1 و َحِينَ سَمِعَ المُلُوكُ الأمُورِيُّونَ، غَرْبَ نَهْرِ الأُردُنِّ، وَكُلُّ المُلُوكِ الكَنْعانِيِّينَ، السّاكِنُونَ عَلَى شاطِئِ البَحْرِ، أنَّ اللهَ جَفَّفَ مِياهَ نَهْرِ الأُردُنِّ أمامَ بَنِي إسْرائِيلَ إلَى أنْ عَبَرُوا النَّهْرَ، جَبُنَتْ قُلُوبُهُمْ، وَلَمْ تَبْقَ فِيهِمْ شَجاعَةٌ لِمُحارَبَةِ بَنِي إسْرائِيلَ. خِتانُ بَنِي إسْرائِيل

А когато всички аморейски царе, които бяха от другата страна на Йордан на запад, и всички ханаански царе, които бяха до морето, чуха, че Господ пресушил водата на Йордан пред израелтяните, докато преминали, сърцата им примряха от страх и не им остана кураж заради израелтяните.

2 ف ِي ذَلِكَ اليَومِ، قالَ اللهُ لِيَشُوعَ: «اصْنَعْ لِنَفسِكَ سَكاكِينَ مِنْ حَجَرِ الصُّوّانِ، وَاختِنْ بَنِي إسْرائِيلَ لِلمَرَّةِ الثّانِيَةِ.»

В това време Господ каза на Исус: Направи си кремъчни ножове и обрежи пак израелтяните, втори път.

3 ف َصَنَعَ يَشُوعُ سَكاكِينَ مِنْ صُوّانٍ، وَخَتَنَ بَنِي إسْرائِيلَ فِي جَبْعَةَ هاعَرَلُوثَ.

И така, Исус си направи кремъчни ножове и обряза израелтяните на мястото Хълм на краекожията.

4 و َهَذا هوَ سَبَبُ خَتْنِ يَشُوعَ لَهُمْ: كُلُّ الذُّكُورِ الَّذِينَ خَرَجُوا مِنْ مِصْرَ، أي كُلُّ المُحارِبِينَ، ماتُوا فِي البَرِّيَّةِ فِي الرِّحلَةِ بَعْدَ خُرُوجَهَمْ مِنْ مِصْرَ.

А ето причината, поради която Исус извърши обрязването: всички мъже, които излязоха от Египет, всички военни мъже измряха в пустинята по пътя, след като бяха излезли от Египет.

5 و َمَعْ أنَّ كُلَّ الَّذِينَ خَرَجُوا مِنْ مِصْرَ كانُوا مَختُونِينَ، إلّا أنَّ الَّذِينَ وُلِدُوا فِي الصَّحراءِ فِي الرِّحلَةِ بَعْدَ خُرُوجِهِمْ مِنْ مِصْرَ لَمْ يُختَنُوا.

Всички мъже, които излязоха, бяха обрязани; а всички мъже, които се родиха в пустинята по пътя, след като бяха излезли от Египет, не бяха обрязани.

6 ل ِأنَّ بَنِي إسْرائِيلَ ارتَحَلُوا فِي البَرِّيَّةِ أربَعِينَ سَنَةً إلَى أنْ ماتَ كُلُّ المُحارِبِينَ الَّذِينَ خَرَجُوا مِنْ مِصْرَ، الَّذِينَ عَصَوْا اللهَ. وَقَدْ أقْسَمَ اللهُ لَهُمْ بِأنَّهُمْ لَنْ يَرَوْا الأرْضَ الَّتِي تَفيضُ لَبَناً وَعَسَلاً الَّتِي وَعَدَ اللهُ آباءَهُمْ بِأنْ يُعطِيَها لَهُمْ.

Защото израелтяните се скитаха четиридесет години в пустинята, докато умряха всички военни мъже, които бяха излезли от Египет, които не послушаха Господния глас, на които Господ се кле, че няма да ги остави да видят земята, за която Господ се беше клел на бащите им, че ще им я даде - земя, където текат мляко и мед.

7 ف َأقامَ أبناءَهُمْ مَكانَهُمْ، الأبْناءَ الَّذِينَ خَتَنَهُمْ يَشُوعُ. فَلَمْ يَكُونُوا قَدْ خُتِنُوا فِي أثْناءِ التَّرْحالِ فِي الصَّحراءِ.

А вместо тях Той издигна синовете им, които Исус обряза; защото бяха необрязани, понеже не ги бяха обрязали по пътя.

8 و َحِينَ أنهَى يَشُوعُ خَتْنَ جَمِيعِ الرِّجالِ، مَكَثُوا فِي أماكِنِهِمْ فِي المُخَيَّمِ إلَى أنْ تَعافَوا مِنْ جِراحِهِمْ. أوَّلُ فِصْحٍ فِي أرْضِ المَوعِد

След като всички мъже се обрязаха, те останаха в стана, докато оздравяха.

9 ث ُمَّ قالَ اللهُ لِيَشُوعَ: «قَدْ دَحْرَجْتُ اليَومَ عَنْكُمُ العارَ الَّذِي كانَ عَلَيكُمْ فِي مِصْرَ.» وَلِذا دُعِيَ ذَلِكَ المَكانُ بِالجِلْجالِ. وَهَذا هوَ اسْمُهُ إلَى هَذا اليَومِ.

Тогава Господ каза на Исус: Днес отнех от вас египетския позор. Затова онова място се нарича Галгал, както се казва и до днес.

10 و َحِينَ كانَ بَنُو إسْرائِيلَ مُخَيِّمِينَ فِي الجِلْجالِ، احتَفَلُوا بِعِيدِ الفِصْحِ فِي اليَومِ الرّابِعَ عَشَرَ مِنَ الشَّهْرِ عِنْدَ المَساءِ فِي سُهُولِ أرِيحا.

А израелтяните разположиха стан в Галгал и направиха Пасхата на четиринадесетия ден от месеца, привечер, на йерихонските полета.

11 و َفِي اليَومِ التّالِي أكَلُوا مِنْ إنتاجِ الأرْضِ خُبزاً بِلا خَمِيرٍ وَفَريكاً مَشْوِيّاً.

И на сутринта на Пасхата, в същия ден, ядоха безквасни хлябове от житото на земята и изпържено жито.

12 و َانْقَطَعَ المَنُّ فِي ذَلِكَ اليَومِ حِينَ أكَلُوا مِنْ إنتاجِ الأرْضِ، وَلَمْ يَعُدِ المَنُّ يُعْطَى لِبَنِي إسْرائِيلَ. وَأكَلُوا مِنْ مَحاصِيلِ أرْضِ كَنْعانَ فِي تِلْكَ السَّنَةِ. قائِدُ جَيشِ الله

А на сутринта, след като ядоха от житото на земята, манната престана; и израелтяните нямаха вече манна, но през тази година ядяха от произведенията на Ханаанската земя.

13 و َحِينَ كانَ يَشُوعُ فِي مِنْطَقَةِ أرِيحا، نَظَرَ إلَى الأعلَى فَرَأى رَجُلاً واقِفاً أمامَهُ وَسَيفُهُ مَسلُولٌ فِي يَدِهِ. فَتَقّدَّمَ يَشُوعُ إلَيهِ وَقالَ لَهُ: «أأنتَ مِنّا أمْ مِنْ أعدائِنا؟»

Когато Исус беше при Йерихон, повдигна очи и видя, че срещу него стоеше човек с изваден меч в ръка. Исус пристъпи към него и му каза: Наш ли си или от неприятелите ни?

14 ف َقالَ الرَّجُلُ: «لَسْتُ مِنْكُمْ وَلا مِنْ أعدائِكُمْ، لَكِنَّنِي أتَيتُ الآنَ كَقائِدِ جَيشِ اللهِ.» فَوَقَعَ يَشُوعُ عَلَى وَجهِهِ إلَى الأرْضِ وَسَجَدَ لَهُ، وَقالَ: «ماذا يَقُولُ سَيِّدِي لِي؟»

А човекът отговори: Не; но за военачалник на Господнето войнство сега дойдох аз. И Исус падна с лицето си на земята, поклони се и го попита: Какво ще заповяда моят Господар на слугата си?

15 ف َقالَ قائِدُ جَيشِ اللهِ لِيَشُوعَ: «اخلَعْ حِذاءَكَ مِنْ قَدَمَيكَ لأنَّ المَكانَ الَّذِي تَقِفُ عَلَيهِ مُقَدَّسٌ.» فَفَعَلَ يَشُوعُ ذَلِكَ.

А военачалникът на Господнето войнство каза на Исус: Събуй обувките си, защото мястото, на което стоиш, е свято. И Исус направи това.