1 و َكَلَّمَ اللهُ مُوسَى فَقالَ:

Господ говори още на Моисей, като каза:

2 « إذا ارْتَكَبَ أحَدٌ خَطَأً ضِدَّ اللهِ ، فَكَذَبَ بِشَأْنِ أمانَةٍ أُعطِيَتْ لَهُ أوْ قَرضٍ أوْ سَرِقَةٍ، أوِ احتالَ عَلَى جارِهِ،

Ако някой съгреши и извърши престъпление против Господа, като отрече пред ближния си за нещо, което му е поверено или оставено в залог, или ограби ближния си, или го изнуди;

3 أ وْ وَجَدَ شَيئاً فَكَذَبَ بِشَأْنِهِ، أوْ حَلَفَ كَذِباً بِشَأْنِ أيِّ أمرٍ يُمكِنُ للإنْسانِ أنْ يَفعَلَهُ فَيُخطِئَ بِهِ،

или намери изгубено нещо и излъже за него, като се закълне лъжливо; или ако извърши грях, какъвто хората вършат,

4 ف َإنَّهُ يَكُونُ مُذنِباً. يَنبَغِي أنْ يُعِيدَ ما سَرَقَهُ أوِ احتالَ لِأخذِهِ أوِ الأمانَةَ الَّتِي أعطاها شَخصٌ لَهُ لِيَحتَفِظَ بِها أوِ الشَّيءَ الضّائِعَ الَّذِي وَجَدَهُ،

тогава, ако е съгрешил и е виновен, нека върне ограбеното или придобитото чрез неправда, или повереното му нещо, или изгубеното нещо, което е намерил,

5 أ وْ أيَّ شَيءٍ أقسَمَ كَذِباً بِشَأْنِهِ. فَلْيَدْفَعِ الثَّمَنَ الأصلِيَّ وَيُضِيفَ مِقدارَ خُمْسِهِ، وَيَدفَعُهُ لِصاحِبِ الشَّيءِ فِي اليَومِ الَّذِي يَتِمُّ فِيهِ إثباتُ ذَنبِهِ.

или каквото и да е нещо, за което се е заклел лъжливо; нека го върне напълно и му прибави една пета; в деня, когато бъде обвинен, нека го даде на онзи, на когото принадлежи.

6 ث ُمَّ يُقَدِّمُ لِلكاهِنِ تَقدِمَةَ ذَنبٍ للهِ كَبْشاً لا عَيبَ فِيهِ مِنَ الغَنَمِ ثَمَنُهُ يُعادِلُ القِيمَةَ الرَّسْمِيَّةِ لِذَبِيحَةِ الذَّنبِ.

При свещеника нека принесе на Господа приноса си за престъпление - овен от стадото без недостатък, достатъчен, според твоята оценка, в принос за вина;

7 ف َيُكَفِّرُ عَنهُ الكاهِنُ فِي حَضْرَةِ اللهِ ، فَتُغفَرَ لَهُ كُلُّ الأُمُورِ الَّتِي عَمِلَها وَاعْتُبِرَ مُذنِباً بِها.» الذَّبيحَةُ الصّاعدَة

и свещеникът да направи умилостивение за него пред Господа и ще му се прости за каквото и да било, което е сторил; за всичко, в което се е провинил. Изисквания към свещениците при принасяне на жертвите

8 و َكَلَّمَ اللهُ مُوسَى فَقالَ:

Господ каза още на Моисей:

9 « أوصِ هارُونَ بِما يَلِي: هَذِهِ هِيَ شَرِيعَةُ تَقدِمَةِ الذَّبيحَةِ الصّاعِدَةِ: يَنبَغِي أنْ تَبقَى تَقدِمَةُ الذَّبيحَةِ الصّاعِدَةِ عَلَى المَوقِدِ فَوقَ المَذبَحِ طُولَ اللَّيلِ وَحَتَّى الصَّباحِ، وَيَنبَغِي أنْ تَبقَى النّارُ مُشتَعِلَةً فِيها.

Заповядай на Аарон и синовете му: Ето закона за всеизгарянето: всеизгарянето да гори на жертвеника цялата нощ до сутринта и да се направи огънят върху жертвеника да гори на него непрекъснато.

10 و َيَرتَدِي الكاهِنُ رِداءَهُ الكِتّانِيَّ وَسِروالَهُ الكِتّانِيَّ، ثُمَّ يُزِيلُ الرَّمادَ المُتَبَقِّيَ مِنَ النّارِ مِنْ تَقدِمَةِ الذَّبيحَةِ الصّاعِدَةِ عَلَى المَذبَحِ وَيَضَعُهُ إلَى جانِبِ المَذبَحِ.

Свещеникът да облече ленената си одежда и да носи ленени долни дрехи на тялото си; и да вдигне пепелта от всеизгарянето, което огънят е изгорил на жертвеника, и да го сложи при жертвеника.

11 ث ُمَّ يَخلَعُ ثِيابَهُ وَيَرتَدِيَ ثِياباً أُخْرَى وَيَأخُذُ الرَّمادَ إلَى مَكانٍ طاهِرٍ خارِجَ المُخَيَّمِ.

Тогава да съблече одеждите си, за да облече други одежди, и да изнесе пепелта вън от стана на чисто място.

12 ي َنْبَغِي أنْ تَبقَى النّارُ الَّتِي عَلَى المَذبَحِ مُشتَعِلَةً وَلا تَنطَفِئَ. يَضَعُ الكاهِنُ خَشَباً عَلَيها كُلَّ صَباحٍ، وَيُرَتِّبُ تَقدِمَةَ الذَّبيحَةِ الصّاعِدَةِ، وَيَحرِقُ شَحمَ ذَبِيحَةِ السَّلامِ عَلَيهِ.

А да се направи огънят, който е върху жертвеника, да гори на него непрекъснато; не бива да угасва; всяка сутрин свещеникът да слага дърва на него да горят и да нарежда всеизгарянето на него, и да изгаря на него тлъстината на мирните жертви.

13 ف َتَبقَى النّارُ مُشتَعِلَةً عَلَى المَذبَحِ وَلا تَنطَفِئُ. تَقدِمَةُ الطَّحِين

Да се направи огънят да гори непрекъснато на жертвеника; не бива да угасва.

14 « وَهَذِهِ هِيَ شَرِيعَةُ تَقدِمَةِ الطَّحِينِ: يُقَدِّمُها أبْناءُ هارُونَ فِي حَضْرَةِ اللهِ مُقابِلَ المَذبَحِ.

Ето и закона за хлебната жертва: Аароновите синове да го принасят пред Господа, пред жертвеника.

15 ي َأخُذُ الكاهِنُ مِلءَ كَفِّهِ مِنَ الطَّحِينِ الجَيِّدِ وَزَيتٍ وَكُلِّ البَخُورِ، وَيُحرِقُهُ كَعَلامَةٍ عَلَى المَذبَحِ، كَرائِحَةٍ يُسَرُّ بِها اللهُ.

И свещеникът, като вземе от него една пълна шепа чисто брашно от хлебната жертва и от елея му, и целия тамян, който е на хлебната жертва, да ги изгори на жертвеника като негов спомен, за благоухание на Господа.

16 ي ُمْكِنُ لِهارُونَ وَأبنائِهِ أنْ يَأكُلُوا بَقِيَّتَهُ، لَكِنْ مِنْ دُونِ خَمِيرَةٍ، وَفِي مَكانٍ مُقَدَّسٍ: فِي ساحَةِ خَيمَةِ الاجْتِماعِ.

А останалото от него да ядат Аарон и синовете му; безквасно да се яде на свято място; да го ядат в двора на шатъра за срещане.

17 ل ا يُخبَزُ بِخَمِيرَةٍ. فَقَدْ أعطَيتُ الكَهَنَةَ هَذا الطَّحِينَ كَنَصِيبٍ لَهُمْ مِنْ تَقدِماتِي. إنَّهُ نَصيبٌ مُخَصَّصٌ لَهُمْ بِالكامِلِ كَذَبِيحَةِ الخَطِيَّةِ وَتَقدِمَةِ الذَّنبِ.

Да не се пече с квас. От Моите приноси им дадох това за дял; пресвято е, както са приносът за грях и приносът за вина.

18 ي ُسْمَحُ لِأيِّ ذَكَرٍ مِنْ نَسلِ هارُونَ أنْ يَأكُلَ مِنْهُ كَنَصِيبٍ دائِمٍ لَهُمْ مِنْ تَقدِماتِ اللهِ جِيلاً بَعْدَ جِيلٍ. وَلا يَمَسُّ هَذِهِ التَّقدِماتِ إلّا المُقَدَّسُونَ.» تَقدِمَةُ الكَهَنَةِ مِنَ الطَّحِين

Всеки мъжки представител от Аароновите потомци да яде от него като свое вечно право от Господните приноси чрез огън във всичките ви поколения; всеки, който се допре до тях, ще бъде свят.

19 و َقالَ اللهُ لِمُوسَى:

Господ каза още на Моисей:

20 « هَذِهِ هِيَ التَّقدِمَةُ الَّتِي عَلَى هارُونَ وَأبْنائِهِ أنْ يُقَدِّمُوها للهِ فِي اليَومِ الَّذِي يُمسَحُ فِيهِ كاهِناً: عُشْرَ قُفَّةٍ مِنْ طَحِينٍ جَيِّدٍ كَتَقدِمَةِ طَحِينٍ دائِمَةٍ مُنتَظَمَةٍ، نِصفُها فِي الصَّباحِ وَنِصفُها فِي المَساءِ.

Ето приноса, който Аарон и синовете му трябва да принесат на Господа в деня, когато бъдат помазани: една десета от ефа чисто брашно за вечна хлебна жертва, половината сутрин и половината вечер.

21 ي َنبَغِي أنْ تُجَهَّزَ التَّقدِمَةُ مَعَ زَيتٍ. يُخلَطُ الطَّحِينُ جَيِّداً بِالزَّيتِ ثُمَّ يُخبَزُ عَلَى الصّاجِ، ثُمَّ تُقَدَّمُ تَقدِمَةَ الحُبُوبِ قِطَعاً مَخبُوزَةً، كَرائِحَةٍ يُسَرُّ بِها اللهُ.

При това да се сготви с елей; сготвено да го донесеш; във вид на печени късове да принесеш хлебната жертва за благоухание на Господа.

22 « الكاهِنُ الَّذِي يُمْسَحُ مِنْ نَسلِ هارُونَ لِيَخلِفَ هارُونَ، يَسْتَمِرُّ بَتَقْديمِ هَذِهِ التَّقدِمَةَ للهِ فَرِيضَةً دائِمَةٌ. وَيَنبَغِي إحْراقُها بِالكامِلِ.

Да го принесе онзи от синовете му, който ще стане помазан свещеник вместо него; вечен закон е да се изгаря цял за Господа.

23 ك ُلُّ تَقدِمَةٍ يُقَدِّمُها الكاهِنُ تُحرَقُ بِالكامِلِ، وَلا تُؤْكَلُ.» ذَبِيحَةُ الخَطِيَّة

Всяка хлебна жертва, принесена от свещеника, да се изгаря цяла; да не се яде.

24 و َقالَ اللهُ لِمُوسَى:

Господ каза още на Моисей:

25 « قُلْ لِهارُونَ وَأبْنائِهِ هَذِهِ التَّعلِيماتِ بِشأنِ شَرِيعَةِ ذَبِيحَةِ الخَطِيَّةِ: فِي المَكانِ الَّذِي تُذبَحُ فِيهِ الذَّبيحَةُ الصّاعِدَةُ، تُذْبَحُ ذَبِيحَةُ الخَطِيَّةِ فِي حَضْرَةِ اللهِ. إنَّها نَصِيبٌ مُخَصَّصٌ لِلكَهَنَةِ بِالكامِلِ.

Кажи на Аарон и синовете му: Ето закона за приноса за грях: на мястото, където се коли всеизгарянето, да се заколи и приносът за грях пред Господа; пресвято е.

26 و َالكاهِنُ الَّذِي يُقَدِّمُ ذَبِيحَةَ الخَطِيَّةِ، يَأكُلُها فِي مَكانٍ مُقَدَّسٍ، فِي ساحَةِ خَيمَةِ الاجْتِماعِ.

Свещеникът, който го принася за грях, да го яде; на свято място да се яде, в двора на шатъра за срещане.

27 و َكُلُّ شَخصٍ أوْ شَيءٍ يَمَسُّ لَحمَها يَصِيرُ مُقَدَّساً. «فَإنْ رُشَّ مِنْ دَمِ الذَّبِيحَةِ عَلَى أيَّةِ ثِيابٍ، يَنْبَغِي أنْ تُغْسَلَ فِي مَكانٍ مُقَدَّسٍ.

Всичко, което се допре до месото на приноса, ще бъде свято; и ако някоя дреха се опръска от кръвта му, опръсканото да се опере на свято място.

28 و َكُلُّ وِعاءٍ مِنْ خَزَفٍ تُطبَخُ ذَبِيحَةُ الخَطِيَّةِ فِيهِ يَنبَغِي كَسْرُهُ. وَإنْ طُبِخَتْ فِي وِعاءٍ نُحاسِيٍّ، يَنبَغِي غَسلُهُ وَشَطفُهُ بِالماءِ.

А пръстеният съд, в който е било варено, да се строшава; но ако е било варено в меден съд, той да се изтрива и да се мие с вода.

29 « يُمكِنُ لِكُلِّ ذَكَرٍ مِنَ الكَهَنَةِ أنْ يَأكُلَ مِنْ هَذِهِ الذَّبيحَةِ. إنَّها نَصِيبٌ مُخَصَّصٌ لِلكَهَنَةِ بِالكامِلِ.

Всеки от мъжки пол от свещеническите семейства да яде от него; то е пресвято.

30 و َأمّا كُلُّ ذَبائِحِ الخَطِيَّةِ الَّتِي يُجلَبُ دَمُها إلَى خَيمَةِ الاجْتِماعِ لِعَمَلِ كَفّارَةٍ فِي المَكانِ المُقَدَّسِ، فَلا يَنبَغِي أنْ تُؤكَلَ، بَلْ لِتُحرَقْ بِالنّارِ.

И никой принос за грях, от чиято кръв се внася в шатъра за срещане, за да извърши умилостивение в светилището, да не се яде; той трябва да бъде изгорен с огън.