1 ا لتَّفكِيرُ يَخُصُّ الإنسانَ، أمّا الجَوابُ المُناسِبُ فَمِنَ اللهِ.

Плановете на сърцето принадлежат на човека, Но отговорът на езика е от Господа.

2 ك ُلُّ طُرُقِ الإنْسانِ صالِحَةٌ بِحَسَبِ رَأْيِهِ، وَلَكِنَّ اللهَ يَحكُمُ عَلَى دَوافِعِ الإنسانِ.

Всичките пътища на човека са чисти в собствените му очи, Но Господ претегля духовете.

3 ا تَّكِلْ عَلَى اللهِ فِي أعمالِكَ، فَتَنجَحَ كُلُّ خُطَطِكَ.

Възлагай делата си на Господа. И ще се утвърдят твоите намерения.

4 ا للهُ صَنَعَ كُلَّ شَيءٍ لِهَدَفٍ، فَحَتَّى الأشرارُ صَنَعَهُمْ لِليَومِ الشِّرِّيرِ.

Господ е направил всяко нещо за Себе Си, Дори и нечестивия за деня на злото.

5 ي ُبغِضُ اللهُ كُلَّ مُتَكَبِّرٍ، وَلا بُدَّ أنْ يَنالَ عِقابَهُ.

Мерзост е Господу всеки, който е с горделиво сърце, Даже ръка с ръка да се съедини, пак той няма да остане ненаказан.

6 ب ِالرَّحمَةِ وَالحَقِّ يُكَفَّرُ عَنِ الخَطايا، وَبِمَخافَةِ اللهِ يَبتَعِدُ الإنسانُ عَنِ الشَّرِّ.

С милост и вярност се отплаща за беззаконието, И чрез страх от Господа хората се отклоняват от злото.

7 إ ذا سُرَّ اللهُ بِطُرُقِ إنسانٍ، جَعَلَ حَتَّى أعداءَهُ يُسالِمُونَهُ.

Когато са угодни на Господа пътищата на човека, Той примирява с него и неприятелите му.

8 ا لقَلِيلُ مَعَ البِرِّ، أفضَلُ مِنْ رِبحٍ كَثِيرٍ تَحَقَّقَ بِالظُلمِ.

По-добре малко с правда, Нежели големи доходи с неправда,

9 ا لإنسانُ يُخَطِّطُ لِطَرِيقِهِ، وَ اللهُ يُحَدِّدُ خَطَواتِهِ.

Сърцето на човека начертава пътя му, Но Господ оправя стъпките му.

10 ا لمَشُورَةُ الإلَهِيَّةُ فِي كَلامِ المَلِكِ، فَلا يَحْكُمَ بِغَيْرِ العَدلِ.

Присъдата в устните на царя е боговдъхновена; Устата му няма да погрешат в съда.

11 ي ُريدُ اللهُ أنْ تَكونَ الموازينُ أمينَةً، وَكُلُّ الاتفاقياتِ نَزِيهَةً.

Вярната теглилка и везни са от Господа, Всичките грамове в торбата са Негово дело.

12 ا لمُلُوكُ يَكرَهُونَ الأعمالَ الشِّرِّيرَةَ، لِأنَّهُ بِالبِرِّ يَثبُتُ حُكمُهُمْ.

Да се върши беззаконие е мерзост на царете, Защото престолът се утвърждава с правда.

13 ك َلامُ البِرِّ يُسعِدُ المَلِكَ، وَالمَلِكُ يُحِبُّ مَنْ يَتَكَلَّمُ بِالحَقِّ.

Праведните устни са благоприятни на царете, И те обичат онзи, който говори право.

14 غ َضَبُ المَلِكِ مُرعِبٌ كَرَسُولٍ الْمَوْتِ، وَالحَكِيمُ يَسْعَى إلَى تَهْدِئَتِهِ.

Яростта на царя е вестителка на смърт, Но мъдрият човек я укротява.

15 ت ُوجَدُ حَياةٌ فِي إرضاءِ المَلِكِ، وَرِضاهُ يُشبِهُ الغَيمَةَ المُمطِرَةَ فِي الرَّبِيعِ.

В светенето пред лицето на царя има живот, И неговото благоволение е като облак с пролетен дъжд.

16 ا لحِكْمَةُ أفضَلُ مِنَ الذَّهَبِ، وَالفَهمُ أفضَلُ مِنَ الفِضَّةِ.

Колко по-желателно е придобиването на мъдрост, нежели на злато! И придобиването на разум е за предпочитане, нежели на сребро.

17 ط َرِيقُ البِرِّ يَتَجَنَّبُ الشَّرَّ، وَمَنْ يَنتَبِهْ إلَى خَطَواتِهِ يَحرُسْ حَياتَهُ.

Да се отклонява от зло е друм за праведните; Който пази пътя си, опазва душата си.

18 ا لكِبرِياءُ تُسَبِّبُ الدَّمارَ، وَالغُرُورُ يُسَبِّبُ السُّقُوطَ.

Гордостта предшествува погибелта, И високоумието - падането.

19 أ نْ تَكونَ مُتَواضِعاً وَتحيا مَعَ الوُدَعاءِ، أفضلُ مِنْ أنْ تَقْسِمَ غَنيمَةً مَعَ المُتَكَبِّرِينَ.

По-добре да е някой със смирен дух между кротките, Нежели да дели користи с горделивите.

20 م َنْ يَتَعَلَّمُ قَدْ يَجِدُ النَّجاحَ، وَلَكِنْ هَنِيئاً لِمَنْ يَثِقُ بِاللهِ.

Който внимава на словото ще намери добро. И който уповава на Господа е блажен.

21 ا لحَكِيمُ يُسَمَّى فَهِيماً، وَالكَلامُ المُفِيدُ المُفرِحُ يَزِيدُ العِلْمَ.

Който е с мъдро сърце ще се нарече благоразумен, И сладостта на устните умножава знание.

22 ا لتَّفكِيرُ الجَيِّدُ مَصدَرٌ لِلحَياةِ لِصاحِبِهِ، وَتَأدِيبُ الأحْمَقِ غَباءٌ وَبِلا فائِدَةٍ.

Разумът е извор на живот за притежателя му, А глупостта на безумните е наказанието им.

23 ع َقلُ الحَكِيمُ يَقُودُ كَلامَهُ، وَبِكَلامِهِ يَزدادُ العِلْمُ.

Сърцето на мъдрия вразумява устата му И притуря знание на устните му.

24 ا لكَلامُ الحُلْوُ يُشبِهُ شَهْدَ العَسَلِ، فَهْوَ حُلْوُ المَذاقِ وَشِفاءٌ لِلجِسمِ.

Благите думи са медена пита, Сладост на душата и здраве на костите.

25 ت ُوجَدُ طَرِيقٌ تَظْهَرُ لِلإنِسانِ كَأنَّها مُستَقِيمَةٌ، وَلِكِنَّها تُؤَدِّي إلَى المَوتِ.

Има път, който се вижда прав на човека. Но краят му е пътища към смърт,

26 ش َهِيَّةُ الإنسانِ الّذِي يَعْمَلُ تَقُودُهُ فِي عَمَلِهِ، لِأنَّ جُوعَهُ يَحُثُّهُ عَلَى العَمَلِ.

Охотата на работника работи за него, Защото устата му го принуждават.

27 ع َدِيمُ الفائِدَةِ يُخَطِّطُ لِلأذَى، وَكُلُّ ما يَقُولُهُ يُشبِهُ النّارَ الصاعِدَةَ.

Лошият човек копае зло, И в устните му има сякаш пламнал огън.

28 ا لمُخادِعُ يُحدِثُ النِّزاعَ، وَالنَمّامُ يُفَرِّقُ الأصْدِقاءَ.

Опак човек сее раздори, И шепотникът разделя най-близки приятели.

29 ا لقاسِي يَخدَعُ جارَهُ، وَيَقُودُهُ إلَى طَرِيقٍ رَدِيءٍ.

Насилникът измамя ближния си, И го води в недобър път;

30 م َنْ يَغْمِزُ عَينَيهِ يُخَطِّطُ لِلفَوضَى وَالخَرابِ، وَبِزَمِّ شَفَتَيهِ يُظهِرُ نِيَّتَهُ لِلشَّرِّ.

Склопя очите си, за да измисля извратени неща. И прехапва устните си, за да постигне зло.

31 ا لشَّيبُ تاجُ مَجدٍ لِلَّذِينَ يَنالُونَهُ بِعَيْشِ حَياةِ البِرِّ.

Белите коси са венец на слава, Когато се намират по пътя на правдата.

32 ا لصَّبُورُ خَيرٌ مِنَ الجَبّارِ، وَضابِطُ نَفْسِهِ خَيرٌ مِمَّنْ يَحكُمُ مَدِينَةً.

Който скоро не се гневи е по-добър от храбрия, И който владее духа си - от завоевател на град.

33 ق َدْ تُلْقَى القُرعَةُ فِي حِضنِكَ، لَكِنَّ الأحكامَ مِنَ اللهِ.

Жребието се хвърля в скута, Но решението чрез него е от Господа.