1 ب َعْدَ مَقْتَلِ شاوُلَ مَباشَرَةً، عادَ داوُدُ إلَى صِقلَغَ بَعْدَ أنْ هَزَم بَنِي عماليق. وَبَقِيَ هَناكَ يَوْمَينِ.

След смъртта на Саул, когато Давид се върна от поражението на амаличаните и беше престоял в Сиклаг два дни,

2 و َفِي اليَوْمِ الثّالِثِ، جاءَ إلَى صِقلَغَ جُنْدِيٌّ شابٌ من مُعَسْكَرِ شاوُلَ. وكانت ثيابُ الرَّجُلِ مُمَزَّقةً ورأسُهُ مُتَّسخاً. فَجاءَ إلَى داوُدَ وَانْحنى أمامَهُ ورأسُهُ نَحْوَ الأرْضِ.

на третия ден дойде един човек от стана, от Саул, с раздрани дрехи и пръст на главата си. Като влезе при Давид, падна на земята и се поклони.

3 ف َسَألَ داوُدُ الرَّجُلَ: «مِنْ أينَ أتَيتَ؟» فأجابَ الرَّجُلُ: «جِئْتُ للتَّوِّ مِنْ مُعَسْكَرِ بَنِي إسْرائِيلَ.»

Давид му каза: Откъде идваш? А той му отговори: От Израелевия стан се отървах.

4 ف قالَ داوُدُ للرَّجلِ: «أخْبِرْنِي مَنِ انْتَصَرَ في المَعْرِكَةِ؟» أجابَ الرَّجُلُ: «هَرَبَ شَعبُنا مِنَ المَعْرَكَةِ. قُتِلَ فيها الكَثيرونَ. وحَتَّى شاوُلُ وَابْنُهُ يوناثانُ ماتا.»

Давид го попита: Какво стана? Кажи ми. А той отвърна: Народът побегна от сражението и мнозина от народа паднаха мъртви. Умряха също и Саул и синът му Йонатан.

5 ف قالَ داوُدُ لِلْجُنْدِيِّ الشّابِ: «وَكَيفَ عَلِمْتَ بِموْتِ شاوُلَ وَابْنِهِ يوناثانَ؟»

Тогава Давид каза на момъка, който му съобщаваше това: Откъде знаеш, че Саул и синът му Йонатан са умрели?

6 ف قالَ الجُنْدِيُّ الشّابُ: «حَدَثَ أنْ كُنْتُ عِنْدَ جَبَلِ الجلبوع، فرأيتُ شاول مُتَّكِئاً عَلَى رُمْحِهِ، ومركباتُ الفِلِسْطيّينَ وخَيّالَتُهُم يُطارِدُونَهُ وَيَقْترِبونَ مِنْهُ أكْثَرَ فأكثرَ.

Момъкът, който му разказа това, каза: Случайно се намирах на хълма Гелвуе и видях, че Саул се беше подпрял на копието си, а колесниците и конниците го застигаха.

7 ن َظَرَ شاوُلُ إلَى الخَلْفِ وَرَآنِي. فَنادانِي وَأجَبْتُهُ.

И като погледна зад себе си, той ме видя и ме повика. Аз отговорих: Ето ме.

8 ث ُمَّ سَألَنِي مَنْ أكُونُ. فَقُلْتُ لَهُ إنني مِنْ بَني عَماليقَ.

А той ми каза: Кой си ти? Отговорих му, че съм амаличанин.

9 ف َقالَ: ‹أرْجوكَ أنْ تَقْتُلَني. إصابَتِي بَليغَةٌ، وَأُوشِكُ أنْ أمُوتَ عَلَى أيَّةِ حالٍ.›

Тогава ми каза: Застани, моля те, над мен и ме убий, защото ме обзе помрачение; понеже целият ми живот е още в мен.

10 ك انَتْ إصابَتُهُ بَليغَةً إلَى دَرَجَةٍ جَعَلَتْني أتأكدُ مِنْ أنَّهُ لَنْ يَعيشَ بَعْدَ سُقوطِهِ، فَتَوَقَّفْتُ وقَتَلْتُهُ. ثُمَّ أخَذْتُ التّاجَ مِنْ عَلَى رَأْسِهِ وَالسِّوارَ عَنْ ذِراعِهِ، وَأحَضَرْتُهُما لكَ إلَى هُنا يا مَولايَ.»

И така, застанах над него и го убих, понеже бях уверен, че не можеше да живее, тъй като беше вече паднал. И взех короната, която беше на главата му, и гривната, която беше на ръката му, и ги донесох тук, при господаря си.

11 ف َمَزَّقَ داوُدُ ثِيابَهُ حُزْناً. وَكَذَلِكَ فَعَلَ الرِّجالُ الّذينَ مَعَهُ جَمِيعاً.

Тогава Давид хвана дрехите си и ги раздра. Същото направиха и всички мъже, които бяха с него.

12 ح َزِنُوا كَثِيراً وَبكوْا، ولَمْ يَأكُلُوا حَتَّى المَساءِ. وَبَكَى داوُدُ ورِجالُهُ عَلَى شاوُلَ وَعَلَى ابْنِهِ يُوناثانَ اللذَينِ ماتا. وعَلَى كُلِّ مَنْ قُتِلَ مِنْ شَعبِ اللهِ إسْرائِيلَ، فِي المَعْرَكَةِ. داود يأمرُ بقتلِ العماليقيّ

Жалиха, плакаха и постиха до вечерта за Саул и сина му Йонатан, за Господния народ и за Израелевия дом затова, че бяха паднали от меч.

13 ث ُمَّ تَكَلَّمَ داوُدُ إلَى الشابِّ الّذي أخْبَرَهُ بِموْتِ شاول فَسَألَهُ: «مِنْ أينَ أنْتَ؟» أجابَ الجُنْدِيُّ الشّابُ: «أنا ابْنُ رجلٍ غَريبٍ. أنا عَماليقيٌّ.»

А Давид каза на момъка, който му съобщаваше това: Откъде си ти? И той отговори: Аз съм син на един чужденец, амаличанин.

14 ف قالَ داوُدُ لِلْجُنْدِيِّ الشّاب: «كيف لَمْ تَخَفْ أنْ تَمُدَّ يَدَكَ وَتَقْتُلَ الملكَ الَّذِي مَسَحَهُ اللهُ ؟»

Тогава Давид му каза: Ти как не се убоя да вдигнеш ръка и да убиеш Господния помазаник?

15 ف َاسْتَدْعى داوُدُ أحَدَ خَدَمِهِ الشُّبّانِ وَقالَ لَهُ: «تَعالَ وَاضْرِبْهُ بِسَيْفِكَ.» فَضَرَبَهُ فَماتَ.

И Давид повика един от момците и му заповяда: Пристъпи, нападни го. И той го порази и вестоносецът умря.

16 إ ذْ قالَ داوُدُ لَهُ: «دَمُكَ عَلَى رأسِكَ! فَقَدْ شَهِدْتَ بِفَمِكَ ضِدَّ نَفْسِكَ، وَقَلْتَ إنَّكَ قَتَلْتَ الملكَ الَّذِي مَسَحَهُ اللهُ.» أُنشودةُ داوُدَ الحزينةُ عن شاوُلَ وَيوناثان

Давид му каза: Кръвта ти да бъде върху главата ти; защото думите ти свидетелстваха против тебе, като каза: Аз убих Господния помазаник. Оплаквателна песен на Давид за Саул и Йонатан

17 و َتَلا داوُدُ أُنْشُودةً حَزينَةً عَنْ شاولَ وَابْنِهِ يُوناثانَ.

След това Давид оплака Саул и сина му Йонатан с думите

18 ط َلَبَ مِنْ رِجالِهِ أن يُعَلِّموا بني يَهُوذا أُنْشُودَةَ القَوْسِ هذِهِ. وقد كُتِبَتْ فِي كِتابِ ياشَرَ:

(и заръча евреите да научат тази Песен на лъка; тя е написана в Книгата на Праведния):

19 « يا إسْرائِيلُ، قُتِلَ جَمالُكِ. وَهُوَ مَطْروحٌ عَلَى تِلالِكِ. آهٍ، كَيْفَ سَقَطَ الأبْطالُ!

Славата ти, о, Израелю, е пронизана на опасните места на полето ти! Как паднаха силните.

20 ل ا تُخْبِروا أحَداً فِي جَتَّ ولا تُذيعوا الخَبَرَ في شوارِع أشْقلُونَ، حَتَّى لا تَفْرَحَ مُدُنُ الفِلِسطيّين! حَتَّى لا تَسْعَدَ بَناتُ اللّامَخْتُونينَ.

Не възвестявайте това в Гет, не го прогласявайте по улиците на Аскалон, за да не се зарадват филистимските дъщери, за да не се развеселят дъщерите на необрязаните.

21 « لَيْتَ النّدى لا يَتَساقَطُ، وَالْمَطَرَ لا يَنْهَمِرُ فَوْقَ جِبالِكِ يا جِلبُوعَ. لَيْتَ التَّقْدِماتِ لا تأتِي مِنْ تِلْكَ الحُقولِ. لأنَّ هُناكَ تَلَطَّخَ تُرْسُ الأبْطالِ. تُرْسُ شاولَ لَمْ يُمْسَحْ بالزَّيتِ.

Хълми гелвуйски, да няма роса, нито дъжд на вас, нито ниви, доставяйки първи плодове за жертви; защото там беше захвърлен щитът на силните, щитът на Саул, като да не е бил той помазан с миро.

22 و َقَوْسُ يوناثانَ قَتَلَ مِنَ الأعداءِ مَنْ قَتَلَ. وَسَيفُ شاولَ قَتَلَ كَثيرينَ! سَفَكا دِماءَ رِجالٍ سِمانٍ.

От кръвта на убитите, от мазнината на силните лъкът Йонатанов не се връщаше назад и мечът Саулов не се връщаше празен.

23 « شاولُ ويوناثانُ أحبّا أحدُهُما الآخر ومَتَّعَ أحَدُهُما الآخَرَ في حَياتِهِ، وحَتَّى المَوْتُ لَمْ يُفَرِّقْ بَينهُما. كانا أسْرَعَ مِنَ النُّسُورِ، وَأقوى مِنَ الأسُودِ.

Саул и Йонатан се обичаха и се разбираха през живота си и в смъртта си не се разделиха; по-леки бяха от орлите, по-силни от лъвовете.

24 « يا بَناتِ إسْرائِيلَ، ابْكينَ عَلَى شاولَ! شاوُلَ الّذي ألْبَسَكُنَّ ثِياباً فاخِرَةً مِنَ القِرْمِزِ وَالمُطَرَّزاتِ، وَزَيَّنَ ثِيابَكُنَّ بالذَّهَبِ!

Израелеви дъщери, плачете за Саул, който ви обличаше в червено с украшения, който слагаше златни украшения по дрехите ви.

25 ك َيْفَ ماتَ الأقْوِياءُ في المَعْرَكَةِ؟ فَوْقَ تِلالِ جَلبُوعَ ماتَ يُوناثانُ؟

Как паднаха силните сред боя! Йонатан, поразен на опасните места на полето ти.

26 « يُوناثانُ يا أخي، أنا حَزِينٌ جِدّاً لِذَهابِكَ. كَمْ كُنْتَ حَبيبيَ! حُبُّكَ لي كانَ أرْوَعَ مِنْ حُبِّ النِّساءِ!

Прескръбен съм за теб, Йонатане, брате мой! Много скъп ми беше ти; твоята любов към мене беше чудесна, превъзхождаше любовта на жените.

27 ك َيْفَ ماتَ الأقْوِياءُ فِي المَعْرَكَةِ وَزالَتْ مَعَهُمْ أسلِحَةُ الحَرْبِ؟»

Как паднаха силните и погинаха бойните оръжия!