1 ¶ And it came to pass after these things that it was told Joseph, Behold, thy father is sick; and he took with him his two sons, Manasseh and Ephraim.

След това известиха на Йосиф: Ето, баща ти е болен. И той поведе със себе си двамата си сина, Манасия и Ефрем, да отидат при него.

2 A nd one told Jacob and said, Behold, thy son Joseph comes unto thee. Then Israel strengthened himself and sat upon the bed

И известиха на Яков: Ето, синът ти Йосиф идва при тебе. Тогава Израел събра силите си и седна на леглото.

3 a nd said unto Joseph, God Almighty appeared unto me at Luz in the land of Canaan and blessed me

Яков каза на Йосиф: Бог Всемогъщий ми се яви в Луз, в Ханаанската земя, и ме благослови, като ми каза:

4 a nd said unto me, Behold, I will make thee fruitful and multiply thee, and I will make of thee a multitude of peoples and will give this land to thy seed after thee for an everlasting possession.

Ето, Аз ще те наплодя, ще те размножа и ще направя да произлязат много народи от теб; и ще дам тази земя на потомството ти след тебе за вечно притежание.

5 A nd now thy two sons, Ephraim and Manasseh, who were born unto thee in the land of Egypt before I came unto thee into Egypt, are mine; as Reuben and Simeon, they shall be mine.

И сега, двамата ти сина, които ти се родиха в Египетската земя, преди да дойда аз при тебе в Египет, са мои; Ефрем и Манасия ще бъдат мои, също както Рувим и Симеон.

6 A nd those whom thou hast begotten after them shall be thine and shall be called after the name of their brethren in their inheritance.

А децата, които родиш след тях, ще бъдат твои; а колкото до наследството си, ще се наричат с името на тези свои братя.

7 B ecause when I came from Padanaram, Rachel died unto me in the land of Canaan in the way when yet there was but a little way to come unto Ephrath; and I buried her there in the way of Ephrath, which is Bethlehem.

А когато се връщах от Падан, Рахил умря пред мене на пътя в Ханаанската земя, като оставаше малко разстояние да стигнем до Ефрат; погребах я там, край пътя за Ефрат (който е Витлеем).

8 ¶ And Israel beheld Joseph’s sons and said, Who are these?

И като съгледа Йосифовите синове, Израел каза: Кои са тези?

9 A nd Joseph said unto his father, They are my sons, whom God has given me in this place. And he said, Bring them, I pray thee, unto me, and I will bless them.

А Йосиф отговори на баща си: Тези са синовете, които Бог ми даде тук. А той каза: Моля, доведи ги при мене, за да ги благословя.

10 N ow the eyes of Israel were so dim for age that he could not see. And he brought them near unto him, and he kissed them and embraced them.

А очите на Израел бяха помрачени от старост и не можеше да вижда. И така, Йосиф ги приближи при него, а той ги целуна и ги прегърна.

11 A nd Israel said unto Joseph, I had not thought to see thy face, and, behold, God has showed me also thy seed.

И Израел каза на Йосиф: Не се надявах да видя лицето ти, но, ето, Бог ми показа и потомството ти.

12 T hen Joseph brought them out from between his knees, and he bowed himself with his face to the earth.

А Йосиф, като ги махна отмежду коленете си, поклони се с лицето до земята.

13 A nd Joseph took them both, Ephraim in his right hand toward Israel’s left hand and Manasseh in his left hand toward Israel’s right hand and brought them near unto him.

После Йосиф ги взе двамата, Ефрем с дясната си ръка към лявата на Израел, а Манасия с лявата си ръка към дясната на Израел, и ги доведе при него.

14 T hen Israel stretched out his right hand and laid it upon Ephraim’s head, who was the younger, and his left hand upon Manasseh’s head, guiding his hands with understanding; for Manasseh was the firstborn.

А Израел простря дясната си ръка и я възложи на главата на Ефрем, който беше по-младият, а лявата ръка - на Манасиевата глава, като нарочно кръстоса ръцете си (защото Манасия беше първородният).

15 A nd he blessed Joseph and said, God, before whom my fathers Abraham and Isaac walked, the God who has fed me all my life long unto this day,

И като благослови Йосиф, каза: Бог, пред Когото ходиха бащите ми Авраам и Исаак, Бог, Който ме е пазил през целия ми живот до този ден;

16 t he Angel who frees me from all evil, bless these young men, and let my name be named on them, and the name of my fathers Abraham and Isaac; and let them grow into a multitude in the midst of the earth.

ангелът, който ме избавя от всяко зло, нека благослови момчетата; и нека се наричат с моето име и с името на бащите ми Авраам и Исаак; и нека се умножат в земята.

17 T hen Joseph seeing that his father laid his right hand upon the head of Ephraim, it displeased him; and he held up his father’s hand, to remove it from Ephraim’s head unto Manasseh’s head.

Но Йосиф, като видя, че баща му възложи дясната си ръка на Ефремовата глава, не одобри това; и вдигна ръката на баща си, за да я премести от Ефремовата на Манасиевата глава,

18 A nd Joseph said unto his father, Not so, my father, for this is the firstborn; put thy right hand upon his head.

и Йосиф каза на баща си: Не така, татко, защото ето първородния, възложи дясната си ръка на неговата глава.

19 A nd his father refused and said, I know it, my son, I know it; he also shall become a people, and he also shall be great; but truly his younger brother shall be greater than he, and his seed shall become a multitude of Gentiles.

Но баща му отказа с думите: Зная, синко, зная; и той ще стане племе; и той ще бъде велик; но по-младият му брат ще бъде по-голям от него и потомството му ще стане множество народи.

20 A nd he blessed them that day, saying, In thee shall Israel bless, saying, God make thee as Ephraim and as Manasseh. And he set Ephraim before Manasseh.

И така, в същия ден ги благослови: С твоето име Израел ще благославя, като казва: Бог да те направи като Ефрем и Манасия! - като постави Ефрем пред Манасия.

21 A nd Israel said unto Joseph, Behold, I die; but God shall be with you and bring you again unto the land of your fathers.

След това Израел каза на Йосиф: Ето, аз умирам; но Бог ще бъде с вас и ще ви върне пак в отечеството ви.

22 M oreover I have given to thee one portion above thy brethren, which I took out of the hand of the Amorite with my sword and with my bow.

Впрочем аз на тебе давам един дял повече, отколкото на братята ти, който дял взех от ръцете на аморейците с меча си и с лъка си.