1 И з Иудеи в Антиохию пришли люди, которые стали учить братьев: – Если вы не будете обрезаны по обряду, установленному Моисеем, вы не можете быть спасены.
А някои слязоха от Юдея и учеха братята, като казваха: Ако не се обрежете според Моисеевия обряд, не можете да се спасите.
2 Э то привело к разногласиям и горячему спору между ними с одной стороны, и Павлом и Варнавой – с другой. Тогда Павлу и Варнаве поручили пойти вместе с несколькими другими верующими в Иерусалим и обсудить этот вопрос с апостолами и старейшинами.
И така, като се получиха немалко противоречия и спорове между тях и Павел и Варнава, братята наредиха Павел и Варнава и някои други от тях да отидат по този въпрос в Йерусалим при апостолите и презвитерите.
3 П олучив помощь от церкви, они пошли через Финикию и Самарию, рассказывая там об обращении язычников. Эта весть вызывала у всех верующих большую радость.
И те, изпратени от църквата, минаваха през Финикия и през Самария, като разказваха за обръщението на езичниците и доставяха голяма радост на всички братя.
4 В Иерусалиме они были приняты членами церкви, апостолами и старейшинами и рассказали им обо всем, что Бог совершил через них.
А като стигнаха в Йерусалим, бяха приети от църквата и от апостолите и презвитерите и разказваха всичко, което беше извършил Бог чрез тях.
5 Н о верующие, принадлежавшие к группе фарисеев, говорили, что язычников следует обрезывать и требовать от них соблюдения Закона Моисея.
Но някои от повярвалите сред фарисейската секта станаха и казаха: Нужно е да се обрязват езичниците и да им се заръча да пазят Моисеевия закон. Апостолският събор в Йерусалим
6 А постолы и старейшины собрались, чтобы рассмотреть этот вопрос.
Тогава апостолите и презвитерите се събраха да разискват този въпрос.
7 П осле долгих обсуждений Петр поднялся и сказал: – Братья, как вы знаете, прошло уже много времени с того дня, как Бог выбрал из всех нас меня возвещать слово Радостной Вести язычникам, чтобы и они уверовали.
И след много разисквания Петър стана и им каза: Братя, вие знаете, че в първите дни Бог избра между вас мене, така че езичниците чрез моите уста да чуят евангелското учение и да повярват.
8 Б ог знает сердца людей, и Он дал свидетельство того, что принимает и уверовавших язычников, даровав им Святого Духа так же, как и нам.
И сърцеведецът Бог им засвидетелства Своята милост, като даде и на тях Святия Дух, както и на нас;
9 О н не делает никакой разницы между нами и ими, потому что Он через веру очистил и их сердца!
и не направи никаква разлика между нас и тях, като очисти сърцата им чрез вяра.
10 Т ак зачем же вы испытываете Бога, возлагая на шеи учеников бремя, которое не в состоянии были нести ни наши отцы, ни мы?
Ако е тъй, сега защо изпитвате Бога, за да налагате на шията на учениците хомот, който нито бащите ни, нито ние можем да носим?
11 В едь мы верим в то, что получаем спасение по благодати Господа Иисуса так же, как и они.
Но ние вярваме, че ще се спасим чрез благодатта на Господ Исус, също както и те.
12 Т огда все затихли и стали слушать рассказ Варнавы и Павла о знамениях и чудесах, которые Бог совершил через них среди язычников.
Тогава цялото множество млъкна и слушаше Варнава и Павел да разказват какви знамения и чудеса Бог беше извършил чрез тях между езичниците.
13 К огда они закончили, Иаков сказал: – Братья, послушайте меня.
И след като те свършиха да говорят, Яков взе думата и каза: Братя, послушайте мене.
14 С имон рассказал нам о том, как Бог впервые решил составить из язычников народ для Себя.
Симон обясни как Бог най-напред посети езичниците, за да вземе измежду тях хора за Своето име.
15 Э то в полном согласии со словами пророков, где сказано:
Това е в съгласие и с думите на пророците, както е писано:
16 « Затем Я возвращусь и восстановлю павшую скинию Давида. Я восстановлю ее руины и воссоздам ее,
"След това ще се върна. И пак ще издигна падналата Давидова скиния, и ще съградя наново развалините ѝ, и ще я изправя;
17 ч тобы оставшиеся из людей и все народы, которые были названы Моим Именем, стали искать Господа. Так говорит Господь,
за да потърсят Господа останалите от човеците и всичките народи, които се наричат с името Ми,
18 К оторый объявил об этом издревле».
казва Господ, Който прави това да е известно отвека."
19 П оэтому я считаю, что мы не должны создавать трудностей для язычников, обращающихся к Богу.
Затова аз съм на мнение да не отегчаваме тези от езичниците, които се обръщат към Бога,
20 Н апротив, мы должны написать им письмо, предупредив лишь, чтобы они воздерживались от вещей, оскверненных идолами, от разврата, от мяса удушенных животных и от крови. И чтобы не делали другим того, чего себе не желают.
а да им пишем да се въздържат от оскверняване чрез идоли, чрез блудство и чрез яденето на удушени животни и кръв.
21 В едь Закон Моисея издавна возвещается в каждом городе и читается в синагогах каждую субботу. Письмо совета к братьям из язычников
Защото още от старо време по всички градове е имало такива, които са проповядвали Моисеевия закон, който се прочита всяка събота в синагогите. Решенията на събора
22 А постолы и старейшины вместе со всей церковью решили выбрать несколько человек из своей среды и послать их с Павлом и Варнавой в Антиохию. Они выбрали Иуду, которого еще называли Варсавой, и Силу. Эти двое были руководителями среди братьев.
Тогава апостолите и презвитерите с цялата църква намериха за добре да изберат помежду си мъже и да ги пратят в Антиохия с Павел и Варнава, а именно: Юда, наречен Варсава, и Сила, изтъкнати между братята.
23 С ними передали такое письмо: «Братья апостолы и старейшины братьям из язычников, находящимся в Антиохии, Сирии и Киликии. Приветствуем вас!
И им писаха по тях следното: От апостолите и по-старите братя поздрав до братята, които са от езичниците в Антиохия, Сирия и Киликия.
24 Д о нас дошли слухи о том, что некоторые люди, пришедшие от нас, привели вас в замешательство своими словами и взволновали ваши умы, но мы ничего им не поручали.
Понеже чухме, че някои, които са излезли от нас, са ви смутили с думите си и са разстроили душите ви като ви казват да се обрязвате и да пазите закона, без да са приели заповед от нас,
25 П оэтому мы с общего согласия решили выбрать из нашей среды несколько человек и послать их к вам вместе с нашими дорогими Варнавой и Павлом,
то ние, като дойдохме до единодушие, намерихме за добре да изберем мъже и да ги пратим до вас заедно с любимите ни Варнава и Павел,
26 к оторые рисковали своей жизнью ради Имени нашего Господа Иисуса Христа.
човеци, които изложиха живота си на опасност за името на нашия Господ Исус Христос.
27 М ы посылаем к вам также Иуду и Силу, чтобы они на словах подтвердили то, что мы пишем.
И така, изпращаме Юда и Сила да ви съобщят и те устно същите неща.
28 С вятой Дух и мы решили не обременять вас ничем, кроме следующих требований:
Защото се видя добре на Святия Дух и на нас да не ви налагаме никое друго бреме, освен следните необходими неща:
29 в оздерживайтесь от пищи, принесенной в жертву идолам, от крови, от мяса удушенных животных и от разврата. И не делайте другим того, чего себе не желаете. Если вы будете соблюдать это, то поступите правильно. Будьте здоровы!»
да се въздържате от ядене на идоложертвено, кръв и удушени животни, също и от блудство; от които ако се пазите, ще направите добре. Здравейте!
30 П осланные отправились и пришли в Антиохию. Там они собрали церковь и вручили письмо.
И така, изпратените слязоха в Антиохия и като събраха всички вярващи, дадоха им посланието.
31 Л юди читали его и радовались ободряющей вести.
И те, като го прочетоха, зарадваха се за успокоението, което им даваше.
32 И уда и Сила, которые сами были пророками, своими словами ободряли и воодушевляли братьев.
А Юда и Сила, които бяха и сами пророци, увещаваха братята с много думи и ги утвърдиха.
33 О ни провели там некоторое время, и братья с миром отпустили их к тем, кто их послал.
И след като престояха там известно време, братята ги оставиха с мир да се върнат при онези, които ги бяха изпратили.
34 С ила, однако же, решил остаться, а Иуда вернулся в Иерусалим.
Но Сила намери за добре да остане още там.
35 П авел и Варнава остались в Антиохии, где они с многими другими братьями учили и возвещали слово Господа. Разногласия между Павлом и Варнавой
А Павел и Варнава останаха в Антиохия и заедно с мнозина други поучаваха и проповядваха Господнето учение. Начало на второто пришествие
36 С пустя некоторое время Павел предложил Варнаве: – Давай посетим братьев во всех городах, где мы возвещали слово Господне, и посмотрим, как у них идут дела.
А след няколко дни Павел каза на Варнава: Да се върнем сега по всички градове, където сме проповядвали Господнето учение, и да нагледаме как са братята.
37 В арнава хотел взять с собой Иоанна, которого еще называли Марком,
И Варнава беше на мнение да вземат със себе си Йоан, наречен Марк;
38 н о Павел не хотел брать с собой того, кто оставил их в Памфилии и не помог исполнить порученную им работу.
а Павел не намираше за добре да вземат със себе си този, който се беше отделил от тях още от Памфилия и не отиде с тях на делото.
39 Р азногласие по этому вопросу было столь острым, что они расстались. Варнава взял Марка и отплыл на Кипр,
И така, възникна разпра помежду им, така че те се отделиха един от друг; и Варнава взе Марк и отплаваха за Кипър,
40 а Павел выбрал Силу и, будучи вверен братьями благодати Господа, отправился в путь.
а Павел си избра Сила и тръгна, препоръчан от братята на Господнята благодат.
41 П авел проходил через Сирию и Киликию, утверждая церкви.
И минаваше през Сирия и Киликия и утвърждаваше църквите.