1 Г оре мне, горе! Я словно тот, кто после сбора летних плодов, после уборки винограда, не находит ни грозди, чтобы поесть, ни инжирины ранней зрелости, которой мне хочется.

Горко ми! Защото съм като последно бране на летни плодове, като баберки след гроздобер; няма грозд за ядене, нито първозряла смокиня, каквато душата ми желае.

2 И счезли верные на земле; нет праведных среди людей. Все сидят в засаде, чтобы пролить кровь; все расставляют друг другу сети.

Благочестивият се изгуби от страната и няма нито един праведник между хората; всички те причакват за кръв, ловят всеки брат си с примка.

3 Р уки их искусны творить зло; правитель подарков требует, судья принимает взятки, и сильные волю свою диктуют – так извращают они правосудие.

Двете им ръце се простират към злото, за да го вършат прилежно; първенецът явява желанието си и съдията, срещу подарък, се съгласява, и големецът изказва нечестивата мисъл на душата си; така те заедно тъкат работата.

4 Л учший из них – что терновник, самый праведный – хуже колючей изгороди. Наступает день, который предсказывали их стражи, день когда Он придет для наказания; ныне охватит их смятение.

Най-добрият между тях е като трън, най-праведният е по-бодлив от трънен плет; денят, предсказан от пазачите ти, т. е. наказанието ти, настана; сега ще изпаднат в недоумение.

5 Н е полагайтесь на ближнего, не доверяйте другу. Даже с той, что лежит в твоих объятьях, будь осторожен в словах.

Не се доверявайте на другар, не уповавайте на близък приятел; пази вратата на устата си от лежащата в обятията ти;

6 С ын позорит отца, дочь восстает против матери, и невестка – против свекрови: врагами человека станут его домашние.

защото син презира баща, дъщеря се повдига против майка си, снаха - против свекърва си, неприятели на човека са домашните му.

7 А что до меня, я буду взирать на Господа, ждать Бога спасения моего; Бог мой меня услышит. Возрождение Израиля

Но аз ще погледна към Господа, ще чакам Бога на спасението си; Бог мой ще ме послуша.

8 Н е ликуй надо мной, неприятель! Пусть упал я – встану опять. Пусть во мраке сижу – светом будет мне Господь.

Не злорадствай заради мене, неприятелко моя; ако падна, ще стана; ако седна в тъмнина, Господ ще ми бъде светлина.

9 Я согрешил перед Ним, потому я должен нести гнев Господень, пока Он не разрешит мое дело и не оправдает меня. Он меня выведет к свету; я увижу Его праведность.

Ще нося гнева на Господа, защото съгреших пред Него, докато отсъди делото ми и извърши съд над мене, като ме изведе на светло; тогава ще видя правдата Му.

10 У видит это неприятель и бесчестьем покроется; тот, кто мне говорил: «Где Господь, твой Бог?» Я своими глазами увижу его падение топтать его будут, словно грязь на улицах.

Тогава и неприятелката ми ще я види и срам ще покрие онази, която ми каза: Къде е Господ, твоят Бог? Очите ми ще я видят; сега тя ще бъде тъпкана като калта на улиците.

11 П ридет день отстроить твои стены, расширить твои границы.

Иде ден, когато стените ти ще бъдат съградени! В същия ден постановеното ще се махне надалеч.

12 В тот день к тебе придут из Ассирии и из городов Египта, от Египта и до реки Евфрата, от моря и до моря, от горы и до горы.

В същия ден до тебе ще дойдат хора от Асирия и от египетските градове, и от Египет до Ефрат, от море до море и от планина до планина.

13 Н о земля подвергнется разорению из-за жителей и их злых дел. Молитва

При все това земята ще запустее поради жителите си, поради плода на делата им.

14 П аси Своим посохом народ Свой, отару наследия Твоего, что живет одиноко в зарослях, а вокруг плодородные пастбища. Пусть пасутся в Башане и Галааде, как в давно минувшие дни.

Паси народа Си с жезъла Си, стадото, Твоето наследство, което живее уединено в гората сред Кармил; нека пасат във Васан и Галаад, както в древните дни.

15 – Как в те дни, когда ты вышел из Египта, Я покажу тебе Свои чудеса.

Ще му покажа чудесни неща, както беше в дните на излизането ти от Египетската земя.

16 Н ароды увидят и устыдятся, при всей своей силе. Рукой они прикроют себе рот, уши их станут глухи.

Народите, като видят това, ще се засрамят за всичката си сила; ще сложат ръка на уста, ушите им ще оглушеят.

17 О ни будут лизать пыль, как змея, как ползучие твари земные. Они выйдут, дрожа, из своих крепостей, обратятся в страхе к Господу, нашему Богу, и будут Тебя бояться.

Ще лижат пръстта като змии, като земните гадини ще излизат треперещи от дупките си; ще идват със страх при Господа, нашия Бог, и ще се уплашат поради Тебе.

18 Е сть ли Бог, подобный Тебе, Кто отпускает грех и прощает беззаконие уцелевшим из наследия Твоего? Не вечно Он гневается, потому что миловать любит.

Кой е Бог като Тебе, Който прощава беззаконие и не се взира в престъплението на останалите от наследството Си? Не държи гнева Си винаги, защото Му е угодно да показва милост.

19 О н опять будет к нам милосерден; Он растопчет наши грехи и все наши беззакония бросит в морскую бездну.

Отново Той ще се смили над нас, ще стъпче беззаконията ни; и Ти ще хвърлиш всичките им грехове в морските дълбочини.

20 Т ы будешь верен Иакову и помилуешь Авраама, как Ты и клялся нашим отцам в дни минувшие.

Ще покажеш вярност към Яков и милост към Авраам, както си се клел на бащите ни в древните дни.