنَةُ قُرْبَ شَلّالاتِ المِياهِ، وَالمالِكَةُ كُنُوزاً كَثِيرَةً، ها إنَّ نِهايَتَكِ قَدْ جاءَتْ، وَانْقَطَعَ حَبلُ حَياتِكِ.

О, ти, който живееш край много води, Който изобилваш със съкровища, Краят ти дойде, Границата на сребролюбието ти.

14 أ قسَمَ اللهُ القَدِيرُ بِنَفسِهِ: «ألَمْ أملأْكِ بِأُناسٍ كَثِيرِينَ يَحُومُونَ كَالجَرادِ؟ إلّا أنَّ عَدُوَّكِ سَيَهتِفُ عَلَيكِ هُتافَ الانتِصارِ!»

Господ на Силите се е клел в Себе Си, и е рекъл: Непременно ще те напълня с неприятелски мъже като със скакалци, Които ще подигнат боен вик против тебе.

15 ا للهُ هُوَ صانِعُ الأرْضِ بِقُوَّتِهِ، الَّذِي أسَّسَ العالَمَ بِحِكمَتِهِ، وَالَّذِي بِفَهمِهِ بَسَطَ السَّماواتِ.

Той е, Който направи земята със силата Си, Утвърди света с мъдростта Си, И разпростря небето с разума Си.

16 ع ِندَ أمرِهِ يَرتَفِعُ صَوتُ المِياهِ فِي السَّماءِ، وَتَرتَفِعُ الغُيُومُ مِنْ أقاصِي الأرْضِ. صَنَعَ بُرُوقاً لِلمَطَرِ، وَالرِّيحُ تَخرُجُ مِنْ مَخازِنِهِ.

Когато издава гласа Си, водите на небето шумят, И Той издига пари от краищата на земята; Прави светкавици за дъжда, И изважда вятър от съкровищата Си.

17 أ مّا كُلُّ إنسانٍ فَأحْمَقُ وَقَلِيلُ المَعرِفَةِ، كُلُّ حِرَفِيٍّ يَخزَى مِنْ وَثَنِهِ، لأنَّ تَماثِيلَهُ آلِهَةٌ مَزَيَّفَةٌ، وَلا رُوحَ فِيها.

Всеки човек е твърде скотски, за да знае; Всеки златар се посрамва от кумира си, Защото леяното от него е лъжа, В което няма дишане.

18 ه ِيَ أُمُورٌ باطِلَةٌ، أشياءُ سَخِيفَةٌ. حِينَ يُعاقَبُونَ سَيَهلِكُونَ.

Суета са те, дело на заблуда; Във времето на наказанието си ще загинат.

19 أ مّا نَصِيبُ يَعقُوبَ فَلَيسَ مِثلَهُمْ، لأنَّهُ صانِعُ كُلَّ شَيءٍ، وَصانِعُ عَشِيرَةِ مِيراثِهِ، يهوه القَدِيرُ اسْمُهُ.

Онзи, който е Делът на Якова не е като тях, Защото Той е Създател на всичко, И Израил е племето, което е наследството Му; Господ на Силите е името Му.

20 و َيَقُولُ: «أنتِ يا بابِلُ لِي عَصا الحَربِ، وَسِلاحُ المَعرَكَةِ. أُحَطِّمُ أُمَماً بِكِ، وَبِكِ أُدَمِّرُ مَمالِكَ.

Ти си Ми бойна секира, оръжие за война; И чрез тебе ще смажа народи; Чрез тебе ще изтребя царства;

21 أ ُحَطِّمُ الحِصانَ وَراكِبَهُ بِكِ، وَبِكَ أُحَطِّمُ العَرَبَةَ وَراكِبَها،

Чрез тебе ще смажа коня и конника; И чрез тебе ще строша колесницата и седящия на нея;

22 أ ُحَطِّمُ رِجالاً وَنِساءً بِكِ، وَبِكِ أُحَطِّمُ شُيُوخاً وَأولاداً، وَفِتياناً وَفَتَياتٍ.

Чрез тебе ще смажа мъж и жена; Чрез тебе ще смажа стар и млад; И чрез тебе ще смажа младеж и девица;

23 أ ُحَطِّمُ رُعاةً وَقُطْعاناً بِكِ، وَ بِكِ أُحَطِّمُ الفَلّاحَ وَثِيرانَهُ. وَبِكَ أُحَطِّمُ حُكَّاماً وَأصَحابَ نُفُوذٍ.

Чрез тебе ще смажа овчар и стадото му; Чрез тебе ще смажа земеделец и неговия чифт волове; И чрез тебе ще смажа управители и началници.

24 س َأُجازِي بابِلَ وَجَميعَ سُكّانِها حَسَبَ الأعمالِ الشِّرِّيرَةِ الَّتِي عَمِلُوها فِي صِهْيَوْنَ أمامَ عَينَيكَ.» يَقُولُ اللهُ.

И ще въздам на Вавилон И на всичките халдейски жители За всичкото зло, което сториха на Сион Пред вашите очи, казва Господ.

25 ي َقُولُ اللهُ: «أنا ضِدُّكَ يا جَبَلَ الهَلاكِ، يا مُخَرِّبَ كُلِّ الأرْضِ. وَسَأمُدُّ يَدِي عَلَيكَ، وَسَأجعَلُكَ تَتَدَحرَجُ مِنْ فَوقِ الصُّخُورِ، وَسَأجعَلُكَ جَبَلاً مَحرُوقاً.

Ето, Аз съм против тебе, планина разорителна, казва Господ, Която разоряваш целия свят; Ще простра ръката Си върху тебе И ще те изрина от скалите, И ще те направя изгорена гора.

26 ل َنْ يَقدِرُوا أنْ يَأخُذُوا مِنكَ حَجَراً لِلزّاوِيَةِ، أوْ حَجَراً لِلأساساتِ، بَلْ سَتَكُونُ خَرِباً إلَى الأبَدِ،» يَقُولُ اللهُ.

Няма да вземат от тебе камък за ъгъл, Нито камък за основи; Но ще бъдеш вечно пуста, казва Господ.

27 « ارفَعُوا عَلامَةً تَحذِيرِيَّةً فِي أرْضِكُمْ، اضرِبُوا بِالبُوقِ بَينَ الأُمَمِ. أعِدُّوا الأُمَمَ لِمُحارَبَةِ بابِلَ، ادعُوا المَمالِكَ لأنْ تَأتِيَ عَلَيها، ادعُوا أراراطَ وَمِنِّي وَأشكَنازَ. عَيِّنُوا والِياً عَلَيها، أرسِلُوا الخُيُولَ كَجَرادٍ هائِجٍ.

Издигнете знаме в страната, Затръбете между народите, Пригответе против нея народите; Свикайте против нея царствата На Арарат, на Мини, и на Асханаз; Поставете над нея уредник; Докарайте коне като бодливи скакалци.

28 أ عِدُّوا الأُمَمَ لِمُحارَبَةِ بابِلَ، مُلُوكَ مادِي وَحُكّامَها، وَكُلَّ البِلادِ الَّتِي يَحْكُمُونَها.

Пригответе против нея народите, Мидийските царе, управителите им, всичките им началници, И цялата подвластна на тях земя.

29 ا رتَجَفَتِ الأرْضُ وَتَلَوَّتْ، لأنَّ أحكامَ اللهِ ضِدَّ أرْضِ بابِلَ تَتَحَقَّقُ. وَهُوَ يُحَوِّلُها إلَى صَحراءَ مَهجُورَةٍ.

Земята се тресе и измъчва; Защото намеренията на Господа против Вавилон ще се изпълнят, За да направи Вавилонската земя необитаема пустиня.

30 ج َبابِرَةُ بابِلَ تَوَقَّفُوا عَنِ القِتالِ، وَيَبقُونَ فِي حُصُونِهِمْ. ذَبُلَتْ قُوَّتُهُمْ. إنَّهُمْ كَالنِّساءِ. مَساكِنُها تَحتَرِقُ، عَوارِضُها تَحَطَّمَتْ.

Юнаците на Вавилон престанаха да воюват, Останаха в укрепленията си; Силата им изчезна; станаха като жени; Изгориха жилищата му, Лостовете му са строшени.

31 ي َركُضُ عَدّاءٌ وَراءَ عَدّاءٍ، وَمُخَبِّرٌ وَراءَ مُخَبِّرٍ لِيُعلِنَ لِمَلِكِ بابِلَ أنَّ مَدِينَتَهُ قَدْ أُخِذَتْ.

Скороходец ще тича да посрещне скороходец, И вестител да посрещне вестител, За да известят на вавилонския цар, Че градът му се превзе от всеки край,

32 م َعابِرُ الأنهارِ قَدْ أُمسِكَتْ، نَباتاتُ المُستَنقَعاتِ أُحرِقَتْ بِالنّارِ، وَرِجالُ الحَربِ ارتَعَبُوا.»

И че бродовете са завзети с изненада, Тръсталаците изгорени с огън, И военните мъже разтреперани.

33 ف َهَذا هُوَ ما يَقُولُهُ اللهُ القَدِيرُ، إلَهُ إسْرائِيلَ: «الابْنَةُ بابِلُ كَالبَيدَرِ فِي وَقتِ دَرْسِهِ، وَبَعدَ قَلِيلٍ سَيَأتِي وَقتُ حَصادِها.»

Защото така казва Господ на Силите, Израилевият Бог: Вавилонската дъщеря е като гумно Когато е време да се вършее; Още малко, и ще дойде времето на жетвата й.

34 ت َقُولُ القُدْسِ: «نَبُوخَذْناصَّرُ، مَلِكُ بابِلَ، التَهَمَنِي وَأفنانِي، وَألقانِي كَإناءٍ فارِغٍ. ابتَلَعَنِي كَأفعَى، مَلأ بَطنَهُ مِنْ مُشتَهَياتِي، ثُمَّ تَقَيَّأنِي.

Вавилонският цар Навуходоносор ме изяде, Смаза ме, направи ме празен съд, Погълна ме като змия, Напълни корема си с моите сладки неща, И мене оттласна.

35 ل ِيَقُلْ سُكّانُ صِهْيَوْنَ: ‹لِيَأتِ الظُّلمُ الَّذِي وَقَعَ عَلَيَّ وَعَلَى عائِلَتِي عَلَى بابِلَ،› وَلْتَقُلِ القُدْسُ: ‹لِيَكُنْ دَمُنا عَلَى البابِلِيِّينَ.›»

Неправдата сторена на мене и на моя род Нека падне върху Вавилон, Ще рече жителката на Сион; и Кръвта ми нека падне върху жителите на Халдея, Ще рече Ерусалим.

36 ل ِذَلِكَ، هَذا هُوَ ما يَقُولُهُ اللهُ: «سَأُدافِعُ عَنْ قَضِيَّتِكِ، وَسَأنتَقِمُ لَكِ. سَأجعَلُ بَحرَها صَحراءَ، وَسَأُجَفِّفُ يَنابِيعَها.

Затова, така казва Господ: Ето, Аз ще се застъпя за делото ти, И ще извърша въздаяние за тебе; Ще обърна реката+ на Вавилон в суша, И ще пресуша извора му.

37 و َسَتَصِيرُ بابِلُ كَومَةً مِنْ حِجارَةٍ، وَمَسكَناً لِبَناتِ آوَى، وَسَبَبَ رُعبٍ وَتَعْيّيرٍ لأنَّها بِلا سُكّانٍ.

Вавилон ще стане грамади, Жилище на чакали, За учудване и подсвиркване, Необитаем.

38 ي ُزَمجِرُ سُكّانُ بابِلَ مَعاً كَالأُسُودِ، وَيَزأرُونَ كَأشبالِ الأُسُودِ.

Ще рикаят заедно като лъвчета, Ще реват като малки лъвчета.

39 ع ِندَما يَنهَضُونَ سَأُهَيِّئُ وَلائِمَهُمْ، وَسَأُسْكِرُهُمْ فَيَضحَكُونَ كَثِيراً. ثُمَّ سَيَنامُونَ نَوماً أبَدِيّاً، وَلَنْ يَستَيقِظُوا،» يَقُولُ اللهُ.

Когато се разгорещят, Аз ще им направя пиршество, И ще ги опия, за да се развеселят, И да заспят вечен сън, от който да се не събудят, Казва Господ.

40 « سَأُنزِلُهُمْ كَغَنَمٍ لِلذَّبحِ، مِثلَ كِباشٍ وَتُيُوسٍ.»

Ще ги сваля като агнета за клане, Като овни с козли.

41 « كَيفَ أُخِذَتْ شِيشَكُ، فَخرُ بِلادِ الأرْضِ احتُلَّتْ! كَيفَ صارَتْ بابِلُ سَبَبَ رُعبٍ لِلأُمَمِ مِنْ حَولِها!

Как се превзе Сесах, И се изненада славата на целия свят! Как стана Вавилон за удивление между народите!

42 ص َعِدَ البَحرُ عَلَى بابِلَ، وَأمواجُهُ الصّاخِبَةُ غَطَّتها.

Морето се подигна против Вавилон; Покрит биде под многото му вълни.

43 ص ارَتْ مُدُنُها سَبَباً لِرُعبِ كُلِّ مَنْ يَسَمَعُ عَنها. فَقَدْ صارَتْ أرْضاً جافَّةً وَقاحِلَةً. لَيسَ فِيها أحَدٌ، وَلا يُسافِرُ فِيها إنسانٌ.

Градовете му станаха пустота, Безводна земя, и пустиня, Земя, в която не живее никой човек, Нито минава през нея човешки син.

44 س َأُعاقِبُ الوَثَنَ بِيلَ فِي بابِلَ، وَسَأجعَلُهُ يَتَقَيَّأُ ما ابتَلَعَهُ. لَنْ تَتَدَفَّقَ الأُمَمُ إلَيهِ فِيما بَعْدُ، وَأسوارُ بابِلَ سَتَسقُطُ.

Аз ще накажа Вила във Вавилон, И ще извадя от устата му това, което е погълнал; Народите няма да се съберат вече при него; И самата вавилонска стена ще падне.

45 ا خرُجْ يا شَعبِي مِنْ وَسَطِها فَلْيَنجُ كُلُّ واحِدٍ مِنكُمْ بِحَياتِهِ مِنْ غَضَبِ اللهِ الشَّدِيدِ.

Люде Мои, излезте изсред него, И спасете всеки от вас себе си От пламенния гняв Господен.

46 ل ا تُصابُوا بِالإحباطِ، وَلا تَخافُوا مِنَ الأخبارِ الَّتِي سَتُسمَعُ فِي الأرْضِ. سَيَأتِي خَبَرٌ فِي سَنَةٍ، ثُمَّ سَيَأتِي خَبَرٌ آخَرُ فِي السَّنَةِ التّالِيَةِ، خَبَرُ عُنفٍ فِي الأرْضِ، خَبَرُ حاكِمٍ يُقاتِلُ حاكِماً.

Да не ослабне сърцето ви, нито да се уплашите От вестта, която ще се чуе в тая земя; Защото една година ще дойде слух, А подир това друга година ще дойде слух И насилие на страната, властител против властител.

47 ل ِذَلِكَ، سَتَأتِي الأيّامُ الَّتِي فِيها أُعاقِبُ أصنامَ بابِلَ. حِينَ سَتُخزَى أرْضُها، وَسَيَسقُطُ جَرحاها فِي وَسَطِها.

Затова, ето, идат дни Когато ще извърша съд върху идолите на Вавилон; И цялата му земя ще се посрами Като паднат всичките негови всред него убити.

48 ح ِينَئِذٍ، السَّماءُ وَالأرْضُ، وَكُلُّ السّاكِنِينَ فِيهِما، سَيَهتِفُونَ فَرَحاً عَلَى بابِلَ، لأنَّهُ سَيَأتِي مِنَ الشَّمالِ مُخَرِّبُونَ عَلَيها.» يَقُولُ اللهُ.

Тогава небесата и земята и всичко, що е в тях Ще възкликнат над Вавилон; Защото изтребителите ще дойдат против него от север, казва Господ.

49 « سَتَسقُطُ بابِلَ بِسَبَبِ جَرحَى إسْرائِيلَ الَّذِينَ سَقَطُوا، وَبِسَبَبِ جَرحَى كُلِّ الأرْضِ الَّذِينَ سَقَطُوا.

Както Вавилон направи да паднат Израилевите убити, Така и във Вавилон ще паднат убитите на цялата страна.

50 أ يُّها النّاجُونَ مِنَ المَعرَكَةِ، تَعالَوْا، لا تَقِفُوا هُناكَ. اذكُرُوا اللهَ مِنْ بَعِيدٍ، وَلْتَخطُرِ القُدْسُ بِبالِكُمْ.»

Вие, избягали от ножа, идете, не стойте; Помнете Господа от далеч. И нека дойде Ерусалим на ума ви.

51 ي َقُولُ المَسبِيُّونَ: «لَقَدْ خَزِينا لأنَّنا سَمِعنا تَعيِيراً، غَطَّى الخَجَلُ وُجُوهَنا، لأنَّ غُرَباءَ صَعِدُوا عَلَى الأماكِنِ المُقَدَّسَةِ فِي بَيتِ اللهِ.»

Засрамихме се, защото чухме укор; Срам покри лицето ни, Понеже чужденци влязоха в светилищата на дома Господен.

52 ي َقُولُ اللهُ: «لِذَلِكَ سَتَأتِي أيّامٌ حِينَ أُعاقِبُ أصنامَها، وَيَئِنُّ الجَرحَى فِي كُلِّ أرْضِها.

Затова, ето, идат дни, казва Господ, Когато ще извърша съд върху идолите му, И смъртноранените ще охкат по цялата му земя.

53 ح َتَّى لَوِ ارتَفَعَتْ بابِلُ إلَى السَّماءِ، وَلَو قَوَّتْ حُصُونَها، فَسَيَأتِي عَلَيها المُخَرِّبُونَ مِنْ عِندِي،» يَقُولُ اللهُ.

Ако Вавилон би се издигнал и до небето И утвърдил на високо силата си, Пак ще дойдат от Мене изтребители върху него, казва Господ.

54 « ها صَوتُ صُراخٍ مِنْ بابِلَ، وَصَوتُ كَسرٍ هائِلٍ مِنْ أرْضِ البابِلِيِّينَ.

Глас на вопъл от Вавилон, И на голямо разрушение от Халдейската земя!

55 ل أنَّ اللهَ سَيُدَمِّرُ بابِلَ، وَسَيُسكِتُ ضَجيجَها الصّاخِبَ. سَتَهْدُرُ أمواجُ الأعداءِ كَشَلّالاتِ مِياهٍ، وَسَيَرفَعُونَ أصواتَهُمْ بِالغِناءِ.

Защото Господ изтребва Вавилон, И премахва от него големия шум; Защото техните вълни бучат като много води, И екотът на гласа им се чува;

56 ل أنَّ مُدَمِّراً سَيَأتِي عَلَى بابِلَ. سَيُؤسَرُ مُحارِبُوها، وَسَتُحَطَّمُ أقواسُهُمْ. لأنَّ اللهَ هُوَ إلَهُ تَعوِيضٍ، وَسَيُجازِي بابِلَ بِما تَستَحِقُّهُ.

Защото изтребителят дойде върху него, да! върху Вавилон, И юнаците му се хванаха, Лъковете им се строшиха; Понеже Господ е Бог, който въздава, И непременно ще въздаде.

57 س َأُسكِرُ رُؤَساءَها وَحُكَماءَها وَحُكّامَها وَوُلاتَها وَأقوِياءَها. سَيَنامُونَ إلَى الأبَدِ، وَلَنْ يَستَيقِظُوا،» يَقُولُ المَلِكُ، الَّذِي اسْمُهُ يهوه القَدِيرُ.

Аз ще опия първенците му и мъдрите му, Управителите му, началниците му, и юнаците му; Те ще заспят вечен сън, от който няма да се събудят, Казва Царят, чието име е Господ на Силите.

58 ه َذا هُوَ ما يَقُولُهُ اللهُ القَدِيرُ: «أسوارُ بابِلَ سَمِيكَةٌ، وَلَكِنَّها سَتَزُولُ بِالتَّمامِ، وَأبوابُها المُرتَفِعَةُ سَتُحرَقُ بِالنّارِ. تَعَبُ الشُّعُوبِ سَيَكُونُ لِلدَّمارِ، يُرهِقُونَ أنفُسَهُمْ لِعَمَلِ ما سَيُحرَقُ بِالنّارِ!» رِسالَةُ إرْمِيا إلَى بابِل

Така казва Господ на Силите: Широките стени на Вавилон съвсем ще се съборят, И високите му порти ще се изгорят с огън; Племената му суетно ще се трудят, И народите му само да се предадат на огъня и да се изморят.

59 ه َذِهِ هِيَ الرِّسالَةُ الَّتِي أعطاها إرمِيا النَّبِيُّ لِسَرايا بْنِ نِيرِيّا بْنِ مَحْسِيّا، عِندَما ذَهَبَ مَعَ صِدْقِيّا مَلِكِ يَهُوذا إلَى بابِلَ، فِي السَّنَةِ الرّابِعَةِ مِنْ مُلكِهِ. وَكانَ سَرايا مَسؤُولَ الجِزيَةِ المُقَدَّمَةِ لِمَلِكِ بابِلَ.

Заповедта, която пророк Еремия даде на Сараия, син на Нирия, Маасиевия син, когато отиваше с Юдовия цар Седекия във Вавилон в четвъртата година от царуването му. А Сараия бе главен постелник.

60 ف َدَوَّنَ إرْمِيا فِي مُخطُوطَةٍ جَميعَ هَذِهِ الكَوارِثِ الَّتِي سَتُصِيبُ بابِلَ، وَجَميعَ النُّبُوّاتِ الَّتِي قِيلَتْ حَولَ بابِلَ.

Еремия написа в една книга всичките злини, които щяха да сполетят Вавилон, именно, всичките думи написани по-горе против Вавилон.

61 و َقالَ إرْمِيا لِسَرايا: «عِندَما تَأتِي إلَى بابِلَ وَتَراها، أعلِنْ كُلَّ هَذا الكَلامَ،

И Еремия рече на Сараия: Когато отидеш във Вавилон, гледай да прочетеш всички тия думи

62 و َقُلْ: ‹يا اللهُ ، أنتَ قُلْتَ إنَّكَ سَتُدَمِّرُ هَذا المَكانَ، وَإنَّهُ لَنْ يَكُونَ فِيهِ ساكِنٌ، لا إنسانٌ وَلا حَيوانٌ، لأنَّهُ سَيَكُونُ خَراباً إلَى الأبَدِ.›

и да речеш: Господи, Ти си изрекъл против това място присъда, че ще го изтребиш, та да няма кой да живее в него, ни човек ни животно, но да е вечно пусто.

63 و َعِندَما تَنتَهِي مِنْ قِراءَةِ هَذِهِ الرِّسالَةِ، ارْبِطْها بِحَجَرٍ وَأَلقِ بِها فِي نَهرِ الفُراتِ.

И като изчетеш тая книга, вържи на нея камък и хвърли я всред Евфрат, и кажи:

64 ث ُمَّ قُلْ: ‹هَكَذا سَتَغرَقُ بابِلُ، وَلَنْ تَقُومَ ثانِيَةً مِنَ الكارِثَةِ الَّتِي سَأجلِبُها عَلَيها.›» هُنا يَنتَهِي كَلامُ إرْمِيا.

Така ще потъне Вавилон и няма пак да се издигне, поради злото, което Аз ще докарам върху него, от което те и ще се изтощят. До тук са думите на Еремия.