1 ¶ And in the second year of the reign of Nebuchadnezzar, Nebuchadnezzar dreamed dreams, with which his spirit was troubled, and his sleep fled from him.

Във втората година от царуването на Навуходоносор царят видя сънища, от които духът му се смути и сънят побегна от него.

2 T hen the king commanded to call magicians, astrologers, enchanters, and Chaldeans, that they might show the king his dreams. So they came and presented themselves before the king.

Тогава той заповяда да повикат влъхвите и вражалците, магьосниците и халдейците, за да явят на царя сънищата му. И така, те влязоха и застанаха пред него.

3 A nd the king said unto them, I have dreamed a dream, and my spirit was troubled to know the dream.

Царят им каза: Видях сън; и духът ми се смущава, за да разбера съня.

4 T hen the Chaldeans spoke to the king in Syriack, O king, live for ever; tell thy servants the dream, and we will show the interpretation.

Тогава халдейците говориха на царя на сирийски: Царю, да си жив довека! Кажи съня на слугите си и ние ще разкрием значението му.

5 T he king answered and said to the Chaldeans, The thing is gone from my memory; if ye will not make known unto me the dream with its interpretation, ye shall be cut in pieces, and your houses shall be made a dunghill.

Царят отговори на халдейците: Ето заповядвам, ако не ми кажете съня и значението му, ще бъдете посечени и къщите ви ще се превърнат в бунища;

6 B ut if ye show the dream and its interpretation, ye shall receive of me gifts and rewards and great honour: therefore show me the dream, and its interpretation.

но ако разкриете съня и значението му, ще получите от мене подаръци, награди и голяма чест. И така, разкрийте ми съня и разтълкувайте значението му.

7 T hey answered the second time and said, Let the king tell his servants the dream, and we will show the interpretation of it.

Те, като отговориха втори път, казаха: Нека царят каже съня на слугите си и ние ще разкрием значението му.

8 T he king answered and said, I know of certainty that ye would gain time because ye see the thing is gone from my memory.

Царят отговори: Зная добре, че вие искате да печелите време, понеже виждате, какво съм ви заповядал.

9 B ut if ye will not make known unto me the dream, there is but one decree for you for ye certainly prepare lying and corrupt words to speak before me, until the time is changed; therefore tell me the dream, and I shall know that ye can show me its interpretation.

Обаче ако не ми разкриете съня, има само това решение за вас; защото сте се наговорили да говорите лъжливи и празни думи пред мене, докато решението ми се измени. И така, разкажете ми съня и аз ще узная, че можете да ми кажете и значението му.

10 T he Chaldeans answered before the king, and said, There is not a man upon the earth that can show the king’s matter; furthermore there is no king, prince, nor lord that asked such a thing of any magician or astrologer or Chaldean.

Халдейците отговориха пред царя: Няма човек на света, който да може да яви тази царска работа; защото няма цар, господар или управител, който да е изискал такова нещо от влъхва или вражалец, или халдеец.

11 F inally, the thing that the king requires is singular, and there is no one that can show it before the king except the angels of God, whose dwelling is not with flesh.

Това, което царят изисква, е трудно; и няма друг, който би могъл да го каже пред царя, освен боговете, чието жилище не е между хората.

12 F or this cause the king was angry and very furious and commanded to destroy all the wise men of Babylon.

Затова царят се разгневи много и се разяри, и заповяда да погубят всички вавилонски мъдреци.

13 A nd the decree went forth, and the wise men were taken to be slain, and they sought Daniel and his fellows to kill them.

И тъй като излезе указът да се умъртвят мъдреците, потърсиха Даниил и другарите му, за да ги убият.

14 ¶ Then Daniel spoke with counsel and wisdom to Arioch the captain of the king’s guard, who was gone forth to slay the wise men of Babylon.

Тогава Даниил отговори с благоразумие и мъдрост на началника на царските телохранители Ариох, който беше излязъл да убие вавилонските мъдреци.

15 H e spoke and said to Arioch the king’s captain, What is the reason for which this decree has gone forth from the king with such haste? Then Arioch made the thing known to Daniel.

Той каза на царския началник Ариох: Защо този царски указ е така прибързан? Тогава Ариох разказа всичко на Даниил.

16 A nd Daniel went in, and asked the king that he give him time and that he would show the king the interpretation.

И Даниил влезе и помоли царя да му даде време, за да каже на царя значението на съня.

17 T hen Daniel went to his house and made the thing known to Hananiah, Mishael, and Azariah, his companions,

Тогава Даниил отиде в къщата си и разказа за това на другарите си Анания, Мисаил и Азария,

18 t o petition mercies of the God of heaven concerning this mystery and that Daniel and his fellows should not perish with the rest of the wise men of Babylon.

за да просят милост от небесния Бог относно тази тайна, така че да не погинат Даниил и другарите му с другите вавилонски мъдреци.

19 T hen the mystery was revealed unto Daniel in a night vision for which Daniel blessed the God of heaven.

Тогава тайната се откри на Даниил в нощно видение. Тогава Даниил, като благослови небесния Бог, проговори.

20 A nd Daniel spoke and said, Blessed be the name of God from age to age for wisdom and might are his;

Даниил каза: Да бъде благословено името Божие отвека и довека; защото мъдростта и силата са Негови.

21 a nd it is he that changes the times and the opportunities; he removes kings and sets up kings; he gives wisdom unto the wise and knowledge unto those that know understanding:

Той изменя времената и годините; сваля царе и поставя царе; Той е, Който дава мъдрост на мъдрите и знание на разумните.

22 H e reveals that which is deep and hidden; he knows what is in darkness, and the light dwells with him.

Той открива дълбоките и скрити неща; Той познава онова, което е в тъмнината; и светлината обитава с Него.

23 U nto thee, O God of my fathers, do I confess and give thee praise that thou hast given me wisdom and might and now hast shown me what we asked of thee, for thou hast shown us the king’s matter.

На Тебе, Боже на бащите ми, благодаря и Тебе славословя, Който си ми дал мъдрост и сила, като си ми открил онова, което измолих от Тебе, защото си ни открил царската работа.

24 ¶ After this Daniel went in unto Arioch, whom the king had ordained to destroy the wise men of Babylon; he went and said thus unto him, Do not destroy the wise men of Babylon; bring me in before the king, and I will show unto the king the interpretation.

И така, Даниил влезе при Ариох, когото царят беше назначил да погуби вавилонските мъдреци, и като влезе, му каза така: Недей погубва вавилонските мъдреци. Въведи ме пред царя и аз ще му разкрия значението на съня.

25 T hen Arioch brought Daniel in before the king in haste and said thus unto him, I have found a man of the captives of Judah that will make known unto the king the interpretation.

Тогава Ариох побърза да въведе Даниил пред царя и му каза така: Намерих човек от юдейските пленници, който ще разкрие на царя значението.

26 T he king answered and said to Daniel, whose name was Belteshazzar, Art thou able to make me understand the dream which I have seen and its interpretation?

Царят проговори на Даниил, чието име беше Валтасасар: Можеш ли да ми откриеш съня, който видях, и значението му?

27 D aniel answered in the presence of the king and said, The mystery which the king demands cannot be shown unto the king by wise men, astrologers, magicians, nor fortune-tellers.

Даниил отговори на царя: Тайната, която царят изисква, не могат да явят на царя нито мъдреци, нито вражалци, нито влъхви, нито астролози.

28 B ut there is a God in the heavens who reveals the mysteries, and he has made known to the king Nebuchadnezzar what shall happen at the end of days. Thy dream, and the visions of thy head upon thy bed, is this:

Но има Бог на небеса, Който открива тайни; и Той явява на цар Навуходоносор онова, което предстои да стане в последните дни. Ето съня ти и това, което си видял в главата си, на леглото си:

29 T hou, O king, in thy bed, thy thoughts rose up to know what should come to pass in the future; and he that reveals the mysteries showed thee what shall come to pass.

Царю, размишленията дойдоха в ума ти на леглото ти за онова, което предстои да стане по-късно; и Онзи, Който открива тайни, ти е явил онова, което предстои да стане.

30 A nd unto me this mystery has been revealed, not for any wisdom that is in me more than in all those living but that I notify the interpretation to the king and that thou might understand the thoughts of thy heart.

Но колкото до мене, тази тайна не ми се откри чрез някоя мъдрост, която аз имам повече от всички живи, а за да се открие на царя значението на съня и за да разбереш размишленията на сърцето си.

31 ¶ Thou, O king, didst see and behold a great image. This image, which was very large and whose glory was very sublime, stood before thee, and its form was terrible.

Ти, царю, си видял голям образ. Този образ, който е бил велик и чийто блясък е бил превъзходен, е стоял пред теб; и изгледът му е бил страшен.

32 T he head of this image was of fine gold, its breasts and its arms of silver, its belly and its thighs of brass,

Главата на този образ е била от чисто злато, гърдите и мишците му - от сребро, коремът и бедрата му - от мед,

33 i ts legs of iron, its feet part of iron and part of baked clay.

краката му - от желязо, ходилата му - отчасти от желязо, а отчасти от кал.

34 T hou didst see until a stone was cut out, not with hands, which smote the image upon its feet that were of iron and baked clay and broke them to pieces.

Ти си гледал, докато се е отсякъл камък, не с ръце, който е ударил образа в ходилата му, които са били от желязо и кал, и ги е строшил.

35 T hen was the iron, the baked clay, the brass, the silver, and the gold broken to pieces together and became like the chaff of the summer threshingfloors; and the wind carried them away that no place was found for them again; and the stone that smote the image was made into a great mountain that filled the whole earth.

Тогава желязото, калта, медта, среброто и златото са се строшили изведнъж и са станали като прах по хармана лете; вятърът ги е отнесъл и за тях не се е намерило никакво място. А камъкът, който ударил образа, е станал голяма планина и е изпълнил целия свят.

36 T his is the dream, and we will tell its interpretation before the king.

Това е сънят; и ще кажем пред царя значението му.

37 T hou, O king, art king of kings, for the God of heaven has given thee the kingdom, the power, and the strength, and the majesty.

Царю, ти си цар на царете, на когото небесният Бог даде царство и сила, могъщество и слава;

38 A nd everything that is inhabited by children of men, beasts of the field, and fowls of the heaven, he has given into thine hand, and has made thee ruler over them all. Thou art this head of gold.

и където и да живеят хората, горските зверове и небесните птици, Той ги е дал в твоята ръка и те е поставил господар над всички тях. Ти си онази златна глава.

39 A nd after thee shall arise another kingdom inferior to thee, and another third kingdom of brass, which shall bear rule over all the land.

След тебе ще се издигне друго царство, по-долно от твоето, и друго, трето царство от мед, което ще завладее целия свят.

40 A nd the fourth kingdom shall be strong as iron; and as iron breaks in pieces and subdues all things, and as iron that breaks all these things, it shall break in pieces and bruise.

Ще се издигне и четвърто царство, яко като желязо, понеже желязото строшава и сдробява всичко; и то ще строшава и стрива, както желязото, което строшава всичко.

41 A nd whereas thou didst see the feet and toes, part of baked potters’ clay and part of iron, the kingdom shall be divisive; but there shall be in it some of the strength of the iron, such as thou didst see the iron mixed with baked clay.

А понеже си видял ходилата и пръстите отчасти от грънчарска кал и отчасти от желязо, това ще бъде едно разделено царство; но в него ще има нещо от силата на желязото, понеже си видял желязото смесено с глинена кал.

42 A nd as the toes of the feet were part of iron and part of baked clay, so the kingdom shall be partly strong, and partly fragile.

И както пръстите на краката са били отчасти от желязо и отчасти от кал, така и царството ще бъде отчасти яко и отчасти крехко.

43 C oncerning that which thou didst see, the iron mixed with baked clay, they shall mingle themselves with the seed of men, but they shall not cleave one to another, even as iron does not mix with clay.

И както си видял желязото смесено с глинена кал, така те ще се размесят с потомците на други родове хора; но няма да се слеят един с друг, както желязото не се смесва с калта.

44 A nd in the days of those kings the God of heaven shall raise up a kingdom which eternally shall never become corrupted, and this kingdom shall not be left to another people, but it shall break in pieces and consume all these kingdoms, and it shall stand for ever.

И в дните на онези царе небесният Бог ще издигне царство, което довека няма да се разруши и владичеството над което няма да премине към друг народ; но то ще строши и довърши всички тези царства, а самото то ще пребъде довека.

45 I n the manner which thou didst see that out of the mountain was cut one stone, not with hands, and that it broke in pieces the iron, the brass, the clay, the silver, and the gold; the great God has shown the king what shall come to pass hereafter; and the dream is true, and its interpretation sure.

Както си видял, че камък се е отсякъл от планината, не с ръце, и че е разтрил желязото, медта, калта, среброто и златото, великият Бог открива на царя онова, което предстои да стане по-късно. Сънят е истински и тълкуването му е вярно.

46 ¶ Then the king Nebuchadnezzar fell upon his face and humbled himself before Daniel and commanded that they should sacrifice presents and sweet odours unto him.

Тогава цар Навуходоносор падна на лице и се поклони на Даниил, и заповяда да му принесат принос и кадения.

47 T he king answered unto Daniel and said, Certainly the God that is your God is God of gods and the Lord of the kings and the revealer of the mysteries, seeing thou could reveal this mystery.

Царят отговори на Даниил: Наистина вашият Бог е Бог на боговете и Господ на царете, и откривател на тайни, тъй като ти можа да откриеш тази тайна.

48 T hen the king magnified Daniel and gave him many and great gifts and made him governor over the whole province of Babylon and prince of the governors over all the wise men of Babylon.

Тогава царят възвеличи Даниил, даде му много и големи подаръци и го постави управител на цялата вавилонска област и началник на управителите над всички вавилонски мъдреци.

49 A nd Daniel requested of the king, and he set Shadrach, Meshach, and Abednego, over the affairs of the province of Babylon; but Daniel was at the gate of the king.

Даниил измоли от царя и той постави Седрах, Мисах и Авденаго над работите на вавилонската област; а Даниил беше в царския дворец.