1 К огда все аморрейские цари к западу от Иордана и все ханаанские цари у побережья услышали, что Господь осушил перед израильтянами для переправы Иордан, их сердца ослабели и в них не осталось духа сопротивляться израильтянам.

А когато всички аморейски царе, които бяха от другата страна на Йордан на запад, и всички ханаански царе, които бяха до морето, чуха, че Господ пресушил водата на Йордан пред израелтяните, докато преминали, сърцата им примряха от страх и не им остана кураж заради израелтяните.

2 Т огда Господь сказал Иисусу: – Сделай каменные ножи и вновь сделай израильтянам обрезание.

В това време Господ каза на Исус: Направи си кремъчни ножове и обрежи пак израелтяните, втори път.

3 И исус сделал каменные ножи и обрезал израильтян на холме Обрезания.

И така, Исус си направи кремъчни ножове и обряза израелтяните на мястото Хълм на краекожията.

4 В от почему он сделал это: все, кто вышел из Египта – все мужчины, годные к воинской службе, – умерли в пустыне по пути, после выхода из Египта.

А ето причината, поради която Исус извърши обрязването: всички мъже, които излязоха от Египет, всички военни мъже измряха в пустинята по пътя, след като бяха излезли от Египет.

5 Т е, кто вышел, уже были обрезаны, но те, кто родился в пустыне на пути из Египта, не были обрезаны.

Всички мъже, които излязоха, бяха обрязани; а всички мъже, които се родиха в пустинята по пътя, след като бяха излезли от Египет, не бяха обрязани.

6 И зраильтяне скитались по пустыне сорок лет, пока все мужчины, которые были годны к воинской службе, когда они вышли из Египта, не умерли, потому что они не послушались Господа. Ведь Господь поклялся им, что они не увидят землю, которую Он с клятвой обещал их отцам – землю, где течет молоко и мед.

Защото израелтяните се скитаха четиридесет години в пустинята, докато умряха всички военни мъже, които бяха излезли от Египет, които не послушаха Господния глас, на които Господ се кле, че няма да ги остави да видят земята, за която Господ се беше клел на бащите им, че ще им я даде - земя, където текат мляко и мед.

7 Н а смену им пришли их сыновья, которым Иисус и сделал обрезание. Они были еще не обрезаны, потому что их не обрезали в пути.

А вместо тях Той издигна синовете им, които Исус обряза; защото бяха необрязани, понеже не ги бяха обрязали по пътя.

8 И после того, как весь народ был обрезан, они оставались там в лагере, пока не выздоровели.

След като всички мъже се обрязаха, те останаха в стана, докато оздравяха.

9 Г осподь сказал Иисусу: – Сегодня Я снял с вас позор Египта. Поэтому то место и называется Гилгал до сегодняшнего дня.

Тогава Господ каза на Исус: Днес отнех от вас египетския позор. Затова онова място се нарича Галгал, както се казва и до днес.

10 В ечером четырнадцатого дня того месяца израильтяне, стоявшие лагерем в Гилгале на равнинах Иерихона, отпраздновали Пасху.

А израелтяните разположиха стан в Галгал и направиха Пасхата на четиринадесетия ден от месеца, привечер, на йерихонските полета.

11 В день после Пасхи, в тот самый день, они ели плоды той земли: пресный хлеб и жареное зерно.

И на сутринта на Пасхата, в същия ден, ядоха безквасни хлябове от житото на земята и изпържено жито.

12 М анна перестала падать на другой день после того, как они стали есть плоды той земли. У израильтян больше не было манны, и в тот год они ели плоды ханаанской земли. Взятие Иерихона

А на сутринта, след като ядоха от житото на земята, манната престана; и израелтяните нямаха вече манна, но през тази година ядяха от произведенията на Ханаанската земя.

13 К огда Иисус находился неподалеку от Иерихона, он увидел перед собой мужчину, стоящего с обнаженным мечом в руке. Иисус подошел к нему и спросил: – Ты за нас или за наших врагов?

Когато Исус беше при Йерихон, повдигна очи и видя, че срещу него стоеше човек с изваден меч в ръка. Исус пристъпи към него и му каза: Наш ли си или от неприятелите ни?

14 Я пришел как вождь Господнего воинства, – ответил он. Иисус поклонился лицом до земли и спросил его: – Что мой господин хочет сказать своему слуге?

А човекът отговори: Не; но за военачалник на Господнето войнство сега дойдох аз. И Исус падна с лицето си на земята, поклони се и го попита: Какво ще заповяда моят Господар на слугата си?

15 В ождь Господнего воинства ответил: – Сними свои сандалии, потому что место, на котором ты стоишь, свято. Иисус сделал это.

А военачалникът на Господнето войнство каза на Исус: Събуй обувките си, защото мястото, на което стоиш, е свято. И Исус направи това.