1 و َدَعا النَّبِيُّ ألِيشَعُ واحِداً مِنْ جَماعَةِ الأنْبِياءِ وَقالَ لَهُ: «اسْتَعِدَّ وَخُذْ مَعَكَ قِنِّينَةَ زَيتٍ صَغِيرَةٍ، وَاذْهَبْ إلَى جِلْعادَ.

Тогава пророк Елисей повика един от пророческите ученици та му раче: Препаши кръста си и вземи в ръката си тоя съд с миро та иди в Рамот-галаад;

2 و َعِندَما تَصِلُ إلَى هُناكَ، جِدْ ياهُو بْنَ يَهُوشافاطَ بْنِ نَمشِي. وَادخُلْ ثُمَّ أقِمْهُ مِنْ بَينِ إخْوَتِهِ. وَخُذْهُ إلَى غُرْفَةٍ داخِلِيَّةٍ.

и като стигнеш там, подири в същото място Ииуя, син на Иосафата, Намесиевия син; тогава влез при него, дигни го отсред братята му, и въведи го в една вътрешна стая.

3 و َخُذْ قِنِّينَةَ الزَّيتِ، وَاسْكُبْهُ عَلَى رَأْسِ ياهُو. وَقُلْ: ‹هَذا هُوَ ما يَقُولُهُ اللهُ: قَدْ مَسَحْتُكَ كَي تُصبِحَ مَلِكَ إسْرائِيلَ الجَدِيدَ.› ثُمَّ افتَحِ البابَ وَاهْرُبْ. أسْرِعْ وَلا تَتَباطَأْ!»

После вземи съда с мирото та го излей на главата му, и речи: Така казва Господ: Помазах те цар над Израиля. Тогава отвори вратата и бягай без да се забавиш.

4 ف انطَلَقَ النَّبِيُّ الشّابُّ إلَى رامُوتَ جِلْعادَ.

И тъй, младежът, младият пророк, отиде в Рамот-галаад.

5 و َلَمّا وَصَلَ، رَأى قادَةَ الجَيشِ جالِسِينَ، فَقالَ: «أيُّها القائِدُ، عِندِي رِسالَةٌ لَكَ.» فَقالَ ياهُو: «لِمَنْ مِنّا الرِّسالَةُ؟» فَقالَ النَّبِيُّ الشّابُّ: «لَكَ أنتَ يا سَيِّدِي.»

И като стигна, ето, военачалниците седяха заедно; и рече: Имам дума към тебе, о военачалниче. И Ииуй рече: Към кого от всички нас? А той каза: Към тебе военачалниче.

6 ف َقامَ ياهُو وَدَخَلَ البَيتَ. فَسَكَبَ النَّبِيُّ الشّابُ زَيتاً عَلَى رَأْسِ ياهُو وَقالَ لَهُ: «يَقُولُ اللهُ إلَهُ إسْرائِيلَ: ‹أنا أمسَحُكَ لِتَصِيرَ مَلِكاً عَلَى شَعبِ اللهِ ، إسْرائِيلَ.

И той стана та влезе в къщата. Тогава пророкът изля мирото на главата му и му рече: Така казва Господ Израилевият Бог: Помазах те цар над Господните люде, над Израиля.

7 ف َاقضِي عَلَى عائِلَةِ سَيِّدِكَ أخآبَ، وَهَكَذا أُعاقِبُ إيزابَلَ عَلَى قَتلِ خُدّامِي الأنبِياءِ، وَقَتلِ جَمِيعِ خُدّامِ اللهِ.

И ти да поразиш дома на господаря си Ахаава, за да отмъстя върху Езавел за кръвта на слугите Си пророците, за кръвта на всичките Господни слуги.

8 ي َنبغِي أنْ تَمُوتَ عائِلَةِ أخآبَ كُلِّها، وَلا يَبقَى مِنْهُمْ ذَكَرٌ حَيّاً فِي إسْرائِيلَ، حُرّاً أمْ عَبْداً.

Защото целият Ахаавов дом ще бъде изтребен, и ще погубя от Ахаава всеки от мъжки пол, както малолетния, така и пълнолетния+ в Израил;

9 و َهَكَذا أجعَلُ عائِلَةَ أخآبَ مِثلَ عائِلَةِ يَرُبْعامَ بْنِ ناباطَ، وَمِثلَ عائِلَةِ بَعْشا بْنِ أخِيّا.

и ще направя дома на Ахаава както дома на Еровоама, Наватовия син и както дома на Вааса, Ахиевия син.

10 و َسَتَأْكُلُ الكِلابُ إيزابَلَ فِي مِنْطَقَةِ يَزرَعِيلَ، وَلَنْ تُدفَنَ.›» ثُمَّ فَتَحَ النَّبِيُّ الشّابُّ البابَ وَهَرَبَ. الخُدّامُ يُعلِنُونَ ياهُو مَلِكاً

А Езавел - кучетата ще я изядат в градския край на Езраел, и не ще да има кой да я погребе. И като отвори вратата, побягна.

11 و َرَجِعَ ياهُو إلَى خُدّامِ مَلِكِهِ. فَقالَ أحَدُهُمْ لِياهُو: «هَلْ كُلُّ شَيءٍ عَلَى ما يُرامُ؟ لِماذا أتَى هَذا الرَّجُلُ المَجنُونُ إلَيكَ؟» فَأجابَ ياهُو: «أنتُمْ تَعرِفُونَ الرَّجُلَ وَالأشياءَ الغَرِيبَةَ الَّتِي يَقُولُهُا.»

Тогава Ииуй излезе при слугите на господаря си, и един от тях ме каза: Всичко добре ли е? Защо е дошъл тоя луд при тебе? А той им рече: Вие знаете човека и това, което каза.

12 ف َقالُوا لَهُ: «لا تَكْذِبْ! قُلِ الحَقِيقَةَ.» فَقالَ «هَذا هُوَ ما قالَهُ لِي: ‹يَقُولُ اللهُ قَدْ مَسَحْتُكَ مَلِكاً عَلَى إسْرائِيلَ.›»

А те рекоха: Не е вярно; я ни кажи. А той рече: Така и така ми говори, като рече: Така казва Господ: Помазах те цар над Израиля.

13 ف َخَلَعَ كُلُّ خادِمٍ مِنْهُمْ ثَوْبَهُ وَوَضَعَهُ عَلَى الدَّرَجِ أمامَ ياهُو. ثُمَّ نَفَخُوا فِي الأبواقِ وَقالُوا: «صارَ ياهُو مَلِكاً!» ياهُو يَذْهَبُ إلَى يَزرَعِيل

Тогава побързаха, и като взеха всеки дрехата си туриха ги под Ииуя на върха на стълбата, и засвириха с тръба и рекоха: Ииуй се възцари.

14 و َتَمَرَّدَ ياهُو بْنُ يَهُوشافاطَ بْنِ نَمْشِي عَلَى يُورامَ. فِي ذَلِكَ الوَقتِ، كانَ يُورامُ وَبَنُو إسْرائِيلَ يُحاوِلُونَ الدِّفاعَ عَنْ رامُوتِ جِلْعادَ ضِدَّ حَزائِيلَ مَلِكِ أرامَ.

Така Ииуй, син на Иосафата, Немесиевият син, направи заговор против Иорама. (А Иорам с целия Израил пазеше Рамот-галаад от сирийския цар Азаил;

15 و َكانَ المَلِكُ يُورامُ قَدْ حارَبَ حَزائِيلَ، مَلِكَ أرامَ. لَكِنَّ الأرامِيِّينَ جَرَحُوا المَلِكَ يُورامَ، فَذَهَبَ إلَى يَزْرَعِيلَ لِيَتَعافَى مِنْ جِراحِهِ. فَقالَ ياهُو لِخُدّامِ المَلِكِ: «مادُمْتُمْ قَبِلْتُمُونِي مَلِكاً، فَلا تَسْمَحُوا لأحَدٍ بِأنْ يَهرُبَ مِنَ المَدِينَةِ لِيَنْشُرَ الخَبَرَ فِي يَزرَعِيلَ.»

а цар Иорам беше се върнал в Езраел за да се цери от раните които сирийците му баха нанесли, когато войваше протви сирийския цар Азаил). И рече Ииуй: Ако това е вашето мнение, то да не излезе никой да побегне из града за да отиде и извести това в Езраел.

16 و َكانَ يُورامُ يَقْضِي فَتْرَةَ نَقاهَةٍ فِي يَزرَعِيلَ. فَرَكِبَ ياهُو مَرْكَبَتَهُ وَذَهَبَ إلَيهِ. وَكانَ المَلِكُ أخَزْيا مَلِكُ يَهُوذا، قَدْ جاءَ أيضاً لِيَزُورَ يُورامَ.

Тогава Ииуй се качи на колесницата та отиде в Езаел, защото Иорам лежеше там. И Юдовият цар Охозия бе слязъл да види Иорама.

17 و َكانَ حارِسٌ واقِفاً عَلَى البُرجِ فِي يَزرَعِيلَ. فَرَأى جَماعَةَ ياهُو الكَبِيرَةَ آتِيَةً. فَقالَ: «أرَى جَماعَةً كَبِيرَةً مِنَ النّاسِ!» فَقالَ يُورامُ: «أرسِلْ فارِساً لِلِقائِهِمْ، وَاطلُبْ إلَيهِ أنْ يَسألَهُمْ هَل هُم قادِمُونَ فِي سَلامٍ.»

И стражът, който стоеше на кулата в Езраел, когато съгледа дружината на Ииуя, като идеше, рече: Виждам една дружина. И рече Иорам: Вземи конник и прати да ги посрещне; и нака рече: С мир ли идеш ?

18 ف امتَطَى الرَّسُولُ حِصاناً لِمُلاقاةِ ياهُو، وَقالَ: «يَسْألُ المَلِكُ يُورامُ: ‹هَلْ أنتُمْ قادِمُونَ فِي سَلامٍ؟›» فَقالَ لَهُ ياهُو: «أيُّ سَلامٍ هَذا؟ تَعالَ وَاتبَعْنِي.» فَقالَ الحارِسُ لِيُورامَ: «ذَهَبَ الرَّسُولُ إلَى الجَماعَةِ، لَكِنَّهُ لَمْ يَعُدْ بَعْدُ.»

Отиде, прочее, конник да го посрещне, и рече: Така казва царят: С мир ли идеш ? А Ииуй рече: Що имаш ти с мира? обърни се та иди отзаде ми. И стражарят извести, казвайки: Пратеникът стигна до тях, но не се връща.

19 ف َأرسَلَ يُورامُ فارِساً آخَرَ. فَجاءَ الفارِسُ إلَى جَماعَةِ ياهُو وَقالَ: «يَقُولُ المَلِكُ يُورامُ: ‹هَلْ أنتُمْ قادِمُونَ فِي سَلامٍ؟›» فَأجابَ ياهُو: «أيُّ سَلامٍ هَذا؟ تَعالَ وَاتبَعْنِي.»

Тогава изпрати втори конник, който отиде при тях та рече: Така казва царят: С мир ли идеш ? А Ииуй отговори: Що имаш ти се мира? обърни се та иди отзаде ми.

20 ف َقالَ الحارِسُ لِيُورامَ: «ذَهَبَ الرَّسُولُ الثّانِي إلَى الجَماعَةِ، لَكِنَّهُ لَمْ يَعُدْ بَعدُ. وَهُناكَ رَجُلٌ يَسُوقُ مَرْكَبَتَهُ بِجُنُونٍ عَلَى طَرِيقَةِ ياهُو بْنِ نَمْشِي.»

И стражът извести, казвайки: Стигна до тях, но и той не се връща; а канането прилима на карането на Ииуя, Намасиевия син, защото кара като луд.

21 ف َقالَ يُورامُ: «هاتُوا لِي مَركَبَتِي!» فَأحضَرَ الخادِمُ مَركَبَةَ يُورامَ. فَرَكِبَ كُلٌّ مِنْ يُورامَ، مَلِكِ إسْرائِيلَ وَأخَزْيا مَلِكِ يَهُوذا مَرْكَبَتَهُ. وَخَرَجَ الاثْنانِ لِلِقاءِ ياهُو. فَقابَلاهُ عِنْدَ حَقلِ نابُوتَ اليَزرَعِيلِيِّ.

Тогава рече Иорам: Впрегнете. И впрегнаха колесницата му. И Израилевият цар Иорам и Юдовият цар Охозия излязоха, всеки в колесницата си, и отидоха да посрещнат Ииуя, и намериха го в нивата на езраелеца Навутей.

22 ف َسَألَ يُورامُ ياهُو: «هَلْ أنتَ قادِمٌ فِي سَلامٍ؟» فَأجابَ ياهُو: «لا سَلامَ ما دامَتْ أُمُّكَ تُمارِسُ أعمالَ العُهْرِ وَالسِّحْرِ!»

И Иорам, като вия, Ииуя, рече: С мир ли идеш, Ииуе? А той отговори: Какъв мир докле са толкоз вного блудствата и чародействата на майка ти Езавел?

23 ف َغَيَّرَ يُورامُ اتِّجاهَ مَرْكَبَتِهِ لِيَهرُبَ، وَقالَ لِأخَزْيا: «إنَّها خِيانَةٌ يا أخَزْيا!»

Тогава Иорам обърна юзда та побягна, като думаше на Охозия: Предателство, Охозие!

24 ف َأمسَكَ ياهُو بِقَوْسِهِ. وَأطلَقَ سَهْماً عَلَى يُورامَ. فَأصابَهُ فِي مُنتَصَفِ ظَهْرِهِ مُختَرِقاً قَلْبَهُ. فَسَقَطَ يُورامُ فِي مَركَبَتِهِ مَيِّتاً.

А Иий дръпна лъка си с пълна сила та устрели Иорама между плещите му така щото стрелата излезе през сърцето му; а той се пригърби в колесницата си.

25 ث ُمَّ قالَ ياهُو لِبَدْقَرَ، سائِقِ المَركَبَةِ: «خُذْ جُثَّةَ يُورامَ وَارمِها فِي حَقلِ نابُوتَ اليَزرَعِيلِيِّ. فَلَعَلَّكَ تَذكُرُ أنَّنِي عِندَما رَكِبْتُ مَعَكَ وَراءَ أخآبَ إلَى يُورامَ، قالَ اللهُ إنَّ هَذا سَيَكُونُ مَصِيرَهُ.

Тогава рече Ииуй на военачалника си Видкар: Вземи та го хвърли в оная част от нивата, която пренадлежи на езраелеца Навутей; защото спомни си, че, когато аз и ти яздехме подир баща му Ахаава, Господ произнесе против него това пророчество:

26 ف َقَدْ قالَ اللهُ: ‹بِالأمْسِ رَأيتُ دَمَ نابُوتَ وَأولادِهِ. لِهَذا سَأُعاقِبُكَ، يا أخآبُ، فِي هَذا الحَقلِ نَفسِهِ.› هَذا هُوَ ما قالَهُ اللهُ. فَخُذْ جُثَّةَ يُورامَ وَارْمِها فِي الحَقلِ، كَما قالَ اللهُ.»

Не видях ли вчера кръвта на Навутея и кръвта на синовете му, казва Господ? И в тая част от нивата ще ти въздам, казва Господ. Сега, прочее, дигни, хвърли го в тая част, според Господното слово.

27 ف َلَمّا رَأى المَلِكُ أخَزْيا هَذا، حاوَلَ الهَرَبَ. فَسَلَكَ طَرِيقَ «بَيْتِ البُسْتانِ.» فَطارَدَهُ ياهُو، وَقالَ: «اقتُلُوا أخَزْيا أيضاً!» فَأُصِيبَ أخَزْيا فِي مَرْكَبَتِهِ عَلَى طَرِيقِ عَقْبَةِ جُورَ قُرْبَ يِبلَعامَ. لَكِنَّهُ وَاصَلَ الهَرَبَ حَتَّى مَجِدُّو، وَهُناكَ ماتَ.

А Юдовият цар Охозия, като видя това побягна през пътя на градинската къща. И ииу се спусна подир него и рече: Поразете тогова в колесницата. И поразиха го в негорнището на Гер, близо до Ивлеам; и той побягна в Магедон и умря там.

28 ف َحَمَلَ خُدّامُهُ جُثَّتَهُ فِي المَركَبَةِ إلَى مَدِينَةِ القُدْسِ، وَدَفَنُوهُ هُناكَ مَعَ آبائِهِ فِي مَدِينَةِ داوُدَ.

И слугите му го докараха на колесница ва Ерусалим, погребаха го в гроба му с бащите му в Давидовия град.

29 ك انَ أخَزْيا قَدْ صارَ مَلِكاً عَلَى يَهُوذا فِي السَّنَةِ الحادِيَةَ عَشْرَةَ مِنْ حُكْمِ يُورامَ لإسْرائِيلَ. إيزابَلُ تَمُوتُ ميتةً شَنِيعة

А Охозия бе се възцарил над Юда в единадесетата година на Иорама Ахаавовия сен.

30 و َذَهَبَ ياهُو إلَى يَزْرَعِيلَ. فَسَمِعَتْ إيزابَلُ بِالخَبَرِ. فَوَضَعَتْ مَساحِيقَ تَجمِيلٍ عَلَى وَجهِها وَرَتَّبَتْ شَعرَها. ثُمَّ وَقَفَتْ عِندَ النّافِذَةِ وَنَظَرَتْ مِنْها.

Тага Ииуй дойде в Езраел и Езавел като чу начерни клепачите на очите си, накити главата си и надникна през прозореца.

31 ف َلَمّا دَخَلَ ياهُو المَدِينَةَ، قالَتْ لَهُ إيزابِيلُ: «أجِئْتَ للسَّلامِ يا مَنْ قَتَلَ سَيِّدَهُ كَما فَعَلَ زِمْري؟»

И, като влизаше Ииуй в портата, те рече: С мир ли идеш, ти Зимриевце, убиецо на господаря си?

32 ف َتَطَلَّعَ ياهُو إلَى النّافِذَةِ، وَنادَى: «مَنْ مَعِي؟» فَأطَلَّ اثْنانِ أوْ ثَلاثَةُ خُدّامٍ مِنَ النّافِذَةِ.

А той подигна лицето си към прозореца и рече: Кой е от към мене? Кой? И надникнаха към него двама трима скопци.

33 ف َقالَ لَهُمْ ياهُو: «اطْرَحُوا إيزابَلَ إلَى أسْفَلَ!» فَطَرَحَها الخُدّامُ إلَى أسْفَلَ. فَتَطايَرَ دَمُها عَلَى السُّورِ وَعَلَى الخُيُولِ، فَداسَتْها.

И рече: Хвърлете я долу. И те я хвърлиха долу; и пръсна от кръвта й по стената и по конете; и той я сгази.

34 ب َعْدَ ذَلِكَ، دَخَلَ ياهُو البَيتَ وَأكَلَ وَشَرِبَ. ثُمَّ قالَ: «انْظُرُوا فِي أمْرِ هَذِهِ المَرأةِ اللَّعِينَةِ، وَادفِنُوها فَهِيَ بِنْتُ مَلِكٍ.»

И като влезе та яде и пи, рече: Идете сега и вижте тая проклета и погребете я, защото е царска дъщеря.

35 ف َذَهَبَ الرِّجالُ لِيَدفِنُوا إيزابَلَ، لَكِنَّهُمْ لَمْ يَجِدُوا جُثَّتَها. وَوَجَدُوا الجُمجُمَةَ وَالقَدَمَينِ وَراحَتَي اليَدَينِ.

И отидоха да я погребат, но не намериха от нея освен черепа, нозете и дланите на ръцете.

36 ف َرَجِعَ الرِّجالُ وَأخبَرُوا ياهُو. فَقالَ ياهُو: «أمَرَ اللهُ عَبْدَهُ إيلِيّا التَّشْبِيّ أنْ يُوصِلَ هَذِهِ الرِّسالَةَ حَيثُ قالَ: ‹سَتَأْكُلُ الكِلابُ جُثَّةَ إيزابَلَ فِي يَزرَعِيلَ.

И когато се върнаха та му явиха това, той рече: Това е словото, което Господ говори чрез слугата Си тесвиеца Илия, като рече: В градския край на Езраел кучетата ще изядат месата на Езавел;

37 ف َتَصِيرُ جُثَّتَها كَالزِّبلِ عَلَى الحَقلِ، حَتَّى لا يَستَطِيعُ أحَدٌ أنْ يُمَيِّزَها!›»

и трупът на Езавел в градския край на Езраел ще бъде като гной по лицето на полето, така щото не ще да рекат: Това е Езавел.