1 و َرَوَى لَهُمْ مَثَلاً لِيُعَلِّمَهُمْ كَيفَ يَنبَغِي أنْ يُصَلُّوا دائِماً وَلا يَتَوَقَّفوا عَنِ الصَّلاةِ.

Каза им една притча как трябва всякога да се молят и да не отслабват:

2 ق الَ: «كانَ فِي مَدِينَةٍ ما قاضٍ لا يَخافُ اللهَ وَلا يُقِيمُ اعتِباراً لِلنّاسِ.

В един град имаше един съдия, който от Бога не се боеше и човека не зачиташе.

3 و َكانَتْ هُناكَ أرمَلَةٌ فِي تِلكَ المَدِينَةِ، ظَلَّتْ تَأْتِي إلَيهِ وَتَقولُ: ‹خُذْ لِي حَقِّي مِنْ خَصمِي!›

В същия град имаше и една вдовица, която идваше при него и му казваше: Отдай ми правото спрямо противника ми.

4 و َلَمْ يَرضَ أنْ يَفعَلَ هَذا لِفَترَةٍ مِنَ الزَّمَنِ. غَيرَ أنَّهُ قالَ لِنَفسِهِ فِي نِهايَةِ الأمرِ: ‹صَحِيحٌ أنِّي لا أخافُ اللهَ وَلا أُقِيمُ اعتِباراً لِلنّاسِ.

Но той за известно време не искаше. А после си каза: Въпреки че не се боя от Бога и човеците не зачитам,

5 ل َكِنَّ هَذِهِ الأرمَلَةَ تُزعِجُنِي دائِماً، لِذَلِكَ سَأحَلُّ مُشكِلَتَها لِئَلّا تأتِيَ إلَيَّ وَتُرهِقَنِي.›»

пак, понеже тази вдовица ми досажда, ще ѝ отдам правото, за да не ми дотяга с непрестанните си идвания.

6 ث ُمَّ قالَ الرَّبُّ: «لاحِظُوا ما قالَهُ القاضِي الشِّرِّيْرُ.

И Господ каза: Слушайте какво каза неправедният съдия!

7 أ فَلا يَعمَلُ اللهُ عَلَى إنصافِ النّاسِ الَّذِيْنَ اختارَهُمْ، وَالَّذِينَ يَستَنجِدُونَ بِهِ لَيلَ نَهارَ؟ أوْ هَلْ يَتَأخَّرُ عَنْ عَونِهِم؟

А Бог няма ли да отдаде правото на Своите избрани, които викат към Него ден и нощ, ако и да се бави спрямо тях?

8 أ قُولُ لَكُمْ إنَّهُ سَيُنصِفُهُمْ سَرِيعاً. لَكِنْ حِينَ يَأْتِي ابنُ الإنسانِ، ألَعَلَّهُ سَيَجِدُ إيماناً عَلَى الأرْضِ؟» البِرُّ الحَقِيقِيّ

Казвам ви, че ще им отдаде правото скоро. Обаче, когато дойде Човешкият Син, ще намери ли вяра на земята?

9 ك َما رَوَى يَسُوعُ المَثَلَ التّالِي لِلَّذِينَ كانُوا مُقتَنِعينَ بِأنَّهُمْ صالِحُونَ وَيَحتَقِرُونَ الآخَرِينَ:

И на някои, които уповаваха на себе си, че са праведни, и презираха другите, каза и тази притча:

10 « ذَهَبَ اثْنانِ إلَى ساحَةِ الهَيكَلِ لِكَي يُصَلِّيا. كانَ أحَدُهُما فِرِّيسِيّاً، وَالآخَرُ جامِعَ ضَرائِبَ.

Двама души се изкачиха в храма да се помолят, единият - фарисей, а другият - бирник.

11 ف َوَقَفَ الفِرِّيسِيُّ وَصَلَّى عَنْ نَفسِهِ فَقالَ: ‹أشكُرُكَ يا اللهُ لِأنِّي لَستُ مِثلَ الآخَرِينَ، اللُّصُوصِ وَالغَشّاشِيْنَ وَالزُّناةِ، وَلا مِثلَ جامِعِ الضَّرائِبِ هَذا.

Фарисеят, като се изправи, молеше се в себе си така: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци - грабители, неправедници, прелюбодейци, и особено не като този бирник.

12 ف َأنا أصُومُ مَرَّتَينِ فِي الأُسبُوعِ، وَأُعطِي عُشراً مِنْ كُلِّ ما أكسِبُهُ.›

Постя два пъти в седмицата, давам десятък от всичко, което придобия.

13 « أمّا جامِعُ الضَّرائِبِ فَوَقَفَ مِنْ بَعِيدٍ، وَلَمْ يَجرُؤْ عَلَى أنْ يَرفَعَ عَينَيهِ إلَى السَّماءِ، بَلْ قَرَعَ عَلَى صَدرِهِ وَقالَ: ‹ارحَمنِي يا اللهُ، فَأنا إنسانٌ خاطِئٌ!›

А бирникът, като стоеше надалеч, не смееше дори очите си да повдигне към небето, но се удряше в гърди и казваше: Боже, бъди милостив към мене, грешника.

14 أ قُولُ لَكُمْ، إنَّ جامِعَ الضَّرائِبِ هَذا، قَدْ عادَ إلَى بَيتِهِ مُبَرَّراً أمامَ اللهِ، أمّا الفِرِّيسِيُّ فَذَهَبَ كَما أتَىْ. لِأنَّ كُلَّ مَنْ يَرفَعُ نَفسَهُ يُذَلُّ، وَكُلُّ مَنْ يَتَواضَعُ يُرفَعُ.» مَنْ سَيَدخُلُ مَلَكُوتَ الله؟

Казвам ви, че този си отиде у дома оправдан, а не онзи; защото всеки, който въздига себе си, ще се снижи, а който смирява себе си, ще бъде въздигнат. Исус Христос благославя децата

15 و َأحضَرَ النّاسُ أطفالَهُمْ إلَى يَسُوعَ لِكَي يَلمِسَهُمْ. وَحِينَما رَأى تَلامِيذُهُ ذَلِكَ، وَبَّخوا أولَئِكَ النّاسَ!

Донесоха още при Него младенците си, за да се докосне до тях; а учениците, като видяха това, ги смъмриха.

16 أ مّا يَسُوعَ فَدَعا الأطفالَ إلَيهِ وَقالَ: «دَعُوا الأطفالَ يَأتُونَ إلَيَّ، وَلا تَمنَعُوهُمْ عَنِّي، لِأنَّ لِمِثلِ هَؤُلاءِ مَلَكُوتَ اللهِ.

Но Исус ги повика и каза: Оставете дечицата да дойдат при Мен и не ги възпирайте; защото на такива е Божието царство.

17 أ قُولُ الحَقَّ لَكُمْ، إنَّ مَنْ لا يَقبَلُ مَلَكُوتَ اللهِ كَطِفلٍ، لَنْ يَدخُلَهُ.» عائِقُ الغِنَى

Истина ви казвам: Който не приеме като детенце Божието царство, той никак няма да влезе в него. За опасностите от богатството

18 و َسَألَهُ أحَدُ قادَةِ اليَهُودِ: «أيُّها المُعَلِّمُ الصّالِحُ، ماذا يَنبَغي عَلَيَّ أنْ أفعَلَ لِكَي أنالَ الحَياةَ الأبَدِيَّةَ؟»

И някой си началник Го попита: Благи Учителю, какво да направя, за да наследя вечен живот?

19 ف َقالَ لَهُ يَسُوعُ: «لِماذا تَدعُونِي صالِحاً؟ أتَعرِفُ أنَّهُ لا صالِحَ إلّا اللهُ؟

А Исус му отвърна: Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ освен Един Бог.

20 أ نتَ تَعرِفُ الوَصايا: ‹لا تَزْنِ، لا تَقتُلْ، لا تَسرِقْ، لا تَشْهَدْ زوراً، أكْرِمْ أباكَ وَأُمَّكَ.›»

Знаеш заповедите: "Не убивай"; "Не кради"; "Не лъжесвидетелствай"; "Почитай баща си и майка си".

21 ف َقالَ لَهُ: «أنا أُطِيعُ كُلَّ هَذِهِ مُنذُ صِبايَ.»

А той каза: Всичко това съм опазил от младостта си.

22 ف َلَمّا سَمِعَ يَسُوعُ هَذا قالَ لَهُ: «يَنقُصُكَ شَيءٌ واحِدٌ بَعدُ، بِعْ كُلَّ ما تَملِكُ وَوَزِّعِ المالَ عَلَى الفُقَراءِ، فَيَكُونَ لَكَ كَنزٌ فِي السَّماءِ، ثُمَّ تَعالَ وَاتبَعْنِي.»

Исус, като го чу, му каза: Едно още не ти достига. Продай всичко, което имаш, и го раздай на сиромасите, и ще имаш съкровище на небето; и ела и Ме следвай.

23 ف َلَمّا سَمِعَ هَذا حَزِنَ كَثِيراً، لِأنَّهُ كانَ غَنِيّاً جِدّاً.

И той, като чу това, много се наскърби, защото беше твърде богат.

24 ف َلَمّا رَأى يَسُوعُ أنَّهُ ذَهَبَ حَزِيناً قالَ: «ما أصعَبَ أنْ يَدخُلَ أصحابُ الأموالِ مَلَكُوتَ اللهِ!

И Исус, като го видя, каза: Колко трудно ще влязат в Божието царство онези, които имат богатство!

25 أ نْ يَمُرَّ جَمَلٌ مِنْ ثُقبِ إبرَةٍ، أيسَرُ مِنْ أنْ يَدخُلَ غَنِيٌّ مَلَكُوتَ اللهِ.» مَنْ يُمكِنُ أنْ يَخلُص

Защото по-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство.

26 ف َلَمّا سَمِعَ النّاسُ هَذا قالُوا: «فَمَنْ يُمكِنُ أنْ يَخلُصَ إذاً؟»

А онези, които чуха това, казаха: Тогава кой може да се спаси?

27 ق الَ يَسُوعُ: «ما هُوَ مُستَحِيلٌ عِندَ النّاسِ مُمكِنٌ عِندَ اللهِ.»

Той отговори: Невъзможното за човеците е възможно за Бога.

28 ث ُمَّ قالَ بُطرُسُ: «ها نَحنُ قَدْ تَرَكنا كُلَّ ما كانَ لَنا لِكَيْ نَتبَعَكَ!»

А Петър каза: Ето, ние оставихме своите домове и Те последвахме.

29 ف َقالَ لَهُمْ يَسُوعُ: «أقُولُ الحَقَّ لَكُمْ، مَنْ تَرَكَ بَيتاً أوْ زَوجَةً أوْ إخْوَةً أوْ أبَوَيْنِ أوْ أبناءً مِنْ أجلِ مَلَكُوتِ اللهِ،

А Той им каза: Истина ви казвам, няма никой, който да е оставил къща или жена, или братя, или родители, или деца заради Божието царство,

30 س َيُعَوَّضُ بِأضعافٍ كَثِيرَةٍ فِي هَذِهِ الحَياةِ. وَسَيَحيا فِي الحَياةِ الآتِيَةِ مَعَ اللهِ إلَى الأبَدِ.» يَسُوعُ يُنبئُ بِمَوتِهِ وَقِيامَتِه

който да не получи многократно повече в настоящото време, а в идещия свят - вечен живот. Трето предсказание за страданията и възкресението

31 و َاختَلَى يَسُوعُ بِالاثنَي عَشَرَ وَقالَ لَهُمْ: «ها نَحنُ ذاهِبُونَ إلَى مَدينَةِ القُدْسِ، وَسَيَتَحَقَّقُ كُلُّ ما كَتَبَهُ الأنبِياءُ عَنِ ابْنِ الإنسانِ.

И като повика дванадесетте при Себе Си, им каза: Ето, изкачваме се към Йерусалим и всичко, което е писано чрез пророците за Човешкия Син, ще се изпълни.

32 س َيُسَلَّمُ إلَى غَيرِ المُؤمِنينَ، فَيَستَهزِئُونَ بِهِ، وَيُسِيئُونَ إلَيهِ، وَيَبصِقُونَ عَلَيهِ.

Защото ще бъде предаден на езичниците, които ще се подиграят с Него и безсрамно ще Го оскърбят, и ще Го заплюят,

33 س َيَجلِدُونَهُ وَيَقتُلُونَهُ، لَكِنَّهُ سَيَقُومُ فِي اليَومِ الثّالِثِ مِنَ المَوتِ.»

и ще Го бият, и ще Го убият; и на третия ден ще възкръсне.

34 ل َكِنَّهُمْ لَمْ يَفهَمُوا شَيئاً مِنْ هَذا، إذْ كانَ مَعنَى ما قالَهُ مُخفَىً عَنهُمْ، فَلَمْ يَعرِفُوا عَمّا كانَ يَتَكَلَّمُ. يَسُوعُ يَشفِي رَجُلاً أعمَى

Но те не разбираха нищо от това; и тези думи бяха скрити за тях и не разбираха това, което се казваше. Излекуването на слепия в Йерихон

35 و َبَينَما كانَ يَسُوعُ يَقتَرِبُ مِنْ أرِيحا، كانَ رَجُلٌ أعمَى يَجلِسُ عَلَى جانِبِ الطَّرِيقِ يَستَجدِي.

А когато Той се приближаваше до Йерихон, един слепец седеше край пътя да проси.

36 ف َلَمّا سَمِعَ الأعمَى صَوتَ الجُمهُورِ المارِّ، سَألَ عَمّا كانَ يَجرِي.

И като чу, че минава множество хора, попита какво е това.

37 ف َأخبَرُوهُ أنَّ يَسُوعَ النّاصِرِيَّ مارٌّ مِنْ هُناكَ.

Казаха му, че Исус Назарянинът минава.

38 ف َصَرَخَ: «يا يَسُوعُ، يا ابْنَ داوُدَ، ارحَمنِي!»

Тогава той извика: Исусе, сине Давидов, смили се над мен!

39 ف َوَبَّخَهُ النّاسُ الَّذِينَ كانُوا فِي مُقَدِّمَةِ الجَمعِ وَأمَرُوهُ بِأنْ يَسكُتَ، لَكِنَّهُ رَفَعَ صَوتَهُ أكثَرَ: «يا ابْنَ داوُدَ، ارحَمنِي!»

А тези, които вървяха отпред, го смъмриха да мълчи; но той още повече викаше: Сине Давидов, смили се над мен!

40 ف َتَوَقَّفَ يَسُوعُ وَأمَرَ بِإحضارِ الرَّجُلِ إلَيهِ. فَلَمّا اقتَرَبَ الرَّجُلُ، سَألَهُ يَسُوعُ:

И така, Исус се спря и заповяда да Му го доведат. И като се приближи, го попита:

41 « ماذا تُرِيدُنِي أنْ أفعَلَ مِنْ أجلِكَ؟» فَأجابَ: «يا سَيِّدُ، أُرِيدُ أنْ أرَى.»

Какво искаш да направя за теб? А той каза: Господи, да прогледам.

42 ف َقالَ لَهُ يَسُوعُ: «استَرجِعْ بَصَرَكَ. لَقَدْ شَفاكَ إيمانُكَ.»

Исус му каза: Прогледай; твоята вяра те изцели.

43 ف َاسْتَعادَ الرَّجُلُ بَصَرَهُ فَوراً، وَتَبِعَ يَسُوعَ مُمَجِّداً اللهَ. وَرَأى كُلُّ النّاسِ ما حَدَثَ، فَسَبَّحُوا اللهَ.

И той веднага прогледа и тръгна след Него, като славеше Бога. И всички хора, като видяха това, въздадоха хвала на Бога.