1 و َلَمّا رَأتْ راحِيلُ أنَّها لا تُنجِبُ أبْناءً لِيَعقُوبَ، غارَتْ مِنْ أُختِها. فَقالَتْ لِيَعقُوبَ: «أعطِنِي أبناءَ، وَإلّا مِتُّ!»

А Рахил, като видя, че не раждаше деца на Яков, тя завидя на сестра си и каза на Яков: Дай ми деца, иначе ще умра.

2 ف َغَضِبَ يَعقُوبُ مِنْ راحِيلَ. وَقالَ لَها: «أأنا اللهُ الَّذِي مَنَعَ عَنْكِ الأبْناءَ؟»

А Яков се разгневи на Рахил и каза: Нима съм аз, а не Бог, Който е лишил утробата ти от плод?

3 ف َقالَتْ راحِيلُ: «ها خادِمَتِي بِلْهَةُ أمامَكَ. فَعاشِرْها لِكَي تَلِدَ لِي ابْناً، فَيَكُونُ لِي أبْناءٌ مِنْها.»

А тя отговори: Ето слугинята ми Вала, влез при нея и тя да роди на коленете ми, за да придобия и аз деца чрез нея.

4 ف َزَوَّجَتْهُ راحِيلُ مِنْ خادِمَتِها بِلْهَةَ، فَعاشَرَها.

И така, тя му даде слугинята си Вала за жена и Яков влезе при нея.

5 ف َحَبِلَتْ بِلْهَةُ وَوَلَدَتْ لِيَعقُوبَ وَلَداً.

И Вала зачена и роди син на Яков.

6 ف َقالَتْ راحِيلُ: «لَقَدْ سَمِعَ اللهُ صَلاتِي وَأنصَفَنِي إذْ رَزَقَنِي بِوَلَدٍ.» وَلِهَذا سَمَّتْهُ راحِيلُ دانَ.

Тогава Рахил каза: Бог отсъди за мене, послуша и гласа ми и ми даде син; затова го наименува Дан.

7 و َحَبِلَتْ بِلْهَةُ، خادِمَةُ راحِيلَ، مَرَّةً أُخْرَى وَوَلَدَتْ وَلَداً ثانِياً.

И Вала, слугинята на Рахил, пак зачена и роди втори син на Яков.

8 ف َقالَتْ راحِيلُ: «جاهَدْتُ ضِدَّ أُختِي جِهاداً عَظِيماً، وَفُزْتُ.» فَسَمَّتْهُ راحِيلُ نَفْتالِي.

Тогава Рахил каза: Силна борба водих със сестра си и надвих; затова го наименува Нефталим.

9 و َرَأتْ لَيئَةُ أنَّها لَمْ تَعُدْ تُنجِبُ. فَأخَذَتْ خادِمَتَها زِلْفَةَ وَزَوَّجَتْها مِنْ يَعقُوبَ.

Когато Лия видя, че престана да ражда, взе слугинята си Зелфа и я даде на Яков за жена.

10 ف َأنجَبَتْ زِلْفَةُ، خادِمَةُ لَيئَةَ، لِيَعقُوبَ وَلَداً،

И Зелфа, слугинята на Лия, роди син на Яков.

11 ف َقالَتْ لَيئَةُ: «يا لَسَعْدِيَ!» فَسَمَّتْهُ جادَ.

Тогава Лия каза: Щастие дойде, затова го наименува Гад.

12 ث ُمَّ أنجَبَتْ خادِمَةُ لَيئَةَ وَلَداً ثانِياً.

И Зелфа, слугинята на Лия, роди втори син на Яков.

13 و َقالَتْ لَيئَةُ: «هَنِيئاً لِي، لِأنَّ الفَتَياتِ ستُبارِكُ لِي.» فَأسْمَتْهُ أشِيرَ.

Тогава Лия каза: Честита съм, защото честита ще ме нарекат жените; затова го наименува Асир.

14 و َفِي أيّامِ حَصادِ القَمْحِ، خَرَجَ رَأُوبَيْنُ فَوَجَدَ بَعضَ اللُّفّاحِ فِي الحَقلِ. فَأحْضَرَهُ إلَى أُمِّهِ لَيئَةَ. فَقالَتْ راحِيلُ لِلَيئَةَ: «أعطِنِي مِنْ فَضلِكِ بَعضاً مِنَ اللُّفّاحِ الَّذِي جَلَبَهُ ابْنُكِ.»

А през времето на пшеничената жътва Рувим, като излезе, намери мандрагорови ябълки на полето и ги донесе на майка си Лия. И Рахил каза на Лия: Я ми дай от мандрагоровите ябълки на сина ти.

15 ل َكِنَّ لَيئَةَ قالَتْ لَها: «ألَمْ يَكفِكِ أنَّكِ أخَذْتِ زَوْجِي مِنِّي؟ فَهَلْ تُرِيدِينَ أنْ تَأْخُذِي لُفّاحَ ابْنِي أيضاً؟» فَقالَتْ راحِيلُ: «إذاً لِيُعاشِرْكِ يَعقُوبُ هَذِهِ اللَّيلَةَ مُقابِلَ لُفّاحِ ابْنِكِ.»

А тя ѝ отговори: Малко ли ти е, че си отнела мъжа ми, ами искаш да отнемеш и мандрагоровите ябълки на сина ми? Тогава Рахил ѝ каза: Като е така, нека спи с тебе тази нощ за мандрагоровите ябълки на сина ти.

16 و َلَمّا رَجِعَ يَعقُوبُ مِنَ الحَقلِ فِي المَساءِ، خَرَجَتْ لَيئَةُ لِلِقائِهِ. وَقالَتْ: «سَتَنامُ عِندِي اللَّيلَةَ، لِأنِّي دَفَعْتُ مُقابِلَ ذَلِكَ لُفّاحَ ابْنِي.» فَنامَ مَعَها يَعقُوبُ فِي تِلْكَ اللَّيلَةِ.

И така, когато Яков дойде вечерта от полето, Лия излезе да го посрещне и каза: Влез при мене днес, защото наистина те откупих с мандрагоровите ябълки на сина си. И той спа с нея онази нощ.

17 و َاسْتَجابَ اللهُ لِصَلاةِ لَيئَةَ، فَحَبِلَتْ وَأنجَبَتْ وَلَداً خامِساً لِيَعقُوبَ.

И Бог послуша Лия; и тя зачена и роди пети син на Яков.

18 ف َقالَتْ لَيئَةُ: «أعطانِي اللهُ مُكافَأتِي، لِأنِّي أعطَيتُ خادِمَتِي زَوْجَةً لِزَوجِيَ.» فَسَمَّتْهُ يَسّاكَرَ.

Тогава Лия каза: Бог ми даде награда затова, че дадох слугинята си на мъжа си, затова го наименува Исахар.

19 و َحَبِلَتْ لَيئَةُ مَرَّةً أُخْرَى وَأنجَبَتْ وَلَداً سادِساً لِيَعقُوبَ.

И Лия пак зачена и роди шести син на Яков.

20 و َقالَتْ لَيئَةُ: «أعطانِي اللهُ عَطِيَّةً رائِعَةً. وَالآنَ سَيُكرِمُنِي زَوجِي، لِأنِّي أنجَبْتُ لَهُ ابْناً سادِساً.» فَسَمَّتْهُ زَبُولُونَ.

Тогава Лия каза: Бог ми даде добър дар, сега мъжът ми ще живее с мене, защото му родих шестима синове, затова го наименува Завулон.

21 و َأنجَبَتْ لَيئَةُ فِيما بَعْدُ بِنْتاً أسْمَتْها دِينَةَ.

И после роди дъщеря, която наименува Дина.

22 ث ُمَّ تَذَكَّرَ اللهُ راحِيلَ وَاسْتَجابَ لِصَلاتِها. وَمَكَّنَها مِنَ الإنجابِ.

След това Бог си спомни за Рахил. Бог я послуша и отвори утробата ѝ.

23 ف َحَبِلَتْ راحِيلُ وَوَلَدَتِ ابْناً. فَقالَتْ: «لَقَدْ نَزَعَ اللهُ عَنِّي عارِيَ.»

Тя зачена и роди син, и каза: Бог отне от мене позора.

24 و َسَمَّتْهُ يُوسُفَ. وَقالَتْ: «لَيتَ اللهَ يَزِيدُنِي ابْناً آخَرَ.» يَعْقُوبُ يخدعُ لابان

И го наименува Йосиф, като казваше: Господ да ми прибави и друг син. Забогатяването на Яков

25 و َلَمّا وَلَدَتْ راحِيلُ يُوسُفَ، قالَ يَعقُوبُ لِلابانَ: «اسْمَحْ لِي بِأنْ أعُودَ إلَى بَيتِي وَأرْضِي.

А след като Рахил роди Йосиф, Яков каза на Лаван: Пусни ме да си отида в моето място и в отечеството си.

26 و َاسْمَحْ لِي بِأنْ آخُذَ مَعِي زَوْجاتِي وَأبْنائِي. لَقَدْ خَدَمْتُكَ مُقابِلَهُمْ. ائْذَنْ لِي وَسَأنطَلِقُ. فَأنتَ تَعلَمُ كَيفَ خَدَمْتُكَ.»

Дай ми жените и децата ми, за които съм ти работил, за да си отида, защото ти знаеш работата, която ти свърших.

27 ف َقالَ لَهُ لابانُ: «لَيتَكَ تَرْضَى عَنِّي. قَدْ تَفاءَلْتُ بِالبَرَكَةِ، فَبارَكَنِي اللهُ بِسَبَبِكَ.»

А Лаван му отвърна: Ако съм придобил твоето благоволение, остани, защото разбрах, че Господ ме е благословил заради тебе.

28 ث ُمَّ قالَ: «قُلْ كَمْ لَكَ عَلَيَّ، وَأنا سَأدفَعُ لَكَ.»

Каза още: Кажи ми каква заплата искаш и ще ти я дам.

29 ف َقالَ لَهُ يَعقُوبُ: «أنتَ تَعلَمُ كَيفَ خَدَمْتُكَ وَكَيفَ اعتَنَيتُ بِماشِيَتِكَ.

А Яков му отговори: Ти знаеш как съм ти работил и как е бил добитъкът ти при мене.

30 ف َما كانَ عِندَكَ قَبلَ أنْ آتِيَ كانَ قَلِيلاً، وَأمّا الآنَ فَلَدَيكَ كَثِيرٌ. وَقَدْ بارَكَكَ اللهُ فِي كُلِّ ما صَنَعَتَ. لَكِنْ مَتَى سَأعمَلُ مِنْ أجلِ عائِلَتِي أنا أيضاً؟»

Защото това, което имаше ти преди моето идване, беше малко, а сега нарасна и стана много. С моето идване Господ те благослови. Но сега искам да промисля и за своя дом.

31 ف َقالَ لابانُ: «ماذا تُرِيدُنِي أنْ أُعطِيَكَ؟» فَقالَ يَعقُوبُ: «لا أُرِيدُ أنْ تُعطِيَنِي شَيئاً. لَكِنْ إنْ قَبِلْتَ أنْ تَفْعَلَ هَذا الأمْرَ مِنْ أجلِيَ، فَسَأرْعَى وَأحرُسُ مَواشِيَكَ مَرَّةً أُخْرَى.

А той каза: Какво да ти дам? Яков отговори: Не ми давай нищо; ако направиш каквото ти кажа, аз пак ще пазя и паса стадото ти;

32 س َأمُرُّ اليَوْمَ بَينَ كُلِّ ماشِيَتِكَ. وَسَأنتَقِي كُلَّ شاةٍ مُرَقَّطَةٍ وَمُخَطَّطَةٍ، وَكُلَّ حَمَلٍ أسْوَدَ بَينَ الحِملانِ. وَكُلَّ مِعزاةٍ مُرَقَّطَةٍ وَمُخَطَّطَةٍ. وَهَذا يَكُونُ أجرِيَ.

ще премина днес през цялото ти стадо и ще отлъча от него всяка капчеста и пъстра и всяка черникава между овцете, и всяка пъстра и капчеста между козите, те ще ми бъдат заплатата.

33 و َسَتَشْهَدُ نَزاهَتِي عَنِّي فِيما بَعْدُ عِندَما تَتَفَقَّدُ أجرِيَ. فَكُلُّ ما لَيسَ مُخَطَّطاً وَمُرَقَّطاً بَينَ المِعزَى، وَكُلُّ ما لَيسَ أسْوَدَ بَينَ الخِرافِ تَجِدُهُ عِندِي، فَهُوَ يُعتَبَرُ مَسْرُوقاً.»

И занапред, когато дойдеш да прегледаш заплатата ми, моята правота ще засвидетелства за мене - всяка коза, която не е капчеста и пъстра, и всяка овца, която не е черна, тя, ако се намери при мене, ще се смята за крадена.

34 ف َقالَ لابانُ: «اتَّفَقْنا! لِيَتِمَّ الأمْرُ حَسَبَ ما قُلْتَ.»

А Лаван каза: Нека да бъде, според както си казал.

35 ل َكِنَّ لابانَ قامَ فِي ذَلِكَ اليَوْمِ بِعَزلِ كُلِّ التُّيُوسِ المُخَطَّطَةِ وَالمُرَقَّطَةِ، وَكُلِّ المَاعِزِ المُخَطَّطَةِ وَالمُرَقَّطَةِ، وَكُلِّ ما عَلَيهِ بَياضٌ، وَكُلِّ الحِملانِ السَّوْداءِ. وَأعْطاها لِبَنِيهِ.

И така, същия ден Лаван отлъчи нашарените с линии и пъстрите козли, всички капчести и пъстри кози, всички, на които имаше бяло, и всички черни между овцете и ги предаде в ръцете на синове си,

36 ث ُمَّ أخَذَ هَذِهِ الحَيواناتِ إلَى مَكانٍ يَبْعُدُ مَسِيرَةَ ثَلاثَةِ أيّامٍ عَنْ يَعقُوبَ. أمّا يَعقُوبُ فَبَقِيَ وَرَعَى ما تَبَقَّى مِنْ مَواشِي لابانَ.

и определи тридневен път между себе си и Яков; а Яков пасеше останалите от Лавановите стада.

37 ف َأخَذَ يَعقُوبُ أغصاناً طَرِيَّةً مِنْ أشْجارِ الحَوْرِ وَاللَّوْزِ وَالدُّلْبِ. وَقَشَّرَها لِتَظْهَرَ عَلَيها خُطُوطٌ بَيضاءَ.

Тогава Яков взе зелени пръчки от топола, от леска и от явор и изряза по тях бели ивици, така че да се вижда бялото по пръчките.

38 ث ُمَّ وَضَعَ الأغصانَ الَّتِي قَشَّرَها أمامَ القُطْعانِ عِنْدَ الأحواضِ حَيثُ تَشْرَبُ الماشِيَةُ. وَكانَتِ القُطْعانُ تَتَزاوَجُ عِندَما تَأْتِي لِتَشْرَبَ.

Тези пръчки, по които беше изрязал белите ивици, сложи пред стадата в коритата, в поилата, където стадата идваха да пият; и като зачеваха, когато идваха да пият,

39 ف َلَمّا تَزاوَجَتِ القُطْعانُ أمامَ الأغصانِ، وَلَدَتْ مَواشِيَ مُخَطَّطَةً وَمُنَقَّطَةً وَمُرَقَّطَةً.

то стадата зачеваха пред пръчките; и стадата раждаха нашарени с линии, капчести и пъстри агнета.

40 و َهَكَذا زاوَجَ يَعقُوبُ الأغنامَ، ثُمَّ فَصَلَ الأغنامَ المُخَطَّطَةَ مِنَ القَطِيعِ، فَكَثَّرَ بِذَلِكَ قَطِيعَهُ. وَلَمْ يَضَعْ غَنَمَ لابانَ مَعَ قَطِيعِهِ.

И Яков отлъчваше агнетата и обръщаше лицата на овцете към нашарените и към всички черни от Лавановото стадо, а своите стада сложи отделно и не ги сложи с Лавановите овце.

41 ف َلَمّا كانَتِ الأغنامُ القَوِيَّةُ تَتَزاوَجُ، كانَ يَعقُوبُ يَضَعُ الأغصانَ أمامَها فِي أحواضِ السِّقايَةِ، لِكَي تَتَزاوَجَ أمامَ الأغصانِ.

И когато по-силните овце зачеваха, Яков слагаше пръчките в коритата пред очите на стадото, за да зачеват между пръчките.

42 ل َكِنَّهُ لَمْ يَكُنْ يَضَعُ الأغصانَ أمامَ الأغنامِ الضَّعيفَةِ فِي القَطِيعِ، فَصارَتِ مَوالِيدُ الضَّعيفَةِ مِنْ نَصِيبِ لابانَ، وَمَوالِيدُ القَوِيَّةِ مِنْ نَصِيبِ يَعقُوبَ.

А когато овцете бяха по-слаби, не ги слагаше; така че се падаха по-слабите на Лаван, а по-силните на Яков.

43 ف َصارَ يَعقُوبُ غَنِيّاً جِدّاً. إذْ كانَتْ لَدَيهِ مَواشٍ كَثِيرَةٌ، وَخُدّامٌ وَخادِماتٌ، وَجِمالٌ وَحَمِيرٌ.

Така човекът забогатя твърде много и придоби големи стада, слугини и слуги, камили и осли.