1 ي ا اللهُ نَجِّنِي لأنَّ الماءَ قَدِ ارتَفَعَ إلَى عُنقِي.

(По слав. 68). За първия певец, по криновете, Давидов псалом Избави ме, Боже; Защото водите стигнаха до душата ми.

2 ف ِي الوَحلِ العَمِيقِ أغُوصُ، وَلَيسَ لِقَدَمَيَّ مَوضِعٌ. دَخَلتُ فِي المِياهِ العَمِيقَةِ، وَالتَّيّارُ يَجرِفُنِي!

Потъвам в дълбока тиня, гдето няма твърдо място да застана; Стигнах в дълбоки води, гдето потопът ме покрива.

3 م ِنَ الاستِغاثَةِ تَعِبتُ. وَحَلقِي يُؤلِمُنِي. تَعِبَتْ مِنَ النَّظَرِ عَيْنايَ بَينَما أنا أنتَظِرُ اللهَ.

Изнемогвам от викане; гърлото ми е изсъхнало; Очите ми чезнат, докато чакам моя Бог.

4 ا لَّذِينَ يَبغِضُونَنِي بِلا سَبَبٍ أكثَرُ مِنْ شَعرِ رَأسِي. الَّذِينَ يُحاوِلُونَ تَدمِيرِي كَثِرُوا، وَحَولِيَ كَذَبُوا. وَالآنَ لا بُدَّ أنْ أرُدَّ ما لَمْ أسرِقْ!

Тия, които ме мразят без причина, се умножиха повече от космите на главата ми; Укрепиха се моите погубители, които неправедно са мои неприятели; Тогава ме заставиха да върна онова, което не бях грабнал.

5 ذ ُنُوبِي مَعرُوفَةٌ لَدَيكَ يا اللهُ! لا أقدِرُ أنْ أُخفِيَ عَنكَ ذَنبِي.

Боже, Ти знаеш безумието ми; И прегрешенията ми не са скрити от Тебе.

6 أ يُّها الرَّبُّ الإلَهُ القَدِيرُ، لا تَدَعْ مَنْ يَرجُونَكَ يَخجَلُوا مِنِّي. يا إلَهَ إسرائِيلَ، لا تَدَعْ مَنْ يَطلُبُونَكَ يَقُولُوا فِيَّ سُوءاً.

Господи Иеова на Силите, да се не посрамят покрай мене ония, които Те чакат; Боже Израилев, да се на опозорят покрай мене ония, които Те търсят.

7 و َجهِي مُغَطَّىً بِالعارِ، وَأنا أحتَمِلُ ذَلِكَ مِنْ أجلِكَ!

Защото заради Тебе претърпях поругание. Срам покри лицето ми.

8 ك َغَرِيبٍ صِرتُ عِندَ إخْوَتِي. وَكَأجنَبِيٍّ عِندَ أبناءِ أُمِّي.

Чужда станах на братята си, И странен на чадата на майка ми.

9 ف َقَدْ أكَلَتْنِي الغَيْرَةُ عَلَى بَيْتِكَ، وَإهاناتُ الَّذِينَ أهانُوكَ وَقَعَتْ عَلَيَّ!

Защото ревността за Твоя дом ме изяде, И укорите на ония, които укоряват Тебе, паднаха върху мене.

10 ح ِينَ أبكِي وَأصُومُ للهِ، فَلا يَكُفُّونَ عَنْ تَحقِيرِي.

Когато плачех в душата си с пост, Това ми стана за укор;

11 أ لبَسُ الخَيشَ حُزناً، وَأصِيرُ لَهُمْ أُضحُوكَةً.

Когато облякох вретище за дреха, Станах им за поговорка.

12 ا لَّذِينَ يَجلِسُونَ عِندَ بَوّابَةِ المَدِينَةِ يَتَكَلَّمُونَ عَلَيَّ، وَشارِبُو الخَمرِ يُؤَلِّفُونَ عَنِّي أغانِيَ.

За мене приказват седящите в портата; И аз станах песен на пияниците.

13 أ مّا أنا يا اللهُ ، فَأُصَلِّي لِكَي أحظَى بِرِضاكَ. فَاسْتَجِبْ لِي بِعَظِيمِ رَحمَتِكَ وَقُوَّةِ خَلاصِكَ.

Но аз към Тебе отправям молитвата си, Господи, в благоприятно време; Боже, послушай ме според голямата Твоя милост, Според верността на Твоето спасение.

14 م ِنْ هَذا الوَحلِ نَجِّنِي، لِئَلّا أغرَقَ أكثَرَ! أعِنِّي فَأنجُوَ مِنْ أعْدائِي، وَمِنَ المِياهِ العَمِيقَةِ.

Избави ме от тинята, за да не потъна; Нека бъда избавен от ония, които ме мразят, и от дълбоките води.

15 ح ِينَئِذٍ، لا يَجرِفُنِي التَّيّارُ، وَلا تَبتَلِعُنِي المِياهُ العَمِيقَةُ، وَلا تُغلِقُ الهاوِيَةُ فَمَها عَلَيَّ!

Не дай да ме завлече устрема на водите, Нито да ме погълне дълбочината; И не дай да затвори ямата устието си над мене.

16 ا ستَجِبْ يا اللهُ لِي بِرَحمَتِكَ الصّالِحَةِ. بِعَظِيمِ مَحَبَّتِكَ التَفِتْ إلَيَّ.

Послушай ме, Господи, защото е благо Твоето милосърдие; Според много Твои благи милости погледни на мене;

17 ل ا تَخْتَفِ عَنْ عَبدِكَ! أنا فِي ضِيقٍ، فَأَسرِعْ باستِجابَتِكَ!

И не скривай лицето Си от слугата Си, Понеже съм в утеснение; бърже ме послушай.

18 ت َعالَ خَلِّصْنِي! افدِنِي. بِسَبَبِ أعدائِيَ تَعالَ وَحَرِّرْنِي!

Приближи се при душата ми и я изкупи; Изкупи ме поради неприятелите ми.

19 ع الِمٌ أنتَ بِعارِي وَحَرَجِي وَخِزيِي. وَخُصُومِي أنتَ تَعرِفُهُمْ.

Ти знаеш как ме укоряват, Как ме посрамват и ме опозоряват; Пред тебе са всичките мои противници.

20 ي ُذِلُّنِي هَذا الخِزيُ، فَأنا يائِسٌ! رَجَوْتُ عَطفاً، فَلَمْ يَكُنْ مِنْ عَطفٍ. رَجَوْتُ مَنْ يُعَزُّونَنِي، فَما وَجَدتُ أحَداً.

Укор съкруши сърцето ми, и съм много отпаднал; И чаках да ме пожали някой, но нямаше никой, - И утешители, но не намерих.

21 ل َكِنَّهُمْ دَسُّوا سُمّاً فِي طَعامِي. وَفِي عَطَشِي أعطُونِي خَلّاً.

И дадоха ми жлъчка за ядене, И в жаждата ми ме напоиха с оцет.

22 ل ِتَكُنْ مَوائِدُهُمْ مَصائِدَ لَهُمْ. وَلَيْتَ وَلائِمَهُمْ لأصحابِهِمْ تَصِيرُ مِصيَدَةً.

Трапезата им пред тях нека им стане примка, И когато са на мира нека стане клопка.

23 ل َيتَ عُيُونَهُمْ تُظلِمُ كَيْ لا يُبصِرُوا، وَلَيتَ ظُهُورَهُمْ تَنحَنِي بِاستِمرارٍ.

Да се помрачат очите им та да не видят; И чреслата им направи непрестанно да се тресат.

24 ا سْكُبْ عَلَيهِمْ غَضَبَكَ يا اللهُ، وَلْتُدرِكْهُمْ نارُكَ!

Излей на тях негодуванието Си; И пламъкът на гнева Ти нека ги постигне.

25 خ َرِّبْ بُيُوتَهُمْ! فَلا يَسكُنُ فِيها أحَدٌ!

Жилището им да запустее, И в шатрите им да няма кой да живее.

26 ح َتَّى يَهرُبُوا عِندَما أضرِبُهُمْ! وَتَكُونَ لَهُمْ أوجاعٌ وَجِراحٌ لِيَتَحَدَّثُوا عَنها!

Защото те гонят онзи, когото Ти си поразил, И говорят за болката на ония, които Ти си наранил.

27 ك ما يَستَحِقُّونَ عاقِبهُمْ! وَبِعَدلِكَ لا تَقبَلْهُمْ.

Приложи беззаконие на беззаконието им; И да не участвуват в Твоята правда.

28 ا مْحُ أسماءَهُمْ مِنْ سِفرِ الحَياةِ! وَمَعَ الصّالِحِينَ لا تَذكُرْها.

Да се изличат от книгата на живота, И с праведните да се не запишат.

29 أ مّا أنا فَمِسكِينٌ وَمُتَألِّمٌ. خَلاصُكَ يا اللهُ يَرْفَعُنِي.

А мене, който съм сиромах и скръбен, Да ме възвиши, Боже, Твоето спасение.

30 س َأُسَبِّحُ اسْمَ اللهِ غِناءً، سَأُمَجِّدُهُ بِتَرانيمِ التَّسبِيحِ.

Ще хваля името на Бога с песен, И ще Го възвелича с хваления;

31 ف َيَفرَحُ اللهُ بِها أكثَرَ مِنْ ذَبِيحَةِ ثَورٍ كامِلٍ.

И това ще угоди Господу Повече от вол, - от юнец имащ рога и копита.

32 ي َرَى المَساكِينُ هَذا فَيَفرَحُونَ، وَتَنتَعِشُ أرواحُ عابِدِي اللهِ.

Смирените ще видят и ще се зарадват; И вие, които търсите Бога, вашето сърце ще се съживи.

33 ل أنَّهُمْ سَيَعرِفُونَ أنَّ اللهَ يَستَمِعُ إلَى المَساكِينِ، وَلا يَحتَقِرُ أسراهُ.

Защото Господ слуша немощните, И запрените Си не презира.

34 ل ِتُسَبِّحِ اللهَ السَّماءُ وَالأرْضُ وَكُلُّ ما فِيهِما.

Нека Го хвалят небето и земята, Моретата, и всичко, което се движи в тях.

35 ل أنَّ اللهَ يُخَلِّصُ صِهْيَوْنَ، وَيَبنِي مُدُنَ يَهُوذا. لِيَسكُنَ هُناكَ شَعبُهُ وَيَرِثُوا الأرْضَ.

Защото Бог ще избави Сиона, и ще съгради Юдовите градове; И людете Му ще се заселят там, и ще го владеят.

36 ف َيَرِثَها نَسلُ عَبِيدِهِ أيضاً، وَيَسكُنَ كُلُّ مُحِبِّي اسْمِهِ هُناكَ.

Още и потомството на слугите Му ще го наследи, И ония, които обичат името Му, ще живеят в него.