1 ج اءَتْ شُعُوبٌ يا اللهُ لِتُقاتِلَ شَعبَكَ، وَدَنَّسُوا هَيكَلَكَ المُقَدَّسَ، وَأحالُوا القُدسَ كَومَةً مِنَ الخَرابِ.

(По слав. 78.) Асафов псалом. Боже, народите дойдоха в наследството Ти, оскверниха святия Твой храм, обърнаха Йерусалим на развалини,

2 ت َرَكُوا جُثَثَ خُدّامِكَ لِتَأكُلَها الطُّيُورُ الكاسِرَةُ. وَتَرَكُوا لَحمَ أتقِيائِكَ لِلوُحُوشِ المُفتَرِسَةِ.

мъртвите тела на слугите Ти дадоха за ястие на небесните птици, телата на светиите Ти - на земните зверове,

3 أ راقُوا دَمَ شَعبِكَ حَولَ القُدسِ دُونَ أنْ يَدفِنُوا مِنهُمْ أحَداً.

проляха кръвта им като вода около Йерусалим; и нямаше кой да ги погребва.

4 ص ِرنا مَنبُوذِينَ مِنْ جِيرانِنا، وَأُضحُوكَةً لِمَنْ هُمْ حَولَنا.

Станахме за укор пред съседите си, за присмех и поругание пред околните си.

5 ح َتَّى مَتَى تَظَلُّ غاضِباً عَلَينا يا اللهُ ؟ هَلْ سَيَظَلُّ سَخَطُكَ عَلَينا مُتَّقِداً كَالنّارِ إلَى الأبَدِ؟

Докога, Господи? Ще се гневиш ли винаги? Ще гори ли като огън ревността Ти?

6 ا سكُبْ غَضَبَكَ عَلَى الشُّعُوبِ الَّتِي لا تَعْرِفُكَ، وَعَلَى المَمالِكِ الَّتِي لا تَلْجَأُ إلَيكَ.

Излей гнева Си на народите, които не Те познават, и на царствата, които не призовават името Ти;

7 ا فعَلْ هَذا لِأنَّهُمْ هُمُ الَّذِينَ أهلَكُوا يَعْقُوبَ، وَخَرَّبُوا أرْضَهُمْ!

защото изпоядоха Яков и пасбищата му запустяха.

8 ل ا تَذْكُرْ آثامَنا السّابِقَةَ! بَلْ أَظْهِرْ رَحمَتَكَ، لِأنَّنا بِلا حَولٍ وَلا قُوَّةٍ!

Не си спомняй против нас беззаконията на прадедите ни. Дано ни изпреварят скоро Твоите благи милости, защото станахме много окаяни.

9 أ يُّها الإلَهُ الَّذِي يُخَلِّصُنا، أعِنّا مِنْ أجلِ كَرامَةِ اسْمِكَ! أنقِذْنا وَامْحُ خَطايانا، مِنْ أجلِ خَيْرِ اسْمِكَ!

Помогни ни, Боже, Спасителю наш, заради славата на Твоето име; избави ни и очисти греховете ни заради името Си.

10 ل ِماذا تَترُكُ الشُّعُوبَ تَقُولُ لَنا: «أينَ إلَهُكُمْ؟» لَيتَ هَذِهِ الشُّعُوبَ تَرَى انتِقامَكَ لِدَمِ خُدّامِكَ المَسفُوكِ.

Защо да кажат народите: Къде е техният Бог? Нека се знае пред очите ни, между народите, възмездието за пролятата кръв на слугите Ти.

11 ل َيتَكَ تَسمَعُ أنّاتِ الأسرَى. لَيتَكَ تُظهِرُ عَظِيمَ قُوَّتِكَ وَتُنقِذُ المَحكُومَ عَلَيهِمْ بِالمَوْتِ.

Нека дойде пред Тебе въздишането на затворниците; според великата Твоя сила опази осъдените на смърт;

12 و َلَيتَكَ تَكِيلُ عَلَى جِيرانِنا سَبعَةَ أضعافٍ مِنْ ذَلِكَ الِاحتِقارِ الَّذِي أظهَرُوهُ لَكَ، يا رَبُّ!

и върни седмократно в пазвата на съседите ни укора, с който укориха Тебе, Господи.

13 ع ِندَئِذٍ سَنَحْمَدُكَ نَحنُ شَعبَكَ وَخِرافَ مَرْعاكَ، إلَى الأبَدِ. وَمِن جِيلٍ إلَى جِيلٍ سَنُرَنِّمُ بِتَسبِيحِكَ!

Така ние, Твоят народ и овцете на пасбището Ти, ще те славословим довека, от род в род ще разгласяваме Твоята хвала.