1 Н аистина има рудник за сребро и място, където злато се плави.

Argintul are o mină de unde se scoate, şi aurul are un loc de unde este scos ca să fie curăţit.

2 Ж елязото се взима от земята и медта се лее от камъка.

Ferul se scoate din pămînt, şi piatra se topeşte ca să dea arama.

3 Ч овекът слага край на тъмнината и издирва до най-далечните места камъните в тъмнината и в мрачната сянка.

Omul pune capăt întunerecului, cercetează, pînă în ţinuturile cele mai adînci, pietrele ascunse în negura şi în umbra morţii.

4 Д алеч от човешко жилище, където крака не стъпват, той си отваря рудник; окачени далеч от хората, рудничарите се люлеят.

Sapă o fîntînă departe de locurile locuite; picioarele nu -i mai sînt de ajutor, stă atîrnat şi se clatină, departe de locuinţele omeneşti.

5 К олкото до земята, от нея произлиза хлябът! И под нея се разравя като че ли с огън.

Pămîntul, de unde iese pînea, este răscolit în lăuntrul lui ca de foc,

6 К амъните ѝ са място на сапфир и златна пръст има в нея.

pietrele lui cuprind safir, şi în el se găseşte pulbere de aur.

7 Х ищна птица не знае този път и око на сокол не го е видяло.

Pasărea de pradă nu -i cunoaşte cărarea. Ochiul vulturului n'a zărit -o,

8 Г орделивите зверове не са стъпвали по него; лъв не е минавал през него.

cele mai trufaşe dobitoace n'au călcat pe ea, şi leul n'a trecut niciodată pe ea.

9 Ч овекът простира ръката си върху канарите, преобръща планините из корен.

Omul îşi pune mîna pe stînca de cremene, şi răstoarnă munţii din rădăcină.

10 Р азсича проломи между скалите; и окото му открива всичко, което е скъпоценно,

Sapă şanţuri în stînci, şi ochiul lui priveşte tot ce este de preţ în ele.

11 и ограничава капенето на водите; и скритото изважда на бял свят.

Opreşte curgerea apelor, şi scoate la lumină ce este ascuns.

12 Н о мъдростта - къде ще се намери? И къде е мястото на разума?

Dar înţelepciunea unde se găseşte? Unde este locuinţa priceperii?

13 Ч овекът не познава цената ѝ; и тя не се намира в земята на живите.

Omul nu -i cunoaşte preţul, ea nu se găseşte în pămîntul celor vii.

14 Б ездната казва: Не е в мен; и морето казва: Не е у мене.

Adîncul zice:, Nu este în mine`, şi marea zice:, Nu este la mine.`;

15 Н е може да се придобие със злато; и сребро не може да се претегли в замяна с нея.

Ea nu se dă în schimbul aurului curat, nu se cumpără cîntărindu-se cu argint;

16 Н е може се оцени с офирско злато, със скъпоценен оникс и сапфир.

nu se cîntăreşte pe aurul din Ofir, nici pe onixul cel scump, nici pe safir.

17 З лато и кристал не могат се сравни с нея, нито може да се размени с вещи от най-чисто злато.

Nu se poate asemăna cu aurul, nici cu diamantul, nu se poate schimba cu un vas de aur ales.

18 Н яма да се спомене корал или кристал за покупката ѝ, защото цената на мъдростта е по-висока от скъпоценните камъни.

Mărgeanul şi cristalul nu sînt nimic pe lîngă ea: înţelepciunea preţuieşte mai mult decît mărgăritarele.

19 Т опаз етиопски няма да се сравни с нея; няма да се оцени тя с чисто злато.

Topazul din Etiopia nu este ca ea, şi aurul curat nu se cumpăneşte cu ea.

20 И така, откъде идва мъдростта? И къде е мястото на разума? -

De unde vine atunci înţelepciunea? Unde este locuinţa priceperii?

21 П онеже е скрита от очите на всички живи същества и утаена от въздушните птици.

Este ascunsă de ochii tuturor celor vii, este ascunsă de păsările cerului.

22 Г ибелта и смъртта казват: С ушите си чухме слух за нея.

Adîncul şi moartea zic:, Noi am auzit vorbindu-se de ea.`

23 Б ог разбира пътя ѝ и Той знае мястото ѝ;

Dumnezeu îi ştie drumul, El îi cunoaşte locuinţa.

24 п онеже Той гледа до земните краища и вижда под цялото небе,

Căci El vede pînă la marginile pămîntului, zăreşte totul subt ceruri.

25 з а да претегля тежестта на ветровете и да измерва водите с мярка.

Cînd a rînduit greutatea vîntului, şi cînd a hotărît măsura apelor,

26 К огато направи закон за дъжда и път за светкавицата на гърма,

cînd a dat legi ploii, şi cînd a însemnat drumul fulgerului şi tunetului,

27 т огава Той я видя и изяви; утвърди я, да! И я изследва;

atunci a văzut înţelepciunea şi a arătat -o, i -a pus temeliile şi a pus -o la încercare.

28 и каза на човека: Ето, страх от Господа - това е мъдрост; и отдалечаване от злото - това е разум.

Apoi a zis omului:, Iată, frica de Domnul, aceasta este înţelepciunea; depărtarea de rău, este pricepere.`