1 ¶ And the famine was sore in the land.

А гладът се увеличаваше в страната.

2 A nd it came to pass when they had eaten up the wheat which they had brought out of Egypt, their father said unto them, Go again, buy us a little food.

И като изядоха житото, което донесоха от Египет, баща им каза: Идете пак, купете ни малко храна.

3 A nd Judah spoke unto him, saying, The man did solemnly protest unto us, saying, Ye shall not see my face unless your brother is with you.

А Юда му отговори: Човекът строго ни предупреди: Няма да видите лицето ми, ако брат ви не бъде с вас.

4 I f thou wilt send our brother with us, we will go down and buy thee food:

Ако изпратиш брат ни с нас, ще слезем и ще ти купим храна;

5 B ut if thou wilt not send him, we will not go down; for the man said unto us, Ye shall not see my face unless your brother is with you.

но ако не го изпратиш, няма да слезем, защото човекът ни каза: Няма да видите лицето ми, ако брат ви не бъде с вас.

6 A nd Israel said, Why did ye such evil unto me as to tell the man that ye had another brother?

А Израел запита: Защо ми сторихте това зло и казахте на човека, че имате и друг брат?

7 A nd they said, The man asked us expressly of our state and of our kindred, saying, Is your father yet alive? Have ye another brother? And we told him according to the tenor of these words. Could we certainly know that he would say, Bring your brother down?

А те отвърнаха: Човекът разпита подробно за нас и за рода ни, като ни каза: Баща ви жив ли е още? Имате ли и друг брат? И ние му отговорихме според тези негови думи. Откъде да знаем ние, че щеше да каже: Доведете брат си.

8 T hen Judah said unto Israel, his father, Send the lad with me, and we will arise and go, that we may live, and not die, both we and thou and also our little ones.

Тогава Юда каза на баща си Израел: Изпрати детето с мен и да станем да отидем, за да живеем и да не измрем - и ние, ти и децата ни.

9 I will be surety for him; of my hand shalt thou require him; if I do not bring him unto thee and set him before thee, then let me bear the sin for ever;

Аз отговарям за него; от моята ръка го искай; ако не ти го доведа и не го представя пред тебе, тогава нека съм виновен пред тебе завинаги.

10 f or if we had not lingered, surely by now we would have returned this second time.

Понеже ако не бяхме се бавили, без друго досега бихме се върнали втори път.

11 ¶ Then their father Israel answered them, If it must be so now, do this: take of the best fruits of the land in your vessels and take the man a present, a little balm, and a little honey, aromas, and myrrh, nuts, and almonds.

Тогава баща им Израел каза: Ако е така, това направете: вземете в съдовете си от най-хубавите плодове на нашата земя - малко балсам и малко мед, аромати и смирна, фъстъци и бадеми - и ги занесете подарък на човека.

12 A nd take double money in your hands and the money that was brought again in the mouth of your sacks; carry it again in your hand; peradventure it was an oversight.

Вземете двойно повече пари в ръцете си, върнатите в чувалите ви пари върнете с ръцете си: може да е станало грешка.

13 T ake also your brother, and arise, go again unto the man.

Вземете и брат си и станете, и идете при човека.

14 A nd God Almighty give you mercy before the man, that he may let your other brother go, and Benjamin. If I be bereaved of my sons, I am bereaved.

А Бог Всемогъщий да ви даде да придобиете благоволението на човека, за да пусне другия ви брат и Вениамин. А аз, ако е казано да остана без деца, нека остана без деца.

15 ¶ Then the men took the present, and they took double money in their hand, and Benjamin, and rose up and went down to Egypt and stood before Joseph.

Тогава братята, като взеха този подарък, взеха двойно повече пари със себе си и Вениамин; и станаха и слязоха в Египет, и се представиха на Йосиф.

16 A nd when Joseph saw Benjamin with them, he said to the ruler of his house, Bring these men home and slay an animal and make ready; for these men shall dine with me at noon.

А Йосиф, като видя Вениамин с тях, каза на домакина си: Заведи тези хора в дома ми и заколи, каквото трябва, и приготви; защото те ще обядват с мене на пладне.

17 A nd the man did as Joseph bade, and the man brought the men into Joseph’s house.

И човекът направи, каквото поръча Йосиф, и той въведе хората в Йосифовия дом.

18 A nd the men were afraid because they were brought into Joseph’s house, and they said, Because of the money that was returned in our sacks the first time we are brought in here that he may seek occasion against us and fall upon us and take us for slaves and our asses.

А те се уплашиха затова, че ги поведоха в Йосифовия дом, и казаха: Заради парите, върнати в чувалите ни първия път, ни повеждат, за да намери повод против нас, да ни нападне и да зароби нас и ослите ни.

19 A nd they came near to the steward of Joseph’s house, and they spoke with him at the door of the house

Затова те се приближиха към Йосифовия домакин и му говориха при вратата на дома, като казаха:

20 a nd said, my lord, we came indeed down the first time to buy food;

Послушай, господарю, слязохме първия път да си купим храна;

21 a nd it came to pass when we came to the inn, that we opened our sacks, and, behold, each man’s money was in the mouth of his sack, our money in full weight; and we have brought it again in our hand.

а на връщане, когато дойдохме до мястото за пренощуване и отворихме чувалите си, ето, на всеки парите бяха в чувала му, всичките ни пари; затова ги донесохме обратно в ръцете си.

22 A nd we brought down other money in our hands to buy food; we cannot tell who put our money in our sacks.

Донесохме и други пари със себе си, за да купим храна; не знаем кой сложи парите ни в чувалите ни.

23 A nd he said, Peace be to you, fear not; your God, and the God of your father, has given you treasure in your sacks; I had your money. And he brought Simeon out unto them.

А той отвърна: Бъдете спокойни, не бойте се; Бог ваш и Бог на баща ви ви даде скритото в чувалите ви съкровище; аз получих парите ви. Тогава изведе при тях Симеон.

24 A nd the man brought the men into Joseph’s house and gave them water, and they washed their feet, and he gave their asses fodder.

И домакинът въведе братята в Йосифовия дом и им даде вода да си измият краката; даде и храна за ослите им.

25 A nd they made ready the present waiting until Joseph came at noon, for they heard that they should eat bread there.

А те приготвиха подаръка за Йосиф, преди да дойде на обяд; защото чуха, че там щели да ядат хляб.

26 ¶ And when Joseph came home, they brought him the present which they had in their hand in the house and bowed themselves to him to the earth.

И когато Йосиф дойде у дома, поднесоха му вкъщи подаръка, който беше в ръцете им; и му се поклониха до земята.

27 A nd he asked them of their welfare and said, Is your father well, the old man of whom ye spoke? Is he yet alive?

И след като ги разпита за здравето им, той каза: Здрав ли е баща ви, старецът, за когото ми говорихте? Жив ли е още?

28 A nd they answered, Thy slave our father is in good health, he is yet alive. And they bowed down their heads and made obeisance.

А те отговориха: Здрав е слугата ти, баща ни, жив е още. И се наведоха и се поклониха.

29 A nd he lifted up his eyes and saw his brother Benjamin, his mother’s son, and said, Is this your younger brother, of whom ye spoke unto me? And he said, God be merciful unto thee, my son.

Като погледна, Йосиф видя едноутробния си брат Вениамин и попита: Този ли е най-младият ви брат, за когото ми говорихте? И каза: Бог да бъде милостив към тебе, сине мой.

30 T hen Joseph made haste; for his bowels did yearn upon his brother; and he sought where to weep, and he entered into his chamber and wept there.

И Йосиф бързо се оттегли, защото сърцето му се развълнува за брат му; и като искаше да плаче, влезе в стаята си и плака там.

31 A nd he washed his face and went out and refrained himself and said, Serve bread.

После уми лицето си и излезе, и въздържайки се, каза: Сложете хляб.

32 A nd they served for him by himself, and for them by themselves, and for the Egyptians, who ate with him, by themselves; because the Egyptians may not eat bread with the Hebrews, for that is an abomination unto the Egyptians.

Тогава сложиха отделно за него, отделно за тях и отделно за египтяните, които ядяха с него; защото не биваше египтяните да ядат хляб с евреите, понеже това е гнусота за египтяните.

33 A nd they sat before him, the firstborn according to his birthright and the youngest according to his youth; and the men marvelled one at another.

И насядаха пред него, първородният според първородството му и най-младият според младостта му; и хората се чудеха помежду си.

34 A nd he took and sent portions unto them from before him; but Benjamin’s portion was five times as much as any of theirs. And they drank, and were drunk with him.

Йосиф им пращаше от ястията си; а Вениаминовият дял беше пет пъти по-голям от дела на когото и да е било от тях. И те пиха, пиха изобилно с него.