1 К огато остаря, Самуил постави синовете си съдии над Израел.

2 И мето на първородния му беше Йоил, а името на втория му син - Авия. Те бяха съдии във Вир-савее.

3 Н о синовете му не ходеха в неговите пътища, те се отклониха и отиваха след сребролюбието. Вземаха подкуп и извръщаха правосъдието.

4 Т огава всички Израелеви старейшини се събраха, дойдоха при Самуил в Рама и му казаха:

5 Е то, ти остаря, а синовете ти не ходят в твоите пътища. Поставѝ ни цар, който да ни съди, както е при всички народи.

6 О баче Самуил не одобри предложението им: Дай ни цар, който да ни съди. И Самуил се помоли на Господа.

7 А Господ каза на Самуил: Послушай гласа на народа за всичко, което ти казват, защото не отхвърлиха теб, а Мен отхвърлиха, за да не царувам над тях.

8 С поред всички дела, които са вършили от деня, когато съм ги извел от Египет, чак до днес, като са Ме изоставяли и са служели на други богове, така постъпват и с тебе.

9 З атова сега слушай гласа им, обаче ясно изяви пред тях и им покажи как ще постъпва царят, който ще царува над тях.

10 И така, Самуил каза всичките Господни думи на народа, който искаше цар от него.

11 К аза още: Така ще постъпва царят, който ще се възцари над вас: ще взема синовете ви и ще ги определя за колесниците си, за да му бъдат конници и за да тичат пред колесниците му.

12 И ще ги назначава за хилядници и петдесетници. Ще ги поставя да работят земята му, да жънат жътвата му и да правят военните му оръжия и прибори за колесниците му.

13 Щ е взема и дъщерите ви да варят миро, да готвят и да месят хляб.

14 Щ е взема по-добрите ви ниви, лозя и маслини и ще ги дава на слугите си.

15 Щ е взема и десятък от посевите и лозята ви и ще го дава на евнусите си и на слугите си.

16 Щ е взема слугите ви, слугините ви, по-добрите момчета и ослите ви и ще ги използва за своите работи.

17 Щ е взема десятък от стадата ви и вие ще му бъдете слуги.

18 В онзи ден ще протестирате поради царя, когото ще сте си избрали; но Господ няма да ви послуша.

19 Н ародът обаче не искаше да послуша Самуиловия глас, а каза: Не! Нека има цар над нас,

20 з а да бъдем и ние, както всички народи. Нашият цар да ни съди и да ни предвожда, и да воюва в боевете ни.

21 И Самуил, като изслуша всички думи на народа, ги повтори пред Господа.

22 А Господ отговори на Самуил: Послушай думите им и им постави цар. Тогава Самуил каза на Израелевите мъже: Идете всеки в града си.