1 ¶ The word of the LORD came again unto me, saying,

Пак Господнето слово дойде към мен и каза:

2 N ow, thou son of man, raise up lamentations upon Tyre.

И ти, сине човешки, надигни плач за Тир и кажи на Тир:

3 A nd say unto Tyre, O thou that dwelleth at the ports of the sea, who art a merchant of the people for many isles, Thus hath the Lord GOD said; O Tyre, thou hast said, I am of perfect beauty.

Ти, който седиш при входа на морето, който търгуваш с народите от много острови, така казва Господ Йехова: Тире, ти си казал: Аз съм съвършен по хубост.

4 I n the heart of the seas are thy border; thy builders have completed thy beauty.

Пределите ти са сред моретата; онези, които те съградиха, направиха съвършена хубостта ти.

5 T hey have made all thy ship boards of fir trees of Senir; they have taken cedars from Lebanon to make masts for thee.

Направиха всички дъски на корабите ти от санирски елхи; взеха кедри от Ливан, за да ти направят мачти.

6 O f the oaks of Bashan they have made thine oars; the company of the Ashurites have made thy benches of ivory, brought out of the isles of Chittim.

Направиха веслата ти от васански дъбове; направиха седалищата ти от слонова кост и буково дърво от Китимските острови.

7 O f fine linen with broidered work from Egypt was thy curtain, that it might serve to be thy sail; of blue and purple from the isles of Elishah was thy pavilion.

От висон с везана работа от Египет беше платното ти, за да ти служи за знаме; синьо и мораво, от островите на Елиса, беше покровът ти.

8 T he inhabitants of Zidon and Arvad were thy rowers; thy wise men, O Tyre, were in thee; they were thy pilots.

Жителите на Сидон и Арвад бяха твоите веслари; твоите мъдри, които бяха в тебе, Тире, бяха кормчиите ти.

9 T he elders of Gebal and the wise men thereof were in thee to repair thy breaches: all the galleys of the sea with their rowers were in thee to negotiate thy business dealings.

Старейшините на Гевал и мъдрите му насмоляваха в тебе корабите ти; всичките морски кораби и моряците им бяха в тебе, за да вършат търговията ти.

10 T hose of Persia and of Lud and of Africa were in thine army, thy men of war: they hung the shield and helmet in thee; they extolled thy beauty.

Персийци, лидийци и ливийци бяха твоите войници, твоите военни мъже; в теб окачваха щитове и шлемове; те ти придаваха великолепие.

11 T he sons of Arvad with thine army were upon thy walls round about, and the Gammadims were in thy towers: they hung their shields upon thy walls round about; they completed thy beauty.

Арвадските мъже с войската ти бяха наоколо на стените ти, адгамадците - на кулите ти; окачваха щитовете си наоколо по стените ти; те направиха съвършена хубостта ти.

12 T arshish was thy market by reason of the multitude of all thy riches in silver, iron, tin, and lead; they traded in thy fairs.

Тарсис търгуваше с тебе с изобилие от всякакво богатство; със сребро, желязо, калай и олово търгуваха за твоите стоки.

13 G reece, Tubal, and Meshech, thy merchants, with the soul of men and with vessels of brass; they traded in thy fairs.

Яван, Тувал и Мосох търгуваха с тебе; за твоите стоки разменяха човешки души и медни съдове.

14 T hose of the house of Togarmah traded in thy fairs with horses and horsemen and mules.

Онези от дома Тогарма търгуваха за стоките ти с коне, военни коне и мулета.

15 T he sons of Dedan were thy merchants; many isles took merchandise from thy hand: they brought thee for a present horns of ivory and peacocks.

Деданските мъже търгуваха с тебе; търговията на много острови беше в ръката ти; докарваха ти за размяна слонова кост и абанос.

16 S yria was thy merchant by reason of the multitude of the wares of thy making: they traded in thy fairs with rubies and purple and broidered work and fine linen and coral and pearls.

Сирия търгуваше с тебе поради многото ти изделия; даваше за стоките ти антракс и мораво, везано и висон, корали и рубини.

17 J udah, and the land of Israel; they were thy merchants: they traded in thy market with wheat, Minnith and Pannag and honey and oil and balm.

Юдея и Израелевата земя търгуваха с тебе; даваха за стоките ти менитско жито, сухари и мед, масло и балсам.

18 D amascus was thy merchant in the multitude of the wares of thy making, for the abundance of all riches, with wine of Helbon and white wool.

Дамаск търгуваше с тебе поради многото ти изделия, с изобилие от всяко богатство, с хелвонско вино и бяла вълна.

19 D an also and Greece and Mozel traded in thy fairs bright iron, cassia, and calamus.

Ведан и Аван даваха прежда за стоките ти. Изработено желязо, касия и благоуханна тръстика бяха между стоките ти.

20 D edan was thy merchant in precious cloth for chariots.

Дедан търгуваше с тебе със скъпи платове за колесници.

21 A rabia and all the princes of Kedar, merchants of thy strength in lambs and rams and he goats: in these they were thy merchants.

Аравия и всички кидарски първенци бяха търговци в теб и търгуваха с тебе с агнета, овци и козли.

22 T he merchants of Sheba and Raamah; they were thy merchants: they traded in thy fairs with the chief of all spices and with all precious stones and gold.

Търговците на Шева и Раама търгуваха с теб и даваха за стоките ти всякакво най-прекрасно благоухание, всякакви скъпоценни камъни и злато.

23 H aran and Canneh and Eden, the merchants of Sheba, Asshur, and Chilmad were in thy market.

Харан, Хане и Еден, търговците на Шева, Асур и Хилмад търгуваха с тебе.

24 T hese, thy merchants, negotiated with thee in all sorts of things: in blue robes and broidered work and in chests of rich apparel, bound with cords and made of cedar, among thy merchandise.

Те търгуваха с тебе с отбрани стоки, с бали от синя и везана изработка и с ковчези богати облекла, вързани с въжета и направени от кедър. Тези бяха между търговците ти.

25 T he ships of Tarshish, thy squadrons, went forth on thy behalf: and thou wast full, and wast multiplied greatly in the midst of the seas.

Тарсийските кораби обикаляха с търговията ти; и ти стана пълен и беше твърде славен сред моретата.

26 ¶ In many waters they overcame thy rowers; the east wind has broken thee in the midst of the seas.

Твоите веслари те заведоха в големи води; но източният вятър те разби сред моретата.

27 T hy riches, and thy markets, thy business, thy rowers, and thy pilots, those that repair thy breaches, and the agents of thy business, and all thy men of war, that are in thee, with all thy company which is in the midst of thee, shall fall into the midst of the seas in the day of thy ruin.

Богатството и стоките ти, търговията и моряците ти, кормчиите и онези, които насмоляваха корабите ти, разменителите на стоките ти и всички военни мъже, които са в тебе, с всичкото множество, което е сред тебе, ще паднат сред моретата в деня на погибелта ти.

28 T he suburbs shall shake at the sound of the cry of thy pilots.

Околностите ще се потресат от гласа на писъка на твоите кормчии.

29 A nd all that handle the oar, the rowers, and all the pilots of the sea, shall come down from their ships; they shall stand upon the land

И всички веслари, моряците и всички морски кормчии ще слязат от корабите си, ще застанат на земята

30 a nd shall cause their voice to be heard upon thee and shall cry bitterly and shall cast up dust upon their heads; they shall wallow themselves in the ashes.

и ще извикат с глас над тебе, ще писнат горко, ще посипят пръст на главите си и ще се валят в пепелта;

31 A nd they shall pull out their hair for thee and gird themselves with sackcloth, and they shall weep for thee with bitterness of soul and bitter wailings.

ще оплешивеят съвсем поради тебе, ще се опашат с вретище и ще плачат за тебе с душевна горест, с горчиво ридание.

32 A nd in their wailing they shall take up a lamentation for thee and lament over thee, saying, Who is like Tyre, like the destroyed in the midst of the sea?

И в риданието си ще надигнат плач за теб и като плачат за тебе, ще кажат: Кой е бил като Тир, който загина сред морето?

33 W hen thy wares went forth out of the seas, thou didst fill many peoples; thou didst enrich the kings of the earth with the multitude of thy riches and of thy contracts.

Когато стоките ти излизаха от моретата, ти насищаше много племена; с голямото си богатство и търговия ти обогатяваше земните царе.

34 I n the time when thou shalt be broken by the seas in the depths of the waters thy commerce and all thy company in the midst of thee shall fall.

Сега, като си разбит в моретата, в дълбочината на водите, търговията ти и всичкото ти множество паднаха сред тебе.

35 A ll the inhabitants of the isles shall be astonished at thee, and their kings shall be sore afraid; they shall be troubled in their countenance.

Всички жители на островите се удивиха за теб и царете им ужасно се уплашиха; лицата им побледняха от страх.

36 T he merchants among the peoples shall hiss at thee; thou shalt be a terror and never shalt be any more.

Търговците между племената подсвирнаха поради тебе; за ужас си станал и няма да те има довека.