1 ه َذِهِ رِسالَةٌ نَبَوِيَّةٌ مِنَ اللهِ إلَى إسْرائِيلَ أتَتْ إلَى مَلاخِي. مَحَبَّةُ اللهِ لإسرائِيل

Господнето слово, изявено на Малахия за Израел:

2 ي َقُولُ اللهُ: «أُحِبُّكُمْ.» فَتَقُولُونَ: «كَيفَ أظهَرتَ مَحَبَّتَكَ لَنا؟» وَيَقُولُ اللهُ: «ألَيسَ عِيسُو أخا يَعْقُوبَ؟ وَمَعْ هَذا، فَقَدْ فَضَّلْتُ يَعقُوبَ

Аз ви възлюбих, казва Господ; а вие казвате: По какво се вижда, че си ни възлюбил? Не беше ли Исав брат на Яков? - казва Господ; но Аз възлюбих Яков,

3 ع َلَى عِيسُو. حَوَّلْتُ جِبالَ عِيسُو إلَى خَرابٍ، وَأعطَيتُ مِيراثَهُ لِذِئابِ الصَّحْراءِ.»

а Исав намразих и направих горите му да запустеят и наследството му да бъде за чакалите на пустинята.

4 ق َدْ يَقُولُ شَعبُ أدُومَ: «قَدْ سُحِقْنا، وَلَكِنَّنا سَنَعُودُ وَنَبنِي الخَرائِبَ.» وَلَكِنْ هَذا هُوَ ما يَقُولُهُ اللهُ القَدِيرُ: «قَدْ يُعِيدُونَ بِناءَ خَرائِبِهِمْ، وَلَكِنِّي سَأهدِمُها ثانِيَةً. سَيَدعُوهُمُ النّاسُ ‹الحُدُودَ الشِّرِّيرَةَ› وَ‹الشَّعبَ المَغضُوبَ عَلَيهِ مِنَ اللهِ إلَى الأبَدِ.›»

И ако Едом каже: Ние станахме бедни, но ще съградим отново запустелите места, то така казва Господ на Силите: Те ще съградят, но Аз ще съборя; и ще се нарекат нечестива страна и народ, против който Господ негодува винаги.

5 « سَتَرَى عُيُونُكُمْ هَذا وَسَتَقُولُونَ: ‹ اللهُ عَظِيمٌ، حَتَّى وَراءَ حُدُودِ إسْرائِيلَ!›» عَدَمُ احتِرامِ الشَّعبِ لله

Очите ви ще видят това и ще кажете: Господ е велик и отвъд Израелевите предели. Греховете на свещениците

6 « الابْنُ يُكرِمُ أباهُ، وَالخادِمُ يُقّدِّرُ سَيِّدَهُ. فَإنْ كُنْتُ أباً، فَأينَ كَرامَتِي؟ وَإنْ كُنْتُ سَيِّداً، فَأينَ تَقديرِي؟ أنا، اللهَ القَدِيرَ، أتَكَلَّمُ إلَيكُمْ أيُّها الكَهَنَةُ الَّذِينَ تَحتَقِرُونَ اسْمِي. وَلَكِنَّكُمْ تَقُولُونَ: ‹كَيفَ نَحتَقِرُ اسْمَكَ؟›

Син почита баща си и слуга - господаря си; и така, ако съм Аз баща, къде е почитта към Мен? И ако съм Господар, къде е страхът от Мен? - казва Господ на Силите на вас, свещеници, които презирате името Ми. Но вие казвате: В какво показахме презрение към името Ти?

7 ب ِتَقدِيمِ طَعامٍ نَجِسٍ عَلَى مَذْبَحِي. وَمَعْ هَذا تَقُولُونَ: ‹كَيفَ نَجَّسْناهُ؟› تُنَجِّسُونَهُ بِقَولِكُمْ: ‹مائِدَةُ اللهِ مُحتَقَرَةٌ.›

Принасяте осквернен хляб на жертвеника Ми. Но вие казвате: С какво Те осквернихме? С това, че казвате: Трапезата Господня е за презиране.

8 ح ِينَ تُقَدِّمُونَ حَيواناً أعمَى كَذَبِيحَةٍ! أفَلَيسَ هَذا عَمَلاً شِرِّيراً؟ حِينَ تُحضِرُونَ حَيواناً أعرَجَ أوْ مَرِيضاً، أفَلَيسَ هَذا عَمَلاً شِرِّيراً؟ قَدِّمْهُ لِحاكِمِكَ، هَلْ سَيَكُونُ مَسْرُوراً مِنْكَ؟ هَلْ سَيَرْضَى عَنْكَ؟» يَقُولُ اللهُ القَدِيرُ.

Когато принесете сляпо животно за жертва, казвате, че не било лошо. И когато принесете куцо или болно, пак не било лошо! Принеси го сега на началника си; ще бъде ли благоразположен към тебе, ще те приеме ли? - казва Господ на Силите.

9 و َالآنَ اطلُبُوا نِعمَةَ اللهِ وَرَحمَتَهُ نَحوَكُمْ. أنتُمْ سَبَبُ حُدُوثِ هَذِهِ الأُمُورِ. هَلْ سَيُسَرُّ بِأيِّ واحِدٍ مِنْكُمْ؟ هَذا هُوَ ما يَقُولُهُ اللهُ القَدِيرُ.

И сега, помолете се на Бога, за да се смили над нас; понеже това зло е ставало чрез вас, ще ви приеме ли? - казва Господ на Силите.

10 « لَيْتَ أحَدَكُمْ يُغلِقُ أبوابَ الهَيكَلِ، فَلا تَعُودُونَ تُشْعِلُونَ نارَ الذَّبائِحِ عَبَثاً. لَسْتُ مَسْرُوراً مِنْكُمْ وَلا راضِياً عَنْكُمْ، يَقُولُ اللهُ القَدِيرُ، وَلَنْ أقبَلَ أيَّةَ تَقدِماتٍ مِنْ أيدِيكُمْ.

Дано някой от вас да затвори вратата на храма, за да не палите огън на жертвеника Ми напразно! Аз не благоволя към вас, казва Господ на Силите, нито ще приема принос от ръката ви.

11 ل أنَّ اسْمي مُكرَّمٌ مِنَ الشَّرْقِ إلَى الغَرْبِ، وَفِي كُلِّ مَكانٍ تُقَدَّمُ لِي تَقدِمَةُ بَخُورٍ مَعَ تَقدِمَةٍ طاهِرَةٍ إكراماً لي، لأنَّ اسْمي مُكرَّمٌ بينَ الأُمَمِ،» يَقُولُ اللهُ القَدِيرُ.

Защото от изгрева на слънцето до залеза му името Ми ще бъде велико между народите и на всяко място ще се принася на името Ми тамян и чист принос. Защото Моето име ще бъде велико между народите, казва Господ на Силите;

12 « تَستَهينُونَ بِي وَتَقُولُونَ: ‹مائِدَةُ الرَّبِّ مُلَوَّثَةٌ، وَالطّعامُ الَّذِي عَلَيها لا قِيمَةَ لَهُ!›

но вие го осквернявате, като казвате: Трапезата Господня е скверна и това, което тя ни доставя, ястието от нея, е за презиране.

13 ت َتَذَمَّرُونَ عَلَيَّ وَتَقُولُونَ: ‹يا لَلتَّعَبِ وَيا لَلمَشَقَّةِ!›» يَقُولُ اللهُ القَدِيرُ، «تُقَدِّمُونَ لِي حَيواناً مَسرُوقاً أوْ أعرَجَ أوْ مَرِيضاً! هَلْ سَأرْضَى عَنْ هَذا وَأقبَلُهُ مِنْ إيدِيكُمْ؟»

Казвате още: Ето, каква досада е тя! И я презирате, казва Господ на Силите, като докарвате грабнатото, куцото и болното. Такъв принос като принасяте, да го приема ли от ръцете ви? - казва Господ.

14 « مَلْعُونٌ هُوَ الماكِرُ الَّذِي يَملِكُ حَيواناً ذَكَراً سَلِيماً فِي قَطِيعِهِ، وَيَنذِرُ لِلرَّبِّ، ثُمَّ يُقَدِّمُ حَيواناً فِيهِ عَيبٌ ذَبِيحَةً لِلرَّبِّ. فَأنا مَلِكٌ عَظِيمٌ،» يَقُولُ اللهُ القَدِيرُ، «يَنبَغِي أنْ يُخافَ اسْمي بَينَ الأُمَمِ.»

Затова проклет да бъде измамникът, който, като има в стадото си мъжко и прави оброк, жертва на Господа нещо с недостатък; защото Аз съм велик Цар, казва Господ на Силите, и името Ми е страшно между народите.