1 ف َأجابَ أيُّوبُ:

Тогава Йов отговори:

2 « إلَى مَتَى تُعَذِّبُونَنِي. وَتَسحَقُونَنِي بِكَلامِكُمْ؟

Докога ще оскърбявате душата ми и ще ме съкрушавате с думи?

3 أ هَنتُمُونِي مَرَّةً بَعدَ مَرَّةٍ! وَأسأتُمْ إلَيَّ بِلا خَجَلٍ.

Десет пъти вече стана как ме укорявате, но пак не ви е срам, че ми замайвате главата.

4 ف َحَتَّى لَوْ أخطَأتُ، فَخَطَيَّتِي عَلَيَّ أنا.

Даже ако наистина съм съгрешил, грешката ми остава с мен.

5 إ نْ كُنتُمْ تَحسِبُونَ أنْفُسَكُمْ أفضَلَ مِنِّي، وَتَستَخدِمُونَ ذُلِّي حُجَّةً ضِدِّي،

Ако непременно искате да се големеете над мен и да хвърляте против мен укора ми,

6 ف َاعلَمُوا أنَّ اللهَ أوْقَعَنِي فِي الخَطَأِ وَحاصَرَنِي بِفَخِّهِ.

знайте сега, че Бог ме повали и ме обиколи с мрежата Си.

7 أ صرُخُ مِنَ الظُّلْمِ وَما مِنْ مُجِيبٍ، وَأستَغِيثُ وَما مِنْ عَدلٍ.

Ето, викам: Неправда! Но няма кой да ме чуе; издавам вик за помощ, но няма съд.

8 س َدَّ طَرِيقِي، فَلا أستَطِيعُ المُرُورَ، وَأظلَمَ كُلَّ طُرُقِي.

Той е преградил пътя ми и не мога да премина, и е положил тъмнина в пътеките ми.

9 ج َرَّدَنِي مِنْ مَجدِي، وَأزالَ التّاجَ عَنْ رَأسِي.

Съблякъл ме е от славата ми и е отнел венеца от главата ми.

10 ي َهدِمُنِي مِنْ كُلِّ الجِهاتِ، فَيُقضَى عَلَيَّ، وَيُقلَعُ رَجائِي كَما تُقلَعُ الشَّجَرَةُ.

Съкрушил ме е отвсякъде и аз отивам; и е изкоренил надеждата ми като дърво.

11 أ شعَلَ ضِدِّي غَضَبَهُ، وَاعتَبَرَنِي عَدُوّاً لَهُ.

Заявил е също против мене гнева Си и ме смята за един от враговете Си.

12 ت َتَقَدَّمُ قُوّاتُهُ مَعاً وَتَسُدُّ طَرِيقِي، وَتُعَسكِرُ حَولَ بَيتِي.

Полковете Му настъпват заедно и заздравяват пътя си против мен, и се разполагат на стан около шатъра ми.

13 « أبعَدَ عَنِّي إخْوَتِي، وَأصبَحَ أصدِقائِي غُرَباءَ عَنِّي.

Отдалечил е от мене братята ми; и онези, които ме познаваха, станаха съвсем чужди за мен.

14 ت َرَكَنِي أقرِبائِي، وَأصدِقائِي نَسُونِي.

Оставиха ме ближните ми и ме забравиха познайниците ми.

15 ض ُيُوفُ بَيتِي وَخادِماتِي يَنظُرُونَ إلَيَّ كَغَرِيبٍ. صِرتُ أجنَبِيّاً فِي عُيُونِهِمْ!

Онези, които живеят в дома ми, и слугините ми ме смятат за чужд; странен станах в очите им.

16 أ ُنادِي خَادِمِي، فَلا يُجِيبُ. حَتَّى لَوْ تَوَسَّلْتُ إلَيهِ.

Викам слугата си и не отговаря, при все че с устата си му се моля.

17 ز َوجَتِي تَكرَهُ رائِحَتِي، وَصِرتُ مَكرُوهاً حَتَّى عِندَ إخْوَتِي.

Дъхът ми е отвратителен на жена ми и на децата на чреслата ми;

18 ح َتَّى الصِّغارُ يَكرَهُونَنِي. أقِفُ فَيَتَكَلَّمُونَ عَلَيَّ.

и самите малки деца ме презират; когато ставам, говорят против мене.

19 أ صدِقائِي الحَمِيمُونَ كُلُّهُمْ يَنفُرُونَ مِنِّي. انْقَلَبَ عَلَيَّ الَّذِينَ أحبَبتُهُمْ.

Всичките ми по-близки приятели се гнусят от мен; и онези, които възлюбих, се обърнаха против мене.

20 « التَصَقَتْ عِظامِي بِجِلدِي وَلَحْمِي، وَبِالكادِ نَجَوْتُ بِجِلْدِي.

Костите ми залепват за кожата и за плътта ми; и се отървах само с кожата на зъбите си.

21 « أَشْفِقُوا عَلَيَّ يا أصدِقائِي، أَشْفِقُوا لأنَّ يَدَ اللهِ قَدْ ضَرَبَتْنِي.

Смилете се над мене, смилете се над мене, вие, приятели мои! Защото ръката Божия се допря до мене.

22 ل ِماذا تُطارِدُونَنِي كَما يَفعَلُ اللهُ؟ ألَمْ تَكتَفُوا مِنَ الهُجُومِ عَلَيَّ؟

Защо ме гоните, като че ли сте Бог, и не се насищате от плътта ми?

23 « لَيتَ كَلِماتِي تُكتَبُ، وَتُحفَظُ فِي كِتابٍ.

О, да можеха да се напишат думите! Да се начертаеха на книга!

24 ل َيتَها تُنقَشُ فِي صَخرَةٍ إلَى الأبَدِ بِقَلَمِ حَدِيدٍ وَرَصاصٍ.

Да се издълбаеха на скала завинаги с желязна писалка и олово!

25 ل أنِّي أعلَمُ أنَّ فادِيَّ حَيٌّ، وَسَيَقُفُ هُنا عَلَى الأرْضِ للِدِّفاعِ عَنِّي فِي النِّهايَةِ.

Защото зная, че е жив Изкупителят ми и че в последното време ще застане на земята;

26 ف َحَتَّى بَعدَ أنْ أتْرُكَ جَسَدِي، وَيَفنَى جِلدِي، أعلَمُ أنني سأرَى الله.

и като изтлее след кожата ми това тяло, пак в плътта си ще видя Бога,

27 أ راهُ بِنَفسِي، وَتَنظُرُهُ عَينايَ لا عَينا غَيرِي. أتُوقُ إلى هَذا مِنْ أعْماقِي.

Когото сам аз ще видя и очите ми ще гледат, и то не като чужденец. За тази гледка дробовете ми се топят дълбоко в мен.

28 « تَتَساءَلُونَ: ‹كَيفَ نُضايِقُهُ أكثَرَ، لِيَعلَمَ أنَّ المُشكِلَةَ فِيهِ؟›

Ако кажете: Как ще го гоним, тъй като причината на това страдание се намира в самия него!

29 ل َكِنِ احذَرُوا مِنَ السَّيفِ، لأنَّ غَضَبَكُمْ إثمٌ يَستَوجِبُ السَّيفَ، لِكَي تَعلَمُوا أنَّ هُناكَ دَينُونَةً.»

Тогава бойте се от меча; защото гневни са наказанията, нанесени от меча, за да познаете, че има съд.