1 А Йов отговори:

Iov a luat cuvîntul şi a zis:

2 Д ано само би се претеглила моята печал и злополуката ми да би се сложила срещу нея на везните!

Oh! de ar fi cu putinţă să mi se cîntărească durerea, şi să mi se pună toate nenorocirile în cumpănă,

3 П онеже сега би била по-тежка от морския пясък; затова думите ми са били необмислени.

ar fi mai grele decît nisipul mării: de aceea îmi merg cuvintele pînă la nebunie!

4 З ащото стрелите на Всемогъщия са вътре в мене, чиято отрова духът ми изпива; Божиите ужаси се опълчват против мене.

Căci săgeţile Celui Atotputernic m'au străpuns, sufletul meu le suge otrava, şi groază Domnului bagă fiori în mine!

5 Р еве ли дивият осел, когато има трева? Или мучи ли волът при яслите си?

Sbiară măgarul sălbatec cînd are verdeaţă? Mugeşte boul cînd are de mîncare?

6 Я де ли се блудкавото без сол? Или има ли вкус в белтъка на яйцето?

Poţi mînca ce -i fără gust şi fără sare? Are vreun gust albuşul unui ou?

7 Д ушата ми се отвращава да ги допре; те ми станаха като омразно ястие.

Orice lucru de care aş vrea să nu m'ating, acela -i hrana mea, fie cît de greţoasă ea!

8 Д ано получех това, което прося, и Бог да ми дадеше онова, за което копнея! -

O, de mi s'ar asculta dorinţa, şi de mi-ar împlini Dumnezeu nădejdea!

9 Д а благоволеше Бог да ме погуби, да пуснеше ръката Си и ме посече!

De ar vrea Dumnezeu să mă zdrobească, întindă-Şi mîna şi să mă prăpădească!

10 Н о това ще ми бъде още утеха (Да! Ще се утвърдя сред скръб, която не ме жали.), че аз не утаих думите на Святия.

Îmi va rămînea măcar această mîngîiere, această bucurie în durerile cu cari mă copleşeşte: că niciodată n'am călcat poruncile Celui Sfînt.

11 К аква е силата ми, за да чакам? И какъв е краят ми, за да издържа?

La ce să mai nădăjduiesc cînd nu mai pot? La ce să mai aştept, cînd sfîrşitul se ştie?

12 С илата ми сила каменна ли е? Или плътта ми е медна?

Tăria mea oare este o tărie de piatră? Trupul meu e de aramă?

13 Н е изчезна ли в мене помощта ми? И не се ли отдалечи от мен избавлението?

Nu sînt eu lipsit de ajutor, şi n'a fugit mîntuirea de mine?

14 Н а оскърбения трябва да се покаже съжаление от приятеля му даже ако той е изоставил страха от Всемогъщия.

Cel ce sufere are drept la mila prietenului, chiar dacă părăseşte frica de Cel Atot puternic.

15 Б ратята ми ме измамиха като поток; преминаха като течение на потоци,

Fraţii mei s'au arătat înşelători ca un pîrîu, ca albia pîraielor cari trec.

16 к оито се мътят от леда и в които се топи снегът;

Un sloi le turbură cursul, zăpada se îngrămădeşte pe ele;

17 к огато се стоплят, изчезват; когато настане топлина, изгубват се от мястото си.

vine arşiţa vremii şi seacă, vine căldura soarelui, şi li se usucă albia.

18 К ерваните, като следват по криволиченията им, пристигат в пустота и се губят;

Cete de călători se abat din drumul lor, se cufundă în pustie, şi pier.

19 т еманските кервани прегледваха; шевските пътници ги очакваха;

Cetele celor din Tema se uită ţintă la ele, călătorii din Seba sînt plini de nădejde cînd le văd.

20 и злъгаха се в надеждата си; дойдоха там и се посрамиха.

Dar rămîn înşelaţi în nădejdea lor, rămîn uimiţi cînd ajung la ele.

21 С ега и вие сте така никакви; видяхте ужас и се уплашихте.

Aşa sînteţi şi voi acum pentru mine. Voi îmi vedeţi necazul, şi vă îngroziţi!

22 К азах ли аз: Донесете ми? Или: Дайте ми подарък от имота си?

V'am zis eu oare:, Daţi-mi ceva, cheltuiţi din averile voastre pentru mine,

23 И ли: Избавете ме от ръката на неприятеля? Или: Откупете ме от ръката на насилниците?

scăpaţi-mă din mîna vrăjmaşului, răscumpăraţi-mă din mîna celor răi?`

24 Н аучете ме и аз ще млъкна; и ми покажете в какво съм съгрешил.

Învăţaţi-mă, şi voi tăcea; faceţi-mă să înţeleg în ce am păcătuit.

25 К олко са силни справедливите думи! Но вашите доводи какво изобличават?

O cît de înduplecătoare sînt cuvintele adevărului! Dar ce dovedesc mustrările voastre?

26 М ислите ли да изобличите думи, когато думите на окаян човек са като вятър?

Vreţi să mă mustraţi pentru tot ce am zis, şi să nu vedeţi decît vînt în cuvintele unui desnădăjduit?

27 Н аистина вие бихте впримчили сирачето, бихте копали яма на неприятеля си.

Voi năpăstuiţi pe orfan, prigoniţi pe prietenul vostru.

28 И така, сега благоволете да ме погледнете, защото ще стане явно пред вас, ако аз лъжа.

Uitaţi-vă la mine, vă rog! Doar nu voi minţi în faţă!

29 В ърнете се, моля; нека не става неправда. Да! Върнете се пак; отнася се до правдивостта ми.

Întoarceţi-vă, nu fiţi nedrepţi; întoarceţi-vă, şi mărturisiţi că sînt nevinovat!

30 И ма ли неправда в езика ми? Не може ли небцето ми да познае лошото?

Este vreo nelegiuire pe limba mea, şi nu deosebeşte gura mea ce este rău?