1 A bimelec, fiul lui Ierubaal, s'a dus la Sihem la fraţii mamei lui, şi iată cum le -a vorbit atît lor cît şi la toată familia casei tatălui mamei sale:

След това Авимелех, Йеровааловият син, отиде в Сихем при братята на майка си и каза на тях и на цялото семейство от рода на майка си:

2 S puneţi, vă rog, în auzul tuturor locuitorilor din Sihem:, Este mai bine pentru voi ca şaptezeci de oameni, toţi fii ai lui Ierubaal, să stăpînească peste voi, sau un singur om să stăpînească peste voi?` Şi aduceţi-vă aminte că eu sînt os din oasele voastre şi carne din carnea voastră.``

Кажете на всеослушание пред всички сихемски мъже: Кое е по-добре за вас, да владеят над вас всички Йероваалови синове, седемдесет мъже, или да владее над вас един мъж? Помнете също, че съм ваша кост и ваша плът.

3 F raţii mamei lui au spus toate cuvintele acestea pentru el în auzul tuturor locuitorilor din Sihem, şi inima lor s'a plecat spre Abimelec; căci îşi ziceau:,, El este frate cu noi.``

И така, братята на майка му казаха всички тези думи за него на всеослушание, пред всички сихемски мъже; и те бяха склонни да следват Авимелех, защото си казаха: Той ни е брат.

4 I -au dat şaptezeci de sicli de argint, pe cari i-au ridicat din casa lui Baal-Berit. Abimelec a cumpărat cu ei pe nişte oameni fără căpătîi şi neastîmpăraţi, cari au mers după el.

И му дадоха седемдесет сребърници от капището на Ваалверит. С тях Авимелех нае безделници и скитници, които го последваха.

5 A venit în casa tatălui său la Ofra, şi a ucis pe fraţii săi, fiii lui Ierubaal, şaptezeci de oameni, pe aceeaş peatră. N'a scăpat decît Iotam, cel mai tînăr fiu al lui Ierubaal, căci se ascunsese.

И като отиде в бащиния си дом в Офра, изкла върху един камък братята си, Йеровааловите синове, седемдесет души. Само най-младият Йероваалов син, Йотам, оцеля, защото се скри.

6 T oţi locuitorii din Sihem şi toată casa lui Milo s'au strîns la olaltă, şi au venit de au făcut împărat pe Abimelec, lîngă stejarul sădit în Sihem.

Тогава всички сихемски мъже и целият дом на Мило се събраха и поставиха Авимелех за цар, близо до дъба при стълба, който беше в Сихем.

7 I otam a aflat despre lucrul acesta. S'a dus şi s'a aşezat pe vîrful muntelui Garizim, şi iată ce le -a strigat el cu glas tare:,, Ascultaţi-mă, locuitorii Sihemului, şi Dumnezeu să vă asculte!

А когато съобщиха за това на Йотам, той отиде и застана на върха на хълма Гаризин и извика силно: Послушайте ме, сихемски мъже, за да ви послуша и Бог.

8 C opacii au plecat să ungă un împărat şi să -l pună în fruntea lor. Ei au zis măslinului:,Împărăţeşte peste noi!`

Веднъж дърветата отишли да помажат цар, който да владее над тях, и предложили на маслината: Царувай над нас.

9 D ar măslinul le -a răspuns:, Să-mi părăsesc eu untdelemnul meu, care îmi aduce laude din partea lui Dumnezeu şi a oamenilor, ca să mă duc să domnesc peste copaci?`

Но маслината им отговорила: Да оставя ли маслото си, чрез което отдавам почит на Бога и на човека, за да отида да се развявам над дърветата?

10 Ş i copacii au zis smochinului:, Vino, tu, de împărăţeşte peste noi!`

Тогава дърветата казали на смокинята: Ела ти и царувай над нас.

11 D ar smochinul le -a răspuns:, Să-mi părăsesc eu dulceaţa mea şi rodul meu cel minunat, ca să mă duc să domnesc peste copaci?`

Но смокинята им отговорила: Да оставя ли сладостта си и хубавия си плод, за да ида да се развявам над дърветата?

12 Ş i copacii au zis viţei:, Vino, tu, şi domneşte peste noi.`

После дърветата се обърнали към лозата: Ела ти и царувай над нас.

13 D ar viţa le -a răspuns:, Să-mi părăsesc eu vinul, care înveseleşte pe Dumnezeu şi pe oameni, ca să mă duc să domnesc peste copaci?`

Но лозата им отговорила: Да оставя ли виното, което весели Бога и хората, за да ида да се развявам над дърветата?

14 A tunci toţi copacii au zis spinului:, Vino, tu, şi împărăţeşte peste noi.`

После всички дървета казали на тръна: Ела ти и царувай над нас.

15 Ş i spinul a răspuns copacilor:, Dacă în adevăr vreţi să mă ungeţi ca împărat al vostru, veniţi şi adăpostiţi-vă subt umbra mea; altfel, să iasă un foc din spin, şi să mistuie cedrii Libanului.`

А трънът отвърнал на дърветата: Ако наистина ме помазвате за цар над вас, елате, подслонете се под сянката ми; ако ли не, нека излезе огън от тръна и изгори ливанските кедри.

16 A cum, oare cu adevărat şi cu toată curăţia aţi lucrat voi, făcînd împărat pe Abimelec? Aţi arătat voi bunăvoinţă faţă de Ierubaal şi de casa lui? V'aţi purtat voi oare cu el potrivit cu slujba pe care v'a făcut -o? -

И така, праведно и справедливо ли постъпихте, като направихте Авимелех цар? Добре ли се отнесохте към Йероваал и към дома му така, както би съответствало на доброто, което той направи?

17 C ăci tatăl meu s'a luptat pentru voi; şi -a pus viaţa în primejdie, şi v'a izbăvit din mîna lui Madian;

Защото баща ми воюва за вас, изложи на опасност живота си и ви избави от ръката на Мадиам.

18 ş i voi v'aţi ridicat împotriva casei tatălui meu, i-aţi ucis fiii, şaptezeci de oameni, pe aceeaş piatră, şi aţi făcut împărat peste locuitorii din Sihem pe Abimelec, fiul roabei lui, pentrucă este fratele vostru. -

А днес вие въстанахте против бащиния ми дом, изклахте върху един камък синовете му, седемдесет мъже, и поставихте Авимелех, син на слугинята му, за цар на мъжете на Сихем само защото ви е брат.

19 D acă în adevăr şi cu toată curăţia v'aţi purtat voi astăzi faţă de Ierubaal şi casa lui, bine! Abimelec să fie bucuria voastră, şi voi să fiţi bucuria lui!

Затова, ако днес постъпихте праведно и справедливо с Йероваал и дома му, то радвайте се на Авимелех и нека се радва и той на вас!

20 D acă nu, să iasă un foc din Abimelec, şi să mistuie pe locuitorii din Sihem şi casa lui Milo; şi un foc să iasă din locuitorii Sihemului şi din casa lui Milo, şi să mistuie pe Abimelec!``

Но ако не сте, нека излезе огън от Авимелех и да изгори сихемските мъже и дома на Мило; и нека излезе огън от сихемските мъже и от дома на Мило и да изгори Авимелех!

21 I otam s'a dat înlături, şi a luat -o la fugă; s'a dus la Beer unde a locuit departe de fratele său Abimelec.

Тогава Йотам избяга и отиде да живее във Вир, където и остана поради страх от брат си Авимелех.

22 A bimelec stăpînise trei ani peste Israel.

И Авимелех управлява Израел три години.

23 A tunci Dumnezeu a trimes un duh rău între Abimelec şi locuitorii Sihemului şi locuitorii Sihemului au fost necredincioşi lui Abimelec,

А Бог прати зъл дух между Авимелех и сихемските мъже и те престанаха да му бъдат верни,

24 p entru ca şi cruzimea săvîrşită cu cei şaptezeci de fii ai lui Ierubaal să-şi ia pedeapsa, şi sîngele lor să cadă asupra fratelui lor Abimelec, care -i ucisese, şi asupra locuitorilor Sihemului, cari -l ajutaseră să ucidă pe fraţii săi.

за да дойде по този начин наказание за насилието над седемдесетте Йероваалови синове върху Авимелех, техния брат, който ги изкла. Също за да бъде кръвта им върху него и върху сихемските мъже, които му помогнаха да изколи братята си.

25 L ocuitorii Sihemului au pus la pîndă împotriva lui, pe vîrfurile munţilor, nişte oameni, cari jăfuiau pe toţi cei ce treceau pe lîngă ei, pe drum. Şi lucrul acesta a fost adus la cunoştinţa lui Abimelec.

И така, сихемските мъже поставиха засади против Авимелех по възвишенията на хълмовете и обираха всички, които минаваха край тях по пътя. И това беше известено на Авимелех.

26 G aal, fiul lui Ebed, a venit cu fraţii săi, şi au trecut la Sihem. Locuitorii Sihemului au avut încredere în el!

В това време дойде Гаал, Еведовият син, заедно с братята си и отидоха в Сихем. А сихемските мъже му се довериха.

27 A u ieşit la cîmp, le-au cules viile, le-au călcat strugurii, şi au început să se veselească; au intrat în casa dumnezeului lor, au mîncat şi au băut, şi au blestemat pe Abimelec.

И като излязоха на полето, обраха лозята си, изтъпкаха гроздето и много доволни отидоха в капището на своя бог, ядоха, пиха и проклеха Авимелех.

28 Ş i Gaal, fiul lui Ebed, zicea:,, Cine este Abimelec, şi cine este Sihem, ca să slujim lui Abimelec? Nu este el fiul lui Ierubaal, şi nu este Zebul, îngrijitorul lui? Slujiţi bărbaţilor lui Hamor, tatăl lui Sihem; de ce să slujim lui Abimelec?

Тогава Гаал, Еведовият син, каза: Кой е Авимелех и кой е Сихем, за да му слугуваме? Не е ли той син на Йероваал? И не е ли Зевул негов главен управител? Нека служим на потомците на Сихемовия баща Емор. Какъв смисъл има да слугуваме на Авимелех?

29 O h! dacă aş fi eu stăpînul acestui popor, aş răsturna pe Abimelec``. Şi despre Abimelec zicea:,, Strînge-ţi oştirea şi ieşi``!

Ако ми се отдадеше възможност да поведа този народ, със сигурност бих изгонил Авимелех. И каза на Авимелех: Увеличи войската си и излез!

30 Z ebul, cîrmuitorul cetăţii, a auzit ce zicea Gaal, fiul lui Ebed, şi s'a aprins de mînie.

Когато Зевул, управителят на града, чу думите на Гаал, Еведовия син, гневът му пламна.

31 A trimes pe ascuns nişte soli la Abimelec, ca să -i spună:,, Iată, Gaal, fiul lui Ebed, şi fraţii lui, au venit la Sihem, şi au răsculat cetatea împotriva ta.

Той прати тайно вестоносци при Авимелех да му съобщят: Гаал, Еведовият син, и братята му са дошли в Сихем; и повдигат града против тебе.

32 A cum, pleacă noaptea, tu şi poporul care este cu tine, şi stai la pîndă în cîmp.

Затова през нощта заедно с народа, който е с тебе, поставете засади по полето.

33 D imineaţa, la răsăritul soarelui, să te arunci cu năvală asupra cetăţii. Şi cînd Gaal şi poporul care este cu el vor ieşi împotriva ta, să -i faci ce-ţi vor îngădui puterile.

И на сутринта при изгрев слънце стани рано и нападни града. А когато Гаал и народът, който е с него, излязат против вас, тогава направи с тях каквото можеш.

34 A bimelec şi tot poporul care era cu el au plecat noaptea, şi s'au pus la pîndă lîngă Sihem, împărţiţi în patru cete.

И така, през нощта Авимелех стана заедно с народа, който беше с него, и поставиха четири дружини в засада против Сихем.

35 G aal, fiul lui Ebed, a ieşit, şi a stătut la intrarea porţii cetăţii. Abimelec şi tot poporul care era cu el s'au sculat atunci dela pîndă.

Гаал, Еведовият син, излезе и застана във входа на градската порта. А Авимелех и народът, който беше с него, изскочиха от засадата.

36 G aal a zărit poporul, şi a zis lui Zebul:,, Iată un popor care se pogoară din vîrful munţilor.`` Zebul i -a răspuns:,, Este umbra munţilor pe cari -i iei drept oameni.``

А когато видя нападателите, Гаал каза на Зевул: Виж, хора се спускат от възвишенията на хълмовете. А Зевул му отговори: Сянката на хълмовете ти се привижда като хора.

37 G aal, luînd iarăş cuvîntul, a zis:,, Este chiar un popor care se pogoară de pe înălţimile ţării, şi o ceată vine pe drumul Stejarului Ghicitorilor.``

Гаал обаче отново настоя: Виж, хора идват през местността и една дружина идва покрай дъба Маоненим.

38 Z ebul i -a răspuns:,, Unde îţi este acum gura, cu care ziceai:, Cine este Abimelec, ca să -i slujim? Nu este oare acesta poporul pe care -l dispreţuiai tu? Mergi acum, şi luptă-te cu el!``

Тогава Зевул му отговори: Нали много се хвалеше: Кой е Авимелех, за да му слугуваме? Не е ли това народът, който ти презираш? Излез сега и се бий с тях.

39 G aal a înaintat în fruntea locuitorilor Sihemului, şi s'a luptat cu Abimelec.

Тогава Гаал излезе начело на сихемските мъже и влезе в бой с Авимелех.

40 U rmărit de Abimelec, a luat -o la fugă dinaintea lui, şi mulţi oameni au căzut morţi pînă la intrarea porţii.

И Авимелех го подгони; и те побегнаха от тях и мнозина паднаха мъртви чак до самата порта на града.

41 A bimelec s'a oprit la Aruma. Şi Zebul a izgonit pe Gaal şi pe fraţii lui, cari n'au putut să rămînă la Sihem.

Авимелех остана в Арума; а Зевул прогони Гаал и братята му, за да не живеят в Сихем.

42 A douazi, poporul, a ieşit la cîmp. Abimelec, căruia i s'a dat de ştire,

А на сутринта народът излезе на полето; и това беше съобщено на Авимелех.

43 ş i -a luat ceata, a împărţit -o în trei părţi, şi s'a pus la pîndă în cîmp. Văzînd că poporul ieşea din cetate, s'a sculat împotriva lor, şi i -a bătut.

Тогава той събра хората си и ги раздели на три дружини, и постави засади на полето. И когато видя, че народът излизаше от града, изскочи против тях и ги изби.

44 A bimelec şi cetele cari erau cu el au pornit înainte şi s'au aşezat la intrarea porţii cetăţii: două din aceste cete s'au aruncat asupra tuturor celorce erau în cîmp, şi i-au bătut.

След това Авимелех и дружината, която беше с него, се втурнаха и застанаха във входа на градската порта, а останалите две дружини се нахвърлиха върху всички, които бяха излезли по полето, и ги убиха.

45 A bimelec a bătut cetatea toată ziua; a luat -o, şi a ucis poporul care se afla în ea. Apoi a dărîmat cetatea pînă în temelie, şi a presărat sare peste ea.

Авимелех, като се сражаваше през целия ден, превзе града и изби народа, който беше в него, разруши го и го посипа със сол.

46 L a auzul acestui lucru, toţi locuitorii turnului Sihemului s'au dus în cetăţuia casei dumnezeului Berit.

А всички мъже, които бяха в сихемската кула, като чуха за това, влязоха в укреплението на капището на бога си Верит.

47 S 'a dat de ştire lui Abimelec că toţi locuitorii turnului Sihemnului s'au strîns acolo.

И съобщиха на Авимелех, че всички мъже от сихемската кула се били събрали.

48 A tunci Abimelec s'a suit pe muntele Ţalmon, el şi tot poporul care era cu el. A luat o secure în mînă, a tăiat o ramură de copac, a luat -o şi a pus -o pe umăr. Apoi a zis poporului care era cu el:,, Aţi văzut ce am făcut? Grăbiţi-vă şi faceţi şi voi ca mine.``

Тогава Авимелех се изкачи на хълма Салмон заедно с целия народ, който беше с него. Авимелех взе брадва в ръка и отсече клон от едно дърво, вдигна го и като го сложи на рамото си, каза на народа, който беше с него: Каквото видяхте, че направих аз, бързо направете и вие.

49 Ş i au tăiat fiecare cîte o ramură, şi au mers după Abimelec; au aşezat ramurile lîngă cetăţuie, şi i-au dat foc ei şi celor ce se aflau în ea. Aşa au perit toţi oamenii din turnul Sihemului, în număr de aproape o mie, bărbaţi şi femei.

И така, всички хора отсякоха по един клон и като последваха Авимелех, ги натрупаха на укреплението. Тогава запалиха укреплението заедно със скритите вътре хора. По този начин всички мъже от сихемската кула бяха убити - около хиляда мъже и жени.

50 A bimelec a pornit împotriva Tebeţului. A împresurat Tebeţul, şi l -a luat.

След това Авимелех отиде в Тевес, разположи стан против града и го превзе.

51 Î n mijlocul cetăţii era un turn tare, unde au fugit toţi locuitorii cetăţii, bărbaţi şi femei; au încuiat uşile după ei, şi s'au suit pe acoperişul turnului.

Всред града обаче имаше здрава кула, където избягаха всички мъже и жени, и всички градски жители се затвориха и се качиха на покрива на кулата.

52 A bimelec a ajuns pînă la turn; l -a bătut, şi s'a apropiat de uşa turnului ca să -i pună foc.

Когато Авимелех стигна до кулата, атакува я и се приближи до вратата ѝ, за да я изгори с огън,

53 A tunci o femeie a aruncat o piatră de rîşniţă pe capul lui Abimelec, şi i -a sfărîmat ţeasta capului.

една жена хвърли един горен воденичен камък върху главата на Авимелех и му строши черепа.

54 Î ndată el a chemat pe tînărul care -i purta armele, şi i -a zis:,, Scoate-ţi sabia, şi omoară-mă, ca să nu se zică de mine:, L -a omorît o femeie.`` Tînărul l -a străpuns cu sabia, şi a murit.

Той бързо извика към момъка, оръженосеца, и му каза: Изтегли меча си и ме убий, за да не кажат за мене: Жена го уби. И момъкът го прободе, и той умря.

55 C înd au văzut bărbaţii lui Israel că Abimelec a murit, au plecat fiecare acasă.

А Израелевите мъже, като видяха, че Авимелех умря, се разотидоха, всеки у дома си.

56 A stfel a făcut Dumnezeu să cadă asupra lui Abimelec răul pe care -l făcuse tatălui său, ucizînd pe cei şaptezeci de fraţi ai lui;

Така Бог отплати на Авимелех за злодеянието, което стори на баща си, като уби седемдесетте си братя.

57 ş i Dumnezeu a făcut să cadă asupra capului oamenilor din Sihem tot răul pe care -l făcuseră. Astfel s'a împlinit faţă de ei blestemul lui Iotam, fiul lui Ierubaal.

Също Бог обърна на главите на сихемските мъже всичките им злодеяния; и върху тях падна проклятието, произнесено от Йотам, Йеровааловия син.