1 ل أجلِ صِهْيَوْنَ لَنْ أبقَى صامِتاً، وَلأجلِ مَدينَةِ القُدْسِ لَنْ أهدَأ، إلَى أنْ يُشرِقَ نَصرُها كَالفَجرِ، وَخَلاصُها كَالمِصباحِ المُتَّقِدِ.
Заради Сион няма да млъкна и заради Йерусалим няма да престана, докато не се яви правдата му като сияние и спасението му - като запалено светило.
2 ح ِينَئِذٍ، سَتَرَى الأُمَمُ صَلاحَكِ، وَسَيَرَى المُلُوكُ مَجدَكِ. وَسَتُدعَينَ بِاسْمٍ جَدِيدٍ يُعطِيهِ لَكِ اللهُ.
Народите ще видят правдата ти и всички царе - славата ти; и ти ще се наречеш с ново име, което устата Господни ще изрекат.
3 س َتَكُونِينَ تاجاً جَمِيلاً بِيَدِ اللهِ ، وَإكليلاً مَلَكِيّاً بِيَدِ إلَهِكِ.
Ще бъдеш също така славен венец в ръката Господня, дори царска корона на дланта на твоя Бог.
4 ل َنْ تُدعَي فِيما بَعْدُ «مَهجُورَةً،» وَأرْضُكِ لَنْ تُدعَى «خَرِبَةً.» بَلْ سَتُدعَينَ «مَسَرَّةً،» وَأرْضُكِ سَتُدعَى «عَرُوساً.» لأنَّ اللهَ يُسَرُّ بِكِ، وَسَتَكُونُ أرْضُكِ عَرُوساً.
Няма вече да се наричаш изоставен, нито земята ти ще се нарича вече пуста; а ще се наричаш: "Моето благоволение е в него", и земята ти - венчана; защото Господ благоволи в теб и земята ти ще бъде венчана.
5 ف َكَما يَتَزَوَّجُ الشّابُّ مِنْ فَتاةٍ، هَكَذا يَتَزَوَّجُكِ أولادُكِ. وَكَما يَفرَحُ العَرِيسُ بِعَرُوسِهِ، هَكَذا يَفرَحُ إلَهُكِ بِكِ. حِفظُ اللهِ لِوُعُودِه
Защото както момък се жени за мома, така и твоят народ ще се ожени за теб; и както младоженецът се радва на невястата, така и твоят Бог ще се зарадва на тебе.
6 ع َلَى أسوارِكِ يا قُدسُ، وَضَعتُ حُرّاساً لا يَسكُتُونَ كُلَّ النَّهارِ وَكُلَّ اللَّيلِ. يا مُذَكِّرِي اللهَ بِوَعدِهِ لا تَهدَأوا،
На стените ти, Йерусалиме, поставих стражи, които никога няма да мълчат - нито денем, нито нощем. Вие, които припомняте на Господа, не замлъквайте
7 و َلا تَدَعُوهُ يَهدَأُ، حَتَّى يُثَبِّتَ مَدينَةَ القُدْسِ، وَيَجعَلَها أُغنِيَةً فِي الأرْضِ.
и не Му давайте почивка, докато не утвърди Йерусалим и докато не го направи за похвала по земята.
8 أ قسَمَ اللهُ بِيَدِهِ اليُمنَى وَبِذِراعِهِ القَوِيَّةِ فَقالَ: «لَنْ أُعطِيَ قَمحَكِ ثانِيَةً طَعاماً لأعدائِكِ. وَالغُرَباءُ لَنْ يَشرَبُوا نَبيذَكِ الَّتِي تَعِبتِ فِيها.
Господ се закле в десницата Си и в силната Си мишца, като каза: Няма да дам вече житото ти за храна на неприятелите ти и чужденците няма да пият виното ти, за което ти си се трудил;
9 « وَلَكِنَّ الَّذِينَ يَحصُدُونَهُ هُمْ يَأكُلُونَهُ، وَيُسَبِّحُونَ اللهَ. وَالَّذِينَ يَجنُونَ العِنَبَ هُمْ يَشرَبُونَ النَّبِيذَ فِي ساحَةِ مَقْدِسِي.»
а които го прибират в житницата, те ще го ядат и ще хвалят Господа; и които го събират, те ще го пият в дворовете на Моето светилище.
10 ا عبُرُوا، اعبُرُوا الأبوابَ، هَيِّئُوا الطَّرِيقَ لِلشَّعبِ. أزِيلُوا الحِجارَةَ مِنَ الطَّرِيقِ وَضَعُوها فِي أكوامٍ.
Минете, минете през портите, пригответе пътя за народа; изравнете, изравнете пътя, съберете камъните му; издигнете знаме за племената.
11 ف َاللهُ أعلَنَ لِكُلِّ الأرْضِ وَقالَ: «قُولُوا للعَزِيزَةِ صِهْيَوْنَ، ها إنَّ مُخَلِّصَكِ آتٍ إلَيكِ. إنَّهُ يَحمِلُ جَزاءَهُ مَعَهُ، وَتَتَقَدَّمُهُ أُجرَتُهُ.»
Ето, Господ прогласи до краищата на земята: Кажете на сионовата дъщеря: Ето, Спасителят ти иде; ето, наградата Му е с Него и отплатата Му - пред Него.
12 س َيُدعَى شَعبُهُ «الشَّعبَ المُقَدَّسَ،» «الشَّعْبَ الَّذِي فَداهُ اللهُ.» وَأنتِ يا قُدسُ، سَتُدعَينَ «الَّتِي بَحَثَ اللهُ عَنها،» «المَدِينَةَ غَيرَ المَترُوكَةِ.»
И ще ги наричат свят народ, изкупените от Господа; и ти ще се наричаш издирен, град неизоставен.