1 П ривечер дойдоха двама ангела в Содом; а Лот седеше до Содомската порта. И като ги видя, Лот стана да ги посрещне, поклони се с лице до земята и каза:

2 Е то, господари мои, свърнете, моля, в къщата на слугата си, пренощувайте и си умийте краката, и утре станете и си идете по пътя. А те отговориха: Не, на улицата ще пренощуваме.

3 Н о като настояваше много, те се отбиха при него и влязоха в къщата му; и той им направи угощение и изпече безквасни хлябове; и ядоха.

4 А преди да си легнат, те, градските мъже, Содомските жители, млади и стари, целият народ, обиколиха къщата

5 и викаха на Лот: Къде са мъжете, които дойдоха при тебе тази нощ? Изведи ни ги да ги познаем.

6 А Лот излезе при тях пред вратата, затвори вратата зад себе си и каза:

7 М оля ви се, братя мои, не правете такова нечестие.

8 В ижте сега, имам две дъщери, които не са познали мъж; тях да ви изведа вън и направете с тях, каквото ви се вижда угодно; само на тези мъже не правете нищо, понеже затова са влезли под покрива на стряхата ми.

9 Н о те извикаха: Махни се оттук. Казаха още: Той дойде тук самичък и е пришълец, а иска още и съдия да стане; ей сега на тебе ще направим по-голямо зло, отколкото на тях. И напираха силно срещу Лот и се приближиха да разбият вратата.

10 Н о мъжете посегнаха и издърпаха Лот при себе си в къщи, и затвориха вратата.

11 С ъщо и поразиха със слепота хората, които бяха пред вратата на къщата - и малък, и голям, така че не можеха да намерят вратата.

12 Т огава мъжете казаха на Лот: Имаш ли тук друг някой: зет, синове, дъщери и които и да е било други, които живеят в града, изведи ги от това място;

13 з ащото ние ще съсипем мястото, понеже се усили викът на злото им пред Господа и Той ни изпрати да го съсипем.

14 И така, Лот излезе и говорѝ на зетьовете си, които щяха да водят дъщерите му, и каза: Станете, излезте от това място, защото Господ ще съсипе града. Но на зетьовете му се видя, че той се шегува.

15 К огато се зазори, ангелите настояваха пред Лот, като казваха: Стани и вземи жена си и двете си дъщери, които са тук, за да не погинеш сред наказанието на този град.

16 Н о той се бавеше; затова мъжете хванаха за ръка него, жена му и двете му дъщери, изведоха го и го поставиха вън от града; понеже Господ го съжали.

17 И като ги изведоха вън, единият каза на Лот: Бягай за живота си; да не погледнеш назад, нито да се спреш някъде в цялата тази равнина; бягай на планината, за да не погинеш.

18 А Лот им каза: Ах, Господи, не така!

19 Е то, слугата ти придоби Твоето благоволение и с опазването на живота ми Ти правиш още по-голяма милостта, която си показал към мене; но аз не мога да побегна до планината, да не би да ме постигне злото и да умра.

20 Г ледай, моля, този град е близо, за да прибегна там; и е малък. Нека побегна там (не е ли малък град ?) и така животът ми ще се опази.

21 Т ой му каза: Ето, слушам те и за това нещо, че няма да разоря града, за който ти говорѝ.

22 Б ързай, бягай там, защото Аз не мога да сторя нищо, докато ти не стигнеш там. Затова този град бе наречен Сигор.

23 С лънцето изгряваше над земята, когато Лот влезе в Сигор.

24 Т огава Господ изля върху Содом и Гомор сяра и огън от Господа от небето.

25 Т ой съсипа тези градове и цялата равнина, всичките жители на градовете и земните растения.

26 Н о жена му на Лот, след него, погледна назад и се превърна в стълб от сол.

27 С утринта Авраам подрани на мястото, където беше стоял пред Господа;

28 и погледна към Содом и Гомор и към цялата земя на равнината, и, ето, видя, че дим, като дим от пещ, се издигаше от земята.

29 И така, когато Бог унищожаваше градовете на тази равнина, Той си спомни за Авраам и изпрати Лот изсред развалините на градовете, където живееше Лот. Произход на моавците и амонците

30 А Лот излезе от Сигор и живееше в планината, и с него двете му дъщери, понеже се боеше да остане в Сигор; затова живееше в една пещера, той и двете му дъщери.

31 Т огава по-старата каза на по-младата: Баща ни е стар и няма мъж на земята да влезе при нас, според обичая на цялата земя.

32 Е ла, да упоим баща си с вино и да преспим с него, за да запазим потомството от баща си.

33 И така, онази нощ упоиха баща си с вино; и по-старата влезе и преспа с баща си; а той не усети нито кога легна тя, нито кога излезе.

34 Н а другия ден по-старата каза на по-младата: Виж, миналата нощ аз преспах с баща си; да го упоим с вино и тази нощ и влез ти, и преспи с него, за да запазим потомството от баща си.

35 И така, и онази нощ упоиха баща си с вино и по-младата влезе, и преспа с него; а той не усети нито кога легна тя, нито кога стана.

36 Т ака и двете Лотови дъщери заченаха от баща си.

37 И по-старата роди син и го наименува Моав; той е и до днес баща на моавците.

38 П о-младата също роди син и го наименува Бен-ами; той е и до днес баща на амонците.