1 А Йов отговори:

2 И днес оплакването ми е горчиво; раната ми е по-тежка от въздишането ми.

3 А х, да бих знаел къде да Го намеря! Бих отишъл до престола Му,

4 б их изложил делото си пред Него и бих напълнил устата си с доводи.

5 Б их узнал думите, които Той би ми отговорил, и бих разбрал какво щеше да ми каже.

6 Щ еше ли Той да се препира с мене с голямата Си сила? Не! Щеше само да внимава в мене.

7 Т огава би станало явно, че един праведник разисква с Него; и така аз бих се освободил завинаги от Съдията си.

8 О баче, ето, отивам напред, но Го няма, и назад, но не Го виждам;

9 н аляво, където работи, но не мога да Го видя; крие се надясно и не Го виждам.

10 З нае обаче пътя ми; когато ме изпита, ще изляза като злато.

11 К ракът ми се е държал здраво в Неговите стъпки; опазил съм пътя Му, без да се отклоня.

12 О т заповедта на устните Му не съм се оттеглил назад; съхранил съм думите на устата Му повече от нужната си храна.

13 Н о Той е на един ум и кой може да Го отклони? И каквото желае думата Му, това прави.

14 З ащото върши това, което е определено за мен; и много такива неща има в Него.

15 З атова се смущавам в присъствието Му; когато размишлявам, треперя от Него.

16 З ащото сам Бог е разслабил сърцето ми и Всемогъщият ме е смутил;

17 т ъй като не по причина на тъмнината се отсичат думите ми, нито по причина на мрака, който покрива лицето ми.