1 ث ُمَّ قالَ رَئيسُ الكَهَنَةِ لإستِفانُوسَ: «هَلْ ما يَتَّهِمُونَكَ بِهِ صَحِيحٌ؟»

Тогава първосвещеникът каза: Вярно ли е това?

2 ف َأجابَ: «أيُّها الإخوَةُ وَالآباءُ، أصغُوا إلَيَّ! لَقَدْ ظَهَرَ إلَهُ المَجدِ لِأبِينا إبراهِيمَ حِينَ كانَ ما يَزالُ فِي أرْضِ ما بَينَ النَّهرَينِ، قَبلَ أنْ يَسكُنَ فِي حارانَ.

А той каза: Братя и бащи, слушайте: Бог на славата се яви на отца ни Авраам, когато беше в Месопотамия, преди да се засели в Харан, и му каза:

3 و َقالَ لَهُ: ‹اترُكْ بَلَدَكَ وَشَعبَكَ. وَاذْهَبْ إلَى الأرْضِ الَّتِي سَأُرِيها أنا لَكَ،

"Излез от отечеството си и изсред рода си и иди в земята, която ще ти покажа."

4 ف َغادَرَ أرْضَ الكِلدانِيِّيْنَ وَاستَقَرَّ فِي حارانَ. «وَبَعدَ أنْ ماتَ أبُوهُ، أرسَلَهُ اللهُ مِنْ هُناكَ إلَى هَذِهِ الأرْضِ حَيثُ أنتُمْ تَسكُنُونَ الآنَ.

Тогава той излезе от халдейската земя и се засели в Харан. И оттам, след смъртта на баща му, Бог го пресели в тази земя, в която вие сега живеете.

5 و َلَمْ يُعطِهِ أيَّ مِيراثٍ هُنا، وَلا حَتَّى شِبراً واحِداً. لَكِنَّهُ وَعَدَ أنْ يُعطِيَها لَهُ وَلِنَسلِهِ مِنْ بَعدِهِ مُلْكاً، رُغمَ أنَّهُ لَمْ يَكُنْ لَدَيهِ ابنٌ.

И не му даде наследство нито педя земя, а обеща да я даде за притежание на него и на потомството му след него, когато той още нямаше дете.

6 « وَهَذا هُوَ ما قالَهُ اللهُ لَهُ: ‹سَيَكُونُ نَسلُكَ غَرِيباً فِي أرْضٍ غَرِيبَةٍ، وَسَيُستَعبَدُونَ لِأهلِها الَّذِيْنَ سَيَقسُونَ عَلَيهِمْ مُدَّةَ أربَعِ مِئَةِ عامٍ.

И Бог му говорѝ, че неговите потомци щяха да бъдат преселени в чужда земя, където щяха да ги поробят и притесняват четиристотин години.

7 ل َكِنِّي سَأُعاقِبُ الأُمَّةَ الَّتِي تَستَعبِدُهُمْ.› وَقالَ اللهُ: ‹وَبَعدَ ذَلِكَ سَيَخرُجُونَ مِنْ تِلكَ الأرْضِ، وَسَيَعبُدُونَنِي فِي هَذا المَكانِ.›

Но Аз, каза Бог, ще съдя народа, на който ще робуват; и след това ще излязат и ще Ми служат на това място.

8 « وَأعطَىْ اللهُ إبْراهيمَ عَهداً عَلامَتُهُ الخِتانُ. ثُمَّ أنجَبَ إسْحاقَ وَخَتَنَهُ فِي اليَومِ الثّامِنِ لِمَولِدِهِ. وَأنجَبَ إسْحاقُ يَعقُوبَ، وَأنجَبَ يَعقُوبُ الآباءَ الاثنَيْ عَشَرَ.

И му даде в завет обрязването; и така от Авраам се роди Исаак и го обряза в осмия ден; от Исак се роди Яков, а от Яков - дванадесетте патриарси.

9 « وَغارَ الآباءُ مِنْ يُوسُفَ وَباعُوهُ لِيَكُونَ عَبداً فِي مِصرَ. لَكِنَّ اللهَ كانَ مَعَهُ،

А патриарсите завидяха на Йосиф и го продадоха в Египет; обаче Бог беше с него

10 و َأنقَذَهُ مِنْ كُلِّ ضِيقاتِهِ. وَأعطاهُ الحِكْمَةَ، وَمَكَّنَهُ مِنْ أنْ يَكسِبَ رِضَى فِرعَوْنَ مَلِكِ مِصْرَ. فَجَعَلَهُ والِياً عَلَى مِصرَ وَعَلَى كُلِّ شُؤونِ قَصرِهِ.

и го избави от всичките му беди, и му даде благоволение и мъдрост пред египетския цар - Фараон, който го постави управител над Египет и над целия си дом.

11 ث ُمَّ أتَتْ مَجاعَةٌ عَلَى كُلِّ مِصْرَ وَكَنعانَ. فَكانَ هُناكَ ضِيقٌ شَدِيدٌ، وَلَمْ يَجِدْ آباؤُنا طَعاماً.

И настана глад по цялата Египетска и Ханаанска земя и голямо бедствие; и бащите ни не намираха прехрана.

12 « فَلَمّا سَمِعَ يَعقُوبُ أنَّهُ يُوجَدُ فِي مِصرَ قَمحٌ، أرسَلَ آباءَنا إلَى هُناكَ. فَكانَتْ هَذِهِ أوَّلَ زِيارَةٍ لَهُمْ لِمِصْرَ.

А Яков, като чу, че имало жито в Египет, изпрати първо бащите ни;

13 « وَفِي زِيارَتِهِمُ الثّانِيَةِ لِمِصْرَ، عَرَّفَ يُوسُفُ إخْوَتَهُ بِنَفسِهِ. فَأصبَحَتْ عائِلَةُ يُوسُفَ مَعرُوفةً لِفِرعَونَ.

и на втория път Йосиф се откри на братята си и родът на Йосиф стана известен на Фараон.

14 ف َأرسَلَ يُوسُفُ رَجُلاً وَدَعا أباهُ يَعقُوبَ وَكُلَّ عائِلَتِهِ، فَكانُوا خَمسَةً وَسَبعِينَ شَخصاً.

Йосиф прати да повикат баща му Яков и целия му род, седемдесет и пет души.

15 ث ُمَّ نَزَلَ يَعقُوبُ إلَى مِصرَ، وَهُناكَ ماتَ هُوَ وَآباؤُنا.

И така, Яков слезе в Египет, където умря, той и бащите ни;

16 و َحُمِلَتْ أجسادُهُمْ إلَى شَكِيمَ ثانِيَةً، وَوُضِعَتْ فِي القَبرِ الَّذِي كانَ إبراهِيمُ قَدِ اشتَراهُ مِنْ أبناءِ حامُورَ فِي شَكِيمَ بِمَبلَغٍ مِنَ المالِ.

и ги пренесоха в Сихем и ги положиха в гроба в Сихем, който Авраам беше купил с пари в сребро от синовете на Емор.

17 « وَمَعَ اقتِرابِ مَوعِدِ تَحَقُّقِ الوَعدِ الَّذِي قَطَعَهُ اللهُ لإبراهِيمَ، ازدادَ شَعبُنا فِي مِصرَ وَتَكاثَرَ،

А като наближаваше времето да се изпълни обещанието, което Бог беше дал с клетва на Авраам, народът беше нараснал и се беше умножил в Египет,

18 إ لَى أنْ جاءَ مَلِكٌ آخَرُ لِيَحكُمَ مِصرَ. وَلَمْ يَكُنْ هَذا المَلِكُ قَدْ عَرَفَ يُوسُفَ.

докато се издигна друг цар над Египет, който не познаваше Йосиф.

19 ف َاسْتَغَلَّ شَعبَنا بِدَهائِهِ، وَقَسَى عَلَى آبائِنا مُجبِراً إيّاهُمْ عَلَى أنْ يَتَخَلَّوا عَنْ أطفالِهِمْ لِكَي يَمُوتُوا.

Той постъпваше коварно против нашия род и дотолкова притесняваше бащите ни, че да хвърлят децата си, за да не остават живи.

20 « فِي ذَلِكَ الوَقتِ، وُلِدَ مُوسَى، وَكانَ طِفلاً جَمِيلاً جِدّاً. نَشَأ فِي بَيتِ أبِيهِ لِمُدَّةِ ثَلاثَةِ أشهُرٍ.

В това време се роди Моисей, който беше прекрасно дете и когото храниха три месеца в бащиния му дом.

21 و َلَمّا وُضِعَ خارِجاً، أخَذَتْهُ ابنَةُ فِرعَوْنَ وَرَبَّتْهُ كابْنٍ لَها.

И когато го подхвърлиха, Фараоновата дъщеря го взе и го отхрани за свой син.

22 ف َتَثَقَّفَ مُوسَى بِكُلِّ حِكمَةِ المِصرِيِّيْنَ. وَكانَ قَوِيّاً فِي كُلِّ ما قالَهُ وَفَعَلَهُ.

И Моисей беше научен на цялата египетска мъдрост и беше силен в слово и дело.

23 « وَعِندَما صارَ فِي الأربَعِينَ مِنْ عُمرِهِ، قَرَّرَ أنْ يَزُورَ إخْوَتَهُ بَنِي إسرائِيلَ.

А като навършваше четиридесетата си година, дойде му на сърце да посети братята си, израелтяните.

24 ف َلَمّا رَأى واحِداً مِنهُمْ يَتَعَرَّضُ لِسُوءِ مُعامَلَةٍ، دافَعَ عَنهُ. وَانتَقَمَ لِلمَظلُومِ بِأنْ قَتَلَ الرَّجُلَ المَصرِيَّ.

И като видя да онеправдават един от тях, защити го и отмъсти за потискания, като уби египтянина,

25 ظ َنَّ أنَّ إخْوَتَهُ سَيَفهَمُونَ بِذَلِكَ أنَّ اللهَ سَيُحَرِّرُهُمْ عَلَى يَدِهِ، لَكِنَّهُمْ لَمْ يَفهَمُوا هَذا.

като мислеше, че братята му ще разберат, че Бог чрез неговата ръка им дава избавление; но те не разбраха.

26 « وَفِي اليَومِ التّالِي، رَأى بَعضاً مِنْ بَنِي جِنسِهِ يَتَقاتَلُونَ. فَحاوَلَ أنْ يُصلِحَ بَينَهُمْ فَقالَ: ‹أيُّها الرِّجالُ، أنتُمْ إخْوَةٌ. فَلِماذا تُسِيئُونَ أحَدُكُمْ إلَى الآخَرِ؟›

На следващия ден той се появи, когато двама от тях се биеха, и като искаше да ги помири, каза: Хора, вие сте братя; защо си вредите един на друг?

27 ل َكِنَّ الرَّجُلَ الَّذِي كانَ يُسِيئُ إلَى جارِهِ دَفَعَ مُوسَى بَعِيداً وَهُوَ يَقولُ: ‹مَنْ نَصَّبَكَ حاكِماً وَقاضِياً عَلَينا؟

А този, който онеправдаваше ближния си, отблъсна Моисей и каза: Кой те е поставил началник и съдия над нас?

28 أ تُرِيدُ أنْ تَقتُلَنِي كَما قَتَلتَ المِصرِيَّ يَومَ أمسِ؟›

И мене ли искаш да убиеш, както уби вчера египтянина?

29 ف َلَمّا سَمِعَ مُوسَى هَذا، هَرَبَ وَتَغَرَّبَ فِي أرْضِ مِديانَ، حَيثُ أنجَبَ وَلَدَيْنِ.

Поради тази дума Моисей побегна и стана пришълец в Мадиамската земя, където му се родиха двама сина.

30 « وَبَعدَ مُرُورِ أربَعِينَ عاماً، ظَهَرَ لَهُ مَلاكُ الرَّبِّ فِي لَهِيبِ شُجَيرَةٍ مُحتَرِقَةٍ فِي البَرِّيَّةِ، قُربَ جَبَلِ سِيناءَ.

И като се навършиха четиридесет години, яви му се ангел от Господа в пустинята на Синайската планина, всред пламъка на един горящ бодлив храст.

31 ف َلَمّا رَأى مُوسَى هَذا، ذُهِلَ مِنَ المَنظَرِ. وَعِندَ اقتِرابِهِ مِنها لِيُمعِنَ النَّظَرَ، سَمِعَ صَوتَ الرَّبِّ يَقُولُ:

А Моисей, като видя гледката, се почуди; но когато се приближаваше да разгледа, дойде глас от Господа:

32 ‹ أنا إلَهُ آبائِكَ، إلَهُ إبراهِيمَ وَإلَهُ إسْحاَقَ وَإلَهُ يَعقُوبَ.› فَلَمْ يَجرُؤْ مُوسَى أنْ يَنظُرَ مُرتَجِفاً مِنَ الخَوفِ.

"Аз съм Бог на бащите ти, Бог Авраамов, Исааков и Яковов." И Моисей се разтрепери и не смееше да погледне.

33 ث ُمَّ قالَ لَهُ الرَّبُّ: ‹اخلَعْ حِذاءَكَ مِنْ قَدَمَيكَ، فَالمَكانُ الَّذِي تَقِفُ عَلَيهِ أرْضٌ مُقَدَّسَةٌ.

И Господ му каза: "Събуй обувките от краката си, защото мястото, на което стоиш, е свята земя.

34 ل َقَدْ تَطَلَّعتُ وَرَأيتُ سُوءَ مُعامَلَةِ شَعبِي الَّذِينَ فِي مِصرَ، وَسَمِعتُ أنِينَهُمْ، وَنَزَلتُ لِكَي أُحَرِّرَهُمْ. فَالآنَ هَيّا لِأُرسِلَكَ إلَى مِصرَ.›

Видях страданието на народа Ми, който е в Египет, чух стенанието им и слязох, за да ги избавя. И сега ела, и ще те изпратя в Египет."

35 « هَذا هُوَ مُوسَى الَّذِي سَبَقَ أنْ رَفَضُوهُ وَقالوا: ‹مَنْ نَصَّبَكَ حاكِماً وَقاضِياً عَلَينا؟› هُوَ الَّذِي أرسَلَهُ اللهُ، مِنْ خِلالِ المَلاكِ الَّذِي ظَهَرَ لَهُ فِي الشُّجَيرَةِ، لِيَكُونَ قائِداً وَمُخَلِّصاً.

Този Моисей, когото бяха отказали да приемат, като му казаха: Кой те постави началник и съдия? Него Бог чрез ръката на ангела, който му се яви в бодливия храст, изпрати и за началник, и за избавител.

36 ف َقادَهُمْ خارِجَ مِصْرَ بَعدَ أنْ أجرَى عَجائِبَ وَمُعْجِزاتٍ فِي أرْضِ مِصرَ وَفِي البَحرِ الأحمَرِ وَفِي البَرِّيَّةِ مُدَّةَ أربَعِينَ عاماً.

Той ги изведе, като вършѝ чудеса и знамения в Египет, в Червено море и в пустинята през тези четиридесет години.

37 « هَذا هُوَ مُوسَى الَّذِي قالَ لِبَنِي إسْرائِيلَ: ‹سَيُعطِيكُمُ اللهُ نَبِيّاً مِثلِي مِنْ بَينِ شَعبِكُمْ.›

Този е същият Моисей, който каза на израелтяните: "Бог ще ви издигне от братята ви Пророк, както издигна и мене."

38 و َهُوَ الَّذِي كانَ مَعَ الجَماعَةِ فِي البَرِّيَّةِ، مَعَ آبائِنا وَمَعَ المَلاكِ الَّذِي كَلَّمَهُ عَلَى جَبَلِ سِيناءَ حَيثُ أخَذَ مِنَ اللهِ كَلِماتٍ مُحيِيَةً لِيُعطِيَها لَنا.»

Това е онзи, който е бил сред събранието в пустинята заедно с ангела, който му говореше на Синайската планина, както и с бащите ни, който и прие животворни думи, да ги предаде на нас;

39 « لَكِنَّ آباءَنا لَمْ يَشاءُوا أنْ يُطِيعُوهُ، بَلْ إنَّهُمْ رَفَضُوهُ، وَحَنَّتْ قُلُوبُهُمْ إلَى العَودَةِ إلَى مِصرَ.

когото нашите бащи не искаха да послушат, но го отхвърлиха и в сърцата си се върнаха назад в Египет,

40 و َقالُوا لِهارُونَ: ‹اصنَعْ لَنا آلِهَةً لِتَقُودَنا فِي الطَّرِيقِ. فَنَحنُ لا نَدرِي ما الَّذِي حَلَّ بِمُوسَى هَذا الَّذِي أخرَجَنا مِنْ أرْضِ مِصرَ.›

като казаха на Аарон: "Направѝ ни богове, които да ходят пред нас, защото този Моисей, който ни изведе от Египетската земя, не знаем какво му стана."

41 و َكانَ ذَلِكَ هُوَ الوَقتُ الَّذِي صَنَعُوا فِيهِ تِمثالاً لِعِجلٍ. فَقَدَّمُوا الذَّبائِحَ لِلصَّنَمِ، وَاحتَفَلُوا بِما صَنَعُوهُ بِأيدِيهِمْ.

И през онези дни те си направиха теле и принесоха жертва на идола, и се веселиха с това, което техните ръце бяха направили.

42 ل َكِنَّ اللهَ تَحَوَّلَ عَنهُمْ، وَتَرَكَهُمْ يَعبُدُونَ نُجُومَ السَّماءِ. كَما هُوَ مَكتُوبٌ فِي كِتابِ الأنبِياءِ: ‹يَقولُ اللهُ: يا بَنِيْ إسرائِيلَ، لَمْ يَكُنْ أنا مَنْ قَدَّمتُمْ لَهُ ذَبائِحَ وَقَرابِينَ مُدَّةَ أربَعِينَ عاماً فِي البَرِّيَّةِ،

Затова Бог се отвърна от тях и ги предаде да служат на небесното войнство, както е писано в книгата на пророците: "Доме Израелев, на Мене ли принасяхте заклани животни и жертви четиридесет години в пустинята?

43 ب َلْ حَمَلتُمْ خَيمَةَ عِبادَةِ إلَهِكُمْ مُولُوكَ، وَنَجمَ إلَهِكُمْ رَمْفانَ. وَهِيَ الأوثانُ الَّتِي صَنَعتُمُوها لِتَعبُدُوها. لِهَذا سَأنفِيكُمْ إلَى ما وَراءَ بابِلَ.›»

Напротив, носехте скинията на Молох и звездата на бога Рефан, изображенията, които си направихте, за да им се кланяте; затова ще ви преселя оттатък Вавилон."

44 « وَكانَتْ خَيمَةُ الشَّهادَةِ مَعَ آبائِنا فِي الصَّحراء، وَقَدْ صُنِعَتْ كَما أمَرَ اللهُ الَّذِي كَلَّمَ مُوسَى إيّاهُ أنْ يَصنَعَها، حَسَبَ النَّمُوذَجِ الَّذِي رَآهُ.

Скинията на свидетелството беше с бащите ни в пустинята, според както заповяда Онзи, Който каза на Моисей да я направи по образеца, който бе видял;

45 و َأدخَلَها آباؤُنا عِندَما دَخَلُوا الأرْضَ مَعَ يَشُوعَ، مُخرِجِينَ الأُمَمَ الَّتِي طَرَدَها اللهُ مِنْ أمامِهِمْ. وَبَقِيَتِ الخَيمَةُ هُناكَ حَتَّى زَمَنِ داوُدَ.

която нашите бащи по реда си приеха и внесоха с Исус Навин във владенията на народите, които Бог изгони пред нашите бащи; и така стоеше до дните на Давид,

46 و َحازَ داوُدُ عَلَى رِضَى اللهِ. وَاستَأْذَنَ بِأنْ يَبنِيَ بَيتاً لإلَهِ يَعقُوبَ،

който придоби Божието благоволение и поиска да намери обиталище за Якововия Бог.

47 ل َكِنَّ سُلَيْمانَ هُوَ الَّذِي بَنَى الهَيكَلَ.

А Соломон Му построи дом.

48 غ َيرَ أنَّ العَلِيَّ لا يَسكُنُ فِي هَياكِلَ تُصْنَعُ بِالأيدِي. فَكَما يَقُولُ النَّبِيُّ:

Но Всевишният не обитава в ръкотворни храмове, както казва пророкът:

49 ‹ يَقُولُ الرَّبُّ: السَّماءُ عَرشٌ لِي، وَالأرْضُ مَداسٌ لِقَدَمَيَّ. فَأيُّ بَيتٍ تُرِيدُونَ أنْ تَبنُوهُ لِي؟ أوْ هَلْ أحتاجُ إلَى مَكانٍ لِلرّاحَةِ؟

"Небето Ми е престол. А земята е Мое подножие. Какъв дом ще построите за Мене - казва Господ, - или какво е мястото за Моя покой?

50 أ لَمْ تَصنَعْ يَدَيَّ هَذِهِ الأشياءَ كُلَّها؟›

Не направи ли Моята ръка всичко това?"

51 « أيُّها الشَّعبُ العَنِيدُ، وَيا ذَوِي القُلُوبِ وَالآذانِ غَيرِ المَختُونَةِ! أنتُمْ تُقاوِمُونَ الرُّوحَ القُدُسَ دائِماً. تَماماً كَما فَعَلَ آباؤُكُمْ.

Твърдоглави и с необрязано сърце и уши! Вие винаги се противите на Святия Дух; както правеха бащите ви, така правите и вие.

52 ف َهَلْ مِنْ نَبِيٍّ لَمْ يَضطَهِدْهُ آباؤُكُمْ؟ فَقَدْ قَتَلُوا الَّذِينَ سَبَقُوا أنْ تَنَبَّأُوا عَنْ مَجِيءِ البارِّ. وَأنتُمُ الآنَ قَدْ غَدَرتُمْ بِهِ وَقَتَلتُمُوهُ.

Кого от пророците не гониха бащите ви? А при това и избиха онези, които предизвестиха за идването на Този Праведник, на Когото вие сега станахте предатели и убийци,

53 ف َأنتُمُ الَّذِينَ تَسَلَّمْتُمُ الشَّرِيعَةَ بِواسِطَةِ المَلائِكَةِ، لَكِنَّكُمْ لَمْ تُطِيعُوها.» استِشهادُ إستِفانُوس

вие, които приехте закона чрез ангелско служение и не го опазихте. Убиването на Стефан с камъни

54 ف َلَمّا سَمِعَ اليَهُودُ هَذا، اشتَعَلُوا غَيظاً، وَصَرُّوا أسنانَهُمْ عَلَيهِ مِنَ الغَضَبِ.

А като слушаха това, сърцата им се късаха от яд и те скърцаха със зъби към него.

55 ل َكِنَّهُ نَظَرَ إلَى السَّماءِ مُمتَلِئاً مِنَ الرُّوحِ القُدُسِ. وَرَأى مَجدَ اللهِ وَيَسُوعَ واقِفاً عَلَى يَمِينِ اللهِ.

А Стефан, изпълнен със Святия Дух, погледна към небето и видя Божията слава и Исус, стоящ отдясно на Бога;

56 ف َقالَ: «ها أنا أرَى السَّماءَ مَفتُوحَةً وَابنَ الإنسانِ واقِفاً عَنْ يَمِينِ اللهِ.»

и каза: Ето, виждам небесата отворени и Човешкия Син, Който стои отдясно на Бога.

57 ع ِندَ هَذا بَدَأُوا يَصرُخُونَ وَغَطُّوا آذانَهُمْ. ثُمَّ اندَفَعُوا جَمِيعاً نَحوَهُ،

Но те, като изкрещяха със силен глас, запушиха си ушите и като един се нахвърлиха върху него.

58 و َجَرُّوهُ خارِجَ المَدِينَةِ، وَبَدَأُوا يَرجُمُونَهُ. وَتَرَكَ الشُّهُودُ عَباءاتِهِمْ عِندَ قَدَمَي شابٍّ اسْمُهُ شاوُلُ.

И като го изтласкаха вън от града, хвърляха камъни по него. И свидетелите сложиха дрехите си при краката на един млад мъж на име Савел.

59 و َفِيما هُمْ مُستَمِرُّونَ فِي رَجمِ إستِفانُوسَ، كانَ هُوَ يَدْعُو وَيَقُولُ: «أيُّها الرَّبُّ يَسُوعُ، تَقَبَّلْ رُوحِي.»

И хвърляха камъни върху Стефан, който призоваваше Христа с думите: Господи Исусе, приеми духа ми.

60 ث ُمَّ رَكَعَ وَصَرَخَ بِصَوتٍ عَظِيمٍ: «يا رَبُّ، لا تَحْسِبْ هَذِهِ الخَطِيَّةَ ضِدَّهُمْ.» وَلَمّا قالَ هَذا ماتَ.

И като коленичи, извика със силен глас: Господи, не им зачитай този грях. И като каза това, заспа.