1 ¶ Then we turned and took our journey into the wilderness by the way of the Red sea, as the LORD had said unto me; and we went around Mount Seir many days

Тогава се върнахме и пътувахме в пустинята през пътя за Червеното море, според както Господ ми беше говорил; и дълго време обикаляхме планинската страна Сиир.

2 u ntil the LORD spoke unto me, saying,

После Господ ми каза:

3 Y e have gone around this mountain long enough; return unto the Aquilon.

Достатъчно сте обикаляли тази планинска страна; върнете се на север.

4 A nd command thou the people, saying, Ye are to pass through the border of your brethren, the sons of Esau, who dwell in Seir; and they shall be afraid of you; take care unto yourselves, therefore;

И заповядай на народа: Ще минете през пределите на братята си, исавците, които живеят в Сиир, и те ще се уплашат от вас. Затова внимавайте добре;

5 d o not seek a fight with them; for I will not give you of their land, no, not so much as a foot breadth because I have given Mount Seir unto Esau for an inheritance.

да не се биете с тях, понеже няма да ви дам от земята им нито една педя, защото на Исав дадох планинската страна Сиир за владение.

6 Y e shall buy food from them for money that ye may eat, and ye shall also buy water from them for money that ye may drink.

С пари да купувате от тях храна да ядете, още и с пари да купувате от тях вода да пиете;

7 F or the LORD thy God has blessed thee in all the works of thy hand; he knows thy walking through this great wilderness; these forty years the LORD thy God has been with thee; thou hast lacked nothing.

защото Господ, твоят Бог, те е благословил във всичко, което вършиш; познал е пътуването ти през тази голяма пустиня; през тези четиридесет години Господ, твоят Бог, е бил с тебе; не си останал лишен от нищо.

8 ¶ And when we passed by our brethren, the sons of Esau, who dwelt in Seir, through the way of the plain from Elath and from Eziongaber, we turned and passed by the way of the wilderness of Moab.

Така минахме покрай братята си, исавците, които живееха в Сиир, през пътя по полето от Елат и от Есион-гавер. Върнахме се и минахме през пътя по Моавската пустиня.

9 A nd the LORD said unto me, Distress not the Moabites, neither contend with them in battle; for I will not give thee of their land for a possession because I have given Ar unto the sons of Lot for an inheritance.

Тогава Господ ми каза: Не предизвиквайте моавците, за да воювате с тях, защото няма да ти дам да владееш нищо от земята им, понеже на Лотовите потомци дадох Ар за владение.

10 ( The Emims dwelt therein in times past, a people great, and many and tall as the Anakims,

(А преди там живееха емимите, народ велик и многочислен, и висок като енакимите.

11 w hich also were accounted giants as the Anakims; but the Moabites call them Emims.

И те като енакимите бяха смятани за исполини; но моавците ги наричат емими.

12 T he Horims also dwelt in Seir before time, but the sons of Esau inherited from them, and they destroyed them from before them and dwelt in their stead as Israel did in the land of his possession, which the LORD gave unto them.)

Също и хорейците живееха преди в Сиир; но исавците ги заместиха, изтребиха ги пред себе си и се заселиха на мястото им, както направи Израел в земята като наследство, която им даде Господ.)

13 N ow rise up, said I, and pass the brook Zered. And we went over the brook Zered.

Станете сега и преминете потока Заред. И така, преминахме потока Заред.

14 A nd the days in which we came from Kadeshbarnea until we were come over the brook Zered, was thirty-eight years until all the generation of the men of war were wasted out from among the camp, as the LORD swore unto them.

Времето, през което пътувахме от Кадис-варни, докато преминахме потока Заред, беше тридесет и осем години, докато измря сред стана цялото поколение на военните мъже, както Господ се закле.

15 F or indeed the hand of the LORD was against them, to destroy them from among the camp until they were consumed.

Още Господнята ръка беше против тях, за да ги изтреби сред стана, докато всички загинаха.

16 S o it came to pass, when all the men of war were consumed and dead from among the people

А като измряха всички воини от народа,

17 t hat the LORD spoke unto me, saying,

Господ ми говорѝ:

18 T hou art to pass the border of Moab today unto Ar,

Днес ти ще преминеш Ар, Моавската граница;

19 a nd when thou comest near over against the sons of Ammon, do not distress them nor meddle with them, for I will not give thee of the land of the sons of Ammon any possession because I have given it unto the sons of Lot for an inheritance.

и като се приближиш срещу амонците, не ги обезпокоявай, за да воюваш с тях, защото няма да ти дам да владееш нищо от земята на амонците, понеже на Лотовите потомци я дадох за владение.

20 ( That also was accounted a land of giants; giants dwelt therein in another time, and the Ammonites called them Zamzummims,

(Също и тя се смяташе за земя на исполините, които преди живееха там, а амонците ги наричат замзумими;

21 a people great and many and tall as the Anakims; whom the LORD destroyed before the Ammonites; and they inherited from them and dwelt in their stead,

народ велик и многочислен, и висок, като енакимите; но Господ ги изтреби пред тях; и те ги изместиха и се заселиха на мястото им;

22 a s he did to the sons of Esau who dwelt in Seir when he destroyed the Horims from before them; and they inherited from them and dwelt in their stead even unto this day.

за тях направѝ, както направи за исавците, които живееха в Сиир, когато изтреби хорейците пред тях и те ги изместиха, и се заселиха на мястото им, където са и до днес;

23 A nd the Avims who dwelt in Hazerim, even unto Gaza, the Caphtorims, who came forth out of Caphtor, destroyed them and dwelt in their stead.)

и кафторците излязоха от Кафтор и изтребиха авейците, които живееха в села чак до Газа, и се заселиха на мястото им.)

24 ¶ Rise ye up, take your journey, and pass the river Arnon; behold, I have given into thine hand Sihon, the Amorite king of Heshbon, and his land; begin, take possession and contend with him in battle.

Станете, тръгнете и преминете потока Арнон; ето, предавам в ръката ти асорееца Сион, цар на Есевон, и земята му; започни да я завладяваш и се бий с него.

25 T his day I will begin to put the dread of thee and the fear of thee upon the peoples that are under the whole heaven, who shall hear the report of thee, and shall tremble and be in anguish because of thee.

Днес ще започна да всявам трепет и страх от теб у всички племена под цялото небе; като чуят за тебе, те ще се разтреперят и ще се ужасяват от теб.

26 A nd I sent ambassadors out of the wilderness of Kedemoth unto Sihon, king of Heshbon, with words of peace, saying,

И изпратих посланици от пустинята Кедемот при есевонския цар Сион с мирни думи, да кажат:

27 L et me pass through thy land; I will go along by the high way; I will neither turn unto the right hand nor to the left.

Нека мина през земята ти; само по пътя ще вървя; няма да се отбия нито надясно, нито наляво.

28 T hou shalt sell me food for money, that I may eat, and give me water for money, that I may drink; I will only pass through on my feet

С пари ще ми продадеш храна, за да ям, и с пари ще ми дадеш вода да пия; само да премина пеш

29 ( as the sons of Esau, who dwell in Seir, and the Moabites, who dwell in Ar, did unto me) until I shall pass the Jordan into the land which the LORD our God gives us.

(както направиха исавците, които живеят в Сиир, и моавците, които живеят в Ар), докато мина през Йордан в земята, която Господ, нашият Бог, ни дава.

30 B ut Sihon, king of Heshbon, would not let us pass by him, for the LORD thy God had hardened his spirit and made his heart obstinate that he might deliver him into thy hand as until this day.

Обаче есевонският цар Сион не склони да преминем през земята му; понеже Господ, твоят Бог, закорави духа му и вкамени сърцето му, за да го предаде в ръцете ти, както е и до днес.

31 A nd the LORD said unto me, Behold, I have begun to give Sihon and his land before thee; begin, take possession that thou may inherit his land.

А Господ ми каза: Ето, предавам ти Сион и земята му; започни да превземаш земята му, за да я наследиш.

32 T hen Sihon came out against us, he and all his people, to fight at Jahaz.

Тогава Сион излезе против нас, той и целият му народ, на бой в Яса.

33 B ut the LORD our God delivered him before us; and we smote him and his sons and all his people.

И Господ, нашият Бог, го предаде в ръцете ни; поразихме него, синовете му и целия му народ.

34 A nd we took all his cities at that time and utterly destroyed all the cities, the men and the women and the little ones; we left none to remain.

В онова време превзехме всичките му градове и във всеки град изтребихме мъжете, жените и децата; не оставихме да оцелее нито един.

35 W e took only the beasts for a prey unto ourselves and the spoil of the cities which we took.

Пленихме за себе си само добитъка и плячката от градовете, които превзехме.

36 F rom Aroer, which is by the brink of the river of Arnon, and from the city that is by the river even unto Gilead, there was not one city escaped us; the LORD our God delivered all of them before us.

От Ароир при устието на потока Арнон и от града, който е в долината, чак до Галаад не се намери град, който можа да устои против нас; Господ, нашият Бог, предаде всичките пред нас.

37 O nly unto the land of the sons of Ammon thou camest not, nor unto any place of the river Jabbok, nor unto the cities in the mountains, nor unto any place that the LORD our God forbade us.

Само към земята на амонците ти не си се приближил, нито към местата край потока Явок, нито към планинските градове, нито към коя да е страна, която Господ, нашият Бог, ни беше забранил.