1 ¶ And Abimelech, the son of Jerubbaal, went to Shechem unto his mother’s brethren and spoke with them and with all the family of the house of his mother’s father, saying,

След това Авимелех, Йеровааловият син, отиде в Сихем при братята на майка си и каза на тях и на цялото семейство от рода на майка си:

2 S peak, I pray you, in the ears of all the men of Shechem, What would seem better unto you, that seventy persons reign over you, all the sons of Jerubbaal; or that one reign over you? Remember also that I am your bone and your flesh.

Кажете на всеослушание пред всички сихемски мъже: Кое е по-добре за вас, да владеят над вас всички Йероваалови синове, седемдесет мъже, или да владее над вас един мъж? Помнете също, че съм ваша кост и ваша плът.

3 A nd his mother’s brethren spoke for him in the ears of all the men of Shechem all these words, and their hearts inclined to follow Abimelech, for they said, He is our brother.

И така, братята на майка му казаха всички тези думи за него на всеослушание, пред всички сихемски мъже; и те бяха склонни да следват Авимелех, защото си казаха: Той ни е брат.

4 A nd they gave him seventy shekels of silver out of the house of Baalberith, with which Abimelech hired vain and light men who followed him.

И му дадоха седемдесет сребърници от капището на Ваалверит. С тях Авимелех нае безделници и скитници, които го последваха.

5 A nd coming unto his father’s house at Ophrah, he slew his brethren, the sons of Jerubbaal, seventy persons, upon a stone; yet Jotham, the youngest son of Jerubbaal, was left, for he hid himself.

И като отиде в бащиния си дом в Офра, изкла върху един камък братята си, Йеровааловите синове, седемдесет души. Само най-младият Йероваалов син, Йотам, оцеля, защото се скри.

6 A nd all the men of Shechem gathered together with all the house of Millo and went and made Abimelech king, by the plain of the pillar that was in Shechem.

Тогава всички сихемски мъже и целият дом на Мило се събраха и поставиха Авимелех за цар, близо до дъба при стълба, който беше в Сихем.

7 ¶ And when they told it to Jotham, he went and stood in the top of Mount Gerizim and lifted up his voice and cried and said unto them, Hearken unto me, ye men of Shechem, that God may hearken unto you.

А когато съобщиха за това на Йотам, той отиде и застана на върха на хълма Гаризин и извика силно: Послушайте ме, сихемски мъже, за да ви послуша и Бог.

8 T he trees went forth to anoint a king over them, and they said unto the olive tree, Reign thou over us.

Веднъж дърветата отишли да помажат цар, който да владее над тях, и предложили на маслината: Царувай над нас.

9 B ut the olive tree replied, Should I leave my fatness, which because of me, God and man are honoured, to go and sway over the trees?

Но маслината им отговорила: Да оставя ли маслото си, чрез което отдавам почит на Бога и на човека, за да отида да се развявам над дърветата?

10 A nd the trees said to the fig tree, Come thou and reign over us.

Тогава дърветата казали на смокинята: Ела ти и царувай над нас.

11 B ut the fig tree said unto them, Should I forsake my sweetness and my good fruit to go and sway over the trees?

Но смокинята им отговорила: Да оставя ли сладостта си и хубавия си плод, за да ида да се развявам над дърветата?

12 T hen the trees said unto the vine, Come thou and reign over us.

После дърветата се обърнали към лозата: Ела ти и царувай над нас.

13 A nd the vine said unto them, Should I leave my wine, which cheers God and man, to go and sway over the trees?

Но лозата им отговорила: Да оставя ли виното, което весели Бога и хората, за да ида да се развявам над дърветата?

14 T hen all the trees said unto the bramble, Come thou and reign over us.

После всички дървета казали на тръна: Ела ти и царувай над нас.

15 A nd the bramble said unto the trees, If in truth ye anoint me king over you, then come and confide under my shadow; and if not, let fire come out of the bramble and devour the cedars of Lebanon.

А трънът отвърнал на дърветата: Ако наистина ме помазвате за цар над вас, елате, подслонете се под сянката ми; ако ли не, нека излезе огън от тръна и изгори ливанските кедри.

16 N ow therefore, if ye have proceeded with truth and integrity in making Abimelech king, and if ye have dealt well with Jerubbaal and his house and have recompensed him according to the work of his hands

И така, праведно и справедливо ли постъпихте, като направихте Авимелех цар? Добре ли се отнесохте към Йероваал и към дома му така, както би съответствало на доброто, което той направи?

17 ( For my father fought for you and cast his life far from him to deliver you out of the hand of Midian;

Защото баща ми воюва за вас, изложи на опасност живота си и ви избави от ръката на Мадиам.

18 a nd ye are risen up against my father’s house this day and have slain his sons, seventy men, upon a stone and have made Abimelech, the son of his maidservant, king over the men of Shechem because he is your brother;)

А днес вие въстанахте против бащиния ми дом, изклахте върху един камък синовете му, седемдесет мъже, и поставихте Авимелех, син на слугинята му, за цар на мъжете на Сихем само защото ви е брат.

19 i f ye then have dealt in truth and integrity with Jerubbaal and with his house this day, then rejoice ye in Abimelech, and let him also rejoice in you.

Затова, ако днес постъпихте праведно и справедливо с Йероваал и дома му, то радвайте се на Авимелех и нека се радва и той на вас!

20 B ut if not, let fire come out from Abimelech and devour the men of Shechem and the house of Millo; and let fire come out from the men of Shechem and from the house of Millo and devour Abimelech.

Но ако не сте, нека излезе огън от Авимелех и да изгори сихемските мъже и дома на Мило; и нека излезе огън от сихемските мъже и от дома на Мило и да изгори Авимелех!

21 A nd Jotham ran away and fled and went to Beer and dwelt there, for fear of Abimelech his brother.

Тогава Йотам избяга и отиде да живее във Вир, където и остана поради страх от брат си Авимелех.

22 ¶ When Abimelech had dominated over Israel three years,

И Авимелех управлява Израел три години.

23 t hen God sent an evil spirit between Abimelech and the men of Shechem, and the men of Shechem dealt treacherously with Abimelech

А Бог прати зъл дух между Авимелех и сихемските мъже и те престанаха да му бъдат верни,

24 t hat the cruelty done to the seventy sons of Jerubbaal and their blood might come to be laid upon Abimelech their brother who slew them and upon the men of Shechem, who aided him in the killing of his brethren.

за да дойде по този начин наказание за насилието над седемдесетте Йероваалови синове върху Авимелех, техния брат, който ги изкла. Също за да бъде кръвта им върху него и върху сихемските мъже, които му помогнаха да изколи братята си.

25 A nd the men of Shechem set ambushers for him in the top of the mountains, and they robbed all that came along that way by them; and it was told Abimelech.

И така, сихемските мъже поставиха засади против Авимелех по възвишенията на хълмовете и обираха всички, които минаваха край тях по пътя. И това беше известено на Авимелех.

26 A nd Gaal, the son of Ebed, came with his brethren and went over to Shechem; and the men of Shechem put their confidence in him.

В това време дойде Гаал, Еведовият син, заедно с братята си и отидоха в Сихем. А сихемските мъже му се довериха.

27 A nd they went out into the fields and gathered their vineyards and trod the grapes and made merry and went into the house of their gods and ate and drank and cursed Abimelech.

И като излязоха на полето, обраха лозята си, изтъпкаха гроздето и много доволни отидоха в капището на своя бог, ядоха, пиха и проклеха Авимелех.

28 A nd Gaal, the son of Ebed, said, Who is Abimelech and who is Shechem that we should serve him? Is he not the son of Jerubbaal? And is not Zebul his deputy? Serve the men of Hamor, the father of Shechem. For why should we serve him?

Тогава Гаал, Еведовият син, каза: Кой е Авимелех и кой е Сихем, за да му слугуваме? Не е ли той син на Йероваал? И не е ли Зевул негов главен управител? Нека служим на потомците на Сихемовия баща Емор. Какъв смисъл има да слугуваме на Авимелех?

29 I f these people were under my hand, then I would remove Abimelech. And he said to Abimelech, Increase thine army and come out.

Ако ми се отдадеше възможност да поведа този народ, със сигурност бих изгонил Авимелех. И каза на Авимелех: Увеличи войската си и излез!

30 A nd when Zebul, the prince of the city, heard the words of Gaal, the son of Ebed, his anger was kindled.

Когато Зевул, управителят на града, чу думите на Гаал, Еведовия син, гневът му пламна.

31 A nd he sent messengers unto Abimelech astutely, saying, Behold, Gaal, the son of Ebed, and his brethren have come to Shechem; and, behold, they have fortified the city against thee.

Той прати тайно вестоносци при Авимелех да му съобщят: Гаал, Еведовият син, и братята му са дошли в Сихем; и повдигат града против тебе.

32 N ow, therefore, rise up by night, thou and the people that are with thee, and put an ambush in the field.

Затова през нощта заедно с народа, който е с тебе, поставете засади по полето.

33 A nd in the morning as soon as the sun is up, thou shalt rise early and set upon the city; and, behold, when he and the people that are with him come out against thee, then thou may do to them as thou shalt find occasion.

И на сутринта при изгрев слънце стани рано и нападни града. А когато Гаал и народът, който е с него, излязат против вас, тогава направи с тях каквото можеш.

34 A nd Abimelech rose up and all the people that were with him, by night, and they put an ambush against Shechem in four companies.

И така, през нощта Авимелех стана заедно с народа, който беше с него, и поставиха четири дружини в засада против Сихем.

35 A nd Gaal, the son of Ebed, went out and stood in the entering of the gate of the city; and Abimelech and all the people that were with him rose up from the ambush.

Гаал, Еведовият син, излезе и застана във входа на градската порта. А Авимелех и народът, който беше с него, изскочиха от засадата.

36 A nd when Gaal saw the people, he said to Zebul, Behold people that come down from the tops of the mountains. And Zebul said unto him, Thou seest the shadow of the mountains as if they were men.

А когато видя нападателите, Гаал каза на Зевул: Виж, хора се спускат от възвишенията на хълмовете. А Зевул му отговори: Сянката на хълмовете ти се привижда като хора.

37 A nd Gaal spoke again and said, See there come people who descend through the middle of the land, and another company comes along by the plain of Meonenim.

Гаал обаче отново настоя: Виж, хора идват през местността и една дружина идва покрай дъба Маоненим.

38 T hen Zebul said unto him, Where is now thy mouth, with which thou didst say, Who is Abimelech that we should serve him? Is not this the people that thou hast despised? Go out now and fight with them.

Тогава Зевул му отговори: Нали много се хвалеше: Кой е Авимелех, за да му слугуваме? Не е ли това народът, който ти презираш? Излез сега и се бий с тях.

39 A nd Gaal went out before the men of Shechem and fought with Abimelech.

Тогава Гаал излезе начело на сихемските мъже и влезе в бой с Авимелех.

40 A nd Abimelech chased him, and he fled before him, and many were overthrown and wounded, even unto the entering of the gate.

И Авимелех го подгони; и те побегнаха от тях и мнозина паднаха мъртви чак до самата порта на града.

41 A nd Abimelech dwelt at Arumah; and Zebul thrust out Gaal and his brethren that they should not dwell in Shechem.

Авимелех остана в Арума; а Зевул прогони Гаал и братята му, за да не живеят в Сихем.

42 A nd it came to pass on the next day that the people went out into the field, and they told Abimelech.

А на сутринта народът излезе на полето; и това беше съобщено на Авимелех.

43 A nd he took the people and divided them into three companies and set ambushes in the field and looked, and, behold, the people were come forth out of the city; and he rose up against them and smote them.

Тогава той събра хората си и ги раздели на три дружини, и постави засади на полето. И когато видя, че народът излизаше от града, изскочи против тях и ги изби.

44 A nd Abimelech and the company that was with him rushed forward and stood in the entering of the gate of the city, and the two other companies ran upon all the people that were in the fields and slew them.

След това Авимелех и дружината, която беше с него, се втурнаха и застанаха във входа на градската порта, а останалите две дружини се нахвърлиха върху всички, които бяха излезли по полето, и ги убиха.

45 A nd Abimelech fought against the city all that day, and he took the city and slew the people that were therein and beat down the city and sowed it with salt.

Авимелех, като се сражаваше през целия ден, превзе града и изби народа, който беше в него, разруши го и го посипа със сол.

46 A nd when those of the tower of Shechem heard that, they entered into the stronghold of the temple of the god Berith.

А всички мъже, които бяха в сихемската кула, като чуха за това, влязоха в укреплението на капището на бога си Верит.

47 A nd it was told Abimelech how all those of the tower of Shechem were gathered together.

И съобщиха на Авимелех, че всички мъже от сихемската кула се били събрали.

48 T hen Abimelech went up to Mount Zalmon, he and all the people that were with him; and Abimelech took an axe in his hand and cut down a bough from the trees and took it and laid it on his shoulder and said unto the people that were with him, What ye have seen me do, make haste and do as I have done.

Тогава Авимелех се изкачи на хълма Салмон заедно с целия народ, който беше с него. Авимелех взе брадва в ръка и отсече клон от едно дърво, вдигна го и като го сложи на рамото си, каза на народа, който беше с него: Каквото видяхте, че направих аз, бързо направете и вие.

49 A nd all the people likewise cut down each one his bough and followed Abimelech and put them next to the stronghold and set the stronghold on fire upon them; so that all those of the tower of Shechem died, about a thousand men and women.

И така, всички хора отсякоха по един клон и като последваха Авимелех, ги натрупаха на укреплението. Тогава запалиха укреплението заедно със скритите вътре хора. По този начин всички мъже от сихемската кула бяха убити - около хиляда мъже и жени.

50 ¶ Then Abimelech went to Thebez and laid siege against Thebez and took it.

След това Авимелех отиде в Тевес, разположи стан против града и го превзе.

51 B ut in the midst of the city there was a strong tower, and all the men and women fled there, and all those of the city, and shutting the doors behind them, they climbed up to the top of the tower.

Всред града обаче имаше здрава кула, където избягаха всички мъже и жени, и всички градски жители се затвориха и се качиха на покрива на кулата.

52 A nd Abimelech came to the tower, and fighting against it, he came to the door of the tower to burn it with fire.

Когато Авимелех стигна до кулата, атакува я и се приближи до вратата ѝ, за да я изгори с огън,

53 B ut a woman cast a piece of a millstone upon Abimelech’s head and crushed his skull.

една жена хвърли един горен воденичен камък върху главата на Авимелех и му строши черепа.

54 T hen he called hastily unto the young man, his armourbearer, and said unto him, Draw thy sword and slay me that it not be said of me, A woman slew him. And his young man thrust him through, and he died.

Той бързо извика към момъка, оръженосеца, и му каза: Изтегли меча си и ме убий, за да не кажат за мене: Жена го уби. И момъкът го прободе, и той умря.

55 A nd when the Israelites saw that Abimelech was dead, they departed each one unto his place.

А Израелевите мъже, като видяха, че Авимелех умря, се разотидоха, всеки у дома си.

56 T hus God rendered the wickedness of Abimelech, which he did against his father in slaying his seventy brethren.

Така Бог отплати на Авимелех за злодеянието, което стори на баща си, като уби седемдесетте си братя.

57 A nd all the evil of the men of Shechem God rendered upon their heads, and upon them came the curse of Jotham, the son of Jerubbaal.

Също Бог обърна на главите на сихемските мъже всичките им злодеяния; и върху тях падна проклятието, произнесено от Йотам, Йеровааловия син.