1 Д оброе имя лучше превосходного благовония, и день смерти лучше дня рождения.

Добро име струва повече от скъпоценно миро. И денят на смъртта - повече от деня на раждането.

2 Л учше ходить в дом плача, чем ходить в дом пира, потому что смерть – участь каждого человека, и кто жив, пусть размышляет об этом.

По-добре да отиде някой в дом, където жалеят за умрял, отколкото да отиде в дом на пируване; защото това е кончината на всеки човек и живият може да го вложи в сърцето си.

3 П ечаль лучше смеха, потому что печальное лицо полезно сердцу.

По-полезна е печалта от смеха; защото от натъжеността на лицето сърцето се развеселява.

4 С ердце мудрого в доме плача, а сердце глупого в доме веселья.

Сърцето на мъдрите е в дома, където жалеят, а сърцето на безумните е в дома на веселие.

5 Л учше внимать обличению мудреца, чем слушать песню глупцов,

По-добре е човек да слуша изобличение от мъдрия, отколкото да слуша песен от безумните;

6 п отому что смех глупцов – словно треск горящего хвороста под котлом. И это тоже суета.

защото какъвто е шумът на тръните под котела, такъв е смехът на безумния. И това е суета.

7 П ритеснение превращает мудрого человека в глупца, и взятка портит сердце.

Наистина изнудването прави мъдрия да обезумява; и подарък покварява сърцето.

8 К онец дела лучше его начала, терпение лучше гордости.

За предпочитане е свършването на работата, отколкото започването ѝ; по-добър е търпеливият, отколкото високомерният.

9 Н е спеши впадать в гнев, потому что гнев обитает в сердце глупцов.

Не бързай да се разгневиш в духа си; защото гневът почива на гърдите на безумните.

10 Н е спрашивай: «Почему прежние дни были лучше сегодняшних?» – не от мудрости задают такие вопросы.

Да не кажеш: Коя е причината, че предишните дни бяха по-добри от сегашните? Защото не питаш разумно за това.

11 М удрость – хороша, как и наследство, и приносит пользу тем, кто видит солнце.

Мъдростта е толкова ценна, колкото е наследството, даже и по-ценна е за онези, които гледат слънцето;

12 М удрость защищает так же, как и деньги, но ее превосходство в том, что она сохраняет жизнь ее владельцу.

защото не само че мъдростта е защита, както и парите са защита, но предимството на знанието е, че мъдростта запазва живота на онези, които я имат.

13 П осмотри на дела Божии: кто может выпрямить то, что Он сделал кривым?

Разгледай делото Божие; защото кой може да изправи онова, което Той е направил криво?

14 В благополучные дни будь счастлив, а в дни горестные знай: и то, и другое сотворил Бог, чтобы человек не мог постичь того, что будет после него.

Във време на благоденствие бъди весел, а във време на злополука бъди разсъдлив; защото Бог постави едното до другото, за да не може човек да открие нищо, което ще бъде след него.

15 В моей суетной жизни я видел всякое: праведника, гибнущего в своей праведности, и нечестивого, живущего долго в своем беззаконии.

Всичко това видях в суетните си дни: има праведен, който загива в правдата си, и има нечестив, който упорства в злотворството си.

16 Н е будь чересчур праведным и не выставляй себя слишком мудрым. Зачем тебе губить себя?

Не ставай прекалено праведен и не мисли себе си за много мъдър; защо да се погубиш?

17 Т акже не слишком предавайся злу и не будь глупым. Зачем тебе умирать раньше времени?

Не ставай прекалено зъл и не бъди безумен; защо да умреш преди времето си?

18 Х орошо придерживаться первого совета и не упускать из виду второго – боящийся Бога избежит всех бед.

Добре е да се придържаш към едното и да не оттегляш ръката си от другото; защото който се бои от Бога, ще се отърве и от двете.

19 М удрость делает мудреца сильнее, чем десять правителей города.

Мъдростта крепи мъдрия повече от десетина началника, които са в града.

20 Н ет праведного человека на земле, который всегда бы поступал правильно и никогда бы не грешил.

Наистина няма праведен човек на земята, който да прави добро и да не греши.

21 Н е обращай внимание на каждое сказанное слово, иначе можешь услышать, как раб твой злословит тебя.

И не обръщай внимание на всички думи, които се говорят, да не би да чуеш слугата си да те кълне;

22 Т ы знаешь в сердце своем, что часто и сам злословил других.

защото сърцето ти познава, че и ти подобно си проклинал други много пъти.

23 В се это испытал я мудростью и сказал: «Я твердо решил стать мудрым», но мудрость была так далека от меня!

Всичко това опитах чрез мъдростта. Казах: Ще бъда мъдър; но мъдростта се отдалечи от мен.

24 Д алека она и глубока, глубока – кто может постичь ее?

Онова, което е, е много далеч и твърде дълбоко; кой може да го намери?

25 И решил я понять, исследовать и изыскать мудрость и рассуждение, и убедиться, что быть нечестивым – глупо и быть нерассудительным – безумно.

Аз отново от сърце се посветих да науча, да издиря и да изследвам мъдростта и разума, и да позная, че нечестието е безумие и че глупостта е лудост.

26 И нашел я, что горше смерти та женщина, что подобна сети, чье сердце – ловушка и чьи руки – оковы. Человек, угодный Богу, избежит ее, а грешник будет ею пойман.

И намирам, че е по-горчива от смърт онази жена, чието сърце е примки и мрежи и ръцете ѝ - окови; който е добър пред Бога, ще се отърве от нея; а грешникът ще бъде хванат от нея.

27 В от, что я нашел, – сказал Екклесиаст, – слагая одно с другим, чтобы найти разумное объяснение:

Виж, това намерих, казва проповедникът, като изпитвах нещата едно по едно, за да намеря причината

28 я все искал, но не находил – я нашел лишь одного праведного мужчину среди тысячи, но ни одной праведной женщины.

(и душата ми още го изследва, но не съм го намерил); един мъж между хиляда намерих; но нито една жена между толкова жени не намерих.

29 В от, что удалось мне найти: Бог сотворил человека праведным, а люди пустились во многие помыслы.

Ето, това само намерих, че Бог направи човека праведен, но те изнамериха много измислици.