1 А Йов отговори:

2 Д ано само би се претеглила моята печал и злополуката ми да би се сложила срещу нея на везните!

3 П онеже сега би била по-тежка от морския пясък; затова думите ми са били необмислени.

4 З ащото стрелите на Всемогъщия са вътре в мене, чиято отрова духът ми изпива; Божиите ужаси се опълчват против мене.

5 Р еве ли дивият осел, когато има трева? Или мучи ли волът при яслите си?

6 Я де ли се блудкавото без сол? Или има ли вкус в белтъка на яйцето?

7 Д ушата ми се отвращава да ги допре; те ми станаха като омразно ястие.

8 Д ано получех това, което прося, и Бог да ми дадеше онова, за което копнея! -

9 Д а благоволеше Бог да ме погуби, да пуснеше ръката Си и ме посече!

10 Н о това ще ми бъде още утеха (Да! Ще се утвърдя сред скръб, която не ме жали.), че аз не утаих думите на Святия.

11 К аква е силата ми, за да чакам? И какъв е краят ми, за да издържа?

12 С илата ми сила каменна ли е? Или плътта ми е медна?

13 Н е изчезна ли в мене помощта ми? И не се ли отдалечи от мен избавлението?

14 Н а оскърбения трябва да се покаже съжаление от приятеля му даже ако той е изоставил страха от Всемогъщия.

15 Б ратята ми ме измамиха като поток; преминаха като течение на потоци,

16 к оито се мътят от леда и в които се топи снегът;

17 к огато се стоплят, изчезват; когато настане топлина, изгубват се от мястото си.

18 К ерваните, като следват по криволиченията им, пристигат в пустота и се губят;

19 т еманските кервани прегледваха; шевските пътници ги очакваха;

20 и злъгаха се в надеждата си; дойдоха там и се посрамиха.

21 С ега и вие сте така никакви; видяхте ужас и се уплашихте.

22 К азах ли аз: Донесете ми? Или: Дайте ми подарък от имота си?

23 И ли: Избавете ме от ръката на неприятеля? Или: Откупете ме от ръката на насилниците?

24 Н аучете ме и аз ще млъкна; и ми покажете в какво съм съгрешил.

25 К олко са силни справедливите думи! Но вашите доводи какво изобличават?

26 М ислите ли да изобличите думи, когато думите на окаян човек са като вятър?

27 Н аистина вие бихте впримчили сирачето, бихте копали яма на неприятеля си.

28 И така, сега благоволете да ме погледнете, защото ще стане явно пред вас, ако аз лъжа.

29 В ърнете се, моля; нека не става неправда. Да! Върнете се пак; отнася се до правдивостта ми.

30 И ма ли неправда в езика ми? Не може ли небцето ми да познае лошото?