1 Î n al nouălea an al domniei lui Zedechia, în a zecea zi a lunii a zecea, Nebucadneţar, împăratul Babilonului, a venit cu toată oştirea lui împotriva Ierusalimului; a tăbărît înaintea lui, şi a ridicat întărituri de jur împrejur.

И така, в деветата година на Седекиевото царуване, в десетия месец, на десетия ден от месеца, вавилонският цар Навуходоносор дойде, той и цялата му войска, против Йерусалим и като разположи стана си против него, издигнаха укрепления около него;

2 C etatea a fost împresurată pînă la al unsprezecelea an al împăratului Zedechia.

и градът беше обсаждан до единадесетата година на цар Седекия.

3 Î n ziua a noua a lunii a patra, era mare foamete în cetate, şi nu era pîne pentru poporul ţării.

А на деветия ден от четвъртия месец, когато гладът се усили в града, така че нямаше хляб за народа на мястото,

4 A tunci s'a făcut o spărtură în cetate; şi toţi oamenii de război au fugit noaptea, pe drumul porţii dintre cele două ziduri de lîngă grădina împăratului, pe cînd Haldeii înconjurau cetatea. Fugarii au apucat pe drumul care duce în cîmpie.

в градската стена се отвори пролом, поради което всички военни мъже побегнаха през пътя на портата, която е между двете стени, при царската градина (а халдейците бяха близо около града), и царят отиде по пътя за полето.

5 D ar oştirea Haldeilor a urmărit pe împărat, şi l -a ajuns în cîmpiile Ierihonului, şi toată oştirea lui s'a risipit dela el.

А халдейската войска преследва̀ царя и го настигна в йерихонските полета; и цялата му войска се разбяга от него.

6 A u prins pe împărat, şi l-au suit la împăratul Babilonului la Ribla; şi s'a rostit o hotărîre împotriva lui.

Хванаха царя и го въведоха при вавилонския цар в Ривла; и издадоха присъда против него, именно,

7 F iii lui Zedechia au fost junghiaţi în faţa lui; apoi lui Zedechia i-au scos ochii, l-au legat cu lanţuri de aramă, şi l-au dus la Babilon.

заклаха синовете на Седекия пред очите му, избодоха му очите и като го оковаха, го отведоха във Вавилон. Падането на Йерусалим и разрушаването на храма

8 Î n ziua a şaptea a lunii a cincea, -era în anul al nouăsprezecelea al domniei lui Nebucadneţar, împăratul Babilonului, -a venit Nebuzaradan, căpetenia străjerilor, slujitorul împăratului Babilonului, şi a intrat în Ierusalim.

А в петия месец, на седмия ден от месеца, в дванадесетата година на вавилонския цар Навуходоносор в Йерусалим дойде началникът на телохранителите Навузардан, служител на вавилонския цар,

9 A ars Casa Domnului, casa împăratului, şi toate casele Ierusalimului; a pus foc tuturor caselor cari aveau vreo însemnătate oarecare.

и изгори Господния дом и царския дворец; дори всичките къщи в Йерусалим, т. е. всяка голяма къща, изгори с огън.

10 T oată oştirea Haldeilor, care era cu căpetenia străjerilor, a dărîmat zidurile dimprejurul Ierusalimului.

И цялата халдейска войска, която беше с началника на телохранителите, събори стените около Йерусалим.

11 N ebuzaradan, căpetenia străjerilor, a luat robi pe ceice mai rămăseseră în cetate din popor, pe cei ce fugiseră la împăratul Babilonului, şi pe cealaltă mulţime.

Тогава началникът на телохранителите Навузардан отведе в плен останалите от народа, които бяха оцелели в града, и бежанците, които забегнаха при вавилонския цар, както и останалото множество.

12 Î nsă căpetenia străjerilor a lăsat ca vieri şi lucrători de pămînt cîţiva din cei mai săraci din ţară.

Обаче началникът на телохранителите остави някои от по-бедните в земята за лозари и земеделци.

13 H aldeii au sfărîmat stîlpii de aramă din Casa Domnului, temeliile, marea de aramă care era în Casa Domnului, şi au dus arama în Babilon.

А медните стълбове, които бяха в Господния дом, и подножията и медното море, които бяха в Господния дом, халдейците изпочупиха и пренесоха медта им във Вавилон;

14 A u luat cenuşarele, lopeţile, mucările, ceştile şi toate uneltele de aramă cu cari se făcea slujba.

отнесоха и котлите, лопатите, щипците, тамянниците и всички медни прибори, с които се извършваше службата.

15 C ăpetenia străjerilor a mai luat şi tigăile pentru cărbuni şi lighenele, tot ce era de aur şi tot ce era de argint.

Началникът на телохранителите отнесе и кадилниците, и тасовете - каквото беше златно - като злато, и каквото сребърно - като сребро.

16 C ei doi stîlpi, marea, şi temeliile, pe cari le făcuse Solomon pentru Casa Domnului, toate uneltele acestea de aramă aveau o greutate necunoscută.

Колкото до двата стълба, едното море и подножията, които Соломон беше направил за Господния дом, медта на всички тези вещи превишаваше всяко тегло;

17 Î nălţimea unui stîlp era de optsprezece coţi, şi deasupra avea un coperiş de aramă, a cărui înălţime era de trei coţi; împrejurul coperişului era o împletitură în chip de reţea şi rodii, toate de aramă; tot aşa avea şi al doilea stîlp cu împletitura în chip de reţea.

височината на единия стълб беше осемнадесет лакътя; върху него имаше меден капител, чиято височината беше три лакътя; а върху капитела наоколо имаше мрежа и нарове, всичките медни. Подобни на тези бяха размерите и на втория стълб с мрежата.

18 C ăpetenia străjerilor a luat pe marele preot Seraia, pe Ţefania, al doilea preot, şi pe cei trei păzitori ai pragului.

Началникът на телохранителите взе и първосвещеника Сарайя, и втория свещеник Софония, и тримата вратари;

19 Ş i din cetate a luat un dregător care avea supt porunca lui pe oamenii de război, cinci oameni cari făceau parte din sfetnicii împăratului şi cari au fost găsiţi în cetate, pe logofătul căpeteniei oştirii, însărcinat să scrie la oaste pe poporul ţării, şi şasezeci de oameni din poporul ţării, cari se aflau în cetate.

а от града взе един евнух, който беше надзирател на военните мъже, и петима мъже, които имаха достъп при царя, които бяха намерени в града, и секретаря на военачалника, който събираше войски от народа на земята, и шестдесет мъже от народа на земята, които се намираха в града.

20 N ebuzaradan, căpetenia străjerilor, i -a luat, şi i -a dus la împăratul Babilonului la Ribla.

И като ги взе, началникът на телохранителите Навузардан ги заведе при вавилонския цар в Ривла.

21 Î mpăratul Babilonului i -a lovit şi i -a omorît la Ribla, în ţara Hamatului. Ghedalia, dregător; uciderea lui.

Вавилонският цар ги уби в Ривла, в земята Емат. Така юдеите бяха закарани в плен от земята си.

22 Ş i Nebucadneţar, împăratul Babilonului, a pus pe poporul care mai rămăsese, şi pe care -l lăsase în ţara lui Iuda, supt porunca lui Ghedalia, fiul lui Ahicam, fiul lui Şafan.

А колкото до народа, който остана в Юдейската земя, който вавилонският цар Навуходоносор беше оставил, над него той постави за управител Годолия, син на Ахикам, Сафановия син.

23 C înd au auzit toate căpeteniile oştilor, ei şi oamenii lor, că împăratul Babilonului a pus dregător pe Ghedalia, s'au dus la Ghedalia la Miţpa, şi anume: Ismael, fiul lui Netania, Iohanan, fiul lui Careab, Seraia, fiul lui Tanhumet, din Netofa, şi Iaazania, fiul lui Maacatitul, ei şi oamenii lor.

А когато всички военачалници, те и войниците им, чуха, че вавилонският цар поставил за управител Годолия, дойдоха при Годолия в Масфа, а именно: Исмаил, син на Натания, Йонан, син на Кария, Сарайя, син на нетофатеца Танумет, и Яазания, син на един маахатец, те и войниците им.

24 G hedalia le -a jurat, lor şi oamenilor lor, şi le -a zis:,, Să nu vă temeţi de nimic din partea slujitorilor Haldeilor; rămîneţi în ţară, slujiţi împăratului Babilonului, şi veţi duce -o bine.``

И Годолия се закле на тях и на мъжете им: Не бойте се от слугите на халдейците; заселете се в земята и работете на вавилонския цар, и ще ви бъде добре.

25 D ar în luna a şaptea, Ismael, fiul lui Netania, fiul lui Elişama, din neamul împărătesc, a venit, însoţit de zece oameni, şi au lovit de moarte pe Ghedalia, ca şi pe Iudeii şi Haldeii cari erau cu el la Miţpa.

Но в седмия месец Исмаил, син на Натания, Елисамовия син, от царския род, дойде заедно с десетина мъже и поразиха Годолия (така че умря) и юдеите, и халдейците, които бяха с него в Масфа.

26 A tunci tot poporul, dela cel mai mic pînă la cel mai mare, şi căpeteniile oştilor, s'au sculat şi au plecat în Egipt, pentru că le era frică de Haldei.

Тогава целият народ, от малък до голям, и военачалниците станаха и отидоха в Египет; защото се уплашиха от халдейците.

27 Î n al treizeci şi şaptelea an al robiei lui Ioiachin, împăratul lui Iuda, în a douăzeci şi şaptea zi a lunii a douăsprezecea, Evil-Merodac, împăratul Babilonului, în cel dintîi an al domniei lui, a înălţat capul lui Ioiachin, împăratul lui Iuda, şi l -a scos din temniţă,

А в тридесет и седмата година от пленяването на Юдейския цар Йоахин, в дванадесетия месец, на двадесет и седмия ден от месеца, вавилонският цар Евил-меродах, в годината на възцаряването си, освободи от тъмницата Юдейския цар Йоахин;

28 i -a vorbit cu bunătate, şi a pus scaunul lui de domnie mai pesus de scaunul de domnie al împăraţilor cari erau cu el la Babilon.

разговаря любезно с него и постави неговия престол по-горе от престола на царете, които бяха с него във Вавилон,

29 I -a schimbat hainele de temniţă, şi Ioiachin a mîncat totdeauna la masa lui, în tot timpul vieţii lui.

и замени тъмничните му дрехи; и Йоахин се хранеше винаги пред него, през всички дни на живота си.

30 Î mpăratul i -a îngrijit necurmat de hrana de toate zilele, în tot timpul vieţii lui

А колкото до храната му, от царя му бе давана постоянна храна, ежедневен дял, през всички дни на живота му.