1 ¶ Now the serpent was more astute than all the animals of the field which the LORD God had made. And he said unto the woman, Has God indeed said, Ye shall not eat of every tree of the garden?

А змията беше най-хитра от всички полски зверове, които Господ Бог беше създал. И тя каза на жената: Истина ли каза Бог да не ядете от всяко дърво в градината?

2 A nd the woman answered unto the serpent, We may eat of the fruit of the trees of the garden;

Жената отговори на змията: От плода на градинските дървета можем да ядем,

3 b ut of the fruit of the tree which is in the midst of the garden, God has said, Ye shall not eat of it; neither shall ye touch it, lest ye die.

но от плода на дървото, което е сред градината, Бог каза: Да не ядете от него, нито да се допрете до него, за да не умрете.

4 T hen the serpent said unto the woman, Ye shall not surely die:

А змията каза на жената: Никак няма да умрете;

5 F or God knows that in the day ye eat of it then your eyes shall be opened, and ye shall be as gods, knowing good and evil.

но Бог знае, че в деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите и ще бъдете като Бога, да познавате доброто и злото.

6 ¶ And when the woman saw that the tree was good for food, and that it was desirable to the eyes, and a tree of covetousness to understand, she took of its fruit and ate and gave also unto her husband with her; and he ate.

И като видя жената, че дървото беше добро за храна и че беше приятно за очите, дърво желано, за да дава знание, взе от плода му и яде, даде и на мъжа си да яде с нея и яде и той.

7 A nd the eyes of them both were opened, and they knew that they were naked; so they sewed fig leaves together and made themselves girdles.

Тогава се отвориха очите и на двамата и те познаха, че бяха голи; и съшиха смокинови листа и си направиха препаски.

8 A nd they heard the voice of the LORD God walking in the garden in the cool of the day, and the man and his wife hid themselves from the presence of the LORD God among the trees of the garden.

И при вечерния ветрец чуха гласа на Господа Бога, като ходеше из градината; и човекът и жена му се скриха от лицето на Господа Бога между градинските дървета.

9 ¶ And the LORD God called unto the man and said unto him, Where art thou?

Но Господ Бог повика човека и му каза: Къде си?

10 A nd he replied, I heard thy voice in the garden, and I was afraid because I was naked; and I hid myself.

А той отговори: Чух гласа Ти в градината и се уплаших, защото съм гол; и се скрих.

11 ¶ And he said, Who told thee that thou wast naked? Hast thou eaten of the tree, of which I commanded thee not to eat?

А Бог му каза: Кой ти каза, че си гол? Да не би да си ял от дървото, от което ти заповядах да не ядеш?

12 A nd the man said, The woman whom thou gavest to be with me, she gave me of the tree, and I ate.

И човекът отвърна: Жената, която си ми дал за другарка, тя ми даде от дървото и ядох.

13 T hen the LORD God said unto the woman, What is this that thou hast done? And the woman said, The serpent beguiled me, and I ate.

И Господ Бог каза на жената: Какво е това, което си сторила? А жената отговори: Змията ме подмами и ядох.

14 ¶ And the LORD God said unto the serpent, Because thou hast done this, thou art cursed above all beasts and above every animal of the field; upon thy belly shalt thou go, and dust shalt thou eat all the days of thy life;

Тогава Господ Бог каза на змията: Понеже си сторила това, проклета да си между всеки вид добитък и между всички полски зверове; по корема си ще се влачиш и пръст ще ядеш през всички дни на живота си.

15 a nd I will put enmity between thee and the woman and between thy seed and her seed; that seed shall bruise thy head, and thou shalt bruise his heel.

Ще поставя и вражда между теб и жената и между твоето потомство и нейното потомство; то ще ти нарани главата, а ти ще му нараниш петата.

16 ¶ Unto the woman he said, I will greatly multiply thy sorrow and thy conception; in sorrow thou shalt bring forth sons; and thy desire shall be to thy husband, and he shall rule over thee.

На жената каза: Ще ти увелича болките по време на бременността; с болки ще раждаш деца; и на мъжа ти ще бъде подчинено всяко твое желание и той ще те владее.

17 ¶ And unto Adam he said, Because thou hast hearkened unto the voice of thy wife and hast eaten of the tree of which I commanded thee, saying, Thou shalt not eat of it, cursed shall be the ground for thy sake; in sorrow shalt thou eat of it all the days of thy life;

А на човека каза: Понеже си послушал гласа на жена си и си ял от дървото, за което ти заповядах, като казах: Да не ядеш от него, то проклета да бъде земята заради тебе; със скръб ще се прехранваш от нея през всички дни на живота си.

18 t horns also and thistles shall it bring forth to thee; and thou shalt eat the grass of the field;

Тръни и бодили ще ти ражда; и ти ще ядеш полската трева.

19 i n the sweat of thy face shalt thou eat bread until thou return unto the ground; for out of it wast thou taken, for dust thou art, and unto dust shalt thou return.

С пот на лицето си ще ядеш хляб, докато се върнеш в земята, защото от нея си взет; понеже си пръст и в пръстта ще се върнеш.

20 ¶ And the man called his wife’s name Eve because she was the mother of all living.

И човекът наименува жена си Ева, защото тя беше майка на всички живи.

21 ¶ Then the LORD God made coats of skins for Adam and his wife and clothed them.

И Господ Бог направи кожени дрехи на Адам и на жена му и ги облече.

22 ¶ And the LORD God said, Behold, the man is become as one of us, knowing good and evil; and now, lest he put forth his hand and take also of the tree of life and eat and live for ever,

И Господ Бог каза: Ето, човекът стана като един от Нас, да познава доброто и злото; и сега, за да не посегне да вземе и от дървото на живота, да яде и да живее вечно,

23 t herefore the LORD God sent him forth from the garden of Eden to till the ground from which he was taken.

затова Господ Бог го изпъди от Едемската градина да обработва земята, от която беше взет.

24 S o he drove out the man; and he placed at the east of the garden of Eden Cherubim and a flaming sword which turned every way to keep the way of the tree of life.

Така Той изгони Адам; и постави на изток от Едемската градина херувимите и огнения меч, който се въртеше, за да пазят пътя към дървото на живота.