1 و َكانَ هُناكَ رَجُلٌ مِنْ مِنْطَقَةِ أفْرايِمَ الجَبَلِيَّةِ اسْمُهُ مِيخا.

Имаше един човек от Ефремовата хълмиста земя на име Михей.

2 ف َقالَ لِأُمِّهِ: «أتَذْكُرِينَ الألفَ وَالمِئَةَ مِثْقالٍ مِنَ الفِضَّةِ الَّتِي سُرِقَتْ مِنْكِ، وَلَعَنْتِ سارِقَها؟ قَدْ سَمِعْتُكِ تَلعَنِينَ، وَها هِيَ الفِضَّةُ مَعِي، أنا أخَذَتُها. وَها أنا أرُدُّها إلَيكِ.» فَقالَتْ أُمُّهُ: «ابْنِي مُبارَكٌ مِنَ اللهِ!»

Той каза на майка си: Хилядата и сто сребърника, които ти бяха отнети, за които ти и прокълна, още изговори клетвата като слушах аз - ето, среброто е у мене; аз го взех. А майка му рече: Благословен да е мият син от Господа.

3 و َأعادَ الألفَ وَالمِئَةَ مِثْقالٍ مِنَ الفِضَّةِ إلَى أُمِّهِ. فَقالَتْ أُمُّهُ: «ها أنا آخُذُ هَذِهِ الفِضَّةَ وَأُخَصِّصُها للهِ ، فَسأُعيدُها إلَى ابْنِي مِنْ أجلِ صُنْعِ تِمثالٍ مِنْ مَعدَنٍ مَسبُوكٍ.» فَرَدَّتِ الفِضَّةَ لِمِيخا.

И като върна хилядата и сто сребърника на майка си, майка му каза: Действително бях посветила от ръката си среброто Господу за сина ми, за да направи изваян идол и леян кумир; и той, сега ще го върне на тебе.

4 ل َكِنَّ مِيخا أعادَ الفِضَّةَ إلَى أُمِّهِ. فَأخَذَتْ مِئَتَي مِثْقالٍ مِنْها وَأعطَتْها لِصائِغِ الفِضَّةِ. فَسَبَكَ تِمثالاً وَغَشَّاهُ بِالفِضَّةِ. فَوَضَعْتْهُ أُمُّهُ فِي بَيْتِ مِيخا.

Но той върна среброто на майка си; затова майка му взе двеста сребърника и даде ги на златаря, който направи от тях изваян идол и леян кумир; и те бяха поставени в дома на Михея.

5 و َكانَ لِمِيخا هَيْكَلٌ لِلعِبادَةِ، وَصَنَعَ ثَوبَ كَهَنُوتٍ وَأوثاناً بَيْتِيَّةً. وَأعطَى مالاً لِأحَدِ أبنائِهِ، فَصارَ كاهِناً لَهُ.

И тоя Михей, като имаше капище за богове, направи ефод и домашни идоли, и посвети един от синовете си, който му стана свещеник.

6 و َلَمْ يَكُنْ فِي ذَلِكَ الوَقتِ، مَلِكٌ فِي إسْرائِيلَ، فَكانَ كُلُّ واحِدٍ يَفعَلُ حَسَبَ ما يَراهُ.

В ония дни нямаше цар в Израиля; всеки правеше каквото му се виждаше угодно.

7 و َكانَ هُناكَ شابٌّ مِنْ مَدِينَةِ بَيتَ لَحْمَ مِنْ مِنْطَقَةِ يَهُوذا. وَهُوَ لاوِيٌّ مُتَغَرِّبٌ وَسَطَ عَشِيرَةِ يَهُوذا.

И имаше един момък от Витлеем Юдов, град на Юдовите семейства, който беше левитин, и е бил там прищелец.

8 غ ادَرَ هَذا الشّابُ مَدِينَةَ بَيتَ لَحْمَ يَهُوذا، لِيَسْكُنَ حَيْثُ يَجِدُ لَهُ مَكاناً. فَذَهَبَ إلَى مِنْطَقَةِ أفْرايِمَ الجَبَلِيَّةِ. وَفِي طَرِيقِهِ وَصَلَ إلَى بَيتِ مِيخا.

Тоя човек замина от града, от Витлеем Юдов, за да пришелствува, гдето намери място, и като пътуваше, дойде до Михеевата къща в Ефремовата хълмиста земя.

9 ف َقالَ لَهُ مِيخا: «مِنْ أينَ أنْتَ؟» فَقالَ لَهُ: «أنا لاوِيٌّ مِنْ بَيْتَ لَحْمَ يَهُوذا، وَأنا مُرْتَحِلٌ لِكَي أسْتَقِرَّ حَيثُما أجِدُ مَكاناً.»

И Михей му каза: От где идеш? А той му рече: Аз съм левитин, от Витлеем Юдов, и отивам да пришелствувам, гдето намеря място.

10 ف َقالَ لَهُ مِيخا: «امْكُثْ عِندِي، وَكُنْ لِي أباً وَكاهِناً، وَسَأُعطِيكَ عَشْرَةَ مَثَاقِيلَ مِنَ الفِضَّةِ كُلَّ سَنَةٍ، عَدا مَلابِسِكَ وَطَعامِكَ.» فَمَكَثَ الَّلاوِي عِندَهُ.

И Михей му каза: Седи у мене и стани ми отец и свещеник; и аз ще ти давам по десет сребърника на годината, една премяна дрехи и храната ти. И тъй, левитинът влезе у него.

11 و افَقَ الَّلاوِي عَلَى أنْ يَسْكُنَ عِنْدَ الرَّجُلِ، وَصارَ لِمِيخا كَأحَدِ أبْنائِهِ.

И левитинът беше благодарен да седи у човека, и тоя момък му стана като един от синовете му.

12 و َأعطَى مِيخا الَّلاوِيَ مالاً، فَصارَ الشّابُّ كاهِناً لَهُ، وَعاشَ فِي بَيتِ مِيخا.

И Михей посвети левитина и момъкът му стана свещеник; и остана в Михеевата къща.

13 ح ِينَئِذٍ، قالَ مِيخا: «الآنَ تَأكَّدْتُ أنَّ اللهَ سَيَصْنَعُ مَعِي خَيْراً، فَقَدْ صارَ الَّلاوِيُّ كاهِناً لِي.»

Тогава каза на Михей: сега зная, че Господ ще ми стори добро, защото имам левитин за свещеник.