1 A conteció después de esto, que los Moabitas, los Amonitas, y con ellos algunos de los Meunitas, vinieron a pelear contra Josafat.

След това моавците и амонците и с тях някои от маонците дойдоха да воюват против Йосафат.

2 E ntonces vinieron algunos y dieron aviso a Josafat: “Viene contra ti una gran multitud de más allá del mar, de Aram y ya están en Hazezon Tamar, es decir, En Gadi.”

Тогава някои дойдоха и известиха на Йосафат: Голямо множество иде против теб от другата страна на Соленото море, от Сирия; те са в Асасон-тамар (който е Енгади).

3 J osafat tuvo miedo y se dispuso a buscar al Señor, y proclamó ayuno en todo Judá.

А Йосафат се уплаши и се предаде да търси Господа, и прогласи пост по цяла Юдея.

4 Y Judá se reunió para buscar ayuda del Señor; aun de todas las ciudades de Judá vinieron para buscar al Señor.

И юдеите се събраха, за да искат помощ от Господа; дори от всички Юдейски градове дойдоха да търсят Господа.

5 E ntonces Josafat se puso en pie en la asamblea de Judá y de Jerusalén, en la casa del Señor, delante del atrio nuevo,

Йосафат застана сред събраните юдеи и йерусалимци в Господния дом, пред новия двор, и каза:

6 y dijo: “Oh Señor, Dios de nuestros padres, ¿no eres Tú Dios en los cielos ? ¿Y no gobiernas Tú sobre todos los reinos de las naciones? En Tu mano hay poder y fortaleza y no hay quien pueda resistirte.

Господи, Боже на бащите ни, не си ли Ти Бог на небето и не си ли Ти владетел над всичките царства на народите, и не е ли в Твоята ръка сила и могъщество, така че никой не може да устои против Тебе?

7 ¿ No fuiste Tú, oh Dios nuestro, el que echaste a los habitantes de esta tierra delante de Tu pueblo Israel, y la diste para siempre a la descendencia de Tu amigo Abraham ?

Не беше ли Ти, Боже наш, Който си изгонил жителите на тази земя пред народа Си Израел и си я дал завинаги на потомството на приятеля Си Авраам?

8 Y han habitado en ella, y allí Te han edificado un santuario a Tu nombre, diciendo:

И те се заселиха в нея и Ти построиха светилище в нея за Твоето име, и казаха:

9 ‘ Si viene mal sobre nosotros, espada, juicio, pestilencia o hambre, nos presentaremos delante de esta casa y delante de Ti (porque Tu nombre está en esta casa ), y clamaremos a Ti en nuestra angustia, y Tú oirás y nos salvarás.’

Ако ни връхлети зло - меч, възмездие, мор или глад - и ние застанем пред този дом и пред Тебе (защото Твоето име е в този дом), и извикаме към Тебе в бедствието си, тогава Ти ще ни послушаш и избавиш.

10 Y ahora, los Amonitas y Moabitas y los del Monte Seir, a quienes no permitiste que Israel invadiera cuando salió de la tierra de Egipto (por lo cual se apartaron de ellos y no los destruyeron ),

И сега, ето, амонците и моавците и онези от планината Сиир, които не си оставил Израел да ги нападне, когато идваха от Египетската земя, но се отклониха от тях и не ги изтребиха -

11 m ira cómo nos pagan, viniendo a echarnos de Tu posesión, la que nos diste en heredad.

ето как ни възнаграждават, като идват да ни прогонят от Твоето притежание, което си ни дал да наследим.

12 O h Dios nuestro, ¿no los juzgarás ? Porque no tenemos fuerza alguna delante de esta gran multitud que viene contra nosotros, y no sabemos qué hacer; pero nuestros ojos están vueltos hacia Ti.”

Боже наш, не искаш ли да ги съдиш? Защото в нас няма сила да противостоим на това голямо множество, което иде против нас, и не знаем какво да правим; а очите ни са отправени към Теб.

13 T odo Judá estaba de pie delante del Señor, con sus niños, sus mujeres y sus hijos.

А цяла Юдея стоеше пред Господа с домовете си, жените си и синовете си.

14 E ntonces el Espíritu del Señor vino en medio de la asamblea sobre Jahaziel, hijo de Zacarías, hijo de Benaía, hijo de Jeiel, hijo de Matanías, Levita de los hijos de Asaf,

Тогава сред събранието Господният Дух дойде на левитина Яазиил, Захариевия син ( а Захария беше син на Венайя, син на Елила, син на Матания), от Асафовите потомци; и каза:

15 y dijo Jahaziel: “Presten atención, todo Judá, habitantes de Jerusalén y tú, rey Josafat: así les dice el Señor: ‘No teman, ni se acobarden delante de esta gran multitud, porque la batalla no es de ustedes, sino de Dios.

Слушайте, цяла Юдея, вие, йерусалимски жители, и ти, царю Йосафате; така казва Господ на вас: Не бойте се, нито се плашете от това голямо множество; защото боят не е ваш, а Божий.

16 D esciendan mañana contra ellos; pues ellos subirán por la cuesta de Sis, y los hallarán en el extremo del valle, frente al desierto de Jeruel.

Слезте утре против тях; ето, те излизат през нагорнището Асис и ще ги намерите при края на долината, пред пустинята Еруил.

17 N o necesitan pelear en esta batalla; tomen sus puestos y estén quietos, y vean la salvación del Señor con ustedes, oh Judá y Jerusalén.’ No teman ni se acobarden; salgan mañana al encuentro de ellos porque el Señor está con ustedes.”

Няма да е необходимо вие да се биете в този бой; подредете се, застанете и вижте извършеното от Господа за вас избавление, Юдо и Йерусалиме; не бойте се, нито се плашете; утре излезте против тях, защото Господ е с вас.

18 E ntonces Josafat se inclinó rostro en tierra, y todo Judá y los habitantes de Jerusalén se postraron delante del Señor, adorando al Señor.

Тогава Йосафат се наведе с лицето до земята; и цяла Юдея и йерусалимските жители паднаха пред Господа и Му се поклониха.

19 Y se levantaron los Levitas, de los hijos de Coat y de los hijos de Coré, para alabar al Señor, Dios de Israel, en voz muy alta.

А левитите, от потомците на Каатовите синове и от потомците на Кореевите синове, станаха да хвалят с много силен глас Господа, Израелевия Бог.

20 S e levantaron muy de mañana y salieron al desierto de Tecoa. Cuando salían, Josafat se puso en pie y dijo: “Oiganme, Judá y habitantes de Jerusalén, confíen en el Señor su Dios, y estarán seguros. Confíen en Sus profetas y triunfarán.”

И така, на сутринта станаха рано и излязоха към пустинята Текуе; а когато бяха излезли, Йосафат застана и каза: Слушайте ме, юдеи, и вие, йерусалимски жители! Вярвайте в Господа, вашия Бог, и ще се утвърдите; вярвайте на пророците Му и ще имате добър успех.

21 D espués de consultar con el pueblo, designó a algunos que cantaran al Señor y a algunos que le alabaran en vestiduras santas, conforme salían delante del ejército y que dijeran: “Den gracias al Señor, porque para siempre es Su misericordia.”

Тогава, като се посъветва с народа, нареди някои от тях да пеят на Господа и да хвалят великолепието на Неговата святост, като излизат пред войската и казват: Славословете Господа, защото милостта Му е до века.

22 C uando comenzaron a entonar cánticos y alabanzas, el Señor puso emboscadas contra los Amonitas, los Moabitas y los del Monte Seir, que habían venido contra Judá, y fueron derrotados.

И когато почнаха да пеят и да хвалят, Господ постави засади против амонците и моавците и против онези от хълмистата страна Сиир, които бяха дошли против Юдея; и те бяха поразени.

23 P orque los Amonitas y los Moabitas se levantaron contra los habitantes del Monte Seir destruyéndo los completamente, y cuando habían acabado con los habitantes de Seir, se pusieron a destruirse unos a otros.

Защото амонците и моавците станаха против жителите на хълма Сиир, за да ги изтребят и заличат; и като довършиха жителите на Сиир, те си помогнаха взаимно да се изтребят.

24 C uando Judá llegó a la torre (atalaya) del desierto, miraron hacia la multitud, y sólo vieron cadáveres tendidos por tierra, ninguno había escapado.

А юдеите, като стигнаха до стражарската кула на пустинята, погледнаха към множеството и, ето, те бяха мъртви тела, паднали на земята, и никой не беше се избавил.

25 A l llegar Josafat y su pueblo para recoger el botín, hallaron mucho entre los cadáveres, incluyendo mercaderías, vestidos y objetos preciosos que tomaron para sí, más de los que podían llevar. Estuvieron tres días recogiendo el botín, pues había mucho.

И когато Йосафат и народът му дойдоха да ги оберат, намериха между мъртвите им тела твърде много богатство и скъпи вещи и си взеха толкова много, че не можеха да ги отнесат; а три дни обираха, защото плячката беше много.

26 A l cuarto día se reunieron en el Valle de Beraca, porque allí bendijeron al Señor. Por tanto llamaron aquel lugar el Valle de Beraca (de Bendición) hasta hoy.

А на четвъртия ден се събраха в Долината на благословението, защото там благословиха Господа; затова онова място бе наречено Долина на благословението и така се нарича до днес.

27 Y todos los hombres de Judá y de Jerusalén, con Josafat al frente de ellos, regresaron a Jerusalén con alegría, porque el Señor les había hecho regocijarse sobre sus enemigos.

Тогава всички юдеи и йерусалимски мъже, начело с Йосафат, тръгнаха да се върнат в Йерусалим с веселие, понеже Господ ги беше развеселил с поражението на неприятелите им.

28 E ntraron en Jerusalén, en la casa del Señor, con arpas, liras y trompetas.

Те дойдоха в Йерусалим с псалтири и арфи, и тръби до Господния дом.

29 Y vino el terror de Dios sobre todos los reinos de aquellas tierras cuando oyeron que el Señor había peleado contra los enemigos de Israel.

И страх от Бога обзе всички царства на околните страни, когато чуха, че Господ воювал против неприятелите на Израел.

30 E l reino de Josafat estuvo en paz, porque su Dios le dio tranquilidad por todas partes.

И така, царството на Йосафат се успокои; защото неговият Бог му даде спокойствие отвсякъде.

31 J osafat reinó sobre Judá. Tenía treinta y cinco años cuando comenzó a reinar, y reinó veinticinco años en Jerusalén. El nombre de su madre era Azuba, hija de Silhi.

Така Йосафат царуваше над Юдея. Той беше на възраст тридесет и пет години, когато се възцари, и царува̀ двадесет и пет години в Йерусалим; а името на майка му беше Азува, дъщеря на Силея.

32 A nduvo en el camino de su padre Asa, y no se apartó de él, haciendo lo recto ante los ojos del Señor.

Той ходѝ в пътя на баща си Аса; не се отклони от него, а вършеше това, което беше право пред Господа.

33 S in embargo, los lugares altos no fueron quitados, pues el pueblo no había vuelto aún su corazón al Dios de sus padres.

Високите места обаче не бяха премахнати, нито народът още беше утвърдил сърцата си към Бога на бащите си.

34 L os demás hechos de Josafat, los primeros y los postreros, están escritos en las crónicas de Jehú, hijo de Hananí, que están mencionados en el Libro de los Reyes de Israel.

А останалите дела на Йосафат, първите и последните, са записани в историята на Ииуй, Ананиевия син, който се споменава в Книгата на Израелевите царе.

35 D espués de esto Josafat, rey de Judá, se alió con Ocozías, rey de Israel. Al hacer esto obró impíamente.

А след това Юдейският цар Йосафат се сдружи с Израелевия цар Охозия, чиито дела бяха нечестиви.

36 Y se alió con él para hacer naves que fueran a Tarsis, y construyeron las naves en Ezión Geber.

Сдружи се с него, за да построят кораби, които да идат в Тарсис; и построиха корабите в Есион-гавер.

37 E ntonces Eliezer, hijo de Dodava de Maresa, profetizó contra Josafat: “Por cuanto te has aliado con Ocozías, el Señor ha destruido tus obras.” Así que las naves fueron destruidas y no pudieron ir a Tarsis.

Тогава Елиезер, Додовият син, от Мариса, пророкува против Йосафат: Понеже си се сдружил с Охозия, Господ съсипа твоите дела. И така, корабите се разбиха, така че не можаха да идат в Тарсис.