1 و َتَمَّ تَحدِيدُ أرْضِ قَبِيلَةِ مَنَسَّى، بِكْرِ يُوسُفَ، بِالقُرعَةِ. فَقَدْ أُعطِيَتْ جِلعادُ وَباشانُ لِنسلِ ماكِيرَ بِكْرِ مَنَسَّى، وَأبِي جِلعادَ، لِأنَّهُ كانَ مُحارِباً شَدِيداً.

Беше хвърлен жребий и за племето на Манасия, защото той беше първородният на Йосиф. Махир, Манасиевият първороден, баща на Галаад, понеже беше военен мъж, получи Галаад и Васан.

2 أ مَّا باقِي شَعبِ مَنَسَّى، الذي أُعْطِيَ حِصَّةً من الأرْض، فأَخَذُوا بِحَسَبِ عَشائِرِهِمْ، لِنَسلِ أبِيعَزَرَ وَحالَقَ وَأسْرِيئِيلَ وَشَكَمَ وَحافَرَ وَشَمِيداعَ. فَهَؤُلاءِ هُمُ الأبناءُ الذُّكُورُ لِمَنَسَّى بْنِ يُوسُفَ بِحَسَبِ عَشائِرِهِمْ.

Така че хвърленият жребий беше за другите Манасиеви потомци според семействата им: за потомците на Авиезер, за потомците на Хелек, за потомците на Асриил, за потомците на Сихем, за потомците на Ефер и за потомците на Семида. Тези бяха синовете на Йосифовия син Манасия според семействата им.

3 و َلَمْ يَكُنْ لِصَلُفْحادَ بْنِ حافَرَ بْنِ جِلعادَ بْنِ ماكِيرَ بْنِ مَنَسِّى أولادٌ ذُكُورٌ، فَقَدْ كانَ لَهُ بَناتٌ فَقَطْ. وَهَذَهِ هِيَ أسماءُ بَناتِهِ: مَحلَةُ وَنَوْعَةُ وَحُجلَةُ وَمِلْكَةُ وَتِرْصَةُ.

Обаче Салпаад, син на Ефер, син на Галаад, син на Махир, син на Манасия, нямаше синове, а дъщери. Ето имената на дъщерите му: Маала, Нуа, Егла, Мелха и Терса.

4 ف َأتَينَ إلَى ألِعازَرَ الكاهِنِ وَيَشُوعَ بْنِ نُونَ وَالقادَةِ وَقُلْنَ: «أمَرَ اللهُ مُوسَى بِأنْ يُعطِيَنا مِيراثاً فِي وَسَطِ أقرِبائِنا الذُّكُورِ.» فَأعطاهُنَّ مِيراثاً مَعَ أعْمامِهِنَّ، كَما أمَرَ اللهُ.

Те дойдоха пред свещеника Елеазар, пред Исус, Навиновия син, и пред първенците и казаха: Господ заповяда на Моисей да ни даде наследство между братята ни. Затова според Господнето повеление той им даде наследство между братята на баща им.

5 ف َنالَتْ قَبِيلَةُ مَنَسَّى عَشْرَ حِصَصٍ مِنَ الأرْضِ بِالإضافَةِ إلَى أرْضِ جِلْعادَ وَباشانَ فِي الجِهَةِ الشَّرقِيَّةِ مِنْ نَهرِ الأُردُنِّ،

И така, на Манасия се паднаха десет дяла, освен земята Галаад и Васан, която е на изток от Йордан,

6 ل ِأنَّ بَناتَ مَنَسَّى أخَذْنَ مِيراثاً مَعَ أبنائِهِ الذُّكُورِ. وَكانَتْ أرْضُ جِلعادَ لِبَقِيَّةِ نَسلِ مَنَسَّى.

защото дъщерите на Манасия получиха наследство между синовете му, а Галаадската земя беше на другите потомци на Манасия.

7 و َيَمتَدُّ حَدُّ مَنَسَّى مِنْ أشِيرَ إلَى مَكْمَتَةَ الَّتِي تَقَعُ مُقابِلَ شَكِيمَ. ثُمَّ يَتَّجِهُ إلَى الجَنُوبِ إلَى سُكّانِ عَينِ تَفُّوحَ.

Манасиевата граница минаваше от Асир до Михметат, който е срещу Сихем, и продължаваше надясно до жителите на Ентапфуя.

8 و َكانَتْ أرْضُ تَفُّوحَ لِمَنَسَّى. وَأمّا مَدِينَةُ تَفُّوحَ الَّتِي عَلَى حُدُودِ أرْضِ مَنَسَّى فَكانَتْ لِقَبِيلَةِ أفْرايِمَ.

Земята на Тапфуя принадлежеше на Манасия; а самият град Тапфуя, на Манасиевата граница, принадлежеше на Ефремовите синове.

9 ث ُمَّ يَنزِلُ الحَدُّ إلَى وادِي قانَةَ. وَكانَتِ المُدُنُ الواقِعَةُ إلَى الجَنُوبِ مِنَ الوادِي فِي وَسَطِ مُدُنِ المَنَسِّيِّينَ لِأفرايِمَ، وَلَكِنَّ حُدُودَ مَنَسَّى كانَتْ شَمالِ الوادِي، وَقَدِ انتَهَتْ عِندَ البَحْرِ.

След това границата слизаше до потока Кана, на юг от потока. Тези от Манасиевите градове принадлежаха на Ефрем; и Манасиевата граница вървеше на север от потока и свършваше при морето.

10 ا لأرْضُ الَّتِي فِي الجَنُوبِ كانَتْ لِأفرايِمَ، وَالأرْضُ الَّتِي فِي الشَّمالِ كانَتْ لِمَنَسَّى. وَكانَ البَحرُ هُوَ حَدُّ مَنَسَّى الغَربِيُّ، وَقَدْ وَصَلَ حَدُّهُمْ إلَى أشِيرَ فِي الشَّمالِ وَإلَى يَسّاكَرَ فِي الشَّرقِ.

Земята на юг беше на Ефрем, а на север - на Манасия, и морето беше границата му; земите им достигаха на север до Асир и на изток до Исахар.

11 و َفِي داخِلَ أرْضِ أشِيرَ وَيَسّاكَرَ كانَ لِمَنَسَّى المُدُنُ التّالِيَةُ: بَيتُ شانَ وَيَبلَعامُ وَقُراهُما، وَسُكّانُ دُورَ وَعْينُ دُورَ وَتَعْنَكَ وَمَجِدُّو وَقُراها جَمِيعاً، وَكَذَلِكَ التِّلالُ الثَّلاثَةُ.

А в земята на Исахар и Асир Манасия притежаваше: Ветсан и заселищата му, Ивлеам и заселищата му, жителите на Дор и заселищата му, жителите на Ендор и заселищата му, жителите на Таанах и заселищата му и жителите на Магедон и заселищата му, три околии.

12 و َلَمْ يَتَمَكَّنْ شَعبُ مَنَسَّى مِنَ امتِلاكِ هَذَهِ المُدُنِ، فَبَقِيَ الكَنعانِيُّونَ ساكِنَينَ فِي هَذِهِ الأرْضِ.

Но Манасиевите синове не можаха да изгонят жителите на тези градове, а ханаанците останаха да живеят в онази земя.

13 و َحِينَ قَوِيَ بَنُو إسْرائِيلَ، أجبَرُوا الكَنعانِيِّينَ عَلَى العَمَلِ كَعَبِيدٍ، لَكِنَّهُمْ لَمْ يَطرُدُوهُمْ تَماماً.

А когато израелтяните се закрепиха, те наложиха на ханаанците данък, без да ги изгонят оттам.

14 و َقالَتْ عَشِيرَةُ يُوسُفَ لِيَشُوعَ: «لِماذا أعطَيتَنا قُرْعَةً واحِدَةً وَحَصَّةً واحِدَةً مِيراثاً لَنا؟ إنَّنا شَعبٌ كَبِيرٌ لِأنَّ اللهَ بارَكَنا حَتَّى الآنَ.»

Тогава Йосифовите потомци казаха на Исус: Защо ти допусна за нас да се хвърли само един жребий и да наследим само един дял, при положение че сме многоброен народ, понеже Господ ни е благословил досега?

15 ف َقالَ يَشُوعُ لَهُمْ: «إنْ كُنْتُمْ شَعباً كَبِيراً فاصعَدُوا إلَى الغابَةِ، وَاقطَعُوا الأشجارَ مِنها لِتُعِدُّوا لَكُمْ مَكاناً فِي أرْضِ الفِرِزِّيِّينَ وَالرَّفائِيِّينَ، لِأنَّ أرْضَ أفْرايِمَ الجَبَلِيَّةَ صَغِيرَةٌ عَلَيكُمْ.»

А Исус им отговори: Ако сте многоброен народ, идете в гората и си изсечете една част от нея в земята на ферезейците и на рафаимите, щом хълмистата част на Ефрем е тясна за вас.

16 ف َقالَ شَعبُ يُوسُفَ: «المِنطَقَةُ الجَبَلِيَّةُ غَيرُ كافِيَةٍ لَنا، وَلَكِنَّ الكَنْعانِيِّينَ السّاكِنِينَ فِي الوادِي يَملِكُونَ مَركَباتٍ حَدِيدِيَّةً فِي بَيتِ شانَ وَقُراها فِي وادِي يَزرَعِيلَ.»

Но Йосифовите потомци възразиха: Тази хълмиста земя не е удобна за нас; при това всички ханаанци, които живеят в долината, имат железни колесници - както онези, които са във Ветсан и заселищата му, така и другите, които са в Езраелската долина.

17 ث ُمَّ قالَ يَشُوعُ لِشَعبِ يُوسُفَ، أفْرايِمَ وَمَنَسَّى: «إنَّكُمْ شَعبٌ كَبِيرٌ وَلَدَيكُمْ قُوَّةٌ عَظِيمَةٌ. لَنْ تَكُونَ لَكُمْ حِصَّةٌ واحِدَةٌ مِنَ الأرْضِ،

Тогава Исус говорѝ на Йосифовия дом - на Ефрем и Манасия: Наистина вие сте многоброен народ и имате голяма сила; няма да имате само едно притежание чрез жребий;

18 ف َالمِنطَقَةُ الجَبَلِيَّةُ سَتَكُونُ لَكُمْ. فَمَعْ أنَّها غاباتٌ، لَكِنَّكُمْ سَتَقطَعُونَ الأشجارَ وَتُمَهِّدُونَها وَتَمتَلِكُونَها. وَسَتَطرُدُونَ الكَنعانِيِّينَ مَعَ أنَّهُمْ أقوِياءُ وَلَدَيهِمْ مَركَباتٌ حَدِيدِيَّةٌ.»

а хълмистата част ще бъде ваша, макар че е залесена. Ще я изсечете и ще бъде изцяло ваша, понеже ще прогоните ханаанците, независимо че имат железни колесници и са силни.