1 B ărbaţii lui Israel juraseră la Miţpa, zicînd:,, Niciunul din noi să nu-şi dea fata după un Beniamit``.

А Израелевите мъже се бяха заклели в Масфа с думите: Нито един от нас да не даде дъщеря си на вениаминец за жена.

2 P oporul a venit la Betel, şi a stat înaintea lui Dumnezeu pînă seara. Au ridicat glasul, au vărsat multe lacrămi,

Народът дойде във Ветил и остана там до вечерта пред Бога, и те плакаха горко със силен глас.

3 ş i au zis:,, Doamne, Dumnezeul lui Israel, pentruce s'a întîmplat aşa ceva în Israel, să lipsească astăzi o seminţie întreagă din Israel?``

И казаха: Защо Господи, Боже на Израел, стана това в Израел и днес едно племе липсва от Израел?

4 A doua zi, poporul s'a sculat disdedimineaţă; au zidit acolo un altar, şi au adus arderi de tot şi jertfe de mulţămire.

А на следващия ден народът стана рано и издигна жертвеник на онова място, и принесе всеизгаряния и мирни жертви.

5 C opiii lui Israel au zis:,, Cine dintre toate seminţiile lui Israel nu s'a suit la adunare înaintea Domnului?`` Căci făcuseră un jurămînt mare împotriva oricui nu s'ar sui la Domnul la Miţpa, şi ziseseră:,, Să fie pedepsit cu moartea.``

Тогава израелтяните казаха: Кой измежду всичките Израелеви племена не се присъедини към събранието при Господа? Защото се бяха заклели твърдо относно онзи, който не би дошъл при Господа в Масфа, като бяха казали: Непременно да бъде умъртвен.

6 C opiilor lui Israel le părea rău de fratele lor Beniamin, şi ziceau:,, Astăzi a fost nimicită o seminţie din Israel.

И израелтяните се разкаяха за брат си Вениамин, като казваха: Днес бе отсечено едно племе от Израел.

7 C um să facem rost de neveste celor ce au rămas cu viaţă, fiindcă am jurat pe Domnul să nu le dăm fetele noastre de neveste?``

Какво можем да направим за оцелелите от тях, за да имат жени, тъй като се заклехме в Господа да не им дадем жени от дъщерите си?

8 E i au zis deci:,, Este cineva dintre seminţiile lui Israel care să nu se fi suit la Domnul la Miţpa?`` Şi nimeni din Iabes din Galaad nu venise în tabără, la adunare.

Затова си казаха: Кой измежду Израелевите племена не възлезе в Масфа при Господа? И, ето, от Явис Галаадски никой не беше дошъл на събранието в стана.

9 A u făcut numărătoarea poporului, şi nu era acolo nici unul din locuitorii din Iabes din Galaad.

Защото, като преброиха народа, там нямаше нито един от жителите на Явис Галаадски.

10 A tunci adunarea a trimes împotriva lor douăsprezece mii de ostaşi, dîndu-le porunca aceasta:,, Duceţi-vă, şi treceţi prin ascuţişul săbiei pe locuitorii din Iabes din Galaad, cu femeile şi copiii.

Затова обществото прати там дванадесет хиляди от най-храбрите мъже със заповед: Идете и поразете жителите на Явис Галаадски с острието на меча заедно с жените и децата.

11 I ată ce să faceţi: să nimiciţi cu desăvîrşire orice bărbat şi orice femeie care a cunoscut împreunarea cu bărbat``.

И ето какво ще направите: Избийте всеки мъж и всяка жена, която е лежала с мъж.

12 A u găsit între locuitorii din Iabes din Galaad patru sute de fete fecioare, cari nu se culcaseră cu bărbat, şi le-au adus în tabără la Silo, care este în ţara Canaanului``.

А когато те изпълняваха заповедта, между жителите на Явис Галаадски намериха четиристотин млади девици, които не бяха познали мъж и не бяха лежали с мъж. И ги доведоха в стана в Сило, в Ханаанската земя.

13 T oată adunarea a trimes soli să vorbească fiilor lui Beniamin cari erau la stînca Rimon, şi să le vestească pacea.

Тогава цялото общество прати вестоносци до Вениаминовите синове, които бяха в канарата Римон, за да им прогласят мир.

14 Î n timpul acela Beniamiţii s'au întors şi li s'au dat de neveste acelea pe cari le lăsaseră cu viaţă din femeile din Iabes din Galaad. Dar nu erau destule.

И така, Вениаминовите синове незабавно се върнаха. И те им дадоха за жени девиците, които бяха оставили живи от Явис Галаадските жени; но те не бяха достатъчно.

15 P oporului îi părea rău de Beniamin, căci Domnul făcuse o spărtură în seminţiile lui Israel.

И народът се смили над Вениамин, защото Господ беше направил пролом между Израелевите племена.

16 B ătrînii adunării au zis:,, Cum să facem rost de neveste pentru cei rămaşi, căci femeile lui Beniamin au fost nimicite?``

Тогава старейшините на обществото казаха: Какво да направим за оцелелите, за да имат жени, тъй като Вениаминовите жени са изтребени?

17 Ş i au zis:,, Cei ce au mai rămas din Beniamin, să-şi păstreze moştenirea, ca să nu se şteargă o seminţie din Israel.

И решиха: Наследство е потребно за оцелелите от Вениамин, за да не изчезне това племе от Израел.

18 D ar noi nu putem să dăm pe fetele noastre după ei, căci copiii lui Israel au jurat, zicînd:,, Blestemat să fie cine va da o nevastă unui Beniamit!``

Ние пък не можем да им дадем жени от дъщерите си, защото израелтяните се заклеха: Проклет, който даде жена на Вениамин.

19 Ş i au zis:,, Iată, în fiecare an este o sărbătoare a Domnului la Silo, care este la miază noapte de Betel, la răsăritul drumului care suie din Betel la Sihem, şi la miază-zi de Lebona.``

Затова, тъй като всяка година става празник на Господа в Сило, който се намира на север от Ветил, на изток от пътя, който отива от Ветил в Сихем, и на юг от Левона,

20 A poi au dat următoarea poruncă fiilor lui Beniamin:,, Duceţi-vă şi staţi la pîndă în vii.

заповядаха на Вениаминовите синове следното: Идете, скрийте се в лозята

21 U itaţi-vă, şi cînd veţi vedea pe fetele din Silo ieşind să joace, să ieşiţi din vii, să vă luaţi fiecare cîte o nevastă din fetele din Silo, şi să vă duceţi în ţara lui Beniamin.

и гледайте внимателно. Ако силоенските дъщери излязат да играят хоро, тогава изскочете от лозята и си грабнете всеки за себе си жена от силоенските дъщери, и се приберете във Вениаминовата земя.

22 D acă părinţii sau fraţii lor vor veni să se plîngă la noi, le vom spune:,, Daţi-ni-le nouă, căci n'am luat cîte o nevastă de fiecare în război. Nu voi li le-aţi dat: numai atunci, aţi fi vinovaţi.

А когато бащите им или братята им дойдат при нас, за да се оплачат, ние ще им кажем: Бъдете благосклонни към тях заради нас, понеже в битката ние не запазихме жена за всеки. А сега не вие сте им ги дали, за да се смятате за виновни.

23 F iii lui Beniamin au făcut aşa: şi-au luat neveste, după numărul lor, dintre jucătoarele pe cari le-au răpit; apoi au plecat şi s'au întors în moştenirea lor; au zidit iarăş, cetăţile, şi au locuit acolo.

И Вениаминовите синове направиха така и според броя си взеха жени от играещите хоро. После си тръгнаха и се върнаха в пределите си, и съградиха отново градовете си, и живееха в тях.

24 Ş i în acelaş timp copiii lui Israel au plecat de acolo fiecare în seminţia lui şi în familia lui, şi s'a întors fiecare în moştenirea lui.

Тогава израелтяните си тръгнаха оттам, всеки в племето си и в рода си, и излязоха оттам, и всеки се прибра в пределите си.

25 P e vremea aceea, nu era împărat în Israel, fiecare făcea ce -i plăcea

В онези дни в Израел нямаше цар. Всеки правеше каквото му се виждаше за добре.