1 و َبَعدَ ذَلِكَ جاءَ المُوآبِيُّونَ وَالعَمُّونيُّونَ وَالمَعُونِيُّونَ ليُحارِبُوا يَهُوَشافاطَ.

След това моавците и амонците и с тях някои от маонците дойдоха да воюват против Йосафат.

2 ف َجاءَ أُناسٌ وَقالُوا لِيَهُوشافاطَ: «إنَّ جَيشاً عَظِيماً قادِمٌ عَلَيكَ مِنْ أدُومَ مِنَ الجانبِ الآخَرِ مِنَ البَحرِ. وَها قَدْ وَصَلُوا إلَى حَصُّونَ ثامارَ!» – وَتُدعَى حَصُّونُ ثامارُ أيضاً عَينَ جَدْيٍ.

Тогава някои дойдоха и известиха на Йосафат: Голямо множество иде против теб от другата страна на Соленото море, от Сирия; те са в Асасон-тамар (който е Енгади).

3 ف َخافَ يَهُوشافاطُ. وَصَمَّمَ أنْ يَطلُبَ اللهَ وَيَسألَهُ ماذا يَفعَلُ. فَدَعا جَمِيعَ أهلِ يَهُوذا إلَى الصَّومِ.

А Йосафат се уплаши и се предаде да търси Господа, и прогласи пост по цяла Юдея.

4 ف َجاءَ شَعبُ يَهُوذا منْ كُلِّ مُدُنِ يَهُوذا وَاجْتَمَعُوا مَعاً لِكَي يَطلُبُوا مَعُونَةَ اللهِ وَإرادَتَهُ.

И юдеите се събраха, за да искат помощ от Господа; дори от всички Юдейски градове дойдоха да търсят Господа.

5 ك انَ يَهُوشافاطُ في بَيتِ اللهِ أمامَ السّاحَةِ الجَدِيدَةِ. فَوَقَفَ فِي الاجْتِماعِ الَّذِي ضَمَّ أهلَ يَهُوذا وَالقُدسِ.

Йосафат застана сред събраните юдеи и йерусалимци в Господния дом, пред новия двор, и каза:

6 و َقالَ: «يا اللهُ ، يا إلَهَ آبائِنا، أنتَ اللهُ في السَّماءِ! وَأنتَ تَسُودُ عَلَى كُلِّ مَمالِك الشُّعُوبِ! لَكَ القُوَّةُ وَالقُدرَةُ! وَلَيسَ مَنْ يَستَطِيعُ أنْ يَقِفَ فِي وَجهِكَ!

Господи, Боже на бащите ни, не си ли Ти Бог на небето и не си ли Ти владетел над всичките царства на народите, и не е ли в Твоята ръка сила и могъщество, така че никой не може да устои против Тебе?

7 إ لَهُنا أنتَ! أنتَ الَّذِي طَرَدْتَ سُكّانَ هَذِهِ الأرْضِ مِنها أمامَ شَعبِكَ إسْرائِيلَ. وَأعطَيتَها لِنَسل إبْراهِيمَ خَلِيلِكَ إلَى الأبَدِ.

Не беше ли Ти, Боже наш, Който си изгонил жителите на тази земя пред народа Си Израел и си я дал завинаги на потомството на приятеля Си Авраам?

8 و َعاشَ نَسلُ إبْراهِيمَ فِي هَذِهِ الأرْضِ، وَبَنُوا هَيكَلاً مِنْ أجلِ اسْمِكَ.

И те се заселиха в нея и Ти построиха светилище в нея за Твоето име, и казаха:

9 و َقالُوا: ‹إنْ جاءَ عَلَينا ضِيقٌ أوْ حَربٌ أوْ عِقابٌ أوْ مَرَضٌ أوْ مَجاعَةٌ، فَسَنَقفُ أمامَكَ وَأمامَ هَذا الهَيكَلِ الَّذِي وَضَعتَ فِيهِ اسْمَكَ. وَسَنَستَغِيثُ بِكَ فِي ضِيقِنا، فَتَسمَعُنا وَتُخَلِّصُنا.›

Ако ни връхлети зло - меч, възмездие, мор или глад - и ние застанем пред този дом и пред Тебе (защото Твоето име е в този дом), и извикаме към Тебе в бедствието си, тогава Ти ще ни послушаш и избавиш.

10 « وَالآنَ، ها قَدْ جاءَتْ جُيُوشٌ مِنْ عَمُّونَ وَمُوآبَ وَجَبَلِ سَعِيرَ! لَمْ تَسْمَحْ أنتَ لِبَنِي إسْرائِيلَ بِالدُّخُولِ إلَى أراضِي هَؤُلاءِ عِندَما خَرَجَ شَعبُكَ مِنْ مِصْرَ، بَلْ تَرَكُوهُمْ فِي حالِهِمْ، وَلَمْ يَقضُوا عَلَيهِمْ.

И сега, ето, амонците и моавците и онези от планината Сиир, които не си оставил Израел да ги нападне, когато идваха от Египетската земя, но се отклониха от тях и не ги изтребиха -

11 ل َكنِ انظُرْ أيَّةَ مُكافَأةٍ تُكافِئُنا بها هَذِهِ الشُّعُوبُ عَلَى عَدَمِ قَضائِنا عَلَيهِمْ. فَقَدْ جاءُوا لِكَي يَطرُدُونا مِنْ أرْضِكَ الَّتِي أعطَيتَها لَنا.

ето как ни възнаграждават, като идват да ни прогонят от Твоето притежание, което си ни дал да наследим.

12 ا حْكُمْ أنتَ عَلَى هَؤُلاءِ النّاسِ، يا إلَهَنا! فَلا قُدرَةَ لَنا عَلَى مِثلِ هَذا الجَيشِ الكَبِيرِ الهاجمِ عَلَينا! وَنَحنُ لا نَعرِفُ ماذا يُمكِنُنا أنْ نَعمَلَ، لَكِنَّنا نُعَلِّقُ رَجاءَنا عَلَيكَ أنتَّ!»

Боже наш, не искаш ли да ги съдиш? Защото в нас няма сила да противостоим на това голямо множество, което иде против нас, и не знаем какво да правим; а очите ни са отправени към Теб.

13 و َكانَ كُلُّ رجال يَهُوذا واقِفِينَ فِي حَضرَةِ اللهِ مَعَ أطفالِهمْ الرُّضَّعِ وَزَوجاتِهِمْ وَأبنائهِمْ.

А цяла Юдея стоеше пред Господа с домовете си, жените си и синовете си.

14 ث ُمَّ حَلَّ رُوحُ اللهِ عَلَى يَحْزَئِيلَ بْنِ زَكَرِيّا بْنِ بَنايا بْنِ يَعِيئِيلَ بْنِ مَتَّنْيا الَّلاوِي. وَكانَ يَحْزَئِيلُ لاوِيّاً مِنْ نَسلِ آسافَ.

Тогава сред събранието Господният Дух дойде на левитина Яазиил, Захариевия син ( а Захария беше син на Венайя, син на Елила, син на Матания), от Асафовите потомци; и каза:

15 ف َقالَ يَحْزَئِيلُ: «اسمَعُونِي أيُّها المَلِكُ يَهُوشافاطُ وَيا كُلَّ سُكّان يَهُوذا وَالقُدسِ. هَذا هُوَ ما يَقُولُهُ اللهُ لَكُمْ: ‹لا تَخافُوا وَلا تَنزَعِجُوا بسَبَبِ ضَخامَةِ هَذا الجَيشِ القادِمِ عَلَيكُمْ، لِأنَّ المَعرَكَةَ لَيسَتْ مَعرَكَتَكُمْ، بَلْ مَعرَكَةُ اللهِ!

Слушайте, цяла Юдея, вие, йерусалимски жители, и ти, царю Йосафате; така казва Господ на вас: Не бойте се, нито се плашете от това голямо множество; защото боят не е ваш, а Божий.

16 ف َانزِلُوا غَداً وَاهجُمُوا عَلَيهِمْ. ها هُمُ الآنَ يَمُرُّونَ فِي مَعبَرِ صِيصَ. وَغَداً سَتَجِدُونَهُمْ في آخِرِ الوادي أمامَ بَرِّيَّةِ يَرُوئِيلَ.

Слезте утре против тях; ето, те излизат през нагорнището Асис и ще ги намерите при края на долината, пред пустинята Еруил.

17 ل َنْ تَضطَرُّوا إلَى القِتالِ فِي هَذِه المَعرَكَةِ، لَكِنِ اثبُتُوا فِي مَواقِعكُمْ وَسَتَرَوْنَ كَيفَ يُخَلِّصُكُمْ اللهُ. فَلا تَخافُوا وَلا تَنزَعِجُوا يا أهلَ يَهُوذا وَالقُدسِ. فَواجِهُوهُمْ غَداً، وَاللهُ مَعَكُمْ.›»

Няма да е необходимо вие да се биете в този бой; подредете се, застанете и вижте извършеното от Господа за вас избавление, Юдо и Йерусалиме; не бойте се, нито се плашете; утре излезте против тях, защото Господ е с вас.

18 ف َانبَطَحَ يَهُوشافاطُ وَوَجهُهُ إلَى الأرْضِ، وَكَذَلِكَ فَعَلَ جَمِيعُ أهلِ يَهُوذا وَالقُدسِ فِي حَضرَةِ اللهِ.

Тогава Йосафат се наведе с лицето до земята; и цяла Юдея и йерусалимските жители паднаха пред Господа и Му се поклониха.

19 و َوَقَفَ الَّلاوِيُّونَ مِنْ بَنِي قَهاتَ وَبَنِي قُورَحَ لِيُسَبِّحُوا اللهَ ، إلَهَ إسْرائِيلَ، بصَوتٍ عالٍ جِدّاً.

А левитите, от потомците на Каатовите синове и от потомците на Кореевите синове, станаха да хвалят с много силен глас Господа, Израелевия Бог.

20 و َخَرَجَ جَيشُ يَهُوشافاطَ إلَى بَرِّيَّةِ تَقُوعَ فِي الصَّباح الباكرِ. وَعندَ خُرُوجِهمْ، وَقَفَ يَهُوشافاطُ وَقالَ: «اسْمَعُونِي يا أهلَ يَهُوذا وَسُكّانَ القُدْسِ. ليَكُنْ لَكُمْ إيمانٌ بِإلَهِكُمْ ، وَلَنْ يُصِيبَكُمْ شَرٌّ. ليَكُنْ لَكُمْ إيمانٌ بِأنْبِياءِ اللهِ ، وَسَتَنجَحُونَ!»

И така, на сутринта станаха рано и излязоха към пустинята Текуе; а когато бяха излезли, Йосафат застана и каза: Слушайте ме, юдеи, и вие, йерусалимски жители! Вярвайте в Господа, вашия Бог, и ще се утвърдите; вярвайте на пророците Му и ще имате добър успех.

21 و َشَجَّعَ يَهُوشافاطُ الشَّعبَ وَأصْدَرَ تَعلِيماتِهِ. ثُمَّ عَيَّنَ مُرَنِّمِينَ لِيُسَبِّحُوا اللهَ فِي أزْيائِهِمِ البَهِيَّةِ. فَسارُوا أمامَ الجَيشِ وَسَبَّحُوا اللهَ بِتَرْنِيمَةِ: «سَبِّحُوا اللهَ لِأنَّهُ صالِحٌ، لأنَّ رَحمَتَهُ إلَى الأبَدِ.»

Тогава, като се посъветва с народа, нареди някои от тях да пеят на Господа и да хвалят великолепието на Неговата святост, като излизат пред войската и казват: Славословете Господа, защото милостта Му е до века.

22 و َلَمّا بَدَأ هَؤُلاءِ الرِّجالُ يُرَنِّمُونَ وَيُسَبِّحُونَ اللهَ ، نَصَبَ اللهُ كَميناً لشَعبِ عَمُّونَ وَمُوآبَ وَجَبَلِ ساعِيرَ الَّذِينَ هَاجَمُوا يَهُوذا، فَهُزِموا.

И когато почнаха да пеят и да хвалят, Господ постави засади против амонците и моавците и против онези от хълмистата страна Сиир, които бяха дошли против Юдея; и те бяха поразени.

23 و َبَدَأ العَمُّونِيُّونَ وَالمُوآبِيُّونَ يُقاتِلُونَ أهلَ جَبَلِ ساعِيرَ، فَقَضُوا عَلَيهِمْ. وَبَعدَ ذَلِكَ راحُوا يَقتُلُ أحَدُهُمُ الآخَرَ!

Защото амонците и моавците станаха против жителите на хълма Сиир, за да ги изтребят и заличат; и като довършиха жителите на Сиир, те си помогнаха взаимно да се изтребят.

24 و َلَمّا وَصَلَ جَيْشُ يَهُوذا إلَى المِنطَقَةِ المُشرِفَةِ عَلَى البَرِّيَّة، نَظَرُوا إلَى جَيْشِ العَدُوِّ الكَبِيرِ، فَلَمْ يَرَوْا إلّا جُثَثاً مُلقاةً عَلَى الأرْضِ، إذْ لَمْ يَنجُ منهُمْ أحَدٌ.

А юдеите, като стигнаха до стражарската кула на пустинята, погледнаха към множеството и, ето, те бяха мъртви тела, паднали на земята, и никой не беше се избавил.

25 ف َجاءَ يَهُوشافاطُ وَجَيشُهُ وَغَنِمُوا الأشياءَ الثَّمِينَةَ الَّتِي كانَتْ مَعَ أعدائِهِمْ. فَأخَذُوا خُيُولاً وَكُنُوزاً وَمَلابِسَ وَأشْياءَ ثَمينَةً. فَأخَذَها يَهُوشافاطُ وَجَيْشُهُ لِأنفُسِهمْ. وَكانَتْ هَذِه الغَنائِمُ أثقَلَ مِنْ أنْ يَحمِلَها يَهُوشافاطُ وَجَيْشُهُ فِي يَومٍ واحِدٍ. فَأمْضَوْا ثَلاثَةَ أيّامٍ يَنقُلُونَ الغَنائِمَ.

И когато Йосафат и народът му дойдоха да ги оберат, намериха между мъртвите им тела твърде много богатство и скъпи вещи и си взеха толкова много, че не можеха да ги отнесат; а три дни обираха, защото плячката беше много.

26 و َفي اليَوْمِ الرّابِعِ اجْتَمَعَ يَهُوشافاطُ وَجَيْشُهُ فِي «وادِي بَرَكَةَ.» – فَقَدْ بارَكُوا اللهَ وَسَبَّحُوهُ هُناكَ. لهَذا ما زالَ النّاسُ يُطلِقُونَ عَلَى ذَلِكَ المَكانِ «وادِي بَرَكَةَ.»

А на четвъртия ден се събраха в Долината на благословението, защото там благословиха Господа; затова онова място бе наречено Долина на благословението и така се нарича до днес.

27 ث ُمَّ عادَ يَهُوشافاطُ بأهلِ يَهُوذا وَالقُدْسِ إلَى مَدينَةِ القُدْسِ. وَقَدْ فَرَّحَهُمْ اللهُ كَثِيراً بِسَبَبِ هَزِيمَةِ أعدائِهمْ.

Тогава всички юдеи и йерусалимски мъже, начело с Йосафат, тръгнаха да се върнат в Йерусалим с веселие, понеже Господ ги беше развеселил с поражението на неприятелите им.

28 ف َجاءُوا إلَى مَدينَةِ القُدْسِ بِقَياثيرَ وَرَبابٍ وَأبواقٍ، وَتَوَجَّهُوا إلَى بَيتِ اللهِ.

Те дойдоха в Йерусалим с псалтири и арфи, и тръби до Господния дом.

29 ف َخافَتْ كُلُّ المَمالكِ حَولَهُمْ اللهَ ، لِأنَّهُمْ سَمِعُوا أنَّ اللهَ نَفسَهُ حارَبَ أعداءَ إسْرائِيلَ.

И страх от Бога обзе всички царства на околните страни, когато чуха, че Господ воювал против неприятелите на Израел.

30 ف َاسْتَراحَتْ مَملَكَةُ يَهُوشافاطَ لِأنَّ إلَهَ يَهُوشافاطَ أراحَها مِنَ الحُرُوبِ مَعَ البِلادِ المُجاوِرَةِ. نهايَةُ حُكمِ يَهُوشافاط

И така, царството на Йосафат се успокои; защото неговият Бог му даде спокойствие отвсякъде.

31 ح َكَمَ يَهُوشافاطُ بِلادَ يَهُوذا. وَكانَ فِي الخامِسَةِ وَالثَّلاثِينَ منْ عُمرِهِ لَمّا اسْتَلَمَ الحُكمَ. وَحَكَمَ خَمْساً وَعِشرينَ سَنَةً فِي القُدسِ. وَاسْمُ أُمّهِ عَزُوبَةُ بِنتُ شَلْحِي.

Така Йосафат царуваше над Юдея. Той беше на възраст тридесет и пет години, когато се възцари, и царува̀ двадесет и пет години в Йерусалим; а името на майка му беше Азува, дъщеря на Силея.

32 و َعاشَ يَهُوشافاطُ حَياةً مُستَقِيمَةً كَأبِيه آسا. وَلَمْ يَنْحَرِف عَنْ طَرِيقِ أبِيهِ. إذْ فَعَلَ يَهُوشافاطُ كُلَّ ما يُرْضِي اللهَ.

Той ходѝ в пътя на баща си Аса; не се отклони от него, а вършеше това, което беше право пред Господа.

33 ل َكنَّهُ لَمْ يَهدِمِ المُرتَفَعاتِ، وَلَمْ يُوَجِّهِ الشَّعبُ قُلُوبَهُمْ لاتِّباعِ الإلَهِ الَّذِي تَبِعَهُ آباؤهُمْ.

Високите места обаче не бяха премахнати, нито народът още беше утвърдил сърцата си към Бога на бащите си.

34 أ مّا بَقِيَّةُ أعْمالِ يَهُوشافاطُ، مِنْ أوَّلِها إلَى آخِرِها، فَهِيَ مُدَوَّنَةٌ في السِّجلّاتِ الرَّسمِيَّةِ لِياهُو بْنِ حَنانِي. وَهَذِهِ مَسَجَّلَةٌ فِي كِتاب تارِيخِ مُلُوكِ إسْرائِيلَ.

А останалите дела на Йосафат, първите и последните, са записани в историята на Ииуй, Ананиевия син, който се споменава в Книгата на Израелевите царе.

35 و َبَعدَ مُدَّةٍ، عَمِلَ يَهُوشافاطُ مَلِكُ يَهُوذا مُعاهَدَةً مَعَ أخَزْيا، مَلِكِ إسْرائِيلَ الَّذِي عَمِلَ شُرُوراً.

А след това Юдейският цар Йосафат се сдружи с Израелевия цар Охозия, чиито дела бяха нечестиви.

36 ف َاشتَرَكَ مَعَهُ فِي إرسالِ سُفُنٍ إلَى مَدِينَةِ تَرْشِيشَ. وَصَنَعا سُفُناً فِي عِصْيُونِ جابِرَ.

Сдружи се с него, за да построят кораби, които да идат в Тарсис; и построиха корабите в Есион-гавер.

37 ف َنَقَلَ ألِيعَزَرُ بْنُ دُوداوا المَرِيشِيُّ رِسالَةً مِنَ اللهِ إلَى يَهُوشافاطَ قالَ فِيها: «لِأنَّكَ انضَمَمْتَ إلَى أخَزْيا، سَيُحَطِّمُ اللهُ أعْمالَكَ.» فَتَحَطَّمَتْ سُفُنُ يَهُوشافاطَ وَأخَزْيا، فَلَمْ يَقدرا أنْ يُرسِلاها إلَى تَرْشِيشَ.

Тогава Елиезер, Додовият син, от Мариса, пророкува против Йосафат: Понеже си се сдружил с Охозия, Господ съсипа твоите дела. И така, корабите се разбиха, така че не можаха да идат в Тарсис.