1 А Израелевите мъже се бяха заклели в Масфа с думите: Нито един от нас да не даде дъщеря си на вениаминец за жена.

Bărbaţii lui Israel juraseră la Miţpa, zicînd:,, Niciunul din noi să nu-şi dea fata după un Beniamit``.

2 Н ародът дойде във Ветил и остана там до вечерта пред Бога, и те плакаха горко със силен глас.

Poporul a venit la Betel, şi a stat înaintea lui Dumnezeu pînă seara. Au ridicat glasul, au vărsat multe lacrămi,

3 И казаха: Защо Господи, Боже на Израел, стана това в Израел и днес едно племе липсва от Израел?

şi au zis:,, Doamne, Dumnezeul lui Israel, pentruce s'a întîmplat aşa ceva în Israel, să lipsească astăzi o seminţie întreagă din Israel?``

4 А на следващия ден народът стана рано и издигна жертвеник на онова място, и принесе всеизгаряния и мирни жертви.

A doua zi, poporul s'a sculat disdedimineaţă; au zidit acolo un altar, şi au adus arderi de tot şi jertfe de mulţămire.

5 Т огава израелтяните казаха: Кой измежду всичките Израелеви племена не се присъедини към събранието при Господа? Защото се бяха заклели твърдо относно онзи, който не би дошъл при Господа в Масфа, като бяха казали: Непременно да бъде умъртвен.

Copiii lui Israel au zis:,, Cine dintre toate seminţiile lui Israel nu s'a suit la adunare înaintea Domnului?`` Căci făcuseră un jurămînt mare împotriva oricui nu s'ar sui la Domnul la Miţpa, şi ziseseră:,, Să fie pedepsit cu moartea.``

6 И израелтяните се разкаяха за брат си Вениамин, като казваха: Днес бе отсечено едно племе от Израел.

Copiilor lui Israel le părea rău de fratele lor Beniamin, şi ziceau:,, Astăzi a fost nimicită o seminţie din Israel.

7 К акво можем да направим за оцелелите от тях, за да имат жени, тъй като се заклехме в Господа да не им дадем жени от дъщерите си?

Cum să facem rost de neveste celor ce au rămas cu viaţă, fiindcă am jurat pe Domnul să nu le dăm fetele noastre de neveste?``

8 З атова си казаха: Кой измежду Израелевите племена не възлезе в Масфа при Господа? И, ето, от Явис Галаадски никой не беше дошъл на събранието в стана.

Ei au zis deci:,, Este cineva dintre seminţiile lui Israel care să nu se fi suit la Domnul la Miţpa?`` Şi nimeni din Iabes din Galaad nu venise în tabără, la adunare.

9 З ащото, като преброиха народа, там нямаше нито един от жителите на Явис Галаадски.

Au făcut numărătoarea poporului, şi nu era acolo nici unul din locuitorii din Iabes din Galaad.

10 З атова обществото прати там дванадесет хиляди от най-храбрите мъже със заповед: Идете и поразете жителите на Явис Галаадски с острието на меча заедно с жените и децата.

Atunci adunarea a trimes împotriva lor douăsprezece mii de ostaşi, dîndu-le porunca aceasta:,, Duceţi-vă, şi treceţi prin ascuţişul săbiei pe locuitorii din Iabes din Galaad, cu femeile şi copiii.

11 И ето какво ще направите: Избийте всеки мъж и всяка жена, която е лежала с мъж.

Iată ce să faceţi: să nimiciţi cu desăvîrşire orice bărbat şi orice femeie care a cunoscut împreunarea cu bărbat``.

12 А когато те изпълняваха заповедта, между жителите на Явис Галаадски намериха четиристотин млади девици, които не бяха познали мъж и не бяха лежали с мъж. И ги доведоха в стана в Сило, в Ханаанската земя.

Au găsit între locuitorii din Iabes din Galaad patru sute de fete fecioare, cari nu se culcaseră cu bărbat, şi le-au adus în tabără la Silo, care este în ţara Canaanului``.

13 Т огава цялото общество прати вестоносци до Вениаминовите синове, които бяха в канарата Римон, за да им прогласят мир.

Toată adunarea a trimes soli să vorbească fiilor lui Beniamin cari erau la stînca Rimon, şi să le vestească pacea.

14 И така, Вениаминовите синове незабавно се върнаха. И те им дадоха за жени девиците, които бяха оставили живи от Явис Галаадските жени; но те не бяха достатъчно.

În timpul acela Beniamiţii s'au întors şi li s'au dat de neveste acelea pe cari le lăsaseră cu viaţă din femeile din Iabes din Galaad. Dar nu erau destule.

15 И народът се смили над Вениамин, защото Господ беше направил пролом между Израелевите племена.

Poporului îi părea rău de Beniamin, căci Domnul făcuse o spărtură în seminţiile lui Israel.

16 Т огава старейшините на обществото казаха: Какво да направим за оцелелите, за да имат жени, тъй като Вениаминовите жени са изтребени?

Bătrînii adunării au zis:,, Cum să facem rost de neveste pentru cei rămaşi, căci femeile lui Beniamin au fost nimicite?``

17 И решиха: Наследство е потребно за оцелелите от Вениамин, за да не изчезне това племе от Израел.

Şi au zis:,, Cei ce au mai rămas din Beniamin, să-şi păstreze moştenirea, ca să nu se şteargă o seminţie din Israel.

18 Н ие пък не можем да им дадем жени от дъщерите си, защото израелтяните се заклеха: Проклет, който даде жена на Вениамин.

Dar noi nu putem să dăm pe fetele noastre după ei, căci copiii lui Israel au jurat, zicînd:,, Blestemat să fie cine va da o nevastă unui Beniamit!``

19 З атова, тъй като всяка година става празник на Господа в Сило, който се намира на север от Ветил, на изток от пътя, който отива от Ветил в Сихем, и на юг от Левона,

Şi au zis:,, Iată, în fiecare an este o sărbătoare a Domnului la Silo, care este la miază noapte de Betel, la răsăritul drumului care suie din Betel la Sihem, şi la miază-zi de Lebona.``

20 з аповядаха на Вениаминовите синове следното: Идете, скрийте се в лозята

Apoi au dat următoarea poruncă fiilor lui Beniamin:,, Duceţi-vă şi staţi la pîndă în vii.

21 и гледайте внимателно. Ако силоенските дъщери излязат да играят хоро, тогава изскочете от лозята и си грабнете всеки за себе си жена от силоенските дъщери, и се приберете във Вениаминовата земя.

Uitaţi-vă, şi cînd veţi vedea pe fetele din Silo ieşind să joace, să ieşiţi din vii, să vă luaţi fiecare cîte o nevastă din fetele din Silo, şi să vă duceţi în ţara lui Beniamin.

22 А когато бащите им или братята им дойдат при нас, за да се оплачат, ние ще им кажем: Бъдете благосклонни към тях заради нас, понеже в битката ние не запазихме жена за всеки. А сега не вие сте им ги дали, за да се смятате за виновни.

Dacă părinţii sau fraţii lor vor veni să se plîngă la noi, le vom spune:,, Daţi-ni-le nouă, căci n'am luat cîte o nevastă de fiecare în război. Nu voi li le-aţi dat: numai atunci, aţi fi vinovaţi.

23 И Вениаминовите синове направиха така и според броя си взеха жени от играещите хоро. После си тръгнаха и се върнаха в пределите си, и съградиха отново градовете си, и живееха в тях.

Fiii lui Beniamin au făcut aşa: şi-au luat neveste, după numărul lor, dintre jucătoarele pe cari le-au răpit; apoi au plecat şi s'au întors în moştenirea lor; au zidit iarăş, cetăţile, şi au locuit acolo.

24 Т огава израелтяните си тръгнаха оттам, всеки в племето си и в рода си, и излязоха оттам, и всеки се прибра в пределите си.

Şi în acelaş timp copiii lui Israel au plecat de acolo fiecare în seminţia lui şi în familia lui, şi s'a întors fiecare în moştenirea lui.

25 В онези дни в Израел нямаше цар. Всеки правеше каквото му се виждаше за добре.

Pe vremea aceea, nu era împărat în Israel, fiecare făcea ce -i plăcea