1 E ntonces Job respondió:

А Йов отговори:

2 “ En verdad yo sé que es así, Pero ¿cómo puede un hombre ser justo delante de Dios ?

Наистина зная, че това е така, но как ще се оправдае човек пред Бога?

3 S i alguien quisiera discutir con El, No podría contestar ni una vez entre mil.

Ако поиска да се съди с Него, не може да Му отговори за едно от хиляда.

4 S abio de corazón y robusto de fuerzas, ¿Quién Lo ha desafiado sin sufrir daño ?

Мъдро сърце и мощна сила има Бог: кой, като е упорствал против Него, е благоденствал?

5 D ios es el que remueve los montes, y éstos no saben cómo Cuando los vuelca en Su furor;

Той премества планините и те не усещат, когато ги е преобърнал в гнева Си.

6 E l es el que sacude la tierra de su lugar, Y sus columnas tiemblan.

Той поклаща земята от мястото ѝ, така че стълбовете ѝ треперят.

7 E l que manda al sol que no brille, Y pone sello a las estrellas;

Той заповядва на слънцето и то не изгрява; и слага под печат звездите.

8 E l que solo extiende los cielos, Y anda sobre las olas del mar;

Той сам простира небесата и стъпва на морските вълни.

9 E l es el que hace la Osa, el Orión y las Pléyades, Y las cámaras del sur;

Той създава съзвездията - Мечката, Орион и Плеядите, и скритите пространства на юг.

10 E l que hace grandes cosas, inescrutables, Y maravillas sin número.

Той върши велики и неизследими дела и безбройни чудеса.

11 S i El pasara junto a mí, no Lo vería; Si me pasara adelante, no Lo percibiría.

Ето, минава край мен и не Го виждам; преминава и не Го забелязвам;

12 S i El arrebatara algo, ¿quién Lo impediría ? Quién podrá decirle: ‘¿Qué haces ?’

ако грабне плячка, кой ще Му забрани? Кой ще Му каже: Какво правиш?

13 D ios no retirará Su ira; Debajo de El quedan humillados los que ayudan al Rahab (monstruo marino).

Ако Бог не оттегли гнева Си, горделивите помощници се повалят под Него!

14 ¿ Cómo puedo yo responderle, Y escoger mis palabras delante de El?

Колко по-малко бих могъл аз да Му отговоря и да избера думите си, за да разисквам с Него!

15 P orque aunque yo tuviera razón, no podría responder; Tendría que implorar la misericordia de mi Juez.

На Когото, и праведен ако бях, не можех да отговоря, а щях да помоля за милост от Съдията си.

16 S i yo llamara y El me respondiera, No podría creer que escuchara mi voz.

Ако извиках и ми отговореше, нямаше да повярвам, че е послушал гласа ми.

17 P orque El me quebranta con tempestad, Y sin causa multiplica mis heridas.

Защото ме смазва с вихрушка и умножава раните ми без причина.

18 N o me permite cobrar aliento, Sino que me llena de amarguras.

Не ме оставя да си отдъхна, а ме насища с горчивини.

19 S i es cuestión de poder, El es poderoso; Y si es cuestión de justicia, ¿quién Lo citará?

Ако е дума за силата на мощните, ето Ме! - би казал Той; и ако за съд, би казал: Кой ще Ми определи време да се съдя?

20 A unque soy justo, mi boca me condenará; Aunque soy inocente (íntegro), El me declarará culpable.

Даже ако бях праведен, биха ме осъдили собствените ми уста; ако бях непорочен, Той би ме показал опърничав.

21 I nocente soy, No hago caso de mí mismo, Desprecio mi vida.

Макар да бях непорочен, не бих зачитал себе си, бих презрял живота си.

22 T odo es lo mismo, por tanto digo: ‘El destruye al inocente y al impío.’

Все едно е; затова казвам: Той погубва и непорочния, и нечестивия.

23 S i el azote mata de repente, El se burla de la desesperación del inocente.

Ако бичът Му убива внезапно, Той се смее при изпитанията на невинните.

24 L a tierra es entregada en manos de los impíos; El cubre el rostro de sus jueces; Si no es El, ¿entonces quién será?

Земята е предадена в ръцете на нечестивите; Той покрива лицата на съдиите ѝ; ако не, тогава кой е, който прави това?

25 M is días son más ligeros que un corredor; Huyen, no ven el bien;

А моите дни са по-бързи от бързоходец; бягат, без да видят добро;

26 S e deslizan como barcos de juncos, Como águila que se arroja sobre su presa.

преминаха като леки кораби, като орел, който се спуска върху лова.

27 A unque yo diga: ‘Olvidaré mi queja, Cambiaré mi triste semblante y me alegraré,’

Ако кажа: Ще забравя оплакването си, ще оставя жалеенето си и ще се утеша.

28 T emeroso estoy de todos mis dolores, Sé que Tú no me absolverás.

В ужас съм от всичките си скърби; зная, че Ти няма да ме имаш за невинен;

29 S i soy impío, ¿Para qué, pues, esforzarme en vano?

нечестив ще се смятам; и така - защо да се трудя напразно?

30 S i me lavara con nieve Y limpiara mis manos con lejía,

Ако се умия със снежна вода и очистя със сапун ръцете си,

31 A un así me hundirías en la fosa, Y mis propios vestidos me aborrecerían.

Ти пак ще ме хвърлиш в тинята, така че и самите ми дрехи ще се гнусят от мене.

32 P orque El no es hombre como yo, para que Le responda, Para que juntos vengamos a juicio.

Защото Той не е човек, както съм аз, за да Му отговоря и да дойдем заедно на съд.

33 N o hay árbitro entre nosotros, Que ponga su mano sobre ambos.

Няма посредник помежду ни, който да сложи ръката си върху двама ни.

34 Q ue El quite de mí Su vara, Y no me espante Su terror.

Нека оттегли от мене тоягата Си и ужасът Му да не ме плаши.

35 E ntonces yo hablaré y no Le temeré; Porque en mi opinión yo no soy así.

Тогава ще говоря и няма да се боя от Него; защото в себе си не съм така уплашен.