1 ا لتَّفكِيرُ يَخُصُّ الإنسانَ، أمّا الجَوابُ المُناسِبُ فَمِنَ اللهِ.
Плановете на сърцето принадлежат на човека, но отговорът на езика е от Господа.
2 ك ُلُّ طُرُقِ الإنْسانِ صالِحَةٌ بِحَسَبِ رَأْيِهِ، وَلَكِنَّ اللهَ يَحكُمُ عَلَى دَوافِعِ الإنسانِ.
Всички пътища на човека са чисти в собствените му очи, но Господ претегля духовете.
3 ا تَّكِلْ عَلَى اللهِ فِي أعمالِكَ، فَتَنجَحَ كُلُّ خُطَطِكَ.
Възлагай делата си на Господа и ще се утвърдят твоите намерения.
4 ا للهُ صَنَعَ كُلَّ شَيءٍ لِهَدَفٍ، فَحَتَّى الأشرارُ صَنَعَهُمْ لِليَومِ الشِّرِّيرِ.
Господ е направил всяко нещо за Себе Си, дори и нечестивия - за деня на злото.
5 ي ُبغِضُ اللهُ كُلَّ مُتَكَبِّرٍ، وَلا بُدَّ أنْ يَنالَ عِقابَهُ.
Мерзост е за Господа всеки, който е с горделиво сърце, даже ръка с ръка да се съедини, той пак няма да остане ненаказан.
6 ب ِالرَّحمَةِ وَالحَقِّ يُكَفَّرُ عَنِ الخَطايا، وَبِمَخافَةِ اللهِ يَبتَعِدُ الإنسانُ عَنِ الشَّرِّ.
С милост и вярност се отплаща за беззаконието и чрез страх от Господа хората се отклоняват от злото.
7 إ ذا سُرَّ اللهُ بِطُرُقِ إنسانٍ، جَعَلَ حَتَّى أعداءَهُ يُسالِمُونَهُ.
Когато пътищата на човека са угодни на Господа, Той примирява с него и неприятелите му.
8 ا لقَلِيلُ مَعَ البِرِّ، أفضَلُ مِنْ رِبحٍ كَثِيرٍ تَحَقَّقَ بِالظُلمِ.
По-добре малко с правда, отколкото големи доходи с неправда.
9 ا لإنسانُ يُخَطِّطُ لِطَرِيقِهِ، وَ اللهُ يُحَدِّدُ خَطَواتِهِ.
Сърцето на човека начертава пътя му, но Господ оправя стъпките му.
10 ا لمَشُورَةُ الإلَهِيَّةُ فِي كَلامِ المَلِكِ، فَلا يَحْكُمَ بِغَيْرِ العَدلِ.
Присъдата в устните на царя е боговдъхновена; устата му няма да сгрешат в съда.
11 ي ُريدُ اللهُ أنْ تَكونَ الموازينُ أمينَةً، وَكُلُّ الاتفاقياتِ نَزِيهَةً.
Вярната теглилка и везни са от Господа, всички грамове в торбата са Негово дело.
12 ا لمُلُوكُ يَكرَهُونَ الأعمالَ الشِّرِّيرَةَ، لِأنَّهُ بِالبِرِّ يَثبُتُ حُكمُهُمْ.
Да се върши беззаконие е мерзост за царете, защото престолът се утвърждава с правда.
13 ك َلامُ البِرِّ يُسعِدُ المَلِكَ، وَالمَلِكُ يُحِبُّ مَنْ يَتَكَلَّمُ بِالحَقِّ.
Праведните устни са благоприятни на царете и те обичат онзи, който говори право.
14 غ َضَبُ المَلِكِ مُرعِبٌ كَرَسُولٍ الْمَوْتِ، وَالحَكِيمُ يَسْعَى إلَى تَهْدِئَتِهِ.
Яростта на царя е вестител на смърт, но мъдрият човек я укротява.
15 ت ُوجَدُ حَياةٌ فِي إرضاءِ المَلِكِ، وَرِضاهُ يُشبِهُ الغَيمَةَ المُمطِرَةَ فِي الرَّبِيعِ.
В светлината от лицето на царя има живот и неговото благоволение е като облак с пролетен дъжд.
16 ا لحِكْمَةُ أفضَلُ مِنَ الذَّهَبِ، وَالفَهمُ أفضَلُ مِنَ الفِضَّةِ.
Колко по-желателно е придобиването на мъдрост, отколкото на злато! И придобиването на разум е за предпочитане, отколкото на сребро.
17 ط َرِيقُ البِرِّ يَتَجَنَّبُ الشَّرَّ، وَمَنْ يَنتَبِهْ إلَى خَطَواتِهِ يَحرُسْ حَياتَهُ.
Да се отклоняват от зло е път на праведните; който пази пътя си, опазва душата си.
18 ا لكِبرِياءُ تُسَبِّبُ الدَّمارَ، وَالغُرُورُ يُسَبِّبُ السُّقُوطَ.
Гордостта предшества погибелта, а високомерието - падането.
19 أ نْ تَكونَ مُتَواضِعاً وَتحيا مَعَ الوُدَعاءِ، أفضلُ مِنْ أنْ تَقْسِمَ غَنيمَةً مَعَ المُتَكَبِّرِينَ.
По-добре някой да е със смирен дух между кротките, отколкото да дели плячка с горделивите.
20 م َنْ يَتَعَلَّمُ قَدْ يَجِدُ النَّجاحَ، وَلَكِنْ هَنِيئاً لِمَنْ يَثِقُ بِاللهِ.
Който внимава в словото, ще намери добро. И който уповава на Господа, е блажѐн.
21 ا لحَكِيمُ يُسَمَّى فَهِيماً، وَالكَلامُ المُفِيدُ المُفرِحُ يَزِيدُ العِلْمَ.
Който е с мъдро сърце, ще се нарече благоразумен; и сладостта на устните умножава знание.
22 ا لتَّفكِيرُ الجَيِّدُ مَصدَرٌ لِلحَياةِ لِصاحِبِهِ، وَتَأدِيبُ الأحْمَقِ غَباءٌ وَبِلا فائِدَةٍ.
Разумът е извор на живот за притежателя му, а глупостта на безумните е наказанието им.
23 ع َقلُ الحَكِيمُ يَقُودُ كَلامَهُ، وَبِكَلامِهِ يَزدادُ العِلْمُ.
Сърцето на мъдрия вразумява устата му и прибавя знание в устните му.
24 ا لكَلامُ الحُلْوُ يُشبِهُ شَهْدَ العَسَلِ، فَهْوَ حُلْوُ المَذاقِ وَشِفاءٌ لِلجِسمِ.
Благите думи са медена пита, сладост на душата и здраве на костите.
25 ت ُوجَدُ طَرِيقٌ تَظْهَرُ لِلإنِسانِ كَأنَّها مُستَقِيمَةٌ، وَلِكِنَّها تُؤَدِّي إلَى المَوتِ.
Има път, който се вижда прав на човека, но краят му е пътища към смърт.
26 ش َهِيَّةُ الإنسانِ الّذِي يَعْمَلُ تَقُودُهُ فِي عَمَلِهِ، لِأنَّ جُوعَهُ يَحُثُّهُ عَلَى العَمَلِ.
Охотата на работника работи за него, защото устата му го принуждават.
27 ع َدِيمُ الفائِدَةِ يُخَطِّطُ لِلأذَى، وَكُلُّ ما يَقُولُهُ يُشبِهُ النّارَ الصاعِدَةَ.
Лошият човек копае зло и в устните му има сякаш пламнал огън.
28 ا لمُخادِعُ يُحدِثُ النِّزاعَ، وَالنَمّامُ يُفَرِّقُ الأصْدِقاءَ.
Опак човек сее раздори и клюкарят разделя най-близки приятели.
29 ا لقاسِي يَخدَعُ جارَهُ، وَيَقُودُهُ إلَى طَرِيقٍ رَدِيءٍ.
Насилникът мами ближния си и го води в погрешен път;
30 م َنْ يَغْمِزُ عَينَيهِ يُخَطِّطُ لِلفَوضَى وَالخَرابِ، وَبِزَمِّ شَفَتَيهِ يُظهِرُ نِيَّتَهُ لِلشَّرِّ.
затваря очите си, за да измисля извратени неща, и прехапва устните си, за да постигне зло.
31 ا لشَّيبُ تاجُ مَجدٍ لِلَّذِينَ يَنالُونَهُ بِعَيْشِ حَياةِ البِرِّ.
Белите коси са венец на слава, когато се намират по пътя на правдата.
32 ا لصَّبُورُ خَيرٌ مِنَ الجَبّارِ، وَضابِطُ نَفْسِهِ خَيرٌ مِمَّنْ يَحكُمُ مَدِينَةً.
Който не се гневи бързо, е по-добър от храбрия, и който владее духа си - от завоевател на град.
33 ق َدْ تُلْقَى القُرعَةُ فِي حِضنِكَ، لَكِنَّ الأحكامَ مِنَ اللهِ.
Жребият се хвърля в скута, но решението чрез него е от Господа.