1 و َعادَ داوُدُ فَجَمَعَ أفْضَلَ الجُنودِ فِي إسْرائِيلَ. فَكانَ عَدَدُهُمْ ثَلاثينَ ألفاً.

След това Давид пак събра всички отбрани мъже от Израел на брой тридесет хиляди души.

2 ث ُمَّ ذَهَبَ مَعَ رِجالِهِ كُلِّهِم إلَى بَعلَةَ فِي يَهُوَّذا، لِيُحْضِرُوا مِنْ هُناكَ صُنْدُوقَ اللهِ المُقَدَّسَ، المَدْعُو باسْمِ يهوه القَدِيرِ الجالِسِ فَوْقَ مَلائِكَةِ الكَرُوبِيمَ.

И Давид тръгна от Ваала Юдова и отиде заедно с целия народ, за да пренесе оттам Божия ковчег, който се нарича с името на Господа на Силите, Който обитава между херувимите.

3 ف َأخْرَجَ رِجالُ داوُدَ الصُّنْدُوقَ المُقَدَّسَ مِنْ بَيتِ أبِيْنادابَ عِنْدَ التَّلّةِ، وَوَضَعُوهُ عَلَى مَرْكَبَةٍ جَديدَةٍ يقودُها عُزّةُ وَأخِيُو ابنا أبِيْنادابَ.

Положиха Божия ковчег на една нова кола и го взеха от Авинадавовата къща, която беше на хълма. А Оза и Ахио, Авинадавовите синове, караха новата кола с Божия ковчег,

4 ف َكانَ صُندُوقُ اللهِ المقدَّسُ عَلَى العَرَبَةِ، وَأخيُو يَسِيْرُ أمامَ الصُّنْدُوقِ،

като Ахио вървеше пред ковчега, а Оза край него.

5 و َداوُدُ وَبَنُو إسْرائِيلَ كُلُّهُمْ يَرْقُصُونَ فِي حَضرَةِ اللهِ ، وَيَعْزِفُونَ عَلَى الصُّنوجِ، وَعَلَى القَياثِيرَ وَالرَّبابِ وَالدُّفُوفِ وَالطُّبُولِ المَصْنوعَةِ مِنْ خَشَبِ السَّرْوِ.

А Давид и целият Израелев дом свиреха пред Господа с всякакви видове инструменти от елхово дърво, с арфи, псалтири, тъпанчета, цитри и кимвали.

6 و َعِنْدَما وَصَلَ رِجالُ داوُدَ إلَى البَيدَرِ فِي ناخُونَ، تَعَثَّرَتِ الأبْقارُ، فَمَدَّ عُزّا يَدَهُ لِيُثَبِّتَ الصُّنْدُوقَ لِئَلّا يَقَعَ.

Когато стигнаха до Нахоновия харман, Оза протегна ръката си към Божия ковчег и го хвана; защото воловете го раздрусаха.

7 ف َاشتَعَلَ غَضِبُ اللهُ عَلَى عُزّا وَقَتَلَهُ هُناكَ لأنَّهُ مَدَّ يَدَهُ إلَى الصُّنْدُوقِ المُقَدَّسِ! فَماتَ هُناكَ إلَى جانِبِ الصُّنْدُوقِ.

Тогава Господният гняв пламна против Оза и Бог го порази за грешката му; и той умря там, при Божия ковчег.

8 ف َاستاءَ داوُدُ لأنَّ غَضَبَ اللهِ قَدِ انفَجَرَ ضِدَّ عُزّا، فَدَعا ذَلِكَ المَكانَ «فارَصَ عُزّا.» وَهُوَ اسمُ ذَلِكَ المَكانِ حَتَّى اليَومِ.

А Давид се наскърби затова, че Господ нанесе поражение на Оза; и нарече онова място Фарез-Оза, както се нарича и до днес.

9 و َخافَ داود مِنَ اللهِ في ذَلِكَ اليَوْمِ وَقالَ: «كيفَ أُحْضِرُ صُنْدوقَ اللهِ المُقَدَّسَ إلَى هُنا؟»

В онзи ден Давид се уплаши от Господа и каза: Как ще дойде Господният ковчег при мене?

10 و َهَكَذا لَمْ يُدْخِلْ داوُدُ صُندُوقَ اللهِ إلَى مَدِينَةِ داوُدَ، بَلْ وَضَعَهُ في منزِلِ عُوبِيدَ أَدُومَ الجَتّي.

Затова Давид отказа да премести Господния ковчег при себе си в Давидовия град и го отклони в къщата на гетеца Овид-едом.

11 ف َبَقِيَ صُندُوقُ اللهِ هُناكَ ثَلاثَةَ أشْهُرٍ. وَبارَكَ اللهُ عُوبِيدَ أدُومَ وَعائِلَتَهُ كُلَّها.

Господният ковчег престоя в къщата на гетеца Овид-едом три месеца. И Господ благослови Овид-едом и целия му дом.

12 ث ُمَّ قالَ النّاسُ لِداوُدَ: «لَقَد بارَكَ اللهُ عائِلَةَ عُوبِيدَ أدومَ وَكُلَّ ما يَملِكُهُ بِسَبَبِ صُنْدوقِ اللهِ المُقّدَّسِ.» فَذَهَبَ داوُدُ وَعادَ بهِ. فَكانَ مُبْتَهِجاً وَشَدِيدَ الفَرَحِ.

И така, известиха на цар Давид, че Господ е благословил дома на Овид-едом и целия му имот заради Божия ковчег. Тогава Давид отиде и пренесе с веселия Божия ковчег от къщата на Овид-едом в Давидовия град.

13 و َكانَ كُلَّما خَطا الرِّجالُ الّذِينَ كانُوا يَحْمِلُون صُنْدُوقَ اللهِ المقدَّسَ سِتَّ خُطُواتٍ، يَتَوقَّفُونَ، وَيُقدِّمُ داوُدُ ثَوْراً وَعِجلاً مُسَمَّناً ذَبيحَةً.

И когато тези, които носеха Господния ковчег, преминаха шест крачки, той пожертва говеда и угоени телета.

14 و َكانَ داوُدُ يَرقُصُ فِي حَضرَةِ اللهِ وَهْوَ يَرْتَدِي رِداءً كِتّانِيّاً.

А Давид танцуваше пред Господа с всичката си сила и беше препасан с ленен ефод.

15 ك انَ داوُدُ وَبَنُو إسْرائِيلَ كُلُّهم فَرِحِينَ جِدّاً. فَراحُوا يَصْرُخُونَ وَيَنْفُخُونَ فِي البُوقِ وَهُمْ يَحْمِلونَ صُنْدُوقَ اللهِ إلَى داخِلِ المَدينَةِ.

Така Давид и целият Израелев дом пренесоха Господния ковчег с възклицание и тръбен звук.

16 و َمَعَ دُخُولِ صُنْدُوقِ اللهِ إلَى مَدِينَةِ داوُدَ، أطَلَّتْ مِيكالُ بِنتُ شاوُلَ مِنَ النّافِذَةِ، فَرَأتْ داوُدَ يَقْفِزُ وَيَرْقُصُ فِي حَضرَةِ اللهِ ، فَاحْتَقَرَتْهُ فِي قَلْبِها.

А когато Господният ковчег влизаше в Давидовия град, Михала, Сауловата дъщеря, погледна от прозореца и като видя, че цар Давид скачаше и танцуваше пред Господа, го презря в сърцето си.

17 و َأدخَلُوا صُنْدُوقَ اللهِ ، وَوَضَعُوهُ فِي مَكانِهِ داخِلَ الخَيمَةِ الَّتِي نَصَبَها داوُدُ لَهُ. وَذَبَحَ دَاوُدُ ذَبائِحَ صاعِدَةً وَذَبائِحَ سَلامٍ فِي حَضرَةِ اللهِ.

Донесоха Господния ковчег и го положиха на мястото му, сред шатъра, който Давид беше поставил за него. А Давид принесе всеизгаряния и мирни приноси пред Господа.

18 و َلَمّا أكمَلَ داوُدُ تَقْدِيمَ الذَّبائِحِ الصّاعِدَةِ وَذَبائِحِ السَّلامِ، بارَكَ الشَّعبَ بِاسْمِ يهوه القَدِيرِ.

И когато Давид свърши принасянето на всеизгарянията и мирните приноси, благослови народа в името на Господа на Силите.

19 ك َذَلِكَ أعْطَى كُلَّ رَجُلٍ وكُلَّ امْرأةٍ مِنْ بَنِي إسْرائِيلَ رَغِيفَ خُبْزٍ وَكَعْكَ تَمْرٍ وَكَعْكَ زَبِيبٍ. ثُمَّ عادَ الشَّعبُ كُلُّهُ إلَى ديارِهِ. ميكال تُوَبِّخُ داوُد

Той раздаде на целия народ, т. е. на цялото множество израелтяни, мъже и жени, на всеки човек, по един хляб, по една мяра вино и по един наниз сухо грозде. Тогава целият народ си отиде, всеки в къщата си.

20 ع ادَ داوُدُ ليُبارِكَ بَيتَهُ، وَخَرَجَتْ مِيكالُ بِنتُ شاوُلَ لِلِقائِهِ، وَقالَتْ: «مَلِكُ إسْرائِيلَ لَمْ يُشَرِّفْ نَفْسَهُ اليوْمَ! لَقَدْ خَلَعْتَ ملابِسَكَ أمامَ خادِماتِكَ. كُنْتَ كَالْغَبِيِّ الذي يَخلَعُ مَلابِسَهُ بِلا خَجَلٍ!»

А когато Давид се връщаше, за да благослови дома си, Михала, Сауловата дъщеря, излезе да го посрещне и каза: Колко славен беше днес Израелевият цар, който се съблече днес пред очите на слугините на служителите си, както се съблича безсрамно един никакъв човек!

21 ف َقالَ داوُدُ لِمِيكالَ: «قَدِ اخْتارَني اللهُ أنا وَلَمْ يَخْتَرْ وَالِدَكِ أوْ أيَّ شَخْصٍ في عائِلَتِهِ. اخْتارَني لأكُونَ قائِدَ شَعبِهِ، بَنِي إسْرائِيلَ. لِذا سَأُتابعُ الرَّقْصَ وَالاحْتِفالَ فِي حَضرَةِ اللهِ.

А Давид отговори на Михала: Пред Господа, Който предпочете мене пред баща ти и пред целия негов дом, за да ме постави вожд над Господния народ, над Израел - да! - пред Господа танцувах.

22 و قَدْ أفْعَلُ أشياءَ أكْثَرَ حَرَجاً! رُبمّا لَنْ تَحْتَرِمينني، لَكِنَّني سأتَعَظَّمُ أمامَ عُيُونِ الفَتَياتِ اللّواتِي تَتَكَلَّمينَ عَنْهنَّ!»

И ще се унижа още повече и ще се смиря пред собствените си очи; а от слугините, за които ти говориш, от тях ще бъда почитан.

23 و َلَمْ يَكُنْ لِمِيكالَ أولادٌ إلى يَومِ مَماتِها.

Затова Михала, Сауловата дъщеря, остана бездетна до деня на смъртта си.