1 “ Then we turned and went into the desert by the way of the Red Sea, as the Lord said to me. We went around Mount Seir for many days.

Тогава се върнахме и пътувахме в пустинята през пътя за Червеното море, според както Господ ми беше говорил; и дълго време обикаляхме планинската страна Сиир.

2 A nd the Lord said to me,

После Господ ми каза:

3 ‘ You have traveled around this mountain long enough. Now turn north.

Достатъчно сте обикаляли тази планинска страна; върнете се на север.

4 T ell the people, “You will pass through the land of your brothers the sons of Esau who live in Seir. They will be afraid of you, so be very careful.

И заповядай на народа: Ще минете през пределите на братята си, исавците, които живеят в Сиир, и те ще се уплашат от вас. Затова внимавайте добре;

5 D o not make them angry. For I will not give you any of their land, not even enough for a foot to step on. I have given Mount Seir to Esau for his own.

да не се биете с тях, понеже няма да ви дам от земята им нито една педя, защото на Исав дадох планинската страна Сиир за владение.

6 Y ou will pay them with money for the food you eat. And you will pay them with money for the water you drink.

С пари да купувате от тях храна да ядете, още и с пари да купувате от тях вода да пиете;

7 F or the Lord your God has brought good to you in all you have done. He knows about your traveling through this big desert. The Lord your God has been with you these forty years. You have not been without a thing.”’

защото Господ, твоят Бог, те е благословил във всичко, което вършиш; познал е пътуването ти през тази голяма пустиня; през тези четиридесет години Господ, твоят Бог, е бил с тебе; не си останал лишен от нищо.

8 “ So we moved on from our brothers the sons of Esau who live in Seir, away from the Arabah road, away from Elath and Ezion-geber. We turned and went by the way of the desert of Moab.

Така минахме покрай братята си, исавците, които живееха в Сиир, през пътя по полето от Елат и от Есион-гавер. Върнахме се и минахме през пътя по Моавската пустиня.

9 T hen the Lord said to me, ‘Do not bring trouble to Moab or fight them in war. For I will not give you any of their land for your own. I have given Ar to the children of Lot for their own.’

Тогава Господ ми каза: Не предизвиквайте моавците, за да воювате с тях, защото няма да ти дам да владееш нищо от земята им, понеже на Лотовите потомци дадох Ар за владение.

10 ( The Emim had lived there before. These people were many and powerful, and as tall as the Anakim.

(А преди там живееха емимите, народ велик и многочислен, и висок като енакимите.

11 T hey are known as Rephaim also, like the Anakim. But the Moabites call them Emim.

И те като енакимите бяха смятани за исполини; но моавците ги наричат емими.

12 T he Horites once lived in Seir also. But the sons of Esau took their place. They destroyed them and took the land for themselves, as Israel did to the land which the Lord gave them for their own.)

Също и хорейците живееха преди в Сиир; но исавците ги заместиха, изтребиха ги пред себе си и се заселиха на мястото им, както направи Израел в земята като наследство, която им даде Господ.)

13 ‘ Now get up and go over the river Zered.’ So we went over the river Zered.

Станете сега и преминете потока Заред. И така, преминахме потока Заред.

14 I t was thirty-eight years from the time we left Kadesh-barnea until we crossed over the river Zered. By that time all the men of war among us had died, as the Lord had said they would.

Времето, през което пътувахме от Кадис-варни, докато преминахме потока Заред, беше тридесет и осем години, докато измря сред стана цялото поколение на военните мъже, както Господ се закле.

15 T he hand of the Lord was against them, to destroy them within their tents until they were all dead.

Още Господнята ръка беше против тях, за да ги изтреби сред стана, докато всички загинаха.

16 “ When all the men of war had died from among the people,

А като измряха всички воини от народа,

17 t he Lord said to me,

Господ ми говорѝ:

18 ‘ Today you will cross over Ar and into Moab.

Днес ти ще преминеш Ар, Моавската граница;

19 B ut when you come near the land of the sons of Ammon, do not bring them trouble or make them angry. For I will not give you any of the land of the sons of Ammon for your own. Because I have given it to the sons of Lot for their own.’

и като се приближиш срещу амонците, не ги обезпокоявай, за да воюваш с тях, защото няма да ти дам да владееш нищо от земята на амонците, понеже на Лотовите потомци я дадох за владение.

20 ( It is known as the land of the Rephaim also. For Rephaim once lived in it. But the Amorites call them Zamzummin,

(Също и тя се смяташе за земя на исполините, които преди живееха там, а амонците ги наричат замзумими;

21 a people as great, as many and as tall as the Anakim. But the Lord destroyed them, and the sons of Ammon took their place and lived in their land.

народ велик и многочислен, и висок, като енакимите; но Господ ги изтреби пред тях; и те ги изместиха и се заселиха на мястото им;

22 I t was as He did for the sons of Esau, who live in Seir. He destroyed the Horites, and the sons of Esau took their place and live in their land even to this day.

за тях направѝ, както направи за исавците, които живееха в Сиир, когато изтреби хорейците пред тях и те ги изместиха, и се заселиха на мястото им, където са и до днес;

23 A nd the Caphtorim who came from Caphtor destroyed the Avvim who lived in towns as far as Gaza. Then they lived in their place.)

и кафторците излязоха от Кафтор и изтребиха авейците, които живееха в села чак до Газа, и се заселиха на мястото им.)

24 ‘ Now rise up and go on your way. Pass through the valley of Arnon. See, I have given you Sihon the Amorite, king of Heshbon, and his land. Begin to take it for your own, and fight with him in battle.

Станете, тръгнете и преминете потока Арнон; ето, предавам в ръката ти асорееца Сион, цар на Есевон, и земята му; започни да я завладяваш и се бий с него.

25 T his day I will begin to put much fear of you upon the nations everywhere under the heavens. When they hear about you, they will shake with fear and be filled with trouble because of you.’ Battle with King Sihon

Днес ще започна да всявам трепет и страх от теб у всички племена под цялото небе; като чуят за тебе, те ще се разтреперят и ще се ужасяват от теб.

26 “ So I sent men carrying news from the desert of Kedemoth to Sihon king of Heshbon with words of peace. They said,

И изпратих посланици от пустинята Кедемот при есевонския цар Сион с мирни думи, да кажат:

27 ‘ Let me pass through your land. I will travel only on the road. I will not turn to the right or to the left.

Нека мина през земята ти; само по пътя ще вървя; няма да се отбия нито надясно, нито наляво.

28 Y ou will sell me food for money so I may eat, and give me water for money so I may drink. Only let me pass through on foot

С пари ще ми продадеш храна, за да ям, и с пари ще ми дадеш вода да пия; само да премина пеш

29 a s the sons of Esau did for us in Seir and the Moabites in Ar. Do this until I cross over the Jordan into the land the Lord our God is giving us.’

(както направиха исавците, които живеят в Сиир, и моавците, които живеят в Ар), докато мина през Йордан в земята, която Господ, нашият Бог, ни дава.

30 B ut Sihon king of Heshbon was not willing to let us pass through his land. For the Lord your God made his spirit and heart hard, so He might give him into your hand, as he is today.

Обаче есевонският цар Сион не склони да преминем през земята му; понеже Господ, твоят Бог, закорави духа му и вкамени сърцето му, за да го предаде в ръцете ти, както е и до днес.

31 T hen the Lord said to me, ‘See, I have begun to give Sihon and his land to you. Begin to take it for your own, so you may live in it.’

А Господ ми каза: Ето, предавам ти Сион и земята му; започни да превземаш земята му, за да я наследиш.

32 “ Then Sihon and all his people came out to meet us in battle at Jahaz.

Тогава Сион излезе против нас, той и целият му народ, на бой в Яса.

33 T he Lord our God gave him to us. We won the fight against him, his sons and all his people.

И Господ, нашият Бог, го предаде в ръцете ни; поразихме него, синовете му и целия му народ.

34 S o we took all his cities at that time, and destroyed every man, woman and child in them. We left no one alive.

В онова време превзехме всичките му градове и във всеки град изтребихме мъжете, жените и децата; не оставихме да оцелее нито един.

35 W e took only the animals for our own, and the things that were left behind in the cities.

Пленихме за себе си само добитъка и плячката от градовете, които превзехме.

36 T here was no city too strong for us, from Aroer by the valley of Arnon, and from the city which is in the valley, as far as Gilead. The Lord our God gave all to us.

От Ароир при устието на потока Арнон и от града, който е в долината, чак до Галаад не се намери град, който можа да устои против нас; Господ, нашият Бог, предаде всичките пред нас.

37 O nly you did not go near the land of the sons of Ammon, all along the river Jabbok and the cities of the hill country. You did not go where the Lord our God told us not to go.

Само към земята на амонците ти не си се приближил, нито към местата край потока Явок, нито към планинските градове, нито към коя да е страна, която Господ, нашият Бог, ни беше забранил.