1 ب َعدَ أنْ سَكَنَ داوُدُ فِي بَيتِهِ الجَدِيدِ، قالَ لِلنَّبِيِّ ناثانَ: «ها أنتَ تَرَى أنِّي أسْكُنُ فِي بَيتٍ مِنْ خَشَبِ الأرْزِ، بَينَما يَسكُنُ صُنْدُوقُ عَهْدِ اللهِ تَحْتَ خَيمَةٍ!»

След като Давид се настани в къщата си, той каза на пророк Натан: Виж, аз живея в кедрова къща, а ковчегът на Господния завет стои под завеси.

2 ف َقالَ ناثانُ لِداوُدَ: «نَفِّذْ ما تُخَطِّطْ لَهُ، لِأنَّ اللهَ مَعَكَ.»

Натан отговори на Давид: Направи всичко, което е в сърцето ти, защото Бог е с тебе.

3 ل َكِنْ فِي تِلْكَ اللَّيلَةِ نَفْسِها قالَ اللهُ لِناثانَ:

Но през същата нощ Господнето слово дойде към Натан и каза:

4 « اذْهَبْ وَقُلْ لِخادِمِي داوُدَ: ‹هَذا هُوَ ما يَقُولُهُ اللهُ: لَسْتَ أنتَ مَنْ سَيَبْنِي لِي هَذا البَيتَ لِأسْكُنَ فِيهِ.

Иди кажи на слугата Ми Давид: Така говори Господ: Ти няма да Ми построиш дом, в който да обитавам,

5 ف َأنا لَمْ أسْكُنْ فِي بَيتٍ مُنْذُ اليَوْمِ الَّذِي أخرَجْتُ فِيهِ إسْرائِيلَ مِنْ مِصْرَ إلَى هَذا اليَوْمِ. لَكِنِّي كُنْتُ أنتَقِلُ مِنْ خَيمَةٍ إلَى خَيمَةٍ، وَمِنْ مَكانٍ إلَى مَكانٍ.

защото от деня, когато изведох Израел от Египет, дори до днес не съм обитавал в дом, а съм ходил от шатър в шатър и от скиния в скиния.

6 و َحَيثُما سِرْتُ عَبْرَ كُلِّ إسْرائِيلَ، هَلْ قُلْتُ يَوْماً وَلَوْ كَلِمَةً واحِدَةً لِأحَدِ قُضاةِ إسْرائِيلَ الَّذِينَ أمَرْتُهُمْ بِأنْ يَرْعُوا شَعبِي: لِماذا لَمْ تَبْنُوا لِي بَيتاً مَصْنُوعاً مِنَ خَشَبِ الأرْزِ؟›

В кое от всичките места, където съм ходил с целия Израел, говорих Аз някога на някой от Израелевите съдии, на които заповядах да пасат народа Ми, като казах: Защо не Ми построихте кедров дом?

7 « وَالآنَ قُلْ هَذا لِخادِمِي داوُدَ: ‹هَذا هُوَ ما يَقُولُهُ اللهُ القَدِيرُ: أخَذْتُكَ مِنَ المَرْعَى، مِنْ وَراءِ الغَنَمِ، لِتَكُونَ رَئِيسَ شَعبِي إسْرائِيلَ.

И така, сега така да кажеш на слугата Ми Давид: Така каза Господ на Силите: Аз те взех от кошарата, от подир стадото, за да бъдеш вожд на народа Ми Израел;

8 و َكُنْتُ مَعَكَ حَيثُما ذَهَبْتَ، وَهَزَمْتُ أعداءَكَ مِنْ أمامِكَ. وَسَأجعَلُ لَكَ شُهْرَةَ العُظَماءِ فِي الأرْضِ.

и съм бил с тебе навсякъде, където си ходил, и изтребих всичките ти неприятели пред теб, и направих името ти да е както името на великите, които са на земята.

9 و َاخْتَرْتُ مَكاناً لِشَعبِي إسْرائِيلَ، وَزَرَعْتُهُمْ فِيهِ. وَسَيسْكُنُونَ هُناكَ وَلا يُزعِجُهُمْ أحَدٌ فِيما بَعْدُ. وَلَنْ يَظلِمَهُمُ الأشْرارُ فِيما بَعْدُ، كَما فِي السّابِقِ،

И ще определя мястото за народа Си Израел и ще го насадя, и ще обитава на своето собствено място, и няма да се премести вече; и тези, които вършат неправда, няма вече да ги притесняват, както преди

10 م ُنذُ الوَّقْتِ الَّذِي فِيهِ عَيَّنْتُ قُضاةً عَلَى شَعبِي إسْرائِيلَ، وَسَأُخضِعُ كُلَّ أعدائِكَ لَكَ. «‹وَأنا أقُولُ لَكَ إنَّ اللهَ سَيَبْنِي لَكَ أنتَ بَيتاً.

и както от времето, когато поставих съдии над народа Си Израел; и ще покоря всичките ти неприятели. При това ти явявам, че Господ ще ти съгради дом.

11 و َعِندَما تَنتَهِي حَياتُكَ وَتَذْهَبُ لِتُدْفَنَ مَعَ آبائِكَ، حِينَئِذٍ، سَأجعَلُ أحَدَ أبْنائِكَ يَخلِفُكَ. وَسَأجعَلُ مَملَكَتَهُ قَوِيَّةً.

Когато се навършат дните ти и трябва да отидеш при бащите си, ще въздигна потомеца ти след тебе, който ще бъде един от твоите синове, и ще утвърдя царството му.

12 و َهُوَ الَّذِي سَيَبْنِي لِي مَنْزِلاً، وَسَأجعَلُ مَملَكَتَهُ قَوِيَّةً وعَرْشَهُ ثابِتاً إلَى الأبَدِ.

Той ще Ми построи дом; и Аз ще утвърдя престола му до века.

13 س َأكُونُ لَهُ أباً، وَسَيَكُونُ لِيَ ابْناً. وَلَنْ أسْحَبَ بَرَكَتِي مِنْهُ، كَما سَحَبْتُها مِنْ ذاكَ الَّذِي حَكَمَ قَبلَكَ.

Аз ще му бъда Отец и той ще Ми бъде син; и няма да отнема милостта Си от него, както я отнех от онзи, който беше преди теб;

14 ل َكِنِّي سَأُعَيِّنُهُ فِي بَيتِي وَمَملَكَتِي إلَى الأبَدِ. وَسَيَكُونُ عَرْشُهُ ثابِتاً إلَى الأبَدِ.›»

а ще го закрепя в Моя дом и в Моето царство до века; престолът му ще бъде утвърден до века.

15 و َكَلَّمَ ناثانُ داوُدَ وَفْقَ كُلِّ هَذا الكَلامِ وَكُلِّ هَذِهِ الرُّؤْيا. صَلاةُ داوُد

И Натан говорѝ на Давид точно според тези думи и напълно според това видение.

16 ف َدَخَلَ المَلِكُ داوُدُ، وَجَلَسَ فِي حَضرَةِ اللهِ ، وَقالَ: «يا اللهُ ، مَنْ أنا وَما هِيَ عائِلَتي حَتَّى إنَّكَ أوْصَلْتَني إلى هَذا الحالِ!

Тогава цар Давид влезе, седна пред Господа и каза: Кой съм аз, Господи Боже, и какъв е моят дом, че си ме довел до това положение ?

17 ب َلْ إنَّكَ رَأيْتَ هَذا قَلِيلاً يا اللهُ ، فَأمَرْتَ بِالخِيرِ لِعائِلَةِ عَبْدِكَ لِزَمانٍ طَوِيلٍ آتٍ. تَعامَلْتَ مَعي بِطَريقَةٍ مُمَيَّزَةٍ يا اللهُ.

Но даже и това беше малко пред очите Ти, Боже; а Ти си говорил още за едно дълго бъдеще за дома на слугата Си и благосклонно си погледнал към мене като към човек от висока степен, Господи Боже.

18 ف َماذا أقُولُ لَكَ بَعْدُ مُقابِلَ إكْرامِكَ لِيْ أنا خَادِمَكَ داوُدَ؟ فَأنتَ أعلَمُ بِخادِمِكَ.

Какво повече може да Ти каже Давид за честта, оказана на слугата Ти? Защото Ти познаваш слугата Си.

19 ي ا اللهُ ، مِنْ أجلِ عَبْدِكَ وَوِفْقَ قَلْبِكَ، قَدْ فَعَلْتَ كُلَّ هَذِهِ الأعْمالِ العَظِيمَةِ، وَكَشَفْتَها لِي.

Господи, заради слугата Си и според Своето сърце Ти си сторил всичко за това велико дело, за да явиш всички тези велики дела.

20 ي ا اللهُ ، نَحْنُ لَمْ نَسْمَعْ طَوالَ حَياتِنا بِمِثلِكَ، وَلا بِإلَهٍ سِواكَ!

Господи, няма подобен на Тебе според всичко, което сме чули с ушите си.

21 و َأيُّ شَعبٍ مِثلُ شَعبِكَ، بَنِي إسْرائِيلَ؟ فَهُوَ الشَّعبُ الوَحيدُ الَّذي فَداهُ اللهُ بِنَفْسِهِ لَيَكُونَ شَعبَهُ الخاصَّ، وَأعلَنْتَ اسْمَكَ مِنْ خِلالِ الأُمُورِ العَظيمَةِ وَالمَهُولَةِ الَّتِي صَنَعْتَها، إذ طَرَدْتْ أُمَماً أمامَ شَعبِكَ الَّذِي فَدَيْتَهُ مِنْ مِصْرَ.

И кой друг народ на света е като Твоя народ Израел, при когото Бог дойде да го откупи за Свой народ, за да придобиеш име чрез велики и страшни дела, като Ти прогони народите пред народа Си, който си откупил от Египет?

22 و َجَعَلْتَ شَعبَكَ إسْرائِيلَ شَعباً خاصّاً لَكَ إلَى الأبَدِ، وَصِرْتَ أنتَ يا اللهُ ، إلَهَهُمْ.

Защото си направил народа Си Израел Свой народ до века; и Ти, Господи, им стана Бог.

23 « وَالآنَ رَسِّخْ إلَى الأبَدِ يا اللهُ الكَلامَ الَّذي تَكَلَّمْتَ بِهِ مِنْ جِهَةِ خادِمِكَ وَنَسلِهِ. حَقِّقْ وَعْدَكَ.

И сега, Господи, нека се утвърди до века думата, която си говорил за слугата Си и за дома му, и направѝ както си говорил.

24 ح ينَئِذٍ يَتَكرَّمُ اسْمُكَ إلَى الأبَدِ، إذْ يقولُ النّاسُ: ‹ اللهُ القَدِيرُ هوَ إلهُ إسْرائِيل!› وَيَتَرَسَّخُ بَيْتُ خَادِمِكَ داوُدَ فِي حَضْرَتِكَ.

Нека се утвърди; така че да се възвеличи името Ти до века, за да казват: Господ на Силите, Израелевият Бог, е Бог на Израел; и нека бъде утвърден пред Тебе домът на слугата Ти Давид.

25 ف َقَدْ أعلَنْتَ، يا إلَهِي، لِعَبْدِكَ أنَّكَ سَتَبْنِي لَهُ بَيتاً. مِنْ أجلِ ذَلِكَ وَجَدَ خادِمُكَ شَجاعَةً عَلَى الصَّلاةِ أمامَكَ.

Защото ти, Боже мой, откри на слугата Си, че ще му съградиш дом; затова слугата Ти намери сърцето си разположено да се помоли пред Теб.

26 و َالآنَ، يا اللهُ ، أنتَ اللهُ، تكلَّمْتَ بِهذا الكلامِ الحَسَنِ وَالوعودِ الرّائعةِ لِخادِمِكَ.

И сега, Господи, Ти си Бог и си обещал тези блага на слугата Си;

27 و َسَرَّكَ أنْ تُبارِكَ بَيتَ خادِمِكَ، لِكَي يَظَلَّ قائِماً إلَى الأبَدِ أمامَكَ. أنتَ بارَكْتَنِي يا اللهُ ، وَأنتَ مُبارَكٌ إلَى الأبَدِ.»

и така, сега благоволи да благословиш дома на слугата Си, за да пребъдва пред Тебе до века, защото Ти, Господи, си го благословил и ще бъде благословен до века.