1 و َبَعدَ أنْ طارَدَ شاوُلُ الفِلِسْطِيِّينَ، قِيلَ لِشاوُلَ: «داوُدُ فِي مِنْطَقَةِ البَرِّيَّةِ قُربَ عَينِ جَدْيِ.»

И когато Саул се върна от преследването на филистимците, му известиха, че Давид е в пустинята Ен-Гади.

2 ف اختارَ شاوُلُ ثَلاثَةَ آلافِ رَجُلٍ مِنْ جَمِيعِ أنحاءِ إسْرائِيلَ وَبَدَأ يَبحَثُ عَنْ داوُدَ وَرِجالِهِ. فَفَتَّشَ عَنهُمْ قُرْبَ مِنْطَقَةِ عَيْنِ جَديٍ.

Тогава Саул взе три хиляди отбрани мъже измежду целия Израел и отиде да търси Давид и мъжете му по скалите при дивите кози.

3 و َوَصَلَ شاوُلُ إلَى بَعضِ حَظائِرِ الغَنَمِ إلَى جانِبِ الطَّرِيقِ. وَكانَ هُناكَ كَهفٌ، فَدَخَلَهُ لِكَي يَقْضِيَ حاجَتَهُ. وَكانَ داوُدُ وَرِجالُهُ عَلَى مَسافَةِ بَعِيدَةٍ مِنهُ فِي عُمقِ ذَلِكَ الكَهفِ.

Той стигна при кошарите на овцете край пътя, където имаше пещера. Там Саул влезе по нуждата си, а Давид и мъжете му се криеха по-навътре в пещерата.

4 ف َقالَ رِجالُ داوُدَ لَهُ: «هَذا هُوَ اليَومُ الَّذِي كَلَّمَكَ عَنْهُ اللهُ عِندَما قالَ: ‹سَأنصُرُكَ عَلَى عَدُوِّكَ، حِينَئِذٍ، تَفعَلُ بِهِ كُلَّ ما تُرِيدُ.›» فَزَحَفَ داوُدُ مُقتَرِباً أكثَرَ فَأكثَرَ مِنْ شاوُلَ، وَقَطَعَ طَرَفَ ثَوبِ شاوُلَ، وَلَمْ يَنتَبِه شاوُلُ إلَى ما حَدَثَ.

И мъжете с Давид му казаха: Ето деня, за който Господ ти каза: Аз ще предам неприятеля ти в ръката ти и ще постъпиш с него, както ти се вижда за добре. Тогава Давид стана и отряза скришно полата на Сауловата мантия.

5 و َفِيما بَعْدُ، نَدِمَ داوُدُ مِنْ أعماقِهِ لانَّهُ قَطَعَ طَرَفَ ثَوبِ شاوُلَ.

А по-късно Давид се смути в сърцето си затова, че отряза Сауловата пола.

6 ف َقالَ لِرِجالِهِ: «لا يَسمَحُ اللهُ بِأنْ أفعَلَ أمْراً كَهَذا بِمَولايَ الَّذِي مَسَحَهُ اللهُ. فَلا أمُدُّ يَدِي عَلَيْهِ، لأنَّ اللهَ مَسَحَهُ.»

Тогава каза на мъжете си: Да не ми даде Господ да сторя това на господаря си, Господния помазаник, да вдигна ръка против него; защото е Господният помазаник.

7 و َوَبَّخَ داوُدُ رِجالَهُ، وَلَمْ يَسْمَحْ لَهُمْ بِأنْ يُؤذُوا شاوُلَ. وَغادَرَ شاوُلُ الكَهفَ وَمَضَى في طَرِيقِهِ.

С тези думи Давид спря мъжете си и не ги остави да нападнат Саул. А Саул излезе от пещерата и отиде по пътя си.

8 و َفِيما بَعْدُ، خَرَجَ داوُدُ مِنَ الكَهفِ وَنادَى عَلَى شاوُلَ: «مَولايَ المَلِكُ!» فَنَظَرَ شاوُلُ خَلفَهُ. فانحَنَى داوُدُ وَوَجهُهُ إلَى الأرْضِ احتِراماً لَهُ.

После Давид стана, излезе от пещерата и извика след Саул: Господарю мой, царю! И когато Саул погледна зад себе си, Давид се наведе с лице до земята и се поклони.

9 و َقالَ لِشاوُلَ: «لِماذا تَستَمِعُ إلَى النّاس الَّذِينَ يَقُولُونَ لَكَ: ‹داوُدُ يُخَطِّطُ لإيذائِكَ؟›

И Давид каза на Саул: Защо слушаш думите на хора, които казват: Ето, Давид иска злото ти?

10 ف َها أنتَ تَرَى بِعَينَيكَ أنَّ هَذا افتِراءٌ عَلَيَّ. فَقَدْ وَضَعَكَ اللهُ فِي مُتَناوَلِ يَدِي هَذا اليَومَ فِي الكَهفِ. لَكِنِّي لَمْ أشَأْ أنْ أقتُلَكَ. فَكُنتُ رَحِيماً مَعَكَ، إذْ قُلْتُ لِنَفسِي: ‹لَنْ أُؤذِيَ مَولايَ الَّذِي مَسَحَهُ اللهُ.›

Ето, днес очите ти виждат как Господ те предаде в ръката ми този ден в пещерата. И някои предложиха да те убия; но аз те пожалих, защото си казах: Не искам да вдигна ръка против господаря си, защото е Господният помазаник.

11 ا نظُرْ إلَى قِطعَةِ القُماشِ الَّتِي فِي يَدِي. هَذِهِ قَطَعْتُها مِنْ طَرَفِ ثَوبِكَ. فَكانَ بِمَقدُورِيَ أنْ أقتُلَكَ، لَكِنِّي لَمْ أفعَلْ. فَلَيتَكَ تُدرِكُ أنِّي لا أنوِي لَكَ شَرّاً. وَأنا لَمْ أُسِئْ إلَيكَ، بَلْ أنتَ الَّذِي تُطارِدُنِي وَتَسعَى إلَى قَتلِي.

Виж още, татко мой, виж, полата на мантията ти е в ръката ми; и от това, че отрязах полата на мантията ти, но не те убих, разбери и виж, че няма нито злоба, нито престъпление в ръката ми и че не съм съгрешил против тебе, при все че ти ме преследваш, за да отнемеш живота ми.

12 ل ِيَكُنِ اللهُ هُوَ القاضِي فِي هَذِهِ المَسألَةِ. رُبَّما يُعاقِبُكَ هُوَ عَلَى إساءَتِكَ لِي، أمّا أنا فَلَنْ أمُدَّ عَلَيكَ يَدِي.

Господ нека съди между мен и теб и Господ нека ми въздаде за теб; обаче моята ръка няма да се вдигне против тебе.

13 ي َقُولُ مَثَلٌ قَدِيمٌ: ‹يَنبُعُ الشَّرُّ مِنَ الشِّرِّيرِ!› «وَأنا لَمْ أفعَلْ بِكَ سُوءاً وَلَنْ أفعَلَ.

Както казва поговорката на древните: От беззаконните произхожда беззаконие; но моята ръка няма да се вдигне против тебе.

14 ف َمَنْ تُطارِدُ وَأنتَ مَلِكُ إسْرائِيلَ العَظِيمِ؟ هَلْ خَرَجَتَ وَراءَ كَلْبٍ مَيِّتٍ أوْ بَرغُوثٍ؟

След кого е излязъл Израелевият цар? Кого преследваш ти? След умряло куче, след една бълха.

15 ل ِيَكُنِ اللهُ القاضِيَ بَينِي وَبَينَكَ. وَأنا واثِقٌ أنَّهُ سَيَدعَمُنِي وَيُظهِرُ بَراءَتِي. وَهُوَ سَيُخَلِّصُنِي مِنْكَ.»

И така, Господ нека бъде съдия и нека съди между мен и тебе, нека види, нека се застъпи за делото ми и нека ме избави от ръката ти.

16 و َلَمّا أنهَى داوُدُ كَلامَهُ، قالَ شاوُلُ: «أهَذا صَوتُكَ يا ابنِي داوُدَ؟» ثُمَّ بَدَأ شاوُلُ يَبكِي بِصَوتٍ مُرتَفِعٍ.

След като Давид изговори тези думи на Саул, Саул каза: Това твоят глас ли е, сине мой, Давиде? И Саул плака с висок глас.

17 و َقالَ لِداوُدَ: «أنتَ عَلَى حَقٍّ، وَأنا عَلَى باطِلٍ. كُنتَ طَيِّباً مَعِي، مَعَ أنِّي كُنتُ سَيِّئاً مَعَكَ.

И каза на Давид: Ти си по-праведен от мене, защото ти ми се отплати с добро, а аз ти мислех злото.

18 و َأنتَ قُلْتَ ذَلِكَ بِنَفسِكَ عِندَما أخبَرْتَنِي عَنِ الأُمُورِ الحَسَنَةِ الَّتِي فَعَلْتَها. فَقَدْ أوقَعَنِي اللهُ بَينَ يَدَيكَ، لَكِنَّكَ لَمْ تَقتُلْنِي.

Ти показа днес, че си ми направил добро, защото, когато Господ ме беше предал в ръцете ти, ти не ме уби.

19 و َبَرهَنْتَ بِهَذا أنَّكَ لَستَ عَدُوِّي. إذْ لا يُمسِكُ رَجُلٌ بِعَدُوِّهِ، ثُمَّ يُخلِي سَبِيلَهُ. لا يَفعَلُ إنْسانٌ خَيَراً مَعَ عَدُوِّهِ. فَلَيتَ اللهَ يُكافِئُكَ عَلَى الخَيرِ الَّذِي عَمِلْتَهُ اليَومَ مَعِي.

Понеже кой човек, като намери неприятеля си, би го оставил да си отиде по пътя невредим? И така, Господ да ти въздаде добро за това, което ти ми направи днес.

20 و َها قَدْ صِرْتُ الآنَ مُتَيَقِّناً مِنْ أنَّكَ سَتَكُونُ مَلِكاً بَعدِي. وَسَتَحكُمُ مَملَكَةَ إسْرائِيلَ.

Сега познавам, че наистина ти ще станеш цар и че Израелевото царство ще се утвърди в твоята ръка.

21 ف احلِفِ الآنَ بِاللهِ أمامِي إنَّكَ لَنْ تَقضِيَ عَلَى نَسلِي حَتَّى بَعدَ مَوتِي. عِدْنِي بِأنَّكَ لَنْ تَمحُوَ اسْمِي مِنْ نَسَبِ أبِي.»

И така, закълни ми се сега в Господа, че няма да изтребиш потомството ми след мен и че няма да погребеш името ми от бащиния ми дом.

22 ف َحَلَفَ داوُدُ لِشاوُلَ بِأنْ لا يَقضِيَ عَلَى عائِلَتِهِ. ثُمَّ عادَ شاوُلُ إلَى بَيْتِهِ. وَصَعِدَ داوُدُ وَرِجالُهُ إلَى الحِصْنِ ثانِيَةً.

И Давид се закле на Саул. Тогава Саул си отиде у дома, а Давид и мъжете му се изкачиха на скалистото място.