1 Д обро име струва повече от скъпоценно миро. И денят на смъртта - повече от деня на раждането.

2 П о-добре да отиде някой в дом, където жалеят за умрял, отколкото да отиде в дом на пируване; защото това е кончината на всеки човек и живият може да го вложи в сърцето си.

3 П о-полезна е печалта от смеха; защото от натъжеността на лицето сърцето се развеселява.

4 С ърцето на мъдрите е в дома, където жалеят, а сърцето на безумните е в дома на веселие.

5 П о-добре е човек да слуша изобличение от мъдрия, отколкото да слуша песен от безумните;

6 з ащото какъвто е шумът на тръните под котела, такъв е смехът на безумния. И това е суета.

7 Н аистина изнудването прави мъдрия да обезумява; и подарък покварява сърцето.

8 З а предпочитане е свършването на работата, отколкото започването ѝ; по-добър е търпеливият, отколкото високомерният.

9 Н е бързай да се разгневиш в духа си; защото гневът почива на гърдите на безумните.

10 Д а не кажеш: Коя е причината, че предишните дни бяха по-добри от сегашните? Защото не питаш разумно за това.

11 М ъдростта е толкова ценна, колкото е наследството, даже и по-ценна е за онези, които гледат слънцето;

12 з ащото не само че мъдростта е защита, както и парите са защита, но предимството на знанието е, че мъдростта запазва живота на онези, които я имат.

13 Р азгледай делото Божие; защото кой може да изправи онова, което Той е направил криво?

14 В ъв време на благоденствие бъди весел, а във време на злополука бъди разсъдлив; защото Бог постави едното до другото, за да не може човек да открие нищо, което ще бъде след него.

15 В сичко това видях в суетните си дни: има праведен, който загива в правдата си, и има нечестив, който упорства в злотворството си.

16 Н е ставай прекалено праведен и не мисли себе си за много мъдър; защо да се погубиш?

17 Н е ставай прекалено зъл и не бъди безумен; защо да умреш преди времето си?

18 Д обре е да се придържаш към едното и да не оттегляш ръката си от другото; защото който се бои от Бога, ще се отърве и от двете.

19 М ъдростта крепи мъдрия повече от десетина началника, които са в града.

20 Н аистина няма праведен човек на земята, който да прави добро и да не греши.

21 И не обръщай внимание на всички думи, които се говорят, да не би да чуеш слугата си да те кълне;

22 з ащото сърцето ти познава, че и ти подобно си проклинал други много пъти.

23 В сичко това опитах чрез мъдростта. Казах: Ще бъда мъдър; но мъдростта се отдалечи от мен.

24 О нова, което е, е много далеч и твърде дълбоко; кой може да го намери?

25 А з отново от сърце се посветих да науча, да издиря и да изследвам мъдростта и разума, и да позная, че нечестието е безумие и че глупостта е лудост.

26 И намирам, че е по-горчива от смърт онази жена, чието сърце е примки и мрежи и ръцете ѝ - окови; който е добър пред Бога, ще се отърве от нея; а грешникът ще бъде хванат от нея.

27 В иж, това намерих, казва проповедникът, като изпитвах нещата едно по едно, за да намеря причината

28 ( и душата ми още го изследва, но не съм го намерил); един мъж между хиляда намерих; но нито една жена между толкова жени не намерих.

29 Е то, това само намерих, че Бог направи човека праведен, но те изнамериха много измислици.