1 ف َأجابَ أيُّوبُ وَقالَ:

А Йов отговори:

2 « أعلَمُ أنَّكَ عَلَى صَوابٍ. فَكَيفَ يَتَبَرَّرُ الإنسانُ أمامَ اللهِ؟

Наистина зная, че това е така, но как ще се оправдае човек пред Бога?

3 إ نْ أرادَ اللهُ أنْ يَتَّهِمَهُ، فَلَنْ يَستَطِيعَ أنْ يُعطِيهِ جَواباً شافِياً وَلَو مَرَّةً واحِدَةً مِنْ ألفٍ.

Ако поиска да се съди с Него, не може да Му отговори за едно от хиляда.

4 ف َاللهُ كامِلُ الحِكْمَةِ وَالقُوَّةِ. مَنْ عانَدَهُ وَسَلِمَ؟

Мъдро сърце и мощна сила има Бог: кой, като е упорствал против Него, е благоденствал?

5 ه ُوَ الَّذِي يُحَرِّكُ الجِبالَ دُونَ أنْ تَعلَمَ، وَيَقلِبُها عِندَما يَغضَبُ.

Той премества планините и те не усещат, когато ги е преобърнал в гнева Си.

6 ه ُوَ الَّذِي يَهُزُّ الأرْضَ مِنْ مَكانِها، فَتَرتَجِفُ أساساتُها.

Той поклаща земята от мястото ѝ, така че стълбовете ѝ треперят.

7 ه ُوَ الَّذِي يَأمُرُ قُرْصَ الشَّمسِ فَلا تُشرِقُ، وَيُغَطِّي النُّجُومَ فَلا تُشِّعُّ.

Той заповядва на слънцето и то не изгрява; и слага под печат звездите.

8 ه ُوَ وَحدَهُ الَّذِي يَبسِطُ السَّماواتِ، وَيَمشِي عَلَى أمواجِ البَحرِ.

Той сам простира небесата и стъпва на морските вълни.

9 « هُوَ الَّذِي صَنَعَ الدُّبَّ الأكبَرَ وَالجَبّارَ وَالثُرَيّا وَكَواكِبَ الجَنُوبِ.

Той създава съзвездията - Мечката, Орион и Плеядите, и скритите пространства на юг.

10 ه ُوَ الَّذِي صَنَعَ عَجائِبَ أعظَمَ مِنْ أنْ تُدرَكَ، وَأكثَرَ مِنْ أنْ تُعَدَّ.

Той върши велики и неизследими дела и безбройни чудеса.

11 ه ا هُوَ اللهُ يَمُرُّ بِي فَلا أراهُ، يَتَجاوَزُنِي فَلا ألحَظُهُ.

Ето, минава край мен и не Го виждам; преминава и не Го забелязвам;

12 إ ذا خَطَفَ شَيئاً، مَنِ يَستَطِيعُ أنْ يَرُدَّهُ، أوْ مَنِ سَيَقُولُ لَهُ ماذا تَفعَلُ؟

ако грабне плячка, кой ще Му забрани? Кой ще Му каже: Какво правиш?

13 ل َنْ يَرجِعَ عَنْ غَضَبِهِ. قَدِ انحَنَى لَهُ كُلُّ مُساعِديْ رَهَبَ.

Ако Бог не оттегли гнева Си, горделивите помощници се повалят под Него!

14 ف َكَيفَ أُجِيبُهُ إذاً؟ وَكَيفَ أنتَقِي كَلِماتِي حِينَ أرُدُّ عَلَيهِ؟

Колко по-малко бих могъл аз да Му отговоря и да избера думите си, за да разисквам с Него!

15 ف َرُغْمَ بَراءَتِي لا أملُكُ أنْ أُجِيبَهُ، بَلْ أسْتَرحِمُ دَيّانِي.

На Когото, и праведен ако бях, не можех да отговоря, а щях да помоля за милост от Съдията си.

16 ح َتَّى إنْ دَعَوتُ اللهَ فَأجابَنِي، لا أُصَدِّقُ أنَّهُ يُصغِي إلَى صَوتِي!

Ако извиках и ми отговореше, нямаше да повярвам, че е послушал гласа ми.

17 ه ُوَ الَّذِي يَضرِبُنِي بِمَصائِبَ كَالعاصِفَةِ، وَيُكَثِّرُ جُرُوحِي دُونَ سَبَبٍ.

Защото ме смазва с вихрушка и умножава раните ми без причина.

18 ل ا يَدَعُنِي ألتَقِطُ أنفاسِي، بَلْ يُشبِعُنِي مَرارَةً.

Не ме оставя да си отдъхна, а ме насища с горчивини.

19 إ نْ كانَتْ مَسألَةَ قُوَّةٍ، فَهُوَ أقوَى. وَإنْ كانَتْ مَسألَةَ عَدلٍ، فَمَنِ يَستَطِيعُ أنْ يَدعُوهُ إلَى مُحاكَمَةٍ؟

Ако е дума за силата на мощните, ето Ме! - би казал Той; и ако за съд, би казал: Кой ще Ми определи време да се съдя?

20 ر َغمَ استِقامَتِي وَرَغمَ بَراءَتِي، فَإنَّ ما أقُولُهُ يُظهِرُنِي مُذنِباً.

Даже ако бях праведен, биха ме осъдили собствените ми уста; ако бях непорочен, Той би ме показал опърничав.

21 أ نا مُستَقِيمٌ وَبَريءٌ، وَلا أهتَمُّ لِنَفسِي. أحتَقِرُ حَياتِي.

Макар да бях непорочен, не бих зачитал себе си, бих презрял живота си.

22 أ قُولُ إنَّ هُناكَ نَتِيجَةً واحِدَةً: اللهُ يُنهِي حَياةَ الصّالِحِ وَالشِّرِّيرِ مَعاً.

Все едно е; затова казвам: Той погубва и непорочния, и нечестивия.

23 ف َإنْ جاءَتْ مُصِيبَةٌ وَقَتَلَتْ مَنْ قَتَلَتْ، أيَضْحَكُ اللهُ عِندَ مَوتِ الأبرِياءِ؟

Ако бичът Му убива внезапно, Той се смее при изпитанията на невинните.

24 ا لأرْضُ مَوضُوعَةٌ تَحتَ سُلطَةِ الأشرارِ، وَقَدْ حَجَبَ اللهُ الحَقَّ عَنِ القُضاةِ. إنْ لَمْ يَكُنِ اللهُ وَراءَ هَذِهِ الأمُورِ، فَمَن إذاً؟

Земята е предадена в ръцете на нечестивите; Той покрива лицата на съдиите ѝ; ако не, тогава кой е, който прави това?

25 « أيّامِي أسرَعُ مِنْ عَدّاءٍ تَعدُو هارِبَةً، وَما مِنْ شَيءٍ صالِحٍ يَحدُثُ فِيها.

А моите дни са по-бързи от бързоходец; бягат, без да видят добро;

26 ت َمُرُّ كَسُفُنِ القَصَبِ. تَنقَضُّ سَرِيعاً كَما يَنقَضُّ النَّسرُ عَلَى فَرِيسَتِهِ.

преминаха като леки кораби, като орел, който се спуска върху лова.

27 « لَوْ قُلْتُ سَأنسَى شَكوايَ وَحُزنِي، وَرَسَمْتُ ابتِسامَةً عَلَى وَجهِي،

Ако кажа: Ще забравя оплакването си, ще оставя жалеенето си и ще се утеша.

28 أ ظَلُّ أخشَى كُلَّ ألَمِي، وَأعْرِفُ أنَّكَ يا اللهُ لَنْ تُبَرِّئَنِي.

В ужас съм от всичките си скърби; зная, че Ти няма да ме имаш за невинен;

29 إ نْ كُنتَ سَتَجِدُنِي مُذنِباً، لِماذا أُتعِبُ نَفسِي بِلا فائِدَةٍ؟

нечестив ще се смятам; и така - защо да се трудя напразно?

30 ف َلَوْ غَسَلْتُ نَفسِي بِثَلجٍ مُذابٍ، وَنَقَّيتُ يَدَيَّ بِالصّابُونِ،

Ако се умия със снежна вода и очистя със сапун ръцете си,

31 ف َسَيَغمِسُنِي اللهُ فِي وَحلِ الهاوِيَةِ، إلَى أنْ تَشْمَئِزَّ ثِيابِي مِنِّي.

Ти пак ще ме хвърлиш в тинята, така че и самите ми дрехи ще се гнусят от мене.

32 ل َيسَ اللهُ إنساناً مِثلِي فَأرُدَّ عَلَيْهِ، أوْ كَيْ نَجتَمِعَ مَعاً فِي مَحكَمَةٍ.

Защото Той не е човек, както съм аз, за да Му отговоря и да дойдем заедно на съд.

33 ل َيسَ مِنْ وَسِيطٍ بَينَنا، يَضَعُ يَدَهُ عَلَى كِلَينا.

Няма посредник помежду ни, който да сложи ръката си върху двама ни.

34 ل َوْ أنَّهُ يَرفَعُ عَنِّي عَصا عِقابِهِ، فَلا يُرعِبنِي رُعباً.

Нека оттегли от мене тоягата Си и ужасът Му да не ме плаши.

35 ع ِنْدَ ذَلِكَ سَأتَكَلَّمُ دُونَ أنْ أخافَ، أمّا الآنَ فَلا أستَطِيعُ.

Тогава ще говоря и няма да се боя от Него; защото в себе си не съм така уплашен.